Кутия за птици

36.

Някой ги следва.

Няма смисъл да си задава въпроса колко път им остава. Не знае кога ще чуе записания глас, който ще ѝ покаже, че са пристигнали. Не знае дали този записан глас изобщо е там все още. Сега просто гребе, не се отказва.

Преди около час минаха покрай място, където сякаш се боричкаха лъвове. Чуваха се ревове. Хищни птици сипеха заплахи от небето. Откъм гората се носеше ръмжене и сумтене. Течението на реката се усилва. Малори си спомня шатрата, на която Том и Джулс попаднаха на улицата пред къщата им. Възможно ли е и тук, насред реката, да има нещо подобно — нещо толкава фрапиращо не на място? И те да се блъснат в него… сега?

Наясно е, че навън е възможно да се сбъдне всичко, което човек би могъл да си представи.

Но точно в момента я притеснява нещо много по-конкретно. Някой ги следва. Да, Момчето също го чу. Призрачно ехо. Нечие гребане, паралелно с тяхното. Кой би го направил? И ако имат намерение да наранят нея и децата, защо не го направиха, докато беше припаднала?

Дали пък друг човек не се опитва да напусне дома си?

— Момче — тихо казва тя, — кажи ми всичко, което можеш.

Момчето напряга слух.

— Не знам, мамо.

Сякаш се срамува.

— Там ли са още?

— Не знам!

— Слушай.

Малори се колебае дали да не спре. Да се обърне. Да застане срещу шума, който чува зад гърба си.

Записът ще се върти непрекъснато. Ще го чуеш. Силен е. И щом го чуеш, ще трябва да отвориш, очи.

Какво ти преследва?

— Момче — повтаря. — Кажи ми всичко, което знаеш за тях. — Малори спира да гребе. Водата около тях е бърза.

— Не знам какво е — казва Момчето.

Но Малори продължава да чака. Откъм брега пролайва куче. Друго му отговаря.

Диви кучета, мисли си Малори. Още вълци.

Хваща веслата и продължава. Пак пита Момчето какво чува.

— Съжалявам, мамо! — вика той. Гласът му е треперлив от сълзи. Срам. Не знае.

Не се беше случвало от години Момчето да не може да определи звук. Това, което чува, не го е чувал никога в живота си.

— На какво разстояние са? — пита Малори.

Но Момчето плаче.

— Не мога да го направя.

— Говори тихо — изсъсква му тя.

Откъм левия бряг нещо изсумтява. Звучи като прасе. Още едно. И пак.

Реката сякаш е толкова плитка. Бреговете съвсем са се събрали.

Преследва ли ги нещо? Малори гребе.