Късното шоу

21

Най-напред се отби в хотела за домашни любимци близо до „Абът Кини“. Сара не искаше да вземе кучето, макар и да й плащаше допълнително, ако Лола остане при нея по-дълго.

— Потисната е — каза й. — През цялото време й липсваш.

Сара живееше във Венис отдавна и продаваше тъмни очила на плажа. Самата тя бе предложила на Балард да й помага с кучето, когато тя спаси Лола от собственика й — бездомник, който не се грижеше за нея и я биеше. Това означаваше да прекарва при нея нощта, докато Балард работи в нощната смяна, но напоследък този график бе отишъл по дяволите.

— Знам — каза Балард. — Не е честно, но много скоро ситуацията ще се нормализира. Просто ми се струпаха няколко случая едновременно.

— Ако това продължава така, би трябвало да я заведеш при баба си — каза Сара. — Така поне ще има някакъв постоянен дом.

— Това е добра идея — отвърна Балард, — обаче се надявам всичко да се нормализира много скоро.

Подкара на изток, към Холивуд, като опитваше да потисне разочарованието си от разговорите със Сара и Кар. Ситуацията с Кар я тревожеше особено, защото бе разкрила пред него картите си, а не бе получила ясен знак, че в замяна той ще продължи нейната посока в разследването. Последните му думи бяха, че тя трябва да се оттегли, но тя не знаеше дали това означава, че той ще поеме нещата, или че просто няма да се случи нищо.

В управлението остави временно настрана разследването за Частин и се върна към Рамона Рамон. Първо се обади в болницата, за да провери състоянието на жертвата. След сериозно прехвърляне от човек на човек и дълго чакане започна да се безпокои, че състоянието на Рамона може да се е влошило и да се е стигнало до лош край, но след няколко минути дежурната сестра й каза, че през деня били прехвърлили Рамона в медицинския център на област Лос Анджелис, в центъра на града. Балард се поинтересува дали прехвърлянето означава, че Рамона е излязла от предизвиканата кома, но сестрата отказа да съобщи тази информация, като се позова на законите за личната информация. Все пак Балард знаеше, че има закони срещу изоставяне на пациент, и не смяташе, че прехвърлянето на човек в кома е позволено. Това й даде някаква надежда, че жертвата може би най-накрая ще може да даде някаква информация за случилото се.

Реши да отиде до медицинския център, за да провери възможно най-бързо състоянието, сигурността и способността на Рамона да говори. За момента обаче вниманието й беше изцяло насочено към Томас Трент. Беше време да се върне към разследването и да продължи напред.

Все още искаше да говори с бившата съпруга на Трент. Скоропостижното приключване на брака от нейна страна малко след ареста му и явното й решение да не се бори за дял от къщата на хълмовете показваха, че тази жена просто е искала да се отърве от лош човек и лошо свое решение. Балард смяташе, че би могла да говори с бившата съпруга на Трент, без тя да го предупреди за интереса на полицията към него. Срещу подобно развитие можеше да предприеме и други предпазни мерки, но общо взето беше спокойна за решението си да се свърже с бившата госпожа Трент.

Потърси Беатрис Трент в базата данни на Департамента по превозните средства и успя да я открие, макар че тя бе сменила три адреса и името си заради развода. Сега беше Беатрис Бопър и Балард успя да установи, че това е било името й, когато за първи път е получила право да шофира в Калифорния, преди двайсет години. Сега беше на четирийсет и четири и в регистъра като местожителство фигурираше адрес в Канога Парк.

Преди да излезе взе шест полицейски снимки на физиономии, сред които и на Томас Трент, веднага след ареста за притежание на метален бокс. Надяваше се преди да приключи нощта да може да ги покаже на Рамона Рамон за разпознаване.

Неделният трафик беше слаб и Балард стигна до Канога Парк преди девет. Беше късно за посещение при нищо неподозиращата Беатрис Бопър, но не прекалено късно. Независимо дали девет сутринта или девет вечерта, Балард винаги предпочиташе изненадата на странния час. Това някак стряскаше хората и разговаряха по-охотно.

Обаче самата тя се стресна, когато стигна до адреса на авеню „Оуънсуърт“, записан като домашен на Бопър в регистъра на ДПР. Оказа се в район с изоставени складове, в които се въртеше дребен бизнес през деня, а през нощта ги заключваха и залостваха възможно най-здраво. Спря пред покрита с алуминий сграда, на чиято врата беше изписан само номерът на адреса. Отпред бяха паркирани пет коли и ван, а отгоре проблясваше червен стробоскоп. Балард знаеше достатъчно за най-проспериращия бизнес в Долината, за да си даде сметка, че в сградата се снима порно. Проблясващата червена светлина показваше, че никой не бива да влиза.

Зачака. Светлината не изгасна още дванайсет минути и тя се зачуди дали това означава, че актьорите вътре правят секс през цялото това време. Веднага щом изгасна, отиде до вратата и натисна дръжката. Беше заключено, така че почука. Беше готова и показа значката си, когато вратата се отвори и се появи мъж с вълнена шапчица.

— Какво има? — попита той. — Презервативите ли ще проверяваш?

— Не, не ме интересуват презервативите — каза Балард. — Искам да говоря с Беатрис Бопър. Може ли да я извикате?

Мъжът поклати глава.

— Тук няма жена с такова име.

Понечи да затвори вратата, но Балард я улови и описа Бопър според данните в регистъра.

— Чернокожа, един и седемдесет и пет, на четирийсет и пет. Може и да не използва името Беатрис.

— Прилича ми на Сади. Чакай.

Този път Балард го остави да затвори вратата. Закопча значката за колана си, обърна се с гръб към вратата и зачака. Забеляза, че двата склада на отсрещната страна на улицата също нямат външни обозначения. Над вратата на единия също имаше светещ стробоскоп. Намираше се при фундамента на индустрия за милиарди долари, която според някои поддържала икономиката на Лос Анджелис.

Вратата най-накрая се отвори и се появи жена, която приличаше на описанието от архива на ДПС. Нямаше грим, косата й беше небрежно завързана на тила, беше по тениска и торбесто долнище от анцуг. Балард не очакваше една порнозвезда да изглежда така.

— Какво има, полицай?

— Детектив. Ти ли си Беатрис Бопър?

— Да, и съм на работа. Казвай бързо защо си тук или си тръгвай.

— Искам да поговорим за Томас Трент.

Думите удариха Бопър като въртяща се врата.

— Вече не знам нищо за него — отсече тя. И трябва да се прибирам.

Отстъпи назад, за да затвори вратата. Балард си даваше сметка, че има само един шанс и че може да изложи на опасност цялото разследване, ако го пропилее.

— Мисля, че е наранил някого — каза бързо. — При това лошо.

Бопър спря с ръка на дръжката на вратата.

— И ще го направи пак — добави Балард.

Това казваше всичко. Балард зачака.

— Мамка му! — изруга Бопър накрая. — Влез.

Балард я последва в слабо осветения вход с коридори, които водеха надясно и наляво. Табела със стрелка показваше, че декорите за снимки са наляво, а офисите и служебните помещения — надясно. Тръгнаха надясно и минаха покрай мъжа, който бе отворил на Балард в началото.

— Били, кажи им, че правим петнайсет минути почивка — каза Бопър. — Петнайсет. Никой да не излиза от снимачната площадка. След десет минути Даниел да започне да се възбужда. Снимаме веднага щом се върна.

Минаха покрай кухненски бокс, обзаведен с плот, отрупан с кошници закуски и шоколади, както и с кафе. На пода имаше отворен охладител, пълен с бутилки вода и безалкохолни напитки. Влязоха в кабинет, на чиято врата пишеше Тъмната Сади. Стените бяха покрити с плакати на филми за възрастни, на които се виждаха почти изцяло голи изпълнители в провокативни пози. Заглавията, костюмите — които бяха оскъдни — и позите говореха за садо-мазо и фетиши. Силна женска доминация.

— Седни — каза Бопър. — Имаш петнайсет минути, после трябва да снимам. Ако закъснея, ще трябва да ги гоня като разбягали се котки.

Бопър седна зад бюро, Балард — на стол срещу нея.

— Режисьор? — попита Балард.

— Режисьор, сценарист, продуцент, оператор… каквото искаш — отговори Бопър. — Бих се занимавала с камшиците и секса също, но вече съм много стара за това. Кого е наранил Томас?

— В момента той представлява интерес за разследването. Жертвата е транссексуална проститутка, която, изглежда, е била отвлечена, изтезавана в продължение на четири дни и след това изхвърлена, защото е сметната за мъртва.

— Мама му! Знаех си, че ще го направи някой ден.

— Какво ще направи?

— Ще действа според фантазиите си. Заради това го напуснах. Не исках да реализира фантазиите си на мен.

— Слушай, Бопър, преди да продължим, искам да обещаеш, че разговорът ни ще си остане между нас. Най-малко от всички трябва да научава той.

— Шегуваш ли се? Не разговарям с този човек. Той е последният на земята, с когото бих разговаряла.

Балард се вгледа в нея, за да долови знаците на лъжата. Не видя нищо, което да я накара да прекрати разговора. Просто не беше сигурна откъде да започне. Извади телефона си.

— Имаш ли нещо против да записвам?

— Да, имам — отговори Бопър. — Не искам да се забърквам в това и не искам някъде да има запис, който той може да чуе.

Балард прибра телефона. Очакваше този отговор и продължи, без да записва.

— Искам да разбера що за птица е бившият ти съпруг — започна тя. — Що за човек е. Какво би го подтикнало да извърши такова престъпление. Ако го е извършил той, разбира се.

— Объркан е — отвърна Бопър. — Чисто и просто. Аз правя садо-мазо филми. Действието е фалшиво. Болката не е истинска. Голяма част от публиката го знае и голяма част не иска да го знае. Иска да е истинска. Е, той е един от тези.

— Как се запознахте? Той се е интересувал от филмите ви?

— Не. Запознахме се, защото исках да си купя кола.

— Продавал е коли?

— Мисля, че тогава ме разпозна, но винаги е твърдял, че не е така.

— От режисурата?

— Не, тогава все още бях изпълнителка. Мисля, че ме разпозна от видеофилмите и се спусна през целия шоурум, за да ми помогне да си намеря сладка кола. Винаги го е отричал, но аз мисля, че ме разпозна.

Балард посочи с палец към вратата.

— Тъмната Сади. Това твой порно псевдоним ли е?

— Един от многото. Имам много имена и често променям външния си вид. Както се казва, рестартирам се на всеки няколко години, както и публиката ми. Сега съм Тъмната Сади, режисьор. Била съм… да видим… Бяла нощ, Шакила Биа, Би Би Черната, Бесния понеделник и още няколко. Какво, да не си ме гледала?

Забеляза усмивката на Балард.

— Не, просто странно съвпадение — отвърна Балард. — Преди две нощи попаднах на човек, който нарича себе си Бесния понеделник.

— В порното? — попита Бопър.

— Не, на съвсем друго място. Значи, казваш, Трент имал фантазии.

— Беше абсолютно объркан. Обичаше болката. Обичаше да причинява болка, да я вижда в очите им.

— Очите им? За кои става дума?

— Говоря за фантазиите му. Нещата, които харесваше във филмите ми, нещата, които искаше да прави в реалния живот.

— Казваш, че никога не ги е пресъздавал на практика?

— Не и с мен. Не знам за другите. Арестуваха го и намериха у него метален бокс. С това премина границата.

— Заради това ли го напусна?

— Заради всичко. Не само защото щял да нарани някого, но полицаите казаха, че било момче. Когато научих, просто трябваше да си отида. Беше прекалено долно, дори за мен.

— Как възприемаш психологията тук?

— Какво, по дяволите, значи това?

— Жертвата е латиноамериканка. Трент взема метален бокс, за да се срещне с латиноамериканец, мъж. Бившата му жена е афроамериканка, но със светла кожа. Тук имаме специфичен тип жертва и…

— Не съм никаква жертва.

— Съжалявам, грешка на езика. Но той има предпочитан тип. Нещо като това, което се нарича парафилия. Част от сексуалната му програма, по липса на по-добра дума.

— Това е израз на склонността му към подчиняване и контрол. В моите филми аз бях на върха, доминирах. В брака ни той искаше да ме контролира, да ме държи в подчинение. Възприемаше ме като предизвикателство, което трябва да преодолее.

— Но не е проявявал насилие?

— Не. Поне не спрямо мен, защото щях да си тръгна моментално. Това обаче не означава, че не ме е потискал и не е използвал ръста си, за да контролира нещата. Можеш да използваш физическите си размери и без да използваш физическо насилие.

— Много порно ли гледаше?

— Слушай, не се захващай с това. Идеята, че порното е причина да е такъв. Не е. Ние осигуряваме услуга. Хората гледат нашите филми и това ги държи под контрол, всичко остава във фантазията.

Балард не беше сигурна дали Бопър вярва в това, което говори. Много лесно би могла да заеме позицията, че порнографията е порта към перверзното поведение, но си даваше сметка, че моментът не е подходящ. Тази жена й беше нужна като източник и евентуален свидетел. С подлагане на съмнение на начина й на живот и професията й нямаше да спечели благоразположението й.

— Трябва да се връщам на снимки — каза Бопър рязко. — Не мога да продължа утре. Една от изпълнителките ми изчезва в полунощ. Утре е на училище.

Балард заговори умолително:

— Моля те, само няколко минути. Живяла си с него в къщата на „Райтуд Драйв“, нали?

— Да. Беше негова, когато се срещнахме — отговори Бопър. — Преместих се при него.

— Как я е купил като продавач на коли?

— Не е от продажбите на коли. Преувеличил е нараняванията си от хеликоптерната катастрофа, която е преживял на връщане от Катилина. Намерил е непочтен лекар, който да го подкрепи, и е завел дело. Получил е към осемстотин хиляди долара обезщетение и с тях е купил обърнатата къща.

Балард се наведе напред. Искаше да продължи предпазливо, без да внушава никакви отговори на Бопър.

— Искаш да кажеш, че някой е закъсал с ипотеката и е бил нагоре с краката или нещо такова?

— Не, не. Буквално обърната — отвърна Бопър. — Спалните са долу вместо горе. Том винаги я наричаше обърнатата къща.

— И пред други хора? Пред гости например? Обърнатата къща?

— Често. Да. Смяташе, че е смешно. Казваше, че е „обърната наопаки къща в обърнат наопаки свят“.

Информацията беше от ключово значение, а фактът, че Бопър я съобщаваше по своя воля, я правеше още по-убедителна. Балард не изпусна темпото.

— Да поговорим за металния бокс — каза тя. — Какво знаеш за него?

— Не много. Тоест, знаех, че има бокс — отговори Бопър. — Не мислех обаче, че ще го използва. Имаше всякакви оръжия — ножове в бастун, звезди за хвърляне, метални боксове. Наричаше ги метални, защото не всички са от месинг.

— Имал е много?

— О, да. Цяла колекция.

— Имал ли е дублиращи се чифтове? На чифта, с който са го арестували, е пишело „добро“ и „зло“. Имал ли е и друг подобен чифт?

— Имаше доста и на повечето пишеше това. Беше негова идея. Казваше, че би си татуирал тези думи на пръстите на ръцете, но щял да си загуби работата, ако го направи.

Балард си даде сметка, че се е добрала до нещо важно. Беатрис й осигуряваше елементите, от които щеше да изгради обвинението.

— И е държал оръжията си в къщата?

— Да, в къщата.

— Имаше ли огнестрелни оръжия?

— Не, нямаше. Поради някаква причина не обичаше огнестрелни оръжия. Казваше, че обичал оръжия с остриета.

— Какво друго има в къщата?

— Не знам. Не бях там кой знае колко дълго. Знам обаче едно — всичките му пари са отишли в къщата, защото казваше, че недвижимите имоти били по-добро вложение, отколкото да оставиш парите си в банка, но това означаваше, че не му остана кой знае какво за обзавеждане. Две от спалните бяха съвсем празни, поне когато аз бях там.

Балард си спомни стаята, която бе видяла от терасата долу.

Беатрис стана.

— Виж, приключвам в полунощ. Ако искаш, стой тук и гледай, ако искаш, ела след това. Можем да поговорим още. Сега обаче трябва да се връщам на работа. В този бизнес времето е пари.

— Да — каза Балард. — Добре.

Реши да стреля в тъмното и попита:

— Ти запази ли ключ?

— Какво? — попита Бопър.

— Когато се разведе, запази ли ключ от къщата? Мнозина запазват ключ от семейното жилище, след като мине разводът.

Бопър я погледна възмутено.

— Казах ти! Не исках да имам нищо общо с този мъж. Не исках тогава, не искам и сега. Не запазих ключ, защото не исках никога повече да доближавам онова място.

— Добре, защото, ако беше запазила, можеше да го използвам. Знаеш, при непредвидени обстоятелства. Този, който е постъпил така с жертвата ми, не е от типовете, който правят такива неща само веднъж. Ако си мисли, че се е измъкнал безнаказано, ще го направи пак. Несъмнено.

— Лошо.

Бопър стана и застана до вратата, за да изпрати Балард. Минаха по коридора, а когато минаха покрай нишата със закуските, Балард видя жена, която беше съвсем гола, ако не се брояха високите ботуши: двоумеше се каква шоколадова сладка да избере.

— Бела, снимаме — каза й Бопър. — Връщам се веднага.

Бела не отговори. Бопър отведе Балард до изхода и я пусна да излезе, като й пожела късмет в разследването. Балард й подаде визитката си с дежурното пожелание да й се обади, ако си спомни нещо.

— В регистъра на превозните средства това място е записано като твой адрес — каза Балард. — Вярно ли е?

— Нали домът е там, където ядеш, където се чукаш и където спиш? — отвърна Бопър.

— Може би. Значи нямаш друго място?

— Не ми трябва друго място, детектив.

Бопър затвори вратата.

Балард запали мотора на колата, после извади бележника и започна да записва каквото си спомняше от разговора. Докато пишеше с наведена глава, я стресна рязко чукане по стъклото на колата. Вдигна очи и видя, че е Били, портиерът, който й бе отворил. Свали стъклото.

— Детектив, Сади каза, че си забравила това.

Държеше ключ. Не беше на халка. Просто ключ.

— О… — учуди се Балард. — Да, благодаря. Много добре.

Взе ключа и вдигна стъклото.