Късното шоу

27

Балард усети вкус на кръв. Отвори очи, но не успя да се ориентира. После всичко си дойде на мястото. Обърнатата къща.

Столът. Стаята. Връзките на ръцете и краката. Превръзката беше разранила ъгълчетата на устните й. Вратът й беше вдървен. И отново, когато вдигна поглед, всичко пред очите й се залюля.

Стаята беше тъмна. Трент бе изгасил лампата. Балард виждаше само неясните очертания на светлината около завесата на прозореца. Нямаше представа колко време е била в безсъзнание и след колко време ще се върне Трент. Извъртя очи и видя собствения си тъмен силует в огледалото, завързан за стола. Напрегна сили още веднъж, но връзките бяха все така здрави. Опита да укроти мислите си и да намали усещането за панически страх, което я обземаше.

Започна от Беатрис. Трент бе отишъл да я доведе. Знаеше къде е обърнатата къща и къде работи и живее бившата му жена. При нормален трафик разстоянието би отнело минимум двайсет и пет минути в едната посока. Ако сега беше полунощ, би стигнал дотам доста по-бързо. Ако беше пиков час, би му отнело значително повече време. Освен това му беше нужно време, за да отвлече и овладее Беатрис. Ако беше сама в онзи склад, щеше да е едно. Ако около нея имаше цял снимачен екип — всичко щеше да е съвсем друго. Така ситуацията би се усложнила сериозно и Трент щеше да има нужда от много повече време.

Имаше твърде много неизвестни величини, но никоя от тях не беше от значение, защото Балард не разполагаше с нито една постоянна величина — например колко време е била в безсъзнание. Единственото, което знаеше обаче, й даваше доза надежда. Сега беше сама и Трент бе направил грешка. По-рано, когато се бе погледнала в огледалото, бе видяла, че ръцете и краката й са завързани с черни пластмасови връзки. Такива се продаваха в магазините за технически стоки и се използваха за прикрепване на снопове кабели или други домакински и индустриални нужди, а не за завързване на човешки същества, за каквото ги използваха и в полицията. Независимо от предназначението и здравината им, Балард знаеше, че всички такива връзки имат помежду си едно общо нещо — подчиняваха се на законите на физиката.

В правоохранителните органи тези връзки, наричани и „свински опашки“, се смятаха само за временно средство за задържане. Не бяха от категорията на белезниците по простата причина, че едните са от метал, а другите — от пластмаса. В официалните меморандуми, стаите за инструктаж и тъмните коридори на полицейските управления присъстваха предостатъчно истории с една проста поука: никога не изпускай от поглед арестант с гъвкави белезници. Пластмасата се подчинява на законите на физиката. Триенето увеличава температурата. Температурата разширява пластмасата.

Балард опита да раздвижи китките си, но този път не дърпаше навън, а само движеше ръцете си нагоре и надолу по вертикалните подпори на стола. Връзките бяха толкова стегнати, че не можеше да ги помръдне на повече от сантиметър в двете посоки. Обаче половин сантиметър нагоре и половин сантиметър надолу беше достатъчно.

Започна да движи китките си като бутала на двигател, нагоре и надолу, колкото може по-бързо, като триеше пластмасата в дървото. Твърдите ленти почти веднага се впиха болезнено в кожата й. Скоро обаче почувства и топлината, която се създаваше, и тя я караше да движи китките си още по-бързо.

Болката стана почти нетърпима и скоро тя почувства по дланите й да се стича кръв. Но не престана. Малко след това половината сантиметър стана един сантиметър и тя усещаше как пластмасата се разхлабва.

Стисна със зъби превръзката в устата си, по лицето й се стичаха сълзи, но тя продължаваше, като на всеки две минути по нейна преценка спираше, за да провери състоянието на връзките. Влагаше еднакво усилие и в двете китки, но установи, че лявата реагира на триенето по-бързо. Престана да движи дясната и насочи цялата си сила към лявата.

Ръката я болеше чак до рамото и врата, но тя не се отказваше. Скоро кръвта и потта от китката й я направиха хлъзгава и при едно движение нагоре ръката й се измъкна от превръзката.

Балард изкрещя в превръзката на устата си — първичен вик на облекчение. Вдигна окървавената си ръка нагоре. Въпреки че почти не усещаше пръстите си, успя да махне кърпата от устата си.

— Кучи син! — извика в празната стая.

Реши да не губи време. Трент бе оставил ключа на масата — тя виждаше отблясъка му на светлината от плъзгащата се врата. Протегна ръка към масата, но не й достигаха трийсетина сантиметра. Разлюля освободената си ръка като махало и заклати стола, докато не го събори напред. При падането опита да грабне ключа от масата, но не успя и падна заедно със стола.

Сега от пода обаче можеше лесно да достигне крака на масата. Дръпна го и я събори. Ключът падна на пода, откъдето успя да го вземе лесно. Взе го, но палецът и пръстите й бяха твърде изтръпнали, за да го стиснат здраво.

Опита да върне живота в ръката си с раздвижване, като същевременно започна отново да движи дясната си китка нагоре и надолу. Скоро чувствителността в лявата й ръка се възстанови достатъчно, за да може да стисне ключа и да престърже пластмасовата връзка на дясната. След миг връзката се скъса и двете й ръце бяха свободни.

Все още по очи на пода, тя откопча колана, който придържаше торса й. Глезените й си оставаха завързани за стола. Обърна се на лявата си страна и като се извъртя, успя да улови една от напречните летви между предния и задния крак на стола. Опита да я измъкне, но тя се оказа твърде здрава. Замахна с окървавената си длан и я удари, но отново без резултат. После пак, но не постигаше нищо.

Мобилизира всичко за следващия удар и когато го нанесе, не беше сигурна дали изпращяването, което чу, е от дървото или от костите й.

— По дяволите!

Отпусна се за момент, докато болката не се уталожи донякъде, стисна летвата и напрегна сили. Дървото се бе счупило и като дръпна в средата, тя успя да го измъкне. След това плъзна пластмасовата връзка надолу по крака на стола и я освободи.

Остана да освободи само един крак, така че се добра до стената, подпря стола на нея и със свободния си крак рита другата хоризонтална пречка, докато не счупи и нея. Не усещаше особена болка, защото кракът й бе достатъчно изтръпнал.

Най-накрая свободна, Балард седна на пода и опита да разтрие глезените и стъпалата си, за да ги върне към живот. Скоро чувствителността започна да се възстановява и тя усети пробождаща, пулсираща болка. Опита да се изправи и да ходи, но не беше стабилна и залитна и падна. Пропълзя до другия край на стаята, където бяха нахвърляни дрехите й.

Оказаха се нарязани и разкъсани на толкова места, че на практика бяха напълно неизползваеми. Надеждата да намери там мобилния си телефон се изпари, когато си спомни, че преди да слезе в гаража на баба си, бе оставила апарата да се зарежда в спалнята.

Трябваше да потърси телефон другаде в къщата, както и да открие някакви дрехи. Опита да стане и потърси опора върху голямото огледало на стената. Остави кървав отпечатък.

С другата си ръка дръпна завесата и установи, че светлината, която виждаше по краищата й, идва от лампа на терасата вън. Беше тъмно. Вероятно беше посред нощ.

Точно когато си даде сметка какво означава това — Трент щеше да пътува по пустите улици доста по-кратко, отколкото се бе надявала, — къщата като че ли се разтресе от вибрация горе.

Някой бе отворил вратата на гаража.

Тялото й се изпълни с адреналин. Тя мина с куцукане през стаята, отвори вратата и се озова в малък коридор. Видя стълби нагоре и капак на пода, през който се слизаше долу. Поколеба се, после се върна в стаята с огледалото и затвори вратата. Трент със сигурност беше в къщата, но тя не познаваше разположението на стаите, освен тази, в която беше. Би могла да излезе на терасата и да се качи горе по външната стълба. Щеше да се окаже на улицата гола. След това би могла да чука на вратите, докато намери телефон, за да се обади на 911.

Ами Беатрис? Неин дълг беше да защитава и служи. Ако Трент бе отвлякъл бившата си жена, би ли могла да осигури помощ достатъчно бързо, за да я спаси?

Чу горе да се затръшва врата. Трент вече беше вътре.

Балард се огледа и погледът й се спря на счупените пречки на краката на стола. Бяха се счупили косо и имаха остри върхове. Бързо грабна една и я опита върху палеца си. Беше достатъчно остра, за да пробие кожа. Останалото беше силен удар и здрава хватка.

Застана зад вратата на стаята с новото си оръжие. И почти веднага осъзна, че планът е лош. Ръцете и краката й все още бяха частично безчувствени. Острото парче дърво налагаше нападение отблизо, а Трент беше много по-силен и едър от нея. На нейна страна беше изненадата, но дори и да се приближеше до него и да го нападнеше отзад, едва ли щеше да го повали, а след това щеше да й се наложи да се бие с много по-силен противник.

Чу тежки стъпки по стълбите.

Опря се на стената и се приготви да следва единствения възможен сценарий, но изведнъж си спомни нещо и се спусна към завесата. Разтвори я и грабна дървената дръжка от метла, която подпираше вратата. След това се върна на старото си място, като преди това грабна от купчината дрехи остатъка от сутиена си.

Подпря дръжката до пантите на вратата и се задейства. Чуваше стъпките на Трент точно над главата си. Бяха тежки и тя предположи, че той носи Беатрис.

Сутиенът беше срязан между копринените чашки и след това явно бе издърпан от тялото й, защото отзад все още беше закопчан. Балард го върза около дясното си бедро и мушна под него дървеното острие от стола.

Стъпките на Трент бяха вече съвсем близо. Скоро щеше да влезе в стаята. Балард грабна дръжката от метлата и отстъпи от стената, като зае позиция зад вратата, така че да има място да замахне.

Вратата се отвори. Балард най-напред видя боси стъпала, после Трент внесе Беатрис, в безсъзнание.

— Скъпа, прибрах се…

Спря, защото видя кървавия отпечатък от длан върху огледалото. После огледа стаята и очите му фиксираха обърнатата маса и счупения стол на пода. Без никаква мисъл за Беатрис Трент я пусна на пода като чувал и се обърна към вратата, за да излезе. Балард го изненада, защото не бе погледнал зад вратата. Като че ли бе решил, че вече е избягала. Когато се обърна, първият удар се стовари върху дясната страна на лицето му. Чу се глухо хрущене и Балард си помисли, че може да му е счупила скулата.

Не изчака, за да види какъв е резултатът от удара. Замахна отново и този път се прицели по-ниско — в ребрата. Сега ударът беше по-силен, звукът беше като блъскане по боксова круша. Трент изпъшка и се преви. Балард замахна трети път и този път го удари по темето.

Дръжката от метла се счупи на две — парчето отлетя и се удари в огледалото. Трент обаче някак си оставаше прав. Вдигна ръце над главата си и отстъпи с олюляване назад. Беше като зашеметен боец, който всеки момент ще рухне, но се съвзе и успя да се изправи.

— Шибана кучка! — изръмжа.

Балард пусна счупената дръжка и заби рамо в тялото на Трент, като го притисна към стената. Той вдигна ръце и я обгърна, а в това време тя измъкна острието от импровизираната кания на бедрото си.

Стисна го здраво и го заби в корема на Трент. После го измъкна и го заби още три пъти на различни места. Трент изрева от болка и я пусна. Балард отстъпи назад, но вдигна ръка, готова да удари пак.

Трент я гледаше с увиснала челюст, съвършено изненадан. После се свлече до стената, стиснал корема си с ръце, сякаш за да го задържи цял. Между пръстите му течеше кръв.

— Помогни ми! — прошепна той.

— Да ти помогна? — изпръхтя Балард. — Върви по дяволите!

Заотстъпва странично към Беатрис, за да не изпусне Трент от поглед, и клекна до нея. Сложи пръсти на шията й, за да провери пулса. Беше жива, но не беше в съзнание — вероятно и тя беше упоена с кетамин. Балард я огледа за момент и видя, че от дясната страна има оток и че устната й е сцепена. Не се бе дала на Трент лесно.

Той се бе килнал наляво. Ръцете му бяха останали без сила и лежаха отпуснати в скута му. Кръвта вече не течеше. Очите му се изцъкляха. Без да изпуска импровизираната кама, Балард отиде при него и потърси в джобовете му телефон. Нямаше.

Бутна Трент да падне и го обърна по очи. Той изпъшка, но нищо повече. Тя развърза сутиена от бедрото си и завърза с него ръцете му зад гърба. Предположи, че е мъртъв или скоро ще умре, но не искаше да поема никакъв риск.

Излезе от стаята и се качи горе, за да открие телефон и дрехи, които да може да облече. Преди всичко трябваше да осигури помощ за Беатрис. Качи се до най-горния етаж с надеждата да намери телефон в кухнята.

Имаше телефон — стационарен, монтиран на стената. Тя набра 911.

— Аз съм детектив Балард, управление Холивуд. Полицай има нужда от помощ. Хиляда и две, „Уестуд Драйв“. Имам повален заподозрян, жертва в безпомощно състояние, ранен полицай.

Не прекъсна връзката, а само пусна слушалката на пода. Погледна тялото си — ръцете, краката, лявото бедро бяха изпоцапани с кръв. Повечето беше нейна, но имаше и на Трент. Излезе от кухнята и се спусна на долния етаж, където очакваше да е спалнята на Трент, в която да намери дрехи. Когато мина по коридора, видя отворената врата към гаража. Ванът й беше паркиран вътре.

Трент я бе докарал от Вентура със собствения й ван. Планът му беше ясен — да скрие някъде трупа й и да зареже вана някъде по крайбрежието. Балард реши, че неговата кола сигурно е някъде около къщата на баба й и че е смятал да я вземе на връщане към Лос Анджелис.

Влезе в гаража и провери вана. Беше отключен. Отвори страничната врата и отиде при плажните дрехи, които висяха на куки до резервната гума. Обу анцуг и черно горнище. Отгоре облече найлоново яке. Отвори сейфа и извади пистолета и значката си. Докато ги прибираше в джобовете на якето, чу първите сирени да приближават.

После чу Беатрис да вика в стаята долу и бързо слезе по стълбите.

— Беатрис! — извика. — Всичко е наред! Не се тревожи!

Стигна до стаята. Беатрис все още беше на пода, но сега седеше. Бе вдигнала ръце пред устата си и гледаше с ужас тялото на бившия си мъж. Балард вдигна ръце, за да я успокои.

— Добре си, Беатрис. Сега си в безопасност. Всичко е наред.

Отиде при Трент и опипа врата му за пулс. Зад гърба й Беатрис говореше истерично:

— Боже! Боже! Това не може да е вярно!

Нямаше пулс. Балард се обърна към Беатрис и клекна пред нея.

— Мъртъв е. Никога повече няма да нарани теб или някой друг.

Беатрис се вкопчи в нея и изпъшка:

— Щеше да ме убие!

Балард я прегърна.

— Край. Беше дотук.