Малката Фадет

I

Татко Барбо от Кос беше заможен човек, не какъв да е, а общински съветник. Имаше две ниви; с тях изхранваше семейството си и дори му оставаше за продан. Ливадите му пълнеха каруците със сено, с изключение на ливадата край потока, влажна и обрасла с тръстика; фуражът му беше от най-хубавите в този край.

Имаше чудесна къща, построена на чист въздух на брега, покрита с керемиди, доходна градина и лозе, натежало от плод, само да има кой да работи. Освен това зад хамбара в китна овощна градина растяха изобилно сливи, сладки череши, круши и оскруши. А ореховите му дървета бяха най-старите и най-големите на две левги околовръст.

Татко Барбо беше добър стопанин, незлобив и грижовен баща и съпруг и се разбираше със съселяните си.

Имаше три деца, когато на стрина Барбо сигурно й се стори, че могат да гледат пет, та побърза, преди да влезе във възраст, да му даде още две наведнъж — две хубави момченца. Те си приличаха толкова много, че почти не можеха да ги различат едно от друго; бяха еднояйчни близнаци, тоест близнаци, които си приличат като две капки вода.

Когато се появиха на света и стрина Сажет ги пое в престилката си, тя не пропусна да направи с игла кръстче на ръката на първородното, като обясни, че ако му сложи панделка или огърличка, могат да ги сбъркат и тогава няма да се знае кое е по-голямото.

— Когато детето поотрасне — каза тя, — ще трябва да му се направи белег, който никога да не може да се заличи.

Така и сториха. Първото близначе кръстиха Силвине, но много скоро започнаха да го наричат Силвине за разлика от по-голямото му братче, което му стана кръстник. По-малкото беше наречено Ландри и запази това име; негов кръстник стана чичо му, а той още от детство се казваше Ландриш.

Когато татко Барбо се завърна от пазара, много се изненада, като видя две главици в люлката.

— Охо! — възкликна той. — Ето че люлката е много тясна! Още утре ще трябва да я разширя.

Той разбираше от дърводелство, без да е учил занаята, половината покъщнина беше негово дело. Веднага се погрижи за жена си, даде й голяма чаша топло вино и тя се почувствува много по-добре.

— Хубаво работиш, жено — каза татко Барбо, — само да ми е як гърбът. Ето ти още две излишни гърла за хранене, което ще рече оран и гледане на добитъка без почивка. Но бъди спокойна, ще се справим! Все пак гледай другия път да не ни родиш три, че ще ни дойде нанагорно.

Стрина Барбо се разплака и на татко Барбо му домъчня.

— Хайде, хайде — каза той, — не се огорчавай, мила жено! Не ти го казах да те упрекна, а напротив, да ти благодаря. Двете дечица са хубави и здрави, нямат никакви недъзи, много съм доволен.

— Леле боже — възкликна жената, — знам си аз, че не ме упреквате, господарю, ами съм угрижена, защото ми казаха, че е несигурно и тежко да отглеждаш близнаци. Те си пакостели един на друг и почти винаги единият от двамата загивал, та да му е всичко наред на другия.

— Хайде де! — възрази бащата. — Кой знае дали е така? Лично аз за пръв път виждам близнаци. Туй не се случва често. Виж, стрина Сажет ги разбира тия работи, тя ще ни каже кое как е.

Повикаха стрина Сажет и тя им обясни:

— Имайте ми вяра, тези две близначета ще живеят по живо по здраво и няма да боледуват повече от другите деца. От петдесет години бабувам и съм видяла как се раждат, живеят и умират всички деца от окръга. Не за пръв път израждам близнаци. Туй, че си приличат, не вреди никак на здравето. Има близнаци, които си приличат толкова, колкото вие и аз си приличаме, а се случва единият да е силен, пък другият — слаб. Поради това единият оживява, а другият умира. Но я погледнете вашите дечица, те и двете са хубави, и двете са здрави и читави, сякаш са се родили поотделно. Не са си напакостили един на друг в утробата на майка си. Родиха се лесно и двамата, нито майка им я боля, нито тях ги боля. Хубави са като ангелчета и живот ги чака. Успокойте се, стрино Барбо, с радост ще ги гледате как растат, а докато растат, само вие и близките, които ще ги виждат всеки ден, ще можете да забележите някаква разлика помежду им. Защото никога не съм виждала такива еднакви близнаци. Също като две яребички, излюпени от едно яйце. Те са тъй милички и толкова си приличат, че само майката яребица може да ги разпознае.

— Слава богу — възкликна татко Барбо, като се почеса по главата. — Чувал съм обаче да разправят, че близнаците тъй се обичали, че ако се разделят, не можели да живеят един без друг и ако не двамата, то единият залинявал и умирал.

— Това си е чистата истина — каза баба Сажет, — но послушайте какво ще ви каже една опитна жена. И не го забравяйте, защото когато децата ви станат на възраст да се отделят от вас, аз може да не съм вече между живите, за да ви посъветвам. Внимавайте, щом вашите близнаци започнат да се разпознават, не ги дръжте все заедно. Когато водите единия на работа, другия оставяйте да пази къщата. Когато единият отиде за риба, изпратете другия на лов. Когато единият пази овцете, другият да води добитъка на паша. Когато на единия дадете да пие вино, на другия дайте чаша вода и обратното. Не им се карайте и не ги съветвайте едновременно двамата, не ги обличайте еднакво. Когато единият е с шапка, другият да носи каскет и ризите им никога да не са с еднакъв цвят. Правете, струвайте, не ги оставяйте да си приличат тъй, че хората да ги бъркат, и нека да свикнат да се делят един от друг. Страх ме е, че думите ми ще влязат през едното ви ухо и ще излязат през другото, но ако не ме послушате, горко ще се разкайвате.

Баба Сажет беше сладкодумна и всички й повярваха. Обещаха да постъпят тъй, както ги посъветва, и я дариха богато, преди да я изпратят. Понеже тя бе препоръчала да кърмят близнаците с различно мляко, помъчиха се да намерят дойка.

В селото нямаше. Стрина Барбо не се беше надявала на близнаци и тъй като винаги бе кърмила сама децата си, не й беше дошло на ум да потърси предварително. Наложи се татко Барбо да замине, за да намери кърмачка в околността. През това време, понеже майката не можеше да остави новородените да линеят, започна да ги кърми и двете.

Хората в нашия край не обичат прибързаните решения и дори да са имотни, все трябва да се попазарят. Известно беше, че семейство Барбо има с какво да плати и всички смятаха, че майката, която не беше вече в първа младост, не може да кърми двете близначета, без да се изтощи. Затова всички кърмачки, които татко Барбо намери, му поискаха по осемнадесет ливри на месец — така си е и редно да плати един заможен човек.

На татко Барбо обаче не му се даваха повече от дванадесет до петнадесет, смяташе дори, че и това е много за един селянин. Обходи всички околни села и много се пазари, но не успя да се споразумее с никоя. Всъщност нямаха бърза работа, защото двете бебета бяха мънички и нямаше как да уморят майка си; освен това бяха здрави и кротички и тъй малко плачеха, че не създаваха повече грижи от едно бебе. Когато едното спеше, спеше и другото. Бащата беше разширил люлката, тъй че ако двете деца плачеха едновременно, люлееха ги и ги успокояваха едновременно.

Най-сетне татко Барбо се споразумя с една кърмачка за петнадесет ливри, спореха още за някакви сто су; тогава жена му се намеси:

— Слушай, татко, не разбирам защо ще харчим сто и осемдесет или двеста ливри годишно, като че ли сме господари и като че ли аз съм престаряла, та не мога да си храня сама децата. Имам мляко дори в излишък. Я ги погледнете нашите момченца, вече са на един месец, а как хубаво растат! Мерлодица, дето искате да я вземете за дойка на едното, не е и наполовина здрава и читава като мене. Млякото й е осемнадесетмесечно и не струва за такова малко дете. Баба Сажет каза да не храним близначетата с едно и също мляко, за да не се обикнат много. Вярно е, така каза, ама не рече ли, че трябва еднакво да се грижим за тях, понеже близнаците не са тъй силни като другите деца. По-добре нашите да се обичат прекалено много, отколкото едното да си иде заради другото. Че пък и кое от двете ще дадем на кърмачката? Признавам си, еднакво мъчно ще ми е да се разделя и с едното, и с другото. Обичам еднакво всичките си деца, но не знам защо, тези двечките като че ли ми са най-миличките и най-сладките, които съм носила на ръце. Нещо все ми става на сърцето, боя се да не ги изгубя. Моля ви се, мъжо, да не мислим вече за кърмачка. За всичко останало ще послушаме баба Сажет. Пък и как могат бозайничета да се обикнат толкова много, когато, след като ги отбия, няма да си разпознават още крачетата и ръчичките.

— Право казваш, жено — отговори татко Барбо и погледна жена си, която беше рядко запазена и силна. — А ако все пак, докато децата пораснат, здравето ти се разклати?

— Не се страхувайте — успокои го майката, — имам добра охота, все едно, че съм петнадесетгодишна. Пък и ако усетя, че се изтощавам, обещавам да не крия, винаги има време да изпратим едно от клетите дечица вън от къщи.

Татко Барбо се предаде. Още повече че предпочиташе да не прави излишни разходи. Стрина Барбо кърмеше близнаците, без да се оплаква и без да се измъчва, и се чувствуваше толкова добре, че две години след като отби малките, роди още едно хубаво момиченце, което кръстиха Нанет и което тя също откърми сама. Това обаче беше малко прекалено и тя като нищо можеше да се разболее, ако голямата й дъщеря, която също имаше бебе, не я отменяше от време на време, кърмейки малката си сестричка.

По такъв начин челядта се множеше и скоро запъпли под слънцето; малки вуйчовци и малки лели с малки племеннички и малки племенници, и никой не би могъл да укори едните, че са по-непослушни или по-разумни от другите.