Малката Фадет

XXXI

Отначало като научи, че Фадет е заминала, Силвине изпита егоистично задоволство, надявайки се, че отсега нататък брат му ще обича само него и няма да го изостави вече заради никого. Но не стана така, Ландри обичаше най-много Силвине след малката Фадет, но не го свърташе с него, защото Силвине мразеше Фаншон. Винаги когато Ландри се опитваше да му заговори за нея и за намеренията си, Силвине се наскърбяваше, упрекваше го, че не се отказва от тая своя прищявка, толкова неприятна на родителите му и на самия него. Полека-лека Ландри престана да му говори за нея, но тъй като не можеше да живее, без да споделя с някого, прекарваше голяма част от времето си с малкия Кайо и Жане, когото водеше на разходка; изпитваше Скакалеца по вероучение, учеше го и го утешаваше. Можеха да му се подиграват, ако смееха, когато го срещнеха с детето, но тъй като Ландри никога не се беше срамувал от каквото и да било, той се чувствуваше по-скоро горд, отколкото засрамен, че показва дружбата си с брата на Фаншон Фаде; по този начин сякаш се бореше срещу приказките на някои хора, които твърдяха, че татко Барбо с познатата на всички мъдрост бързо сложил край на тази любов. Силвине, като видя, че брат му не му подарява любовта си, която той смяташе, че ще получи отново, пренесе ревността си към Жане и малкия Кайо. От друга страна сестра му Нанет, която винаги го беше утешавала и разведрявала с нежни грижи и мило внимание, започна да дружи прекалено много със същия този син на Кайо, дружба, на която двете семейства гледаха благосклонно. Клетият Силвине, той винаги мечтаеше единствен да притежава любовта на тези, които обича, затова пак бе обзет от смъртна мъка, залиня и стана толкова мрачен, че се чудеха как да го задоволят. Престана да се смее, нищо не му харесваше, не можеше дори да работи, нещо тъй го гризеше отвътре, че вехнеше. Уплашиха се за живота му, защото почти непрекъснато беше трескав, а когато треската се усилеше, говореше напълно безсмислени и нараняващи сърцата на родителите му неща. Казваше, че никой не го обича, след като всички в къщи бяха галили и глезили най-много него. Пожелаваше смъртта, като се оплакваше, че не го бива за нищо, че се грижат от съчувствие за него, че е товар за родителите си и че най-голямата милост, която добрият бог можел да им направи, било да ги отърве от него. Понякога татко Барбо, като чуваше тези нехристиянски думи, строго му се караше. Никакъв резултат. Друг път го увещаваше през сълзи, че го обича. Това беше още по-лошо, Силвине плачеше, разкайваше се, искаше прошка от баща си, от майка си, от брат си, от цялото семейство и треската му се усилваше от прекалено голямо разнежване.

Отново се обърнаха към лекарите. Те не ги посъветваха кой знае какво. По лицата им виждаха, че смятат за единствена болест близначеството, което щеше да убие единия брат, по-слабия от двамата. Попитаха също и баняджийката от Клавиер, която беше най-веща в окръга след покойната Сажет и баба Фаде, която беше започнала да се вдетинява. Баняджийката каза на стрина Барбо:

— Единственото нещо, което може да спаси детето ви, е да започне да обича жените.

— Там е работата, че не може да ги понася — отговори стрина Барбо. — Къде се е виждал такъв горд и разумен младеж! Откакто брат му се влюби, говори лошо за всички познати момичета. Одумва ги, защото една от тях (и то не най-добрата) му била отнела, според думите му, сърцето на брат му.

— Да знаете — каза баняджийката, която беше специалистка по всички душевни и телесни болести, — че в деня, когато вашият син Силвине обикне някоя жена, той ще я обикне по-безумно, отколкото обича брат си. Предричам ви го. Сърцето му прелива от любов и понеже непрекъснато мисли за брат си, почти е забравил, че е момче; тъй върви срещу божия закон, който отрежда мъжът да обича някоя жена повече от баща, майка, братя и сестри. Но успокойте се, защото не е възможно природата да не заговори, колкото и късно да стане това; не се поколебавайте да го ожените за жената, която той обикне, все едно дали е бедна, грозна или лоша, защото синът ви няма да обича две жени в живота си. Сърцето му е създадено за една любов и голямо природно чудо ще бъде да се отдели от брат си, а още по-голямо чудо — да се отдели от изгората.

Мнението на баняджийката се стори много разумно на татко Барбо и той се помъчи да заведе Силвине в къщите, където имаше хубави и добри момичета за женене. Но макар че Силвине беше хубав и възпитан младеж, безразличният му и тъжен вид не привличаше момичетата. Те не го насърчаваха, а той беше толкова стеснителен, че се страхуваше от тях и си въобразяваше, че го ненавиждат.

Татко Кайо, който беше един от най-добрите приятели и най-ценните съветници на семейството, беше на друго мнение.

— Винаги съм казвал, че отсъствието е най-добрият лек. Погледнете Ландри. Той беше обезумял по малката Фадет и все пак, когато тя замина, не загуби нито разума, нито здравето си и дори вече не е тъй тъжен, както беше по-рано, когато не знаехме каква е причината. Сега се държи разумно и покорно. Същото ще стане и със Силвине, ако пет-шест месеца не вижда брат си. Ще ви кажа как да ги разделите мирно и тихо. Чифликът ми в Приш върви добре, но в замяна на това стопанството ми при Артон не е наред от около година. Работникът ми там е болен и не може да се съвземе. Не искам да го изпъдя, защото е човек на място, но ако му изпратя един добър помощник, ще се оправи, тъй като всъщност болката му е прекалена умора и много работа. Ако се съгласите, ще изпратя Ландри да изкара там до края на сезона. Ще кажем на Силвине, че не е за дълго, само за седмица, а после, като мине седмицата, ще му обясним, че ще остане още една седмица и тъй, докато свикне. Послушайте съвета ми, вместо да насърчавате винаги прищевките на едно дете, което все щадите, та сте го направили господар в къщи.

Татко Барбо беше склонен да последва този съвет, но стрина Барбо се уплаши. Мислеше си, че това може да нанесе смъртен удар на Силвине. Дълго я убеждаваха. Тя поиска първо да задържат две седмици Ландри в къщи, за да проверят дали брат му, като го вижда непрекъснато, няма да оздравее. Ако състоянието му се влошавало, щели да се вслушат в съвета на татко Кайо. Тъй и направиха. Ландри дойде на драго сърце да прекара определеното време в Близначницата, а на всички казаха, че баща му имал нужда от него за вършитбата. Силвине не можеше да работи. Ландри се грижеше за брат си с обич и се мъчеше да го разведри. Стоеше при него колкото може повече, спеше в същото легло, приласкаваше го като малко дете. Първия ден Силвине сияеше от радост, но на втория започна да мърмори, че Ландри се отегчава с него, без той да може да му избие тази мисъл. На третия ден Силвине побесня от яд, защото Скакалеца дойде да види Ландри и Ландри нема̀ смелостта да го отпрати. Най-сетне в края на седмицата се отказаха от това хрумване, защото Силвине ставаше все по-несправедлив, взискателен и ревнив. Решиха да последват съвета на татко Кайо и макар Ландри да нямаше никакво желание да отиде в Артон, след като толкова обичаше родния си край, работата, семейството си, господарите си, той се подчини на всичко за доброто на брат си.