Малката Фадет

XIII

Може би баба Фаде също знаеше някои и други неща и беше научила внучката си да не се страхува от нощните огньове; може би защото ги виждаше често край брода Рулет, а не за първи път като Ландри, Фадет беше разбрала, че те съвсем не са лоши духове и не правят никакви злини. Усещайки, че колкото повече се приближават до огънчето, толкова по-силно трепери Ландри, тя каза:

— Слушай, детенце, този огън не обгаря и ако го докоснеш, ще видиш, че няма да ти остане никакъв белег.

„Толкова по-зле — помисли Ландри, — всеки знае какво значи огън, който не гори. Разбира се, това не е божа работа, защото божият огън стопля и обгаря.“

Но не каза нищо на малката Фадет и когато стъпи здрав и читав на брега, изпита непреодолимо желание да я зареже там и да изтича до Близначницата. Но понеже не беше неблагодарник, не хукна да бяга, а й благодари.

— Ето че за втори път ми правиш услуга, Фаншон Фаде. Никога не бих си простил, ако не ти кажа, че ще си спомням цял живот за това. Седях като обезумял на брега, когато ме намери. Блуждаещото огънче ме беше уморило и омагьосало. Никога не бих могъл да премина реката или може би нямаше да изляза от нея.

— Сигурно щеше да я преминеш леко-леко, без нищо да ти стане, ако не беше такъв глупчо — каза Фадет. — Представа си нямах, че голямо момче като тебе, седемнадесетгодишно, на което скоро ще му поникне брада, може толкова лесно да се уплаши. Много ми е приятно, че видях какъв си бъзльо.

— А защо ти е приятно, Фаншон Фаде?

— Защото никак не те обичам — отговори тя презрително.

— А защо никак не ме обичащ?

— Защото не ви уважавам — отговори тя, — нито вас, нито брат ви, нито баща ви, нито майка ви, които са надути, защото са богати и си мислят, че всички са им длъжни. Те са ви научили да бъдете такъв неблагодарник, Ландри, а след страхливостта това е най-грозният недостатък за един мъж.

На Ландри му беше неприятно да слуша укорите й, защото чувствуваше, че те не са съвсем несправедливи. Той каза:

— Може и да съм виновен, Фадет, но грешката е само моя. Нито брат ми, нито баща ми, нито майка ми, нито който и да било друг от семейството ми знае каква голяма услуга сте ми направили, но този път ще им кажа и вие ще получите за награда всичко, което пожелаете.

— Ама че горделивец! — възкликна малката Фадет. — Въобразявате си, че с подаръци можете да ми се отблагодарите. Мислите, че съм като баба си, която, щом й подхвърлят някоя пара, е готова да търпи какви ли не безобразия. Да знаете, че нямам нужда от даровете ви и презирам всичко, което идва от вас, след като в устата ви не можа да се събере една дума за благодарност и приятелство, която да ми кажете през цялата тая година, макар че ви помогнах в голямата беда!

— Виновен съм, признавам, Фадет — каза Ландри, без да може да прикрие учудването си от разсъжденията й. — Но и ти си малко виновна за това. Не беше кой знае какво чудо да кажеш къде е брат ми, след като си го видяла, докато аз разговарях с баба ти. Ако наистина имаше добро сърце, ти, която ме упрекваш, че аз нямам сърце, вместо да ме караш да се мъча, да чакам, да ти давам честна дума, че ще ти се отплатя, можеше веднага да ми кажеш: „Спусни се към ливадата и ще го намериш на брега на реката.“ Това нямаше да ти струва кой знае колко, но ти се подигра със страха ми и това намали цената на услугата ти.

Малката Фадет, която умееше да поставя капак на всичко, този път се замисли, после каза:

— Виждам, че си се постарал да захвърлиш като ненужен товар от сърцето си благодарността. Въобразил си си, че не ми дължиш нищо, за да ме лишиш от наградата, която ми обеща. Още едно доказателство колко кораво и лошо сърце имаш, щом не си разбрал, че не ти искам нищо и след като виждаш, че нито веднъж не съм те укорила за неблагодарността ти.

— Така е, Фаншон — каза Ландри съвсем искрено. — Разбрах, че сгреших и се срамувах. Много пъти ми се искаше да поговорим, но ти винаги ме гледаше тъй гневно, че не посмях.

— Ако бяхте дошли на другия ден и ми бяхте казали една приятелска дума, нямаше да ви гледам разгневено. Веднага щяхте да разберете, че не желая да ми се отплащате и щяхме да станем приятели. Оттогава имам лошо мнение за вас. Трябваше да ви оставя сам да се оправяте с блуждаещото огънче. Лека нощ, Ландри от Близначницата! Идете да си изсушите дрехите. Кажете на родителите си: „Ако не беше малката дрипла Щурчето, добре щях да се нагълтам с вода тая вечер в реката.“

И говорейки така, малката Фадет му обърна гръб и се отправи към къщи, пеейки:

Този път Ландри наистина се разкая не толкова от добри чувства към това момиче, което беше по-скоро умно, отколкото добро, и се държеше тъй грозно, че никой, дори тези, които се забавляваха от дяволиите му, не го харесваше, а защото беше честен по сърце и не искаше да му тежат грехове на съвестта. Той изтича след Фадет и дръпна наметката й.

— Слушай, Фаншон Фаде, да си уредим веднъж завинаги сметките. Ти си недоволна от мене, пък и аз не съм кой знае колко доволен от себе си. Кажи ми какво желаеш и още утре ще ти го донеса.

— Желая да не те видя никога вече! — отговори Фадет грубо. — И каквото и да ми донесеш, можеш да бъдеш сигурен, че ще ти го запратя по физиономията!

— Що за груби думи пред човек, който толкова желае да поправи грешката си. Щом не искаш подарък, може би има начин да ти направя някоя услуга, да ти покажа, че ти желая доброто, а не злото. Хайде, кажи, какво да сторя?

— Значи, не желаете да ми поискате прошка, да ме помолите да ви стана приятелка? — запита Фадет, като спря.

— Ще бъде прекалено много да ти искам прошка! — каза Ландри, който не можеше да надвие гордостта си пред такова невъзпитано за възрастта си и неразумно момиче. — Колкото до приятелството, Фадет, ти си такава чудачка, че ти нямам доверие. Поискай ми нещо, което може да се даде веднага, и то без остатък.

— Е добре — съгласи се Фадет с ясен и сух глас. — Да бъде, както желаете, близнако Ландри! Предложих ви да ми се извините, вие не пожелахте! Сега ви искам това, което ми обещахте? Да изпълните желанието ми в деня, в който ви помоля за това. Този ден дойде и той е утре. Сент-Андош! Ето какво желая! Ще танцувате три пъти с мен след утринната молитва, два пъти след вечерната и още два пъти, след като бият камбаните — всичко седем пъти. През целия ден, от утрото до вечерта, няма да танцувате с друга, нито жена, нито девойка. Ако не го направите, ще знам, че имате три недостатъка — неблагодарност, страх и не устоявате на честната си дума! Лека нощ, ще ви чакам утре, за да открием танците пред вратата на черквата.

И малката Фадет, която Ландри бе последвал до къщата й, отвори вратата и я блъсна толкова бързо, че той не можа да каже нито дума.