Малката Фадет

XIV

Отначало Ландри сметна желанието на Фадет толкова глупаво, че му идеше по-скоро да се изсмее, отколкото да се разсърди. „Това момиче — каза си той — е по-скоро лудо, отколкото лошо, и е по-безкористно, отколкото можех да си представя, защото наградата, която поиска, наистина няма да разори семейството ми“. Но после, като поразмисли, разбра, че Фадет не е толкова глупава. Тя танцуваше много хубаво, беше я виждал, като подскача из полето или по пътищата с овчарите — същинско дяволче, тъй че мъчно беше да се спазва тактът с нея. Но тя беше тъй грозна и тъй зле нагиздена, дори в неделя, че никое момче на възрастта на Ландри не би танцувало с нея, особено пред всички. Най-много свинарите и момчетата, които не бяха си взели още първото причастие, а селските красавици не можеха да я търпят сред себе си. Ландри се почувствува унизен, че е обещал да играе с такава партньорка, а като си спомни, че беше уговорил най-малко три танца с хубавата Мадлон, умът му не побираше как ще приеме тя обидата му, като не я покани нито веднъж.

Понеже му беше студено, беше гладен и се страхуваше да не види пак блуждаещото огънче пред себе си, тръгна бързо, без да разсъждава повече и без да се обръща назад. Щом се прибра, изсуши дрехите си и разказа на близките си, че не е намерил брода поради тъмнината, затова едва се измъкнал от водата, срам го беше да признае какъв страх е изживял и не спомена за блуждаещото огънче, нито за малката Фадет. После си легна, като отложи за следващия ден грижите си. Но въпреки всички добри решения, спа много лошо и сънува какво ли не — малката Фадет, яхнала блуждаещото огънче, подобно на голям червен петел, уловило фенер със забучена свещ, чиито лъчи осветяваха цялата ливада с тръстиките. После малката Фадет се превърна в огромен като коза щурец, който свиреше неразбираема песен, но в нея непрекъснато се примесваха едни и същи думи: щурче, свирче, пламъче, близначе, Силвиначе. Главата му просто се пръскаше и светлината на блуждаещото огънче му се струваше тъй ярка и тъй подвижна, че когато се пробуди, пред очите му играеха разноцветни точки, както се случва, когато се загледаме продължително в слънцето или в луната.

Ландри беше тъй уморен от кошмарната нощ, че дряма през цялата утринна литургия и не чу дори проповедта на свещеника, в която той превъзнесе добродетелите и качествата на добрия свети Андош. Излезе от църквата омърлушен — съвсем беше забравил Фадет. Тя обаче го чакаше в преддверието до хубавата Мадлон, която стоеше там, убедена, че първата покана за танц ще бъде отправена към нея. Когато Ландри се приближи до нея, Щурчето пристъпи и му каза с безподобна дързост:

— Хайде, Ландри, нали ме покани снощи за първия танц, смятам, че няма да го пропуснем.

Ландри пламна като огън и като видя, че и Мадлон също гневно се изчерви, възрази на малката Фадет:

— Може и да съм ти обещал да танцуваме, Щурче, но преди това бях помолил друга, така че твоят ред ще дойде, след като изпълня първото си задължение.

— Нищо подобно — каза уверено Фадет, — много ти е къса паметта, Ландри! На никого преди мене не си обещал да танцуваш, защото си ми дал дума още от миналата година, а снощи само ми я повтори. Ако Мадлон иска да танцува днес, да танцува с брат ти, той и без това толкова прилича на теб, че спокойно може да заеме мястото ти. Каквото единият, такова и другият.

— Щурчето има право — заяви гордо Мадлон, като улови ръката на Силвине, — щом толкова отдавна сте дали обещание, трябва да го сдържите, Ландри. Освен това на мен ми е приятно да танцувам с брат ви.

— Да, да, все едно е — каза Силвине простодушно, — ще танцуваме четиримата.

Тъй и направиха, за да не привличат вниманието на околните. Щурчето заподскача толкова гордо и пъргаво, както никой никога дотогава. Ако беше нагиздена и мила, щеше да бъде приятно да я гледат, защото танцуваше чудесно и нито една красавица не можеше да се равнява с нея по лекота и увереност. Но клетото Щурче беше тъй лошо облечено, че изглеждаше десет пъти по-зле от обикновено. Ландри, който не смееше вече да погледне Мадлон, толкова натъжен и унизен се чувствуваше, погледна партньорката си и тя му се стори по-грозна в празничните дрипи, отколкото в обикновеното си облекло — мислеше, че се е нагиздила, а беше станала смешна.

Забрадката й беше съвсем пожълтяла от стоене в шкафа и вместо да е малка и подгъната, според модата в този край, тя висеше отстрани като големи плоски уши, а отзад падаше грозно до шията, така че Фадет приличаше на баба си; главата й изглеждаше огромна като крина, забучена на тънкия й врат като на пръчка. Полата й от полувълнено платно беше окъсяла две педи и понеже тя беше много пораснала през годината, тънките й почернели от слънцето ръце стърчаха от ръкавите като паякови пипала. Освен това носеше алена престилка, с която много се гордееше; беше й останала от майка й и бе толкова старомодна, че никое от младите момичета не би я погледнало. Защото клетото момиче съвсем не се гиздеше, а живееше като момче, без да се грижи за лицето си — Щурчето обичаше много игрите и лудориите. Фадет приличаше на натруфена баба и всички я презираха за лошото й облекло, за което беше причина не толкова оскъдицата, колкото скъперничеството на бабата и липсата на вкус у внучката.