Малката Фадет

XV

Силвине не можеше да се начуди откъде-накъде брат му изпълнява прищевките на Фадет, която той не можеше да търпи. Ландри не знаеше как да обясни постъпките си, идеше му да потъне в земята. Мадлон беше много ядосана и въпреки че Фадет ги увличаше във вихъра на танца, лицата им бяха тъй тъжни, като че ли им бяха потънали гемиите.

Ландри се измъкна веднага след първия танц и се скри в своята градинка, но само след миг малката Фадет, придружена от Скакалеца, който се беше накичил с пауново перо и златна нашивка на каскета, затова смяташе, че може да беснее и да крещи повече от друг път, го догони, като домъкна цяла банда по-малки момичета, защото нейните връстнички не обичаха да играят с нея. Когато Ландри я видя с цялата тая хвърковата чета, която тя водеше за свидетели, в случай че й откаже, той се примири и я заведе под орехите, за да танцуват на по-закътано място, та да не го вижда никой. За щастие, нито Мадлон, нито Силвине бяха там; нямаше и много хора от неговия край, така че можеше да изпълни спокойно задължението си, като изиграе третия танц с Фадет. Около тях танцуваха само непознати, които не им обръщаха внимание.

Щом свърши, той отиде да потърси Мадлон, за да я почерпи под навеса. Но тя беше танцувала с други и им беше обещала да пирува с тях, затова гордо му отказа. Като го видя, че се оттегля в един ъгъл, с изпълнени със сълзи очи, тъй като ядът и гордостта я разхубавяваха и всички като че ли го забелязваха, тя бързо стана от мястото си и бързо каза:

— Ето, че звъни за вечерня. Кой ме кани на танц след молитвата?

Тя се бе обърнала към Ландри, разчитайки, че той бързо ще каже: „Аз“, но преди още да отвори уста, други я поканиха и Мадлон, без да благоволи да го погледне укорително или съжалително, влезе в черквата с новите си поклонници.

Щом молитвата свърши, тя излезе с Пиер Обардо, последвана от Жан Аладниз и Етиен Алафилип; тримата танцуваха един след друг с нея, защото тя не можеше да мине незабелязана — беше хубаво и имотно момиче. Ландри я изгледа с крайчеца на окото; малката Фадет беше останала в черквата, където шептеше дълги молитви след другите. Тя правеше винаги така в неделя поради голяма набожност според едни, за да прикрие съглашението си с дявола според други.

На Ландри много му домъчня, че Мадлон не му обръща никакво внимание, че се е зачервила като ягода от удоволствие и че много бързо се беше утешила от обидата, която бе принуден да й нанесе. За пръв път му мина през ума мисълта, че тя е прекалено голяма кокетка и сигурно никога не е изпитвала кой знае какви чувства към него, щом може да се забавлява така.

Вярно е, че беше виновен поне външно, но тя видя, че е много натъжен под навеса и би могла да отгатне, че иска да й обясни нещо, а Мадлон никак не се бе обезпокоила и се веселеше като козле, докато неговото сърце се топеше от скръб.

Когато свърши танца с тримата си партньори, Ландри се приближи до нея, защото искаше по-скоро да й говори насаме. Чудеше се как да я отведе настрана — беше още малък и се стесняваше от жените. И понеже не намери подходящи думи, улови я за ръка и я дръпна; тя обаче му каза полуядосано, полуизвинително:

— Е, какво, Ландри, да не би най-сетне да си решил да ме поканиш на танц?

— Не, не те каня на танц — отговори той, защото не умееше да се преструва и не мислеше вече да изменя на дадената дума. — Но за да ти кажа нещо, което трябва да изслушаш.

— О, ако имаш да ми казваш някакви тайни, Ландри, по-добре да поговорим друг път — каза тя, като си дръпна ръката. — Днес е ден за танци и за забавления. Краката все още ме държат, а щом Щурчето те е изтощило, върви си да спиш, ако искаш, аз оставам.

И тя прие поканата за танц на Жермен Оду. Когато обърна гръб на Ландри, той чу как Жермен Оду й каза:

— На това момче май му се искаше да изиграе този танц!

— Може би — поклати глава Мадлон, — но не е лъжица за неговата уста.

Ландри се огорчи много от думите й и остана до края на танца, за да види как ще се държи Мадлон, която не направи нищо неприлично, но се държеше тъй надуто, че той се ядоса; и когато Мадлон се върна, той я погледна малко подигравателно, а тя му подхвърли предизвикателно:

— Е, какво, Ландри, днес като че ли не можеш да си намериш партньорка? Щеш не щеш, ще се върнеш при Щурчето!

След тези нейни думи той обиколи църквата, за да намери малката Фадет и застана с нея точно срещу Мадлон. Така изиграха два танца. Щурчето ликуваше доволно и гордо! То не криеше радостта си, лукавите му черни очи блестяха, повдигаше малката си глава с голямата забрадка като качулато пиле.

Но за нещастие пет-шест момчетии, с които Фадет обикновено танцуваше, се ядосваха, като я гледаха; те не можеха да се приближат до нея и макар много да не я обичаха, ценяха я като добра танцьорка, затова сега започнаха да я одумват, че е горделива и заповтаряха след нея: „Я погледнете Щурчето, мисли си, че ще омае Ландри Барбо. Щурче, Свирче, Зверче, Врабче, Гардже, Печено краче“ и други прякори, както си имаха навик да кръщават хората в нашия край.