Малката Фадет

XXXVI

Татко Барбо малко се страхуваше да не би Фадет да е запазила известно лошо чувство към него заради миналото му несправедливо отношение и утешавайки се от отсъствието на Ландри, да е започнала да мисли за другиго. Когато беше дошла в Близначницата, за да се погрижи за Силвине, той се опита да я заговори за Ландри, но тя се престори, че не чува, и той се почувствува неудобно. Най-сетне една сутрин се реши да отиде при нея.

— Фаншон Фаде — каза той, — идвам при вас, за да ви задам един въпрос, на който ви моля да ми отговорите искрено и честно. Преди смъртта на баба си имахте ли представа какво ще наследите?

— Да, татко Барбо — отговори малката Фадет, — имах известна представа, защото често виждах баба да брои златни и сребърни монети, а от къщи излизаха само обикновени. Освен това тя неведнъж ми казваше, когато ми се подиграваха за парцалите: „Не се безпокой, ти ще бъдеш най-богата от всички момичета и ще дойде ден, когато ще можеш да се облечеш в коприна от главата до петите, ако това ти доставя удоволствие.“

— Е добре — поде татко Барбо, — а казвали ли сте това на Ландри и възможно ли е синът ми да е влюбен във вас заради парите?

— Колкото до това, татко Барбо — отговори малката Фадет, — аз винаги съм мечтала да ме обичат заради хубавите ми очи, които са единствената ми неоспорвана от никого красота, тъй че не съм казвала на Ландри, че заедно с тях ще има кожени кесии с пари. Но дори да му бях казала, Ландри ме обичаше тъй честно и тъй искрено, че никога не се е интересувал дали съм богата или бедна.

— А откакто баба ви е покойница, скъпа Фаншон — продължи татко Барбо, — можете ли да ми дадете честна дума, че Ландри не е узнал от вас или от някого другиго за вашите пари.

— Давам ви дума — каза Фадет, — кълна се в добрия господ, че вие единствен освен мене знаете това.

— А мислите ли, Фаншон, че Ландри все още ви обича? И даде ли ви той знак след смъртта на баба ви, че още ви е верен?

— Аз получих най-доброто доказателство за това и ще ви доверя, че той дойде да ме види три дни след смъртта на баба ми и ми се закле, че ще умре от мъка или ще ме вземе за жена.

— А вие, Фадет, какво му отговорихте?

— Татко Барбо, аз не съм длъжна да ви го кажа, но ще го сторя, за да ви задоволя. Отговорих му, че имаме още време да размислим и че трудно ще се реша да се оженя за младеж, който ме задиря против волята на родителите си.

И тъй като малката Фадет изрече тези думи с горд и свободолюбив тон, татко Барбо се обезпокои.

— Нямам право да ви разпитвам, Фаншон Фаде — поде той, — и не знам дали имате намерение да направите сина ми щастлив или нещастен за цял живот, но знам, че той ви обича от сърце и ако бях на ваше място, както мечтаете да бъдете обичана само заради себе си, щях да си кажа: „Ландри Барбо ме обичаше, когато носех дрипи, когато всички ме отблъскваха и когато дори родителите му го упрекваха, че греши. Виждах му се красива, когато никой не вярваше, че мога да стана хубава. Обичаше ме напук на всички грижи, които му създаде тази любов, обичаше ме и когато отсъствувах, и когато бях тук, обичаше ме толкова много, че не мога да не му вярвам и никога не бих желала да имам друг мъж.“

— Отдавна съм си казала всичко това — отговори малката Фадет, — но повтарям ви, ужасно неприятно ще ми бъде да вляза в семейство, което ще се черви от мене и ще отстъпи на сина си само от слабост и съчувствие.

— Ако само това ви задържа, можете да се решите, Фаншон, защото семейството на Ландри ви желае и уважава. Не мислете, че си е променило мнението само защото сте богата. Не заради бедността ви ви отблъсквахме, а заради лошите приказки, които се носеха за вас. Ако те бяха истински, дори Ландри да трябваше да умре, аз не бих се съгласил да ви нарека моя снаха. Но искам да бъда справедлив, аз ходих в Шато-Мейан, осведомих се и за най-дребните неща, които сте вършили в този край и в нашия, и сега признавам, че са ме лъгали и че вие сте умна и честна, както винаги пламенно го е твърдял Ландри. Така че, Фаншон Фаде, аз ви моля да се ожените за сина ми и ако кажете „да“, той ще бъде тук след една седмица.

Малката Фадет беше очаквала това обяснение и много се зарадва, но се постара да не го покаже, защото искаше един път завинаги да си осигури уважението на бъдещото си семейство; затова отговаряше много предпазливо.

Тогава татко Барбо каза:

— Виждам, дъще, че в сърцето ви все още има нещо против мене и семейството ни. Не искайте възрастен човек да проси извинение. Задоволете се с добрите думи на уважение и се доверете на татко Барбо, който никога нищо не е излъгал. И дайте една целувка за помирение на настойника, който сама си избрахте, или на човека, който ще бъде щастлив да ви стане баща.

Съпротивата на Фадет беше сломена, тя обгърна шията на татко Барбо и вля радост в старото му сърце.