XXXII

Този път Силвине едва не умря първия ден. Но на втория се поуспокои, а на третия треската му престана. Той се примири и се съвзе. В края на първата седмица видяха, че отсъствието на брат му действува по-добре, отколкото присъствието му. Силвине, разсъждавайки под влияние на ревността, тайно беше доволен от заминаването на Ландри, защото на новото място той не познаваше никого и не можеше веднага да завърже приятелства. Казваше си: „Ще му бъде малко скучно, ще си мисли за мен и ще съжалява, че не съм при него. А когато се върне, ще ме обича както преди.“

Бяха минали три месеца, откакто Ландри не беше в дома на татко Кайо и около една година, откакто малката Фадет беше напуснала родния си край, когато тя внезапно се върна, защото баба й се беше парализирала. Фадет се грижи за нея от цялото си сърце. Но старостта е най-лошата болест и след две седмици баба Фаде предаде богу дух, без да дойде в съзнание. На третия ден вечерта, след като погреба старицата и подреди къщата, Фадет съблече и приспа братчето си, целуна добрата си кръстница, която си легна в другата стая, и седна тъжно пред тлеещото огнище, което едва разпръскваше светлина, заслушана в песента на щурчето; то сякаш й говореше:

Щурче, Щурче, малко Щурче,

всяка фея си има блуждаещо огънче.

Дъждът се лееше и чукаше по стъклото, Фаншон мислеше за любимия си, когато някой потропа на вратата и един глас каза:

— Фаншон Фаде, тук ли сте? Познавате ли ме?

Тя не се стресна и отиде да отвори — каква радост да се притисне до сърцето на своя Ландри! Ландри беше научил за болестта на баба й и за връщането й. Не беше могъл да устои на желанието да я види и бе дошъл през нощта, за да си отиде на другия ден. Прекараха скромно и благоразумно цялата нощ в приказки край огнището, защото малката Фадет напомни на Ландри, че ложето, където баба й бе предала богу дух, още не е изстинало и не му е нито времето, нито мястото да се отдават на своето щастие. Но въпреки добрите решения те се чувствуваха безкрайно щастливи, че са заедно и че се обичат повече от когато и да било.

Тъй като скоро щеше да съмне, Ландри започна да губи смелост и помоли Фаншон да го скрие в плевнята си, за да остане с нея и следващата нощ. Тя го вразуми както винаги. Каза му, че още малко ще бъдат разделени, защото е решила да се върне.

— Има причини за това — обясни му тя, — които ще ти кажа по-късно и които ми дават известни надежди за нашата женитба. Иди да довършиш работата, която господарят ти е поверил, защото кръстницата ми разказа, че за да оздравее брат ти, не бивало да те вижда още известно време.

— Само тази причина може да ме накара да те напусна — каза Ландри, — защото моят клет брат ми причини много мъки и, страхувам се, че ми предстоят нови. Фаншонет, ти умееш толкова много неща, потърси средства да го излекуваш.

— Единственото средство е разумът — отговори тя. — Защото душата му разболява тялото и който излекува душата му, ще излекува и тялото му. Но той толкова ме мрази, че няма начин да му поговоря и да го успокоя.

— И все пак ти си толкова умна, Фадет, и говориш тъй хубаво, имаш такава дарба да убеждаваш всеки, когато си наумиш, че ако му поговориш само един час, той ще се почувствува по-добре. Опитай, моля ти се! Не обръщай внимание на гордостта и лошото му настроение, накарай го да те изслуша, направи това усилие заради мен, Фаншон, както и заради нашата любов, защото съпротивата на баща ми няма да бъде най-малката пречка за нея.

Фаншон обеща и те се разделиха, след като си повториха повече от двеста пъти, че се обичат и винаги ще се обичат.

Загрузка...