Мъртвите сибирски полета

LXXXI. БЯГСТВОТО

— Хванете лудия!

Този вик се чуваше един неделен ден през лятото от децата на една от главните улици в Москва.

— Дръжте лудия! — извикаха няколко души и се завтекоха към него. След това те се загледаха в една мъжка фигура, която седеше на прозореца на първия етаж на гостилницата „Полски граф“. Той се беше хванал за едно от железата на прозореца, а краката му висяха навън. Косата му беше разчорлена и той беше гол.

Пред гостилницата се трупаха все повече и повече хора.

— Ще падне — извикаха няколко души. — Трябва да се повика полицията и да му се помогне.

Десетина души изтичаха до първия етаж, счупиха вратата и взеха лудия от прозореца, но той упорствуваше.

— Трябва да го вържем, може да рани някого от нас.

— Той е полудял от снощи — разказваше гостилничарят, — защото когато му донесох снощи чай, беше здрав.

Повикаха лекар, който след четвърт час дойде.

Болният бе млад, интелигентен, богато облечен човек.

След като го прегледа, докторът констатира, че това е бяс. Трябвало да се заведе в лудницата на доктор Калчев, която се намирала наблизо. Те го качиха на един файтон и когато той се почувствува сам в колата, каза си:

„Сега да видим дали докторът ще ме намери за луд. Феодоро, не се отчайвай, аз необмислено те хвърлих в нещастие, но сега сам ще те спася от него.“

Този човек, който нарочно се престори на луд, беше Исидор Марголински; той направи всичко това, за да може да влезе в лудницата и да спаси Феодора.

На масата на доктор Греч той намери писмо, в което Бояновски му съобщаваше, че Феодора е затворена в лудницата на доктор Калчев. След това Исидор скрои плана за спасението й.

Доктор Калчев го затвори в една от стаите на горния етаж, чиито прозорци бяха с железни решетки. Всеки на негово място би се отчаял, но мисълта за Феодора го окуражаваше. С голяма мъка той можа да разбере от пазачите в коя стая е затворена Феодора. Носеше в джоба си пила, с която през нощта стържеше решетката на прозореца.

Една нощ тихичко излезе от стаята си, покачи се на третия етаж, тръгна по тесния коридор и се спря в един ъгъл, където беше стаята на Феодора. Той се повдигна, започна да разглежда стаята и я съзря, лежаща на една скамейка. Сърцето му почна да бие от радост — Феодора ще разбере, че той е дошъл да я спаси. Гледаше я с пламнал поглед. Макар и поотслабнала и пребледняла, все пак тя беше прекрасна!

— Феодоро, Феодоро — пошепна й той.

Тя се разтрепера.

— Кой е тук? Дойдоха ли убийците, ще се мре ли?

— Не са убийци, Феодоро, а спасител, избавителят ти е дошъл!

Феодора подскочи и втренчено гледаше лицето на Изидор.

— Това е сън! Как може той да е тук!

— Не е сън, Феодоро, а действителност.

— Аз съм Исидор, дойдох да те спася.

Тя се спусна към прозореца и му подаде ръка. Той влезе вътре.

— Хиляди пъти ти благодаря. Аз предчувствувах, че ти ще дойдеш да ме спасиш. Знаех, че ти ме обичаш искрено. Чуй, Исидор, тука в самотата се уверих, че аз обичам само тебе, понеже ти си решителен и смел, а не като другите страхливец. Всички са ласкатели и са се увъртали, обаче когато съм имала нужда от тях, са ме напускали. Ти не се плашиш и от смъртта, само да ме спасиш.

— Бог ми е свидетел, аз ще те спася, или и двамата ще загинем тука.

— Ключът се намира у Саша, моята пазителка. Нейната килия е до моята. Ако сполучиш да го вземеш, спасени сме.

Исидор се вмъкна тихо в стаята, където спеше старата Саша. Старата се стресна и като отвори очи, видя влезлия Исидор, опита се да извика, но той успя да запуши устата й с кърпа.

— Дай ми ключа от стаята на Феодора или ще те удуша — каза й той.

Понеже тя не отговори, той взе покривката от леглото и върза краката и ръцете й. После се приближи до масата и след дълго търсене намери ключа. След това той изтича до вратата на Феодора, отключи я и влезе в стаята.

— Ела с мене, Феодора, пътят е свободен, аз ще те преведа през него.

Той улови Феодора с едната ръка, а с другата стисна ножа.

— Да му мисли, който дръзне да ни попречи!

Феодора се приближи до Исидор. Те се спуснаха полека по стълбите. Щом стигнаха до последната стълба, пред тях се изправи един мъж.

— Стой, нито крачка напред! — извика непознатият.

— Това е доктор Калчев — каза Исидор на Феодора, — но не се страхувай.

Той се спусна към доктора и двамата се хванаха за вратовете.

— Ще те удуша, нещастнико! — извика докторът. — Нима искаш да станеш убиец?

Изведнъж доктор Калчев извика и падна на земята, бе ранен в рамото.

Исидор улови за ръка Феодора. Те видяха добре как докторът се олюля и падна на земята.

Всички се разбудиха в болницата, викът на доктора ги бе събудил.

Исидор и Феодора тичаха. Те излязоха от двора и почнаха да бягат по шосето колкото сила имаха. Бяха толкова далеч, че нямаше от какво да се страхуват.

Часът бе осем сутринта, когато Феодора забеляза кубетата на църквите в Москва.

— Спасена съм, спасена съм! — извика радостно тя.

Исидор се смееше весело. Той бе щастлив и затова силно притисна Феодора до гърдите си.