Намерена на улицата

Глава шестнадесета

В една сряда на месец декември Джак получи шест екземпляра подарък от „Полуразбрани мечти“ с кратка, но мила поздравителна бележка от Трюз. За корица на книгата бяха избрали рисунката с главата на семейството — бизнесменът, седнал зад бюрото си, закрил очите си с ръце, а три фигури, навярно мама, татко и някакъв отвратителен, нечестив дух го гледат укоризнено. Всички фигури бяха в зелено, а заглавието бе изписано с тънка четчица, с черни ръкописни букви. Джак поглади корицата развълнуван и горд. Бе дървата му книга. И то, появила се тъкмо навреме, докато бе все още на тридесет години.

Джоуел Макферсън бе получил лек сърдечен пристъп преди седмица, спомни си усмихнат Джак. Специално му бе телефонирал да му съобщи, че имал „припадък от безпокойство“ заради „Мечтите“ и си взел няколко дни отпуск по съвет на лекаря. По случай излизането на книгата, „Дартмур-Егис“ даваше в петък малък коктейл, а Джак, Джоуел, Наталия и няколко души от „медиите“ щяха да обядват по-късно заедно с Трюз.

Следващата седмица Наталия бе поканила Елси на кафе. Впечатленията й от срещата приятно изненадаха Джак. Наталия намери Елси за крайно амбициозна и съобщи, че повечето време разговаряли не за Линдърман, а за театър, художествени изложби и живопис.

— Тя харесва Гугенхайм. И Кандински! Поглъща жадно всичко ново за нея в Ню Йорк — а има само средно образование, невероятно, нали? Възхитителна е — ако е все тъй последователна в амбициите си.

Наталия разглеждаше гардероба си и изваждаше някои дрехи за химическо чистене. Джак чакаше нетърпеливо да чуе какво мисли за ситуацията с Линдърман.

— О, положително се е махнал — каза Наталия. — Той е просто един самотен стар ерген, който обича да заглежда хубавите момичета.

— Да, сигурен съм, че е самотен — отбеляза Джак.

Явно не бе станало дума за извикване на полицията, така че Джак не пожела да задава излишни въпроси. Малко по-късно Наталия сподели с него:

— Попитах Елси дали би пожелала да дойде на терена у Луис и тя ми отвърна, че ще бъде очарована. Луис ни кани на Коледно тържество идната седмица, нали знаеш?

Джак се усмихна изненадан.

— Елси да се срещне с Луис? Добре, щом така си решила.

Странно му бе да си представи Елси в претенциозния апартамент на Луис сред определено кротките му и боязливи спрямо женското общество спътници.

— Елси попита може ли да доведе със себе си някакво момиче на име Дженивиев. Ще предупредя Луис. Той обича да се среща с нови хора.

Коктейлът на „Дартмур-Егис“ бе даден в огромния четвъртит офис на Трюз, чиито прозорци гледаха към Ийстсайд Ривър. Насъбрали се бяха около двадесетина души, някои от които директори на издателски къщи, дошли за минутка да се ръкуват с Джак и Джоуел. Джоуел се бе повъзстановил от „страховия си пристъп“, макар и да изглеждаше все още малко блед. Трюз бе казал на Джак: „Доведи и детето си. Момиченце беше, нали? Пресата обича семейните хора“. И така, Джак бе взел с Амелия и Сюзън, за да я отведе у дома преди официалния обяд. Наталия общуваше с изящество и непринуденост. Поне на светски обноски бе школувана добре — Джак се увери в това, когато я запита може ли да му каже кои са най-важните персони в компанията, с които бе разговаряла.

— Вие самият имате ли илюзорни мечти, мистър Съдърланд? — запита един журналист Джак.

Амелия се намираше сякаш в собствения си дом, разнасяше чинии със сандвичи, което другите намираха за ужасно забавно, а Джак се преструваше, че не я забелязва. Заедно с Джоуел надписаха автограф върху няколко книги, една със специални поздравления за Трюз. Междувременно дадоха за радиото кратко интервю, което записаха в съседната стая преди обяда, но без телевизионни камери. Джак не бе и очаквал предложение от телевизията, както и Трюз, макар и да беше направил опит да ги покани за малка сензация.

Луис Уонфелд бе украсил за тържеството гостната си с червени и зелени хартиени гирлянди, провесени в четирите ъгли. „Старомоден обичай“, без казал Луис. Това бе единствената коледна украса, освен едно дълго борово клонче, положено на масата с бяла покривка, до бутилките, чашите и чиниите с черен хайвер и маслини.

И Изабел беше дошла, разбира се, както и Силвия Кинок, която беше довела със себе си тънък като вейка младеж на име Рей — балетист, по думите на Силвия, от „Ню Йорк Сити Балет“. Поканени бяха даже и Макс и Илейн Армстронг, макар и да не бяха близки на Луис или приятеля му Боб Кемпбъл. Имаше и много непознати за Джак лица, предимно приятели на Боб, а и жените този път бяха не по-малко от мъжете. Луис, елегантно облечен в син копринен костюм, бяла риза и лъскави черни обувки, му посочи бутилката „Джак Даниелс“ на коктейлната маса.

Трогнат, Джак му благодари.

— Как е Боб?

— О, той е… ей там — отвърна Луис, неправилно схванал въпроса сред глъчката на разговорите в гостната, — седнал е на дивана.

Странни бяха тези домашни събирания у Луис — помисли си Джак, движейки се сред гостната с чаша в ръка — идваха какви ли не хора, всякакви чешити, но всички се забавляваха еднакво добре. Навярно и огромното помещение спомагаше за доброто настроение. Никой не се задържаше на едно място за през цялата вечер. Приятелят или компаньонът на Силвия бе слаб като щека — трудно му беше на Джак да си го представи като балетист с тези кльощави крака. Две тънки пищялки, обути в тесни черни панталони. По-скоро, две чистачки за лула.

— О, мистър Съдърланд, видях книгата ви! — възкликна снажна, млада жена, която Джак изобщо не познаваше. — Зная, че е резултат на съвместни усилия, но вашите илюстрации поставям на първо място. Те са толкова забавни и… обсебващи, направо казано, плашещи. Е, може би не вас, но мен! — Тя се засмя.

Джак кимна.

— Още не съм срещнал никакви отзиви.

— Ще срещнете. Работя за „Поуст“. Казвам се Хейзъл Зелинг. Току-що се запознах със съпругата ви и тя ме насочи към вас. Днес написах нещо добро за творбите ви, но ще излезе след няколко дни.

— Благодаря — каза Джак усмихнат.

По-приятно му бе да си говори с Изабел и семейство Армстронг. Сюзън бе оставила в дома на Армстронг един екземпляр от „Мечтите“ и те бяха трогнати от вниманието му и това, което им беше написал.

— Наздраве за „Мечтите!“ — Макс вдигна чашата си.

— Да ти призная, вече ми призлява от тях — отвърна Джак. Мислеше си за екземплярите, които бе изпратил на чичо Роджър и баща си. Питаше се ще чуе ли някога какво мисли баща му за рисунките.

— Къде е Боб? — попита тихо Джак Изабел. — Винаги забравям как изглежда лицето му, а исках да го поздравя.

— Той е онзи плешив дебеланко там, на дивана — отвърна усмихната Изабел. — С очилата.

Разбира се, Джак си го припомни сега — с малко повече коса на главата си от Луис, общителен и приказлив, навярно разказваше някаква невероятно забавна случка в момента, жестикулирайки усмихнат. Нищо чудно, че бяха приятели с Луис от незапомнени времена. Боб бе от типа хора, които биха разбрали и простили всичко на този свят. Джак се приближи до него. Но така и не успя да го поздрави, тъй като Наталия го дръпна за ръкава на сакото му и промълви:

— Иди да посрещнеш приятелката си.

Няколко пъти Джак се бе оглеждал за Елси — ето я и нея, изникнала внезапно сред гостната — Луис вежливо бе склонил глава над ръката й. Облечена бе в черна сатенена вечерна рокля, спускаща се до средата на бедрата й. Луис се усмихваше широко, сияещ от гостоприемност. Елси отметна назад русата си коса и се засмя. Изглеждаше изключително красива. Биеше на очи.

— Здравей, Елси — каза Джак. — Виждам, че вече се запозна с домакина.

— Какво ще пожелае да пийне младата дама?

— Добър вечер, мистър Съдърланд — каза Елси. — Ето я и моята…

— За бога, наричай ме Джак, Елси.

— … моята приятелка Дженивиев — посочи Елси с ръка, облечена в черна ръкавица, една млада жена в жълта рокля, с дълга, вълниста червеникава коса.

Джак и Луис заведоха момичетата на коктейлната маса. Елси поиска доматен сок, който Луис държеше в голяма кана. Дженивиев изобщо не можеше да се мери по красота с Елси и според Джак изглеждаше доста отегчителна. Косата й имаше цвят на печени сладки картофи. Дали беше истинска? Трябваше да затвори очите си за цветовете тази вечер, тъй като му въздействуваха като дразнещ шум.

— Тук ли е Наталия? — попита Елси.

— Ето я и нея — посочи Джак Наталия, която бе застанала на две стъпки зад Елси и ги наблюдаваше.

Дойдоха Макс и Илейн и Джак ги запозна с Елси.

— … и Дженивиев…

— Перуски — добави Елси, полагайки най-големи старания да изглежда учтива и възпитана тази вечер.

Джак си спести труда да повтори името й. Макс и Илейн насочиха вниманието си към Елси. Косата й бе напръскана с нещо лъскаво, скулите й бяха деликатно подчертани от две ивици светъл руж, а на устните си бе сложила ярко червило. Във всеки случай изглеждаше вълнуващо привлекателна тази вечер и жизнената й енергия, или „анима“ — както и да се наричаше — бликаше от всичките й фибри, дори когато стоеше спокойна.

— Да седнем? — предложи някой.

Но никой не седна. Елси не стоеше редом до Дженивиев, но гледаха и да не се отдалечават много една от друга. Сега тя се приближи до един от големите източни прозорци, с изправена стойка, сдържана и спокойна. Блестящата й от гел коса този път се стори на Джак извънредно ефектна.

— Познаваш ли това момиче? Или е близка на Наталия? — попита Макс Армстронг.

— Познаваме я и двамата. Тя е… — Джак се поколеба — една от съседките ни.

— Страшно е хубава. Да не е модел?

— Мисля, че иска да стане актриса. Тя е само на двадесет.

Макс леко се усмихна.

— Мислех я дори за по-млада.

Джак дочу далечния звук на арфа и напрягайки слуха си, можа да разпознае Вариациите Голдбърг. Типично бе за Луис или Боб да пуснат касета с Бах. По-късно, след вечеря, някой щеше да пусне рок и щеше да има и малко танци. Луис щеше да навие килимите.

— Мислех си, че идвам на някое официално и надуто събиране — чу той наблизо гласа на Елси с необичаен за нея стеснителен тон.

Репликата бе отправена към Наталия, която вдигна рамене и отвърна нещо, загубващо се сред глъчта.

— Ей, Джак, хрумна ми една идея! — Джоуел изникна край него с блестящи очи и жестикулирайки бурно. — Какво ще кажеш: двойствен живот, една част в реалността, друга — във въображението. Хора, които имат истински втори семейства и служби в други градове. Един директор на банка би могъл да бъде и крадец в свободното си време! Звучи доста многообещаващо, нали?

Джак присви очи.

— Не, да ти призная откровено.

Лицето на Джоуел помръкна и тогава Джак се засмя, като успя да разведри и Джоуел.

— Добре — каза той примирително и се оттегли.

Джоуел положително не се бе обидил. Познаваха се от толкова дълго време, често пъти дори обменяха опит. Джоуел все се терзаеше, че иска да напусне работата си, но не я напускаше, макар и да мечтаеше за друг начин на живот и за други пътища, които би желал да следва — а желаеше ли го въобще, не бе съвсем наясно. Е, от това можеше да възникне поне някоя и друга интересна идея за разказ или роман.

Когато Джак зърна отново Елси, тя бе приседнала на страничната облегалка на дивана, а Луис стоеше изправен до нея. Той й протегна ръка, тя я пое и двамата пресякоха гостната и се изгубиха в дъното на коридора.

Гостите се натрупаха около бюфета и Джак се присъедини към тях. Сред групичката, някак объркана и смутена, стоеше Дженивиев с празна чиния в ръце, открояваща се като ярко жълто-червено петно.

— Искате ли малко от това? — предложи й Джак резен от пуйката, който бе набол току-що с вилицата си. Постави го в чинийката на Дженивиев. — Вие актриса ли сте? — Чудеше се как да подхване разговор.

— Не. Продавам козметика. При Макиз.

— О! — Самото й лице приличаше на малка козметична витрина със синьо-зелените си клепачи, гъстия руж по бузите и устните й, с ноктите, лакирани в кафеникавочервено. Жълтата й рокля, здраво пристегната с широк колан в талията, му напомняше отпред за задницата на турски шалвари, може би от онези пъстри вехтории, които бе зърнал в отворения гардероб на Минета стрийт. Знаеше ли Дженивиев, че бе надникнал за няколко минути в апартамента им?

— Какво стана с оня старик, който ви досаждаше? Ралф?

Погледът на Дженивиев внезапно се съживи и от лицето й веднага изчезна полуобърканото-полуотчаяно изражение.

— О, сега сме далеч по-добре! Елси не ви ли каза, че успя да го сплаши с няколко свои приятели — така да го сплаши, че да побегне! Преследваха го чак до Шесто авеню. Той се мотаеше около къщата и те, като изскочиха…

Джак се ухили.

— Преследвали го? Само така, това и заслужава! Значи, вече няма да посмее да припари до дома ви.

— Да, от онзи ден насам се махна от очите ни. Но не можем, разбира се, да му попречим да ходи при Вив.

— При Вив?

— Барчето, в което Елси работи.

Джак кимна.

— И не се наложи да викате полиция?

— Решихме да не го правим. Колкото по-малко си имаш работа с полицията, толкова по-добре. Да не вземат да се заядат с някои от нашите приятели. Те са ни приятели, но не съм сигурна, че ще се харесат на ченгетата.

Джак кимна разбиращо.

— Вашата приятелка Елси направи голям бум тази вечер.

— Нали изглежда разкошно! Да не повярваш, след като почти не е мигнала цяла нощ. Е, поспа може би два часа. И трябваше да отработи и съботната си смяна, за да се приготвя за това празненство.

— И къде е била през нощта, че не е спала?

— В Сохо. О… — Дженивиев тръсна глава и червеникавите й кичури се разлюляха. — Някакво ново нощно заведение. Музика с китара. Не зная какво точно представлява, тъй като вечерите ми или са заети — на работа съм до осем и половина — или се чувствувам полузаспала след това. Все пак, по-възрастна съм от Елси с три години. Вие сте много мил към Елси. А и вашата съпруга. Тя много харесва и двама ви.

Джак леко се поклони.

— Удоволствието е мое.

Смяташе, че й е обърнал вече достатъчно внимание и точно сега бе моментът да се оттегли.

— Е, и какво изкопчи от тази Дженивиев? — попита го Наталия няколко минути по-късно.

— Работи на щанда за козметика в Макиз.

Наталия се усмихна хладно със затворени устни.

— Вече зная. Елси великолепно се справя тази вечер. Луис е омагьосан — счита я за божествена.

Тръгнаха си с Наталия по-рано, тъй като Сюзън искаше да се прибере в апартамента на родителите си. Елси остана — на сбогуване я видяха приседнала на облегалката на един голям фотьойл, наобиколена от Луис, Силвия, приятелят й Рей и Изабел. В таксито Наталия му обясни, че Елси пожелала да разгледа цялата колекция от живопис и графика на Луис и той я развел из коридора и двете спални. Джак си припомни, че Луис притежаваше оригинал на Гоя, с който много се гордееше.

— Жалко, че приятелката й е такава флегма.

— Нима? Елси не ти ли даде една от онези рекламни брошури за китаристката?

— Не.

— Ще ти я покажа вкъщи. За някаква китаристка, която Елси счита за много добра. Казва се Марион. Елси иска да отидем да я чуем. Свири в някакъв бар в Сохо.

Джак не бе страстен почитател на нощните вертепи в Сохо, нито пък Наталия, доколкото знаеше. Но щом Елси ги бе поканила…

— Нямам нищо против. Стига да имаш настроение.

Наталия възкликна: „Ха!“ — сякаш „да бъдеш в настроение“ криеше за нея друг смисъл.

— Не мисля, че Елси ще изкара още дълго време с тази Дженивиев. Разбира се, да разполагаш със собствена квартира е много удобно и не се и съмнявам, че Минета стрийт си има своите прелести, но…

Джак я слушаше внимателно. Хвана ръката й във вечерна ръкавица и отпусна глава на облегалката. Обичаше дългите нощни разходки с такси в леко полюшващата се, хвърчаща кола, особено когато шофьорът бе достатъчно съобразителен да пропуска червения сигнал на кръстовищата. Тази вечер тъмният пейзаж на града бе прорязан с бляскави сини и сребърни Коледни светлинки.

У дома всичко беше спокойно и в пълен порядък. Сюзън четеше книга във всекидневната. Амелия отдавна беше заспала. Заговориха шепнешком, за да не събудят детето. Джак искаше да поръча по телефона такси за Сюзън, но тя отвърна, че в този час лесно може да хване такси на Шеридън Скуеър. По взаимна уговорка Съдърланд включваха в заплащането й пари за такси.

Наталия взе душ, а след нея и Джак. Тази вечер тя бе в настроение, не бе нужно да я пита, и това беше чудесно.

Час по-късно, голи и полузамаяни в леглото, Наталия го запита, припалвайки цигара:

— Какво мислиш за компаньона на Силвия тази вечер, онзи танцьор?

— Дръгливият младеж ли? Прилича ми на пробит кюнец.

— А тя твърди, че на сцената е динамо. Името му е Рей Гибсън.

— Бих желал да го видя как ще пробяга две мили. Вижда ми се и доста безмозъчен. Какво интересно е намерила Силвия в него?

Наталия всмукна от цигарата си.

— Навярно не го счита за интересен. Каза ми, че имал нужда от издигане в обществото, така че го довела със себе си.

— Издигане в обществото? При Луис?

— Е, навярно смяна на хомосексуалния партньор… Не мога да повярвам, но пак огладнях.

— Чудесно! И аз.

Тихо изследваха съдържанието на хладилника и седнаха на кухненската маса. Обсъдиха доста важния проблем какво да купят за коледен подарък на майката на Наталия — жената, която правеше всичко за тях. Несъщият брат на Наталия, Теди, нямаше да си идва за ваканцията, така че бе наложително да заминат за Ардмор — там Лили бе решила да прекара празниците, вместо в апартамента си във Филаделфия, тъй като възнамеряваше да организира малко Коледно тържество и имаше нужда от пространство. Може би последният атлас на света, издание на „Таймс“, щеше да е добър подарък — предложи Джак, тъй като бе видял реклама за него, а и майката на Наталия обичаше да разглежда на карта местата, където е била или които тепърва възнамеряваше да посети.

— Великолепна идея, скъпи! — прошепна Наталия. — Ще го купим от „Рицоли“.

Щяха да прекарат две Коледни празненства — едното при Лили, а другото у дома.

— Между другото — усмихна се Джак, — приятелката на Елси, онази с дългата коса, ми каза, че в последно време Линдърман се е отказал от похожденията си. Няколко приятели на Елси го прогонили от Минета стрийт и го сплашили така, че тичал чак до дома си!

— Същото ми разказа и Елси. Срещал ли си го скоро? Аз никога не съм го виждала, но да ти кажа право, не се и оглеждам наоколо.

— Не. О, да, завчера го зърнах. Но той не ме забеляза. Търчеше по улицата с ново палто и руски кожен калпак. Не бих го зърнал, ако не беше с кучето си.