Намерена на улицата

Глава тридесета

Джак стигна до външната врата все още усмихнат. Какъв театър бе изиграл преди малко, сияещ от жизнерадост и благоразположение? Преди два дни му бе хрумнала чудесната идея да даде добър ритник на Линдърман, щом го срещне следващия път на улицата, давайки му фалшива информация за квартирата на Елси и да й измисли и един приятел, за да го извади извън кожата му. Линдърман изглеждаше ужасно, със сенки под очите и лошо избръснат, с набола четина и няколко следи от порязване.

Последната седмица бе донесла на Джак няколко хубави новини. Илюстрациите му за Тибетската книга бяха одобрени, успял бе да продаде и тридесет или четиридесет рисунки с новата си точкова техника. А баща му, Чарлз, донякъде се бе умилостивил към него, което не се дължеше на нищо друго, освен на книгата за „Мечтите“ и на благоприятното впечатление, което очевидно му бе произвела. Чичо Роджър му бе съобщил, че баща му с удоволствие би приел един екземпляр за подарък. Джак я бе надписал на майка си и на баща си, разбира се, и майка му му изпрати писмо. Тогава и баща му се смили и му написа кратко писмо, в което заявяваше, че искрено се радва да види една „добре изпипана работа“ на Джак, добавяйки накрая, че рисунките му сега показват увереност в стила или някакъв комплимент от този род. Другото приятно събитие в живота му бе решението да заминат в края на юни с Наталия на пътешествие до Югославия и Гърция. Наталия обичаше и двете страни. Джак се надяваше на малко по-щастливи преживявания в Югославия, отколкото на двадесет и две годишна възраст в техния затвор.

В началото на май Елси замина за повече от седмица в Ню Джърси, отсядайки в една къща в компанията на около шест човека. Изпрати им оттам две пощенски картички, адресирани до него и Наталия, в които разказваше за плуване, яздене и „готвене на открито в двора“. Тогава пристигна и един подарък за дома от Елси — конски чул на жълти и зелени квадрати, обшит по краищата с кожа. Джак го нарече „твърдото одеяло“, тъй като бе толкова дебело, че трудно можеше да се сгъне и стърчеше в краищата си на двойното им легло. Един съботен следобед Наталия отиде с колата до Ню Джърси, за да се види с Елси и се върна в неделя късно вечерта. Джак не я попита дали е прекарала нощта в къщата, в която бе отседнала Елси. Имаше чувството, че са отскочили до някой мотел в близко съседство.

Джак се зарадва на топлото отношение на баща си. Свикнал бе да мисли, че може да живее без близостта и материалната подкрепа на родителите си, но не можеше да отрече, че баща му дълбоко го бе наранил с поведението си след случая с югославския затвор. „Липса на дисциплина“, бе му натяквал тогава — фраза, с която изразяваше най-голямото си презрение. Никога вече не бе смъркал кока, дори за развлечение, дори когато баща му нямаше как да разбере, никога не се напиваше, както правеха от време на време някои хора, спря и да пуши. Ако бе споменал на някого за тези промени в живота, си, то това бе единствено чичо Роджър, но не и на баща му, на когото не бе писал, ако не се броят няколкото картички за Коледа, вече седем или осем години до момента, когато му бе изпратил един екземпляр от „Мечтите“. Джак си спомни за една своя теория, когато спря да пуши: хората не се нуждаят от опиати, възможно е да минеш от едно състояние в друго, по-щастливо, чрез музика или гледане на живопис, а може би и чрез малко работа понякога. Определено не действаше по начина, по който действаше коката, но имаше нещо в тази теория. Джак вярваше в нея и до днес. Сигурен бе, че може само да застане до един отворен прозорец и да се доведе до състояние на замаяност или даже до припадък, представяйки си катастрофа с кола, нечий смазан череп и изкормени вътрешности срещу някой пътен знак. Но никога не се осмеляваше да осъществи докрай този експеримент, за да не припадне наистина. Възможно ли бе Елси, със своята разпаленост, да прави същото? „… не само Ню Йорк, всичко за мен е понякога като огромна изненада. Музиката, особено когато се събудя… Разбира се, че мисля за водородната бомба, макар и не всеки ден. Тогава поглеждам нагоре и виждам, че небето е все още ясно. Но мога да си представя облака, надвиснал там…“ Джак си спомни, че веднъж бе заговорила в подобно душевно състояние, припомни си и наивния й и сериозен глас.

Елси се обади два пъти от Кънектикът, веднъж, когато и двамата си бяха у дома, и втория път, когато Джак бе излязъл и Наталия му съобщи за това по-късно. После Елси се завърна и същата вечер Наталия отиде да я види на Грийн стрийт. Попита го не иска ли да дойде и той, но Джак отказа под предлог, че ще работи. Щели да ходят заедно с Марион да вечерят в един ресторант наблизо в квартала. Елси била силно почервеняла от слънцето, съобщи Наталия и добави, че навярно й предстои много работа, съдейки по писмата и съобщенията в пощенската й кутия.

От това, което Наталия разказваше за вечерите, прекарани заедно, ставаше ясно, че трите се разбират добре помежду си и запазват приятелските си отношения. Опитваше ли се Наталия да отнеме Елси от Марион или не? Не беше ли се откъснала вече Елси от Марион и останала просто да споделя апартамента с нея? Не вярваше в това. По-вероятно бе Елси да е непостоянна, толкова непостоянна, че лесно би могла да задържи две приятелки до себе си. А Наталия, както винаги, бе толкова уверена в себе си, че можеше да си позволи бавна игра, знаейки, че накрая тя ще спечели. Джак очакваше Наталия да го попита дали би имал нещо против ако и Елси дойде с тях в Югославия и Гърция. Всъщност, не би имал нищо против. Можеше да си представи как преспива от време на време в хотела на Елси или в някой пансион, докато Елси прекарва нощта с Наталия. При мисълта за това се усмихна. Щяха да наемат малка къщичка на някой гръцки остров за три седмици. Но изглежда, че това лято на Елси й предстояха много задължения. Както бе забелязала Наталия, Елси Тайлър бе амбициозна.

Джак и Наталия обсъдиха вариантите за следващото училище на Амелия, тъй като тя навършваше шест години през юни и Наталия предпочиташе да я откъсне час по-скоро от атмосферата на детска забавачница, както се изразяваше тя, в Златната академия на западната Дванадесета улица. Посъветваха се със семейство Армстронг, чийто син Джейсън бе с година по-голям от Амелия и научиха, че са избрали енорийско училище. „Ако родителите желаят детето им да спи у дома и цивилизована атмосфера — каза Илейн, — то няма по-добро училище от енорийското. Няма проблем, ако искате да избегнете религиозното обучение — те наблягат повече на стандартната учебна програма.“ И Джак, и Наталия си поставиха за задача да проверят за енорийско училище — оказа се, че в квартала им има едно.

Боб Кемпбъл се бе оказал може би прав, когато не съобщи веднага за смъртта на Луис, мина му през ума. Новината се беше разнесла чрез техни приятели и познати, ала седмици след събитието. Боб сподели с тях, че му се обаждали по телефона, но получил твърде малко съболезнователни писма, на които бил длъжен да отговори. Джак си припомни, че Наталия бе съобщила новината за Луис на Елси и изглежда точно тогава тя му бе написала писмо, толкова трогателно писмо, че една вечер, когато бяха поканили Боб на вечеря, той го бе донесъл със себе си, за да им го прочете. Наталия го прелисти и очите й — Джак не бе сигурен — се бяха навлажнили, когато връчи писмото на Боб. „Да, Луис наистина би го харесал“, каза тя. Понякога, в неделя или късно вечер, Джак долавяше промяна в Наталия, някаква разсеяност, когато — или може би Джак само си въобразяваше — си мислеше, че ако Луис бе жив, щеше да му се обади, щяха да се срещнат някъде и да разговарят до зори.

Телефонът звънна — обаждаше се Илейн Армстронг, за да ги попита ще ходят ли в събота сутринта на Базара за изкуство и художествени занаяти на Кристофър стрийт. Джак и Наталия охотно се съгласиха. Срещнаха се със семейство Армстронг на северозападния ъгъл на Блийкър и Кристофър, както се бяха уговорили. Бяха довели и децата със себе си, Макс даде строги нареждания на Джейсън да внимава да не се изгуби или да не направи някаква пакост, а Джейсън отвърна, че ако това се случи, то лесно ще намери пътя за вкъщи. Джак предпочиташе за по-сигурно да държи ръката на Амелия в своята. После я качи на „конче“ върху раменете си. Пълно бе с хора, които се шляеха безцелно или се тълпяха около сергиите със стоки, наредени върху широки талпи. Имаше керамични изделия, някои добри, други — ужасни, и всякакъв вид изделия от дърво, от простите купички за масло до сглобяемите кукли.

— Хора, насам! Хайде да видим кой е най-големият паралия! — крещеше една циганка иззад тезгяха с кожени кесийки и колани.

— Вече ожаднях за една бира — каза Макс на Джак. — Ще се върна след секунда. — Забелязал бе сергия със закуски.

Наталия си купи наниз с някакви сушени продукти, които изглеждаха ужасно, дори не бяха и чисти.

— Първо ги накисваш във вода — каза тя и ги окачи на врата си като гердан.

— Какво е това, чушки ли? — попита Джак, но не получи отговор, тъй като Наталия бе зареяла нанякъде поглед.

Макс се върна с две кутийки бира и подаде едната на Джак.

Илейн, облечена тази сутрин в синьо-бял костюм с пола-панталон, се наведе над една сергия и обсъди с Макс покупката на голяма кувертюра за легло в розово и зелено за сто и двайсет долара. Макс се престори, че няма толкова пари в себе си, но Илейн усмихната възрази, че в този случай не му остава нищо друго, освен да използува кредитната си карта, която сигурно бе взел.

Джак изостана за минута от компанията и се качи с Амелия на малка площадка, за да си поеме глътка въздух и да се освободи от напрежението. Наталия се бе навела над сергия с портмонета и чанти, но Джак бе сигурен, че няма да си купи нищо, макар и да бе забелязал красива бяла кожена чанта с жълта украса, която му напомни за Елси.

— Татко, подуших печена наденица! — изкрещя Амелия в ухото му и го зарита с крачета, сякаш пришпорваше кон.

— А аз подуших шест вида наденици, една от друга по-отвратителни — отвърна Джак. — Ще трябва да изчакаш обяда. — Внезапно Джак зърна Елси, която пресичаше улицата недалеч пред тях. — Наталия, виж! Елси е там — на улицата, с Марион!

— Даа! — Наталия изкачи стъпалата и застана до Джак. — Ей, Елси! Марион!

Елси се обърна сякаш в отговор на вика, но ако се съдеше по спокойствието, с което заговори с Марион, не бе чула гласа на Наталия сред врявата наоколо. Една латерна и един грамофон-автомат прорязваха с пискливите си звуци ниското жужене на тълпата.

— Ел-си! — изписка пронизително Амелия и замаха с ръка.

— Няма как да я настигнем — каза Наталия, когато двете фигури се изгубиха в тълпата в посока към Шеридън Скуеър. — Жалко. Можехме да ги поканим на обяд.

— Да.

Отиваха със семейство Армстронг да похапнат в един ресторант наблизо.

— А сега ме свали долу — измрънка Амелия. — Страшно съм гладна!

Джак се наведе и я пусна на земята.

— Можех да видя чак оттук колко е загоряла — усмихна се Джак. — Кожата й е наистина розова.

— Трябваше да я видиш преди седмица! — Наталия слезе по стъпалата. — Преди два дни позира за реклама на бански костюм. За щастие беше цялата розова.

Обядваха в едно заведение, разположено на шумния ъгъл между западната Четвърта и Единадесета улица. Илейн бе поставила зелено-розовата си кувертюра в голяма найлонова торбичка.