Намерена на улицата

Глава тридесет и четвърта

Във вторник сутринта Ралф Линдърман видя карикатурата на Франсис Дилън в „Таймс“, издирвана за свидетелски показания във връзка с убийството на Елси и първата му изненада бе, че почитания от него вестник може да публикува тази „мърлява детска рисунка“, а когато разбра, че авторът й е Джак Съдърланд, в гърдите му закипя вълна на гняв и омраза. Мръсен, хитър трик от страна на Съдърланд — да поведе полицията по невярна следа, само и само да спаси кожата си! Каква ли версия беше скалъпил за тази жена — приятелка на Елси ли бе тя? — за да отклони вниманието на властите от собственото му престъпно деяние? Дали изобщо съществуваше тази жена — или им бе подхвърлил измислено име?

А може би полицаите водеха двойна игра, преструвайки се, че вярват на показанията на Съдърланд за някакви си Дилън, докато в същото време го държаха под око? Претърсили ли бяха апартамента на Съдърланд? Силно се надяваше да е така. Колко ли интересни са били обясненията между неверния мъж и озлочестената му съпруга — името й беше споменато в „Таймс“, а семейството им бяха нарекли „близки приятели на Елси Тайлър“. Тайно в себе си Ралф предвкусваше удоволствието от публичния скандал. Наталия Съдърланд бе обречена да узнае жестоката истина и навярно страдаше неимоверно в този момент, научила на всичко отгоре, че съпругът й, освен блудство с едно невинно дете, бе дотолкова затънал в калта, че я бе умъртвил, за да прикрие греха си и ужасяващия страх — нямаше съмнение в това — че Елси би могла да го издаде пред приятелите и сътрудниците му в работата. Или пък Елси сама бе пожелала да прекрати тази любовна връзка и Съдърланд не бе могъл да го понесе и от ревност и честолюбие я беше премахнал. Но тези подробности нямаха значение. Съдърланд бе изпечен лъжец.

Фактът, че полицията бе снела подозренията си от Съдърланд под претекста, че си е бил у дома, когато му е позвънила Марион, Ралф отхвърли от мисълта си като поредната му вулгарна лъжа. Чувствуваше, че в тази история нещо не е наред и че обстоятелствата не се свързват помежду си. Губеха се цели десет минути от момента на убийството до позвъняването на Марион. Или самата Марион прикриваше някаква улика към Съдърланд? Нямаше и съмнение, че Съдърланд въртеше любов и с двете. Никога нямаше да забрави онази неделна сутрин, когато Джон бе излязъл с двете момичета от дома си, хванал ги под ръка, и се бяха отправили със залитаща походка през Блийкър към Седмо авеню, за да хванат такси.

Марион изглеждаше засега вън от всякакво подозрение, ала не бе изключено тя да е извършила убийството в пристъп на болезнена ревност и омраза. Ралф бе помислил и за тази възможност и сега подозренията му се бяха увеличили. Съдърланд навярно бързо бе изтичал до дома си в онзи следобед, изчаквайки предварително уговореното телефонно обаждане, което можеше да му осигури непоклатимо алиби. Възможно ли бе да са завързали страстна любовна връзка и да са замислили заедно убийството? Наталия познаваше ли Марион? Беше ли й съобщила Елси за новата си приятелка и съквартирантка?

Такива мисли измъчваха Ралф, когато изведе Бог на разходка в единайсет сутринта, опитвайки се да овладее тъгата и гнева си. Сети се, че трябва да купи нещо за обяд, без да забравя, разбира се, и за придирчивия Бог. Не се осмеляваше да се отбие в магазинчето на Роси, припомняйки си неотдавнашната среща там със Съдърланд, но и не можеше да влезе с Бог в супермаркета на ъгъла на Гристид и Блийкър. Отиде в едно магазинче на Седмо авеню и купи малко храна и голяма тлъста пържола за Бог, обсебен от тягостни мисли и мрачни предчувствия. Не смяташе поне засега да потърси някоя нова работа, нито да поиска социална помощ след уволнението си от „Пламтящата аркада“. Имаше правото на няколко напълно свободни дни, през които да мисли само за Елси — дни на тъга и униние, мрачни и неспокойни. Едва бе успял да подремне няколко часа миналата нощ, макар и да се бе надявал на „нормален“ сън по времето, когато проклетите италианци от долния етаж се изтощаваха от непрестанната си дневна гюрултия. Разбираше добре, че безсънието му е плод на тревога и потиснатост — сякаш и мрачните му нощи бяха надянали траурна дреха и скърбяха заедно с него по изгубената му любов.

В топлите следобеди и вечери Ралф често лежеше по пижама в леглото си с книга в ръка, взета от Градската библиотека и на всеки кръгъл час слушаше новините по радиото върху нощното си шкафче. Вече два дни не съобщаваха нищо за трагедията на Елси Тайлър, ала на следващата вечер, точно в седем, във вечерния бюлетин говорителят съобщи, че полицията издирва Франсис Дилън, двадесет и шест годишна, от приятелското обкръжение на младия модел, на чийто свидетелски показания полицията възлага големи надежди.

Ралф спусна боси крака от леглото, пъхна се в домашните си чехли и неспокойно закрачи из апартамента, забравил за детските крясъци от долния етаж и ударите с топка по заключената си външна врата. Ако заловяха тази Дилън, щяха ли да я заподозрат в убийството на Елси? Нямаше ли да скалъпят набързо някакво фалшиво обвинение?

Ралф трескаво погледна към телефона, обзет от внезапния импулс да се обади на Съдърланд и да му каже без много увъртания какво мисли за него: че публикуваната във вестника карикатура на Фран е един от обичайните му трикове, с които иска да отклони вниманието на полицията от себе си и да я насочи към невярна следа. Да, това щеше да каже в кварталния участък, и то още сега. Чудесна идея! Този път Съдърланд нямаше толкова леко да му се изплъзне.

Провери в телефонния указател за номера на полицейския участък на ъгъла между Хъдсън и Десета улица. Отговориха незабавно на повикването му, но го помолиха да изчака. Ралф стоя толкова дълго с онемялата телефонна слушалка в ръка, че накрая се отказа и я положи обратно на вилката. Отиде в стаята си да се облече. Избра специално за случая светло лятно сако и въпреки палещата горещина навън пристегна яката на ризата си с елегантна вълнена вратовръзка. Разчиташе на представителната си външност, която щеше да придаде още по-голяма тежест на свидетелските му показания.

Ралф влезе във фоайето и се обърна към дежурния млад полицай зад гишето.

— Казвам се Ралф Линдърман. Длъжен съм да ви съобщя някои интересни подробности във връзка с… убийството на Елси Тайлър.

— Елси… — Полицаят не беше човекът, с когото бе разговарял при първото си посещение в участъка.

— Става дума за убийството на Грийн Стрийт преди около една седмица.

— О, да! С удоволствие ще ви изслушаме, господине. — Полицаят се пресегна за писалката си. — Бихте ли повторили името си?

Ралф даде адреса и телефонния си номер.

— Веднъж вече идвах тук — повиши глас Ралф с нарастващо раздразнение, тъй като младия полицай явно не бе запознат със случая. — Убиецът, когото издирвате, не е заподозряната Фран Дилън, а съседът ми Джак Съдърланд, който живее на Гроув стрийт, близо до дома ми.

Дежурният полицай го изгледа вече по-внимателно и потърка замислено брадичката си.

— Случаят, за който говорите…

— Двадесет и една годишно момиче, почти дете! Мога ли да разговарям с криминалния инспектор… или с някой, който е в течение на събитията?

— Бихте ли изчакали само за момент? — Дежурният офицер хлътна зад полуоткрехнатата врата на най-близката канцелария.

Ралф остана прав под зоркия поглед на полицая от охраната, облегнал се зад него на стената. Младият офицер се забави само четири минути в съседната стая, след което се появи отново в коридора, подхвърляйки последна реплика към колегата си вътре. Обърна се към Ралф и го загледа с нескрито любопитство.

— Да. Какво имате да ни съобщите, господине?

— Убиецът е Джак Съдърланд. Живее на Гроув стрийт. Зная няколко уличаващи факти. Бих искал да ги съобщя на отдел „Убийства“, или на който и да е друг, занимаващ се с разследването на случая. Причината, поради която съм тук, е, че вашият полицейски участък се намира най-близо до дома ми.

— Да, господине. Но аз вече направих проверката. Криминалната полиция познава Съдърланд. Сега са се насочили към…

— Човекът, когото издирвате, е Съдърланд!

Младият полицай си пое дълбоко дъх.

— Случаят е твърде заплетен, господине. Заподозрени са доста лица. А вие какво знаете за Съдърланд?

— Зная със сигурност, че той е главният виновник за престъплението. Имаше любовна връзка с момичето, което убиха. Информирана ли е полицията за тази малка подробност? Бих желал да разговарям с някого, който се занимава специално със случая и е запознат с най-дребните детайли. Мога ли да поговоря с колегата ви от съседната стая? — Ралф нервно махна с ръка към полуотворената врата.

— О, не, господине, влизането на външни лица там е строго забранено.

— А защо? — сприхаво попита Ралф и се запъти към канцеларията.

Дежурният полицай на входа и младият инспектор реагираха мигновено, хванаха Ралф за ръцете и той се отпусна с престорена смиреност.

— Няма защо да се безпокоите. Не съм луд за връзване — произнесе Ралф с крива усмивка и издърпа ръце от хватката им. — Дошъл съм доброволно при вас, за да ви съобщя, че убиецът е Съдърланд и че напразно си губите времето да издирвате други лица — например онази жена, която полицията е заловила днес. Дилън ли се казваше?… Франсис!

Двамата го изгледаха с любопитство. Единият произнесе: „Добре, сър“, сякаш успокояваше някого, който не беше с всичкия си.

Офицерът, с когото бе разговарял младия полицай, подаде глава от вратата на кабинета си.

— Какво става, Чарли? Каква е тази гюрултия?

— Мъчи се да ни обясни нещо за онзи Съдърланд. Иска да ни убеди, че е опасен престъпник.

— Попитайте го знае ли нещо по-конкретно. Разполага ли с някакви сигурни доказателства?

— Аз зная всичко — твърдо отсече Ралф и впери поглед в него с надеждата, че е попаднал най-сетне на човек, който ще го разбере, за разлика от другите двама глупаци. — Съдърланд е добър бегач, известно ли ви е това? Спокойно може да пробяга разстоянието от Гроув до Грийн стрийт за десетина минути! Освен това, той е имал интимна връзка с онова момиче! А също и с нейната съквартирантка Марион! Въртял е любов и с двете едновременно. Можете ли да си представите? Ако вие успеете да…

— Нужни са ни конкретни доказателства — отбеляза меко полицаят. — Ако сте видели нещо със собствените си очи, бихте ни били от голяма полза. Бяхте ли свидетел на убийството?

— Не, господине. В онзи фатален следобед си бях у дома. На Блийкър Стрийт.

— Жалко — полицаят вдигна рамене.

Ралф започна да разказва всичко отначало. Внезапно и четиримата заговориха едновременно, подлагайки Ралф на кръстосан разпит, като най-много въпроси му задаваше полицаят от охраната.

— Но аз зная всичко! — повтаряше Ралф, опитвайки се да ги убеди, че колебливите им предположения ги водят към задънена улица.

— Съдърланд няма да ни избяга — подсмихна се полицаят, — той е женен мъж, със спокоен и улегнал семеен живот… и с постоянен адрес!… Едва ли би могъл… Ха-ха!… Не вземайте нещата толкова сериозно!… Утрото е по-мъдро от вечерта. Желая ви лека и спокойна нощ, господине.

Ралф не разбра кога се бе озовал на тротоара. Гласовете им все още звучаха в слуха му, макар и да се чувствуваше толкова изолиран и самотен в странно обгърналата го тишина, сякаш бе оглушал. Тръгна в северна посока и след миг колебание зави на следващия ъгъл. Съдърланд имал постоянен адрес! Що за безсмислен аргумент? От ден на ден той все повече се изплъзваше от подозренията на полицията с хитрата си тактика и умението да заблуждава наивниците с разни скалъпени истории в своя защита — ала него, разбира се, трудно можеше да измами. Нима не бе заявил, че прекарва по-голямата част от времето си със съпругата си у дома, за да се представи пред хората за порядъчен и невинен човек?

Обхванат от безсилна ярост, Ралф припряно закрачи по улицата, ала не можеше да прогони безпокойството си и гнетящите го мрачни предчувствия. Така и не разбра кога се бе озовал на Шеридън Скуеър. Тогава направи нещо, което не му се бе случвало от години. Влезе в един бар-ресторант със зелен навес над входа, който винаги бе подминавал с безразличие по време на безкрайните си разходки с Бог, с намерението да си поръча нещо за пиене. Избра уиски и барманът го запита коя марка предпочита. От многото имена, които му изреди, Ралф се спря на „Уайт Хорс“. Раздиран от вътрешно напрежение и тягостни мисли, съзнаваше, че е изгубил по най-унизителен начин играта. Опитал бе всичко, от най-дребните уличаващи факти до неоспоримите доказателства, които биха убедили и най-скептичния ум, ала, уви, беше попаднал на безсърдечни и невежи хора, пред които безславно се бе провалил. Чувал бе, че алкохолът в малки количества е най-доброто успокоително средство. Уискито с лед разля в жилите му благотворна топлина и поразсея влудяващото го напрежение. И тъй като гърлото му бе все още пресъхнало, помоли за чаша вода и една бира. Озъртайки се предпазливо наоколо, разхлаби възела на вратовръзката си, свали я и я пъхна в джоба на сакото. После съблече и сакото си, подгизнало от пот. Ресторантът разполагаше с климатична инсталация и Ралф скоро се отпусна в приятната разливаща се прохлада. Отпиваше бавно от бирата си и се взираше успокоен в падащия здрач — благословен завършек на още един тягостен ден. Бар-ресторантът беше препълнен с непознати хора. Дали бяха идвали тук Елси и Наталия? Ралф се почувствува отморен и освежен. Поръча си втора чаша с уиски. Заплати с десетдоларова банкнота и остави един долар бакшиш.

Но постоя още дълго на масата, разреждайки уискито си с вода. Съдърланд им се беше изплъзнал с най-долна измама! Ами да! Кой знае как бе изнудвал и заплашвал съпругата си, за да й запуши устата с юмрук, може би; каква ли отвратителна сцена се разиграваше в този момент в апартамента на Гроув стрийт! Полицията навярно се беше вслушала в предупрежденията му и бе позвънила на Съдърланд, за да се увери, че не е напуснал дома си. Дали не се бе досетил, че обръчът около него се стяга и огорчената му съпруга едва ли би свидетелствувала в негова защита? Че по-скоро би се зарадвала да го види разобличен и наказан от правосъдието? Само допреди една година Ралф трудно би могъл да повярва, че Съдърланд е способен на такова злодеяние. Би счел за абсурдно, за налудничава фантазия, че животът на Елси ще бъде прекършен така внезапно, по толкова брутален начин. Като си помислиш само, че Съдърланд се бе оказал по-порочен и по-покварен от хулиганите, с които дружеше Елси!

Допи уискито си и се отби до мъжката тоалетна. После се упъти към дома си, окачи сакото си в гардероба и надяна каишката на скимтящия от нетърпение Бог. Горкият Бог, бе закъснял с вечерната му разходка.

След като обиколиха квартала по обичайния маршрут и се върнаха у дома, Ралф сложи портфейла си в джоба на панталоните си и излезе отново навън. Задушаваше се сред четирите стени на внезапно опустелия си дом, обзет от непреодолимия импулс да хукне нанякъде в безцелна посока, само и само да се освободи от мрачния затвор на гнетящите го, безрадостни мисли. Бавно закрачи към Шеридън Скуеър и обходи няколко пъти площада, с намерението да възвърне душевното си равновесие и спокойствие в цивилизования малък парк или онова, което наистина представляваше той преди двадесетина години. Отнякъде изскочи мъжка проститутка — висок, в сини джинси и кльощав като пръчка — погледна го изкосо и бързо го подмина.

— Добър вечер, мадам! — подметна ехидно Ралф, раздразнен от появата му и продължи в своята посока.

На тротоара, край ниска желязна ограда, се въргаляше счупена бутилка от уиски. Прекрасно можеше да послужи на някого за оръжие. Коя ли щеше да бъде поредната невинна жертва в огромния престъпен град? Кой би могъл да устои на това оръжие в ръцете на някой нощен мародер, наумил си да заграби нечий портфейл?

Хрумна му внезапно, че би могъл да се обади на Съдърланд и да се срещне с него очи в очи тази вечер, в собствения му апартамент, в присъствието на съпругата му, разбира се, за да й съобщи горчивата истина. Щеше ли да одобри постъпката му мисис Съдърланд? Ала се опасяваше, че Съдърланд не би го допуснал да припари до дома му и би му казал — както и преди, когато му бе върнал портфейла: „Ще се срещнем долу, на тротоара“. Но най-вероятно бе да не пожелае въобще да го изслуша. Ще позвъни на долната врата, твърдо реши Ралф, и ще се натрапи в дома им, пък каквото ще да става. Защо да не опита късмета си?

Запъти се с решителна крачка към Седмо авеню, обмисляйки внимателно всяка своя реплика. Щеше да припомни на Съдърланд в присъствието на Наталия онази ранна утрин, когато го бе видял в компанията на Елси и приятелката й Марион. Щеше да му каже право в очите какво мисли за долната му постъпка и притиснал го до стената, щеше да изтръгне цялата истина от него.

Чувствувайки се все по-уверен с всяка своя стъпка, изведнъж потресен забеляза Съдърланд да крачи право срещу него на Гроув стрийт. Ралф бе заобиколил току-що ъгъла на Бедфорд, умишлено избрал по-дългия маршрут.

— Мистър Съдърланд? — извика Ралф.

— Даа? Здравейте. — Съдърланд забави крачка. Носеше малка пазарска торбичка, пълна с продукти.

— Бих искал да поговоря с вас за някои неща. Ала в присъствието и на съпругата ви. Мога ли да се отбия горе в апартамента ви за няколко минути? Бих желал и съпругата ви да чуе онова, което имам да ви кажа.

Съдърланд бавно пристъпи още една крачка напред, която Ралф почувствува с всяка своя фибра като жест на неприязън и враждебност. Съдърланд тъкмо изкачваше външната площадка пред дома си, когато Ралф го заговори.

— Неудобно ми е да ви поканя горе в този късен час. Може би дъщеря ми вече си е легнала — произнесе Джак с едва прикрито раздразнение. — Какво има да ми кажете?

— Настоявам да го чуе и съпругата ви — твърдо отсече Ралф и впери мрачен поглед в него, решил, че този път няма да си позволи да го изиграят.

— Съпругата ми? Но какво общо има тя с…

— Знае ли тя за момичетата, които бяхте поканили в дома си — Елси и Марион… Които придружихте до таксито в онази неделя, в шест сутринта… И Елси се направи, че не ме е забелязала?

— Разбира се, че знае. Бяхме всички заедно на гости у едни приятели. Но за какво всъщност намеквате? — Дори в тъмнината Ралф забеляза свъсените недружелюбно вежди на Съдърланд.

— За това, че сте виновен! И ако не се предадете доброволно на полицията, аз ще взема мерки да…

— О, стига вече, Линдърман! Писна ми от вас! Защо не си гледате работата?

— Ами номерът с карикатурата във вестника? Да не би да ме смятате за будала, който лесно ще се хване на въдицата ви? Не успяхте да стоварите вината върху мен и сега се опитвате да се измъкнете по най…

— Защо си пъхате гагата в чуждите работи? Въобразявате си, че правите добро, но само повече усложнявате нещата. Нима не разбирате, че сте досаден като конска муха и от месеци наред…

— Ще напиша на жена ви писмо и ще го предам лично в ръцете й! Любопитно ще й бъде да разбере някои и други нещица…

— Оставете жена ми на мира — или… — процеди през зъби Съдърланд и заплашително пристъпи към Ралф.

Ралф леко се отдръпна назад. Мъж и жена бързо минаха по тротоара и впериха любопитен поглед в двамата.

— Или ще оставите жена ми на мира, или ще повикам незабавно ченгетата. Имам какво да им кажа! Изглежда, че ви е къса паметта! Колко пъти се канехме с Елси и всички останали да се оплачем в полицията от гадните ви похождения, от мръсното ви шпиониране! Навлек такъв! Съжалявам, че не го направихме по-рано!

— Я по-спокойно, да не ми трепне ръката, че виждате ли това тука в джоба ми? Бързо-бързо можем да разчистим старите си сметки, още сега, тук, на тротоара. — Ралф бе пъхнал ръка в десния джоб на панталона си, където държеше портфейла си с подозрително изпъкнали краища.

Съдърланд впери поглед в издутия му джоб. Макар и светлината на най-близката улична лампа да бе твърде слаба, той ясно различаваше предметите и би могъл да се хване на уловката. Пребледнял ли бе наистина от страх, или така му се бе сторило? Съдърланд пусна торбичката си на земята, извърна се към Ралф и замахна с левия си юмрук.

Ралф избегна удара, който само леко докосна горната част на главата му. Нахвърли се освирепял върху Джак, ала вместо да го улучи в диафрагмата, се блъсна във вдигнатото му коляно и рухна на земята.

Съдърланд също бе паднал при опита си за самоотбрана, но Ралф се изправи пръв на крака. Съдърланд рипна като пружинена играчка от земята, сграбчи Ралф за лакътя и го запокити с всичка сила към стената. Ралф почувствува как нещо пропука в дясното му рамо и остра болка го прониза в главата от удара в тухления зид. Повдигна навреме крак или коляно, за да отблъсне втория удар на Съдърланд, този път с успешно попадение в целта. Съдърланд се преви от болка и докато се бореше за въздух, Ралф му нанесе силен удар в слепоочието.

След малко и двамата се изправиха, леко прегърбени, с широко отворени за въздух уста. Намираха се на Бедфорд стрийт. Случаен минувач се отдръпна уплашено встрани, пресече улицата и продължи пътя си по отсрещния тротоар.

— Ти… Ти трябва незабавно да се предадеш в полицията — просъска Ралф.

— Върви по дяволите! — кресна Съдърланд, готов да се впусне в нова атака.

Ралф отстъпи назад. Отдръпна се и Съдърланд, поглеждайки към падналата на земята пазарска торбичка, но не се пресегна да я вдигне. Произнесе с по-спокоен глас:

— Изчезвай, Линдърман. Върви си по пътя и повече не ме закачай.

— Хей, вие там, долу! Няма ли най-сетне да престанете? — Гласът долетя от един отворен прозорец някъде по Бедфорд.

Съдърланд вдигна поглед и махна нервно с ръка, а Ралф стоеше безучастен към света наоколо.

— Педофил — спокойно произнесе Ралф. — Прелюбодеец и убиец.

Съдърланд отвърна със същия спокоен тон:

— Изчезвай, ако не искаш да ти разпоря черепа. — Отново пристъпи към Ралф със свити юмруци.

Ралф го пресрещна и му нанесе силен удар в стомаха, като в отговор получи юмрук в челюстта. Олюля се и се претърколи на земята, после бавно, с мъчително усилие се изправи.

— Върви си у дома — изхриптя Съдърланд и го сграбчи за яката на ризата му. — И знай, че пет пари не давам дали ще ме наклеветиш в полицията или не. — Блъсна го назад и повече не се обърна.

Олюлявайки се, Джак се запъти към дома си. Известно време Ралф го наблюдаваше с приведена глава, сетне плю и предпазливо се прокрадна към ъгъла на Гроув. Вече се държеше по-устойчиво на крака, но лицето му бе изкривено от болка и целият бе плувнал в пот. Двама минувачи го загледаха, слязоха от тротоара на улицата и бързо го подминаха. Ралф надникна иззад ъгъла, зърна отдалечаващата се фигура на Съдърланд и тръгна след него, мъчително поемайки си въздух. Пред него крачеше убиецът на Елси, полупобеден в двубоя и залитащ — от ударите ли само, или от разяждащото го чувство за вина?

— Съдърланд! — Ралф го застигна на външната площадка в мига, когато Джак отключваше вратата.

Съдърланд се обърна, конвулсивно стиснал лявата си ръка в юмрук, другата бе заета с найлоновата му торбичка. Деляха ги четири стъпала. Ралф задъхано изкачи второто, после третото стъпало и залитна срещу Съдърланд, сякаш искаше да го нападне. А може би не. Но Съдърланд без миг колебание го блъсна надолу по стъпалата и Ралф почувствува остра болка в рамото си от удара в тротоара.

Внезапно линията на бордюра и по-тъмния нюанс на улицата пред очите му добиха ясни очертания под светлината на уличната лампа.

— Хайде, ставай — подкани го два пъти Съдърланд с нетърпелив и раздразнен глас.

Ралф се размърда, подпря се на единия си крак, после бавно стана и се олюля.

— Хей, какво става тук? — обади се непознат глас. — Този мъж да не е…

— Няма нищо — отвърна Съдърланд. — Всичко е наред.

Ралф избърса с ръкав кръвта от разцепената си устна и брадичката.

— Сержант, радвам се, че дойдохте. Този човек… Днес бях… Отбих се в полицейския участък заради него. Той е убиецът, когото издирвате…

— Кой е той? Къде живеете?

— Тук, в този дом — отвърна Съдърланд.

— А аз на Блийкър стрийт. На съседната пресечка, хей там, зад оня ъгъл.

— Вие ли се бихте преди малко? Извикаха ме по телефона във връзка с някакъв уличен побой. Бихте ли ми обяснили какво се е случило?

— Нищо. — Съдърланд се обърна, изкачи първото стъпало на площадката и погледна зад рамо. — Можете да го пуснете да си върви.

Полицаят изглеждаше озадачен.

— Имате ли със себе си лични документи? — запита той Ралф.

— Да, разбира се. — Ралф се пресегна за портфейла си.