Намерена на улицата

Глава двадесет и четвърта

Ако в онази неделна утрин Ралф Линдърман бе намерил такси на Гроув или Седмо авеню, то щеше да ги последва веднага. Видял бе с очите си как Джон Съдърланд дава пари на Елси и другото момиче. Естествено, той им бе заплатил за нощта по джентълменски начин, под претекста, че им дава пари за такси. И на двете! Ралф май не бе виждал преди другото момиче, малко по-високо от Елси, в панталони, с тъмна и късо подстригана, бухнала над ушите коса. Ралф бе пресякъл Гроув и се бе притаил в сянката на един вход, придърпвайки Бог по-близо към вратата, но Джон Съдърланд бе прекосил тротоара, без да поглежда към отсрещната страна на улицата и някак самоуверено вирнал глава се бе запътил към дома си, видимо предоволен от себе си.

Днес Ралф бе свободен до шест следобед. Работните му часове в „Пламтящата аркада“ постоянно се меняха. Сега искаха от него на всеки половин час да се разхожда по протежението на аркадата и обратно. Малко му бе, че е принуден да наблюдава човешката тиня от всевъзможни раси, която се процеждаше през входа, ами сега трябваше и да следи движенията им вътре — да ги гледа как вдигат гюрултия и просташки се задяват, невинаги на шега, как се въргалят по земята или се притискат до стените, опипвайки се един друг или още по-лошо. Веднъж бе спрял група младежи, която му се бе сторила банда похитители, но пазвантинът бе взел на подбив опасенията му. Проститутките бяха станали толкова нагли със своята клиентела, че нямаха нужда от уединение. Уединението — па макар и само желанието да останеш с някого насаме — бе забравена черта на миналото. Променливите работни смени бяха разбили спокойния сън на Ралф и сега бе станал още по-раздразнителен, отколкото по времето, когато работеше в Мидълтаун Уест Паркинг. Сънят му беше здрав единствено в часовете между седем сутринта и дванадесет по обяд, ако те бяха свободни — иначе се будеше на всеки два часа.

Тази неделя успя да поспи въпреки ужасния си потрес при вида на Елси, блудстваща със Съдърланд. Подозираше, че Съдърланд го е излъгал за новата работа на Елси като фотомодел. Фотомоделите, рекламиращи модно облекло, изкарваха добри пари — ако припечелваше достатъчно, защо й бе нужно да проституира? Жалко! Срам и тъга! Ако знаеше къде може да намери Елси, той щеше да я накара да се засрами от мръсната си сделка със Съдърланд и да й сложи край. Щеше да й заплаща, за да се откаже час по-скоро, щеше да й дава половината си надница, за да има с какво да живее. И Елси щеше най-сетне да разбере, че той я обожава и не иска нищо в замяна на чувствата си, както правеше Съдърланд.

Събуди се в мрачната и дъжделива сутрин отпочинал, но гладен, предвкусвайки прясно нарязаните салами на Роси. Облече се и излезе навън сам, без Бог. Купи и малко краве сирене и една дълга франзела, и тъкмо се прибираше у дома, когато по Блийкър мина едно такси — спря се на улицата, за да го изчака и забеляза в профил мисис Съдърланд, приведена над полуразтворената си чантичка. Таксито наистина забави ход към ъгъла на Гроув и Ралф се запъти към него.

Не му идваше нищо подходящо наум за завързване на разговор. Ако се познаваха достатъчно добре, би могъл да каже „добро утро“. Съзнаваше, че изгаря от нетърпение да я информира как Елси с едно друго момиче са прекарали нощта заедно със съпруга й и са останали в квартирата им до шест сутринта, при все че щеше да му бъде трудно да изтърси всичко това на тротоара, пък и можеше да го чуе някой случаен минувач. А нима и тя самата не бе отсъствувала от дома цяла нощ? Косата й изглеждаше по-разбъркана от обикновено, отхвърлила я бе от лицето си с нетърпелив жест, преди да затръшне вратичката на таксито. Гроув бе еднопосочна улица, отворена за движение само на изток и мисис Съдърланд трябваше да извърви стотина метра, за да стигне до външната врата. Линдърман тръгна след нея.

Тя свърна рязко наляво и се отправи към входа — Ралф зърна за миг бледото й, уморено лице, което ярко контрастираше с червилото й.

— О, мисис Съдърланд! — провикна се Ралф и тръгна към нея.

Стъписа го смръщеното й чело и полуразтворените, увиснали в гневна и почти ужасена гримаса устни, когато натисна звънеца.

— Почакайте, мисис Съдърланд! Само една минута!

Звънецът забръмча и тя влезе в къщата.

Ралф се обърна и закрачи обратно към Блийкър. Бе станало грешка, може би — и все пак, какво толкова лошо имаше в постъпката му? Навярно тя знаеше за изневерите на съпруга си, което несъмнено я правеше нещастна. Спомни си, че Съдърланд бе заявил: „Аз имам много щастлив брак“ или нещо от този род. Какво лицемерие и дебелоочие!

Но най-лошото от всичко бе, че Елси е замесена в тази нечиста интрига. От всички момичета в Ню Йорк Съдърланд бе прелъстил именно нея!

Когато се добра до квартирата си, мислите му бяха в пълен безпорядък. Би могъл да помоли Съдърланд да се откаже от момичето. А ако му напише писмо и мисис Съдърланд намери писмото, толкова по-добре! Едно задължително учтиво писмо, в което ще спомене, че знае много добре какво става между него и Елси — и че това, което е подозирал, може да бъде потвърдено от засичането на часовете, в които е видял Елси да влиза и да излиза от входа; не мисли ли Съдърланд, че поне от уважение към съпругата си и малката си дъщеря би трябвало да се откаже от преследването си и да остави Елси на мира? Жалко, че нямаше адреса на родителите на Елси, за да им каже какво се е случило с дъщеря им и да им предаде името и адреса на Съдърланд! И това ми било женен мъж! Художник, който навярно разсъбличаше моделите си преди сексуалните си оргии! Как бързо щяха да се присъединят родителите й към неговото дело! Как бързо щяха да я открият и да си я приберат у дома! Елси му бе споменала достатъчно неща за родителите си, за да бъде сигурен в това. Спомни си как бе върнал портфейла на Съдърланд, колко бе горд, че е попаднал на джентълмен, който не само му благодари, ами му предложи и награда. Е, вярно, че би постъпил по същия начин, ако намери отново портфейла на Съдърланд. Принципът си беше принцип. И да го наруши, макар и веднъж, означаваше началото на края. Злото си беше зло.

Следобед Ралф започна да пише писмо до Джон Съдърланд. Нещо му говореше, че не бива да го пуска, че трябва да поразмисли върху него, след като го довърши — но самото писане му доставяше удоволствие и му помагаше да поукроти гнева си. Изписа третата страница, после четвъртата. Най-добре бе да реши сетне какво да го прави — първо щеше да го препише, а след това да помисли отново да го изпрати ли или не.