Направление неизвестно

2

— Майор Глидр? — Джесъп малко се поколеба при произнасянето на името.

— Трудно е, да — съгласи се разбиращо посетителят. Явно това го забавляваше. — През войната вашите сънародници ме наричаха Глайдър. А сега в Щатите ще променя името си на Глин — така е по-лесно за всички.

— От Щатите ли идвате?

— Да, пристигнах преди една седмица. Прощавайте, вие сте господин Джесъп, да?

— Аз съм Джесъп.

Другият го изгледа с любопитство.

— Е — каза той, — чувал съм за вас.

— Така ли? От кого?

Другият се усмихна.

— Май напредваме твърде бързо, а? Преди да ми позволите да задам някои въпроси, ще ви представя това писмо от посолството на Съединените щати.

Той го подаде с поклон. Джесъп го пое, прочете няколкото реда учтиви предисловия и го остави. Изгледа посетителя си с преценяващ поглед. Беше висок човек, с доста решителен вид, на около трийсет години. Русата му коса беше късо подстригана, по европейската мода. Непознатият говореше много бавно и внимателно, с подчертано чуждестранна интонация въпреки граматическата точност. Не проявяваше никаква нервност или неувереност, което само по себе си беше необичайно. Повечето хора, които влизаха в този кабинет, бяха нервни, възбудени или уплашени. Понякога бяха прикрити, понякога невъздържани.

А този човек се владееше напълно. Имаше лице на играч на покер, който знае какво и защо върши; лице на човек, който не би се измамил да каже повече, отколкото смята за необходимо.

Джесъп любезно се обърна към него:

— С какво можем да ви бъдем полезни?

— Дойдох да попитам дали нямате някакви новини за Томас Бетъртън, който изчезна наскоро почти сензационно. Знам, че не може да се вярва на всичко, което пишат по вестниците, и затова питам откъде мога да получа надеждна информация. Казват ми — от вас.

— Съжалявам, но нямаме точна информация за Бетъртън.

— Мислех, че може би е бил изпратен в чужбина с някаква мисия — той млъкна и сетне добави съвсем свойски: — Нали знаете, шушу-мушу.

— Драги господине — Джесъп имаше обиден вид, — Бетъртън беше учен, а не дипломат или таен агент.

— Поставихте ме на място. Но етикетите невинаги са точни. Сигурно ще ме попитате защо проявявам интерес към случая. Томас Бетъртън беше мой роднина по линия на съпругата му.

— Да, доколкото си спомням, вие бяхте племенник на покойния професор Манхайм.

— Аха, вече знаете това. Добре сте информирани тук.

— Идват хора и ни казват някои неща — промърмори Джесъп. — Съпругата на Бетъртън беше тук. Тя ми каза. Писали сте й писмо.

— Да, за да изкажа съболезнованията си и да попитам дали няма пресни новини.

— Много правилно.

— Майка ми беше единствената сестра на професор Манхайм. Те бяха много привързани един към друг. Във Варшава, когато бях малък, прекарвах много време в дома на вуйчо си, а дъщеря му Елза ми беше като сестра. Когато баща ми и майка ми умряха, домът на вуйчо ми и братовчедка ми стана мой дом. Това бяха щастливи дни. После дойде войната, трагедиите, ужасите… Няма да говорим за всичко това. Вуйчо ми и Елза се спасиха в Америка. А аз останах в нелегалната съпротива и след края на войната ми възложиха някои задачи. Само веднъж посетих Америка, за да се видя с вуйчо си и братовчедка си, това беше всичко. Но дойде време, когато задълженията ми в Европа приключиха. Възнамерявах да се преселя завинаги в Щатите. Надявах се да бъда близо до вуйчо си, до братовчедка си и нейния съпруг. Но уви — той разпери ръце, — отивам там и откривам, че вуйчо ми е умрял, братовчедка ми също, а мъжът й е дошъл в тази страна и се е оженил повторно. И ето че отново съм без семейство. След това прочитам за изчезването на известния учен Томас Бетъртън и пристигам тук, за да видя какво може да се направи — той млъкна и погледна въпросително Джесъп.

Джесъп устоя на погледа му с безизразно лице.

— Защо изчезна той, мистър Джесъп?

— Това — каза любезно Джесъп — искаме и ние да разберем.

— Може би все пак знаете?

Джесъп се замисли с известно любопитство колко лесно би било да разменят ролите си. В този кабинет той беше свикнал да задава въпросите. А непознатият мъж пред него се опитваше да заеме ролята му на инквизитор. Усмихвайки се все така любезно, Джесъп отвърна:

— Уверявам ви, че не знам.

— Но подозирате нещо?

— Възможно е — каза Джесъп предпазливо — нещата да следват определен ред… Подобни инциденти са се случвали и преди.

— Зная — посетителят бързо изреди половин дузина случаи. — И все учени — завърши той многозначително.

— Да.

— Дали не са отишли отвъд желязната завеса?

— Възможно е, но не знаем.

— Но те са заминали по свое желание.

— Дори това е трудно да се каже — рече Джесъп.

— Смятате ли, че това не е моя работа?

— О, моля ви.

— Но вие сте прав. Интересът ми е само заради Бетъртън.

— Простете ми — възрази Джесъп, — ако все пак не разбирам интереса ви. В края на краищата Бетъртън не ви е кръвен роднина. Вие дори не го познавате.

— Това е вярно. Но за нас, поляците, семейството е нещо много важно. Съществуват задължения — той се изправи и се поклони вдървено. — Съжалявам, че ви отнех времето и ви благодаря за любезността.

Джесъп също се изправи.

— Съжалявам, че не можем да ви помогнем — каза той, — но ви уверявам, че сме в пълно неведение. Ако все пак науча нещо, къде мога да ви намеря?

— Кеър от посолството на САЩ ще ме открие. Благодаря ви — той отново се поклони официално.

Джесъп натисна бутона. Майор Глидр напусна стаята. Джесъп вдигна слушалката.

— Предайте на полковник Уортън да дойде в кабинета ми.

Когато Уортън влезе в стаята, Джесъп се обърна към него:

— Най-сетне нещата се раздвижиха.

— Как?

— Мисис Бетъртън иска да замине в чужбина.

Уортън подсвирна:

— Отива при мъжлето си?

— Храня подобни надежди. Дойде запасена със съответното писмо от личния си лекар — пълна необходимост от почивка и смяна на климата.

— Звучи добре!

— Естествено, може и да е вярно — предупреди Джесъп. — Най-обикновено излагане на фактите.

— Тук никога не се ръководим от такава гледна точка — рече Уортън.

— Знам. И трябва да ти кажа, че тя изигра ролята си доста убедително. Нито за момент не сбърка.

— Предполагам, че не си научил нищо ново от нея?

— Само една дребна нишка. Онази жена Спийдър, с която Бетъртън е обядвал в „Дорсет“.

— Да?

— Не е казал на жена си за обяда.

— Аха! — Уортън съобразяваше. — Смяташ ли, че това може да има някаква връзка?

— Може би. Карол Спийдър беше разпитвана от Комисията за разследване на антиамериканска дейност. Излезе чиста, но въпреки това… да, въпреки това върху нея бе хвърлена сянка или поне те така смятат. Това е един ВЪЗМОЖЕН контакт. Единственият, който сме открили досега за Бетъртън.

— А какво ще кажеш за контактите на мисис Бетъртън — някоя евентуална връзка в последно време, която би могла да провокира това нейно заминаване в чужбина?

— Никакъв личен контакт. Вчера е получила писмо от един поляк, братовчед на първата жена на Бетъртън. Той току-що беше при мен — просто питаше за подробности и така нататък.

— Как изглежда?

— Недействителен — отвърна Джесъп. — Държи се като чужденец, учтив, познава етикета, но някак странно нереален като личност.

— Смяташ ли, че може да е бил връзката, която й дава знак?

— Възможно е. Не знам. Той ме озадачи.

— Предполагам, ще го държите под око?

Джесъп се усмихна.

— Да, натиснах звънеца два пъти.

— Ах ти, паяк такъв, с твоите стари номера! — Уортън отново стана делови. — Е, как ще действате?

— Смятам да е Джанет и другите, както обикновено. Испания или Мароко.

— Не Швейцария?

— Този път не.

— Испания или Мароко ми се струват костелив орех за тях.

— Не бива да подценяваме противника.

Уортън прекара пръст през секретните папки с отвращение.

— Това май са единствените две страни, в които НЕ СА ВИЖДАЛИ Бетъртън — тъжно каза той. — Е, ще бъде една чисто нова офанзива. Господи, ако този път попаднем на следа…

Джесъп се облегна на стола си.

— Отдавна не съм излизал в отпуска — въздъхна той. — Повдига ми се вече от този кабинет. Може и аз да направя едно малко пътуване в чужбина.