Направление неизвестно

21

— О, имам чувството, че се пробуждам от кошмарен сън — въздъхна Хилъри. Протегна ръце високо над главата си. Те седяха на терасата на хотела в Танжер. Бяха пристигнали същата сутрин със самолет. Хилъри продължи:

— Истина ли е всичко това? Не е възможно!

— Истина е и още как — додаде Том Бетъртън. — Но съм съгласен с теб, че беше кошмар. Слава богу, вече се отървах.

Джесъп се приближи и седна при тях.

— Къде е Анди Питърс? — попита Хилъри.

— Ще дойде след малко. Има да свърши една работа.

— Значи Питърс беше от твоите хора — каза Хилъри — и правеше нещо с фосфор и с една оловна табакера, която пръскаше радиоактивно вещество. Нищичко не подозирах за това.

— Да — кимна Джесъп, — и двамата бяхте много дискретни един към друг. Но ако трябва да бъдем точни, той не е от моите хора, а представлява САЩ.

— Значи това имаше предвид, като ми каза, че ако наистина стигна до Том, се надяваш да имам закрила? Имал си предвид Анди Питърс?

Джесъп кимна.

— Надявам се, не ме обвиняваш — рече той по най-бухалския си начин, — че не ти подсигурих желания край на твоите преживелици.

Хилъри недоумяваше.

— Какъв край?

— Една по-вълнуваща форма на самоубийство.

— О, това ли! — тя поклати глава недоверчиво. — Струва ми се толкова невероятно, колкото и всичко останало. Тъй дълго бях Олив Бетъртън, че сега просто се мога да свикна отново с Хилъри Крейвън.

— А — възкликна Джесъп, — ето го и моят приятел Льоблан. Имам да говоря нещо с него.

Той ги остави и тръгна по терасата. Том Бетъртън бързо заговори:

— Ще направиш ли още нещо за мен, Олив? Все още те наричам Олив — свикнах с това.

— Да, разбира се. Какво е то?

— Тръгни с мен по терасата, след това се върни тук и кажи, че съм отишъл в стаята си да си легна.

Тя го изгледа въпросително.

— Защо? Какво си…

— Изчезвам, мила моя, докато има попътен вятър.

— Къде изчезваш?

— Където и да е.

— Но защо?

— Напрегни си мъничко мозъка, мило мое момиче. Не познавам закона тук. Танжер е малко необичаен град. Той не е под ничие законодателство. Но знам какво ще стане, ако дойда с вас до Гибралтар. Щом стъпя там, незабавно ще ме арестуват.

Хилъри го погледна загрижено. Сред вълненията около спасяването им от Комплекса бе забравила проблемите на Том.

— Имаш предвид закона за държавната тайна или както там го наричат? Но как се надяваш да се измъкнеш, Том? Къде можеш да отидеш?

— Казах ти. Където и да е.

— Но възможно ли е това в наши дни? Трябват пари, има какви ли не още трудности.

Той се изсмя кратко.

— Парите се са проблем. На сигурно място са и мога да ги изтегля под ново име.

— Значи си взел пари?

— Разбира се, че взех пари.

— Но те ще те открият.

— Трудно ще им бъде. Не разбираш ли, Олив, че описанието, което имат за мен, е съвсем различно от сегашния ми вид? Затова държах толкова много на пластичните операции. Това беше цялата идея. Да избягам от Англия, да сложа парите в банка и да променя външния си вид по такъв начин, че завинаги да бъда в безопасност.

Хилъри го погледна със съмнение.

— Правиш грешка — заяви тя. — Сигурна съм, че правиш грешка. Далеч по-добре ще бъде, ако се върнеш и се държиш достойно. В края на краищата не е военно време. Предполагам, че ще получиш кратка присъда. Какъв смисъл има да бъдеш преследван до края на живота си?

— Не разбираш — отвърна той. — Не разбираш кое е първото в цялата работа. Хайде да тръгваме. Няма време за губене.

— Но как ще се измъкнеш от Танжер?

— Ще се оправя. Не се тревожи.

Тя стана от мястото си и бавно тръгна с него по терасата. Чувстваше се някак особено неловко и с вързан език. Бе изпълнила задълженията си към Джесъп, а също и към мъртвата жена Олив Бетъртън. Нямаше повече какво да стори. С Том бяха живели седмици наред в най-тясна близост и все пак съзнаваше, че двамата останаха непознати един за друг. Между тях не възникна връзка на дружба и приятелство.

Стигнаха до края на терасата. В стената имаше малка странична вратичка, водеща към тесен път надолу по хълма към пристанището.

— Ще се измъкна оттук — каза Бетъртън. — Никой не гледа. Довиждане.

— Желая ти късмет — бавно промълви Хилъри.

Остана там и проследи с поглед как Том стигна до вратата и натисна дръжката. Щом тя се отвори, той отстъпи крачка назад и спря. Отвън стояха трима мъже. Двама от тях влязоха и се приближиха до него. Първи заговори официално:

— Томас Бетъртън, има заповед за вашето арестуване. Ще останете под арест, докато се уреди екстрадирането ви.

Бетъртън рязко се обърна, но вторият мъж бързо заобиколи и мина от другата му страна. Не му оставаше никакъв изход и той се завъртя със смях.

— Всичко е добре изпипано — обади се той, — освен това, че не съм Томас Бетъртън.

Третият мъж мина през вратата и застана до другите двама.

— О, не! Вие сте Томас Бетъртън — каза той.

Бетъртън се изсмя.

— Искаш да кажеш, че си живял през последния месец с мен и си чувал да ме наричат Томас Бетъртън. Работата е там, че не съм Томас Бетъртън. Аз го срещнах в Париж и отидох в Комплекса на негово място. Попитай тази дама, ако не ми вярваш — извърна се той. — Тя дойде при мен, представи се за моя съпруга и аз я признах за своя съпруга. Нали така?

Хилъри кимна.

— Признах я — продължи Бетъртън, — защото след като не съм Томас Бетъртън, естествено не познавах и жена му. Реших, че тя е неговата съпруга. После трябваше да измисля някакво задоволително обяснение пред нея. Но това е истината.

— Значи затова се преструваше, че ме познаваш — извика Хилъри, — когато ми каза да продължавам играта и да поддържам измамата!

Бетъртън отново се засмя самоуверено.

— Аз не съм Бетъртън — заяви той. — Погледни която искаш негова снимка и ще се увериш, че говоря истината.

Питърс направи крачка напред. Сега гласът му бе коренно различен от онзи глас, който Хилъри така добре познаваше. Звучеше спокойно и неумолимо.

— Виждал съм снимки на Бетъртън — подметна той, — и признавам, че не бих те познал. Но въпреки всичко ти си Томас Бетъртън и аз ще го докажа.

Той изведнъж сграбчи здраво Бетъртън и разкъса сакото му.

— Ако си Томас Бетъртън, трябва да имаш белег с формата на буквата Z в извивката на десния си лакът.

Както говореше, той разпори ризата му и изви назад ръката му.

— Ето го — извика, сочейки победоносно. — В САЩ има двама лаборанти, които са готови да свидетелстват. Зная за него, защото Елза ми писа, когато си го направил.

— Елза? — Бетъртън го изгледа като гръмнат. Започна да се тресе в нервен шок. — Елза? Какво Елза?

— Попитай какво е обвинението срещу теб?

Полицейският служител пристъпи напред и произнесе:

— Обвинението е в предумишлено убийство. Убийство на съпругата ви Елза Бетъртън.