Насрещен вятър

3

Международно летище Атина, Гърция

Понеделник, 14:10 ч

Всичкият багаж бе натоварен и пътниците седяха по местата си, когато седмина гръцки полицейски служители се събраха в ръкава пред полет 42 на „Юро Еър“ и Крейг Дейтън застана на входа на самолета.

— Кой говори английски? — попита Дейтън, като се стараеше гласът му да звучи сдържано и спокойно.

Един от групата прекрачи напред покрай дежурната служителка от компанията, чиито разширени очи издаваха, че е безпомощна и готова всеки момент да изпадне в паника. Полицаят махна с ръка на колегите си да прекратят оживения разговор, после се обърна към командира, като не пропусна да забележи четирите нашивки върху пагоните на бялата му униформена риза.

— Капитане, имаме заповед да… да задържим всички на борда на вашия самолет. Други… други държавни служители… идват насам с документите.

— Защо? — попита Дейтън.

Полицаят поклати глава.

— Не знам. Заповедта е да задържим всички пътници на борда, а самолета до изхода.

— След колко време ще пристигнат? — попита Крейг.

— Може би след половин час.

Дейтън помълча няколко секунди, после посочи предната врата на боинга, която беше изместена настрани покрай корпуса.

— Добре. Ето какво ще направя. Като командир на полета отговарям за тези пътници. Затова ще затворя вратата на самолета, за да не може никой да слезе, както ви е наредено. Така добре ли е?

Полицаят обмисли набързо предложението и кимна с лека усмивка.

— Добре.

— Освен това ще включа един от двигателите, за да задействам климатичната инсталация.

Този път полицаят като че се притесни.

— Ще включите… двигателите?

— Длъжен съм. Така е по правилник. Щом задържаме хора на борда, трябва да включим двигател. Стандартна процедура. Устав.

Полицаят добре познаваше последната дума, затова се усмихна и кимна.

— Добре.

— А сега се отдръпнете — каза Крейг, като завъртя малкото резе на горната панта и издърпа вратата да хлътне в отвора, преди да я блокира с лоста.

Той се приведе и надникна през малкия кръгъл илюминатор, за да види дали полицаите не са разтревожени от действията му. Седмината послушно бяха отстъпили и чакаха с ръце в джобовете, убедени, че изпълняват буквално заповедта на началниците си.

Крейг се обърна, хвана Джилиан за раменете и я погледна право в очите, но когато заговори, в думите му нямаше и следа от дългогодишната им извънслужебна връзка.

— Чуй ме! Кажи на президента Харис какво става, после доведи тук човека от тайните служби, настани го на твоята сгъваема седалка и му заръчай да държи този лост, за да не може никой да отвори отвън.

— Какво смяташ да правиш, Крейг?

— Каквото съм дал клетва да правя. Не питай. Просто върви.

Той се завъртя, изтича в кабината, скочи на лявото кресло и трескаво зашари с ръка за предпазния колан, усещайки как Аластър го гледа с изненада.

— Предстартова проверка — кресна Дейтън.

— Май нещо съм зле със слуха — вдигна вежди Аластър. — Бих се заклел, че чух да говориш нещо за предстартова проверка.

— Точно това казах. Проверката, моля. Веднага! Махаме се оттук.

Аластър се поколеба, после тихо въздъхна.

— Извинявай, че ти изтъквам очевидни неща, старче, но все още сме свързани с ръкава и няма влекач, който да ни изтегли.

Крейг изведнъж завъртя поглед към него.

— Точно на това разчитам, Аластър. Включваме двигателите и дим да ни няма.

— По американски, нали?

— Адски си прав. Никой няма да арестува президент на Съединените щати, докато аз съм на смяна.

— Може ли да ти напомня, че самолетът принадлежи на немска компания?

Крейг кимна, без да откъсва очи от предното табло.

— Ще го имам предвид.

Отдясно настана колебливо мълчание и Крейг се завъртя към втория пилот.

— Какво?

— Заради това и двама ни ще изхвърлят от работа, нали? — тихо попита Чадуик.

— Аз ти намерих тази работа — каза Дейтън — и ще имам грижата да я запазиш. Цялата отговорност на борда е моя. Аз съм те принудил. Затова действай! Проверка моля!

Щом зърна убийствено сериозното изражение на командира, Аластър тихо дръпна в скута си ламинирания списък с точките за проверка и веднага започна да изрежда.

— Спирачки?

— В готовност.

— Хидравлика?

Джилиан Уолц веднага бе отишла да информира агента от тайните служби, който без колебание се прехвърли отпред да пази вратата. След това тя се върна да съобщи на президента Харис… но неговата реакция я изненада.

— Чакайте малко, мис Уолц — каза президентът Харис и се приведе към нея с усмивка. — Очевидно има някаква грешка в превода — той се изкиска — или пък някой си прави майтап с вас. Доколкото знам, през последните дни нито съм почвал война, нито съм свалял гръцкото правителство, тъй че наистина няма за какво да ме арестуват. Сигурно просто ми пращат приветствена делегация. Често се случва. Вероятно едва накрая са разбрали, че минавам оттук, потеглили са веднага насам и с едно телефонно обаждане, без да искат, са вдигнали всичко живо на крак.

— Сър! — прекъсна го Джилиан. — Нашата представителка е чула, че идват да ви арестуват. Не да ви поздравят. Спомена, че имало заповед за арест.

Президентът Харис се спогледа с младата жена на съседното кресло — трийсет и две годишната Шери Линкълн, бивша стипендиантка на Роудс и негова асистентка през последните две години. Преди тя да каже нещо, тихата музика, звучаща от високоговорителите, отстъпи място на бърза инструментална мелодия, подхождаща по-скоро за филмов епизод с преследване. Шери Линкълн раздразнено вдигна глава нагоре, после пак се обърна към шефа си.

— Как мислиш, Шери? — намигна й той. — Да не би група ядосани нашенски демократи да са насъскали европейските си роднини? Винаги са ми казвали да се пазя от данайците, когато носят дарове, но…

Тя не се усмихваше и това го накара да млъкне.

— Сър — започна Шери Линкълн, — ако са споменали заповед за арест…

— Да, споменали са — намеси се Джилиан и в същото време усети как се включва допълнителният генератор, задвижван от малък реактивен двигател в опашната част, който осигуряваше електричество и сгъстен въздух за стартиране на двигателите. До ушите й долетя приглушен вой.

Президентът Харис поклати глава.

— Я стига, Шери! Нашите съюзници нямат навика да арестуват бивши американски президенти. Обикновено организират официални вечери и ни отегчават до смърт с приветствени речи. Което е далеч по-мъчително наказание. Така или иначе, все още имам право на имунитет, ако случайно съм пропуснал да си платя някоя квитанция за паркиране по време на мандата.

До опитното ухо на Джилиан долетя нов нарастващ звук. Единият от двигателите работеше на празен ход, другият набираше обороти. За момент светлините примигаха, докато пилотите превключваха от наземно на собствено електрозахранване. За няколко секунди музиката излезе от ритъм, сетне продължи почти в такт с ускорения пулс на Джилиан.

— Вижте какво — каза успокоително Харис. — Не знам кои са, но когато пристигнат, ще поговоря с тях и ще уредя всичко.

Джилиан вдигна ръка.

— Сър, засега командирът иска да останете на място и да не разкопчавате предпазния колан. След малко ще дойда пак.

— По разписание ли излитаме? — попита Джон Харис.

Стюардесата поклати глава.

— Не знам.

Воят на двата стартиращи двигателя бе принудил полицаите да затулят уши и да отстъпят назад по ръкава, тъй че не успяха да разберат смисъла на лекото движение на корпуса по нагънатото уплътнение около вратата на боинга. Не познаваха и принципа на реверса, затова изобщо не обърнаха внимание на факта, че двата реверса току-що са се задействали.

Внезапното люшване, което отхвърли седмината към стената на ръкава, мигновено привлече цялото им внимание. Старшият полицай с усилие се изправи на крака и се втурна обратно към самолета тъкмо навреме, за да види как пред него пилотската кабина бавно се плъзга назад. Имаше чувството, че някой измества самия ръкав, но когато стигна до края и събра смелост да надникне надясно въпреки ужасяващия вой на двигателите, той осъзна, че боингът се движи сам — маневра, за която не се споменаваше в заповедите.

— Внимавай, Крейг! — бе извикал Аластър, когато командирът включи реверса на пълна мощност и носовото колело на боинга прескочи подпората, за да продължи назад.

Дейтън завъртя колелото наляво, при което носът на боинга зави надясно и се отдели от ръкава. Веднага след това го изправи и хвърли поглед към стъклата на терминала, където се отразяваше зоната зад самолета. Доколкото можеше да види, пистата бе свободна. Той задържа реверса на пълна мощност, макар да знаеше, че навярно уврежда двигателите с боклуци от пистата.

Облак от прах, пясък и парчета от вестници кипна пред самолета и гневно се завихри около терминала. Крейг зърна изумени лица в чакалнята зад стъклото. Хората се обръщаха към шума и се питаха защо полет 42 потегля преди разписанието, и то без влекач.

Когато Крейг включи двигателите, техниците от наземния екип го бяха зяпнали с разширени от изненада очи, но внезапното движение назад ги свари неподготвени. Един по един те се втурнаха след самолета, размахвайки трескаво ръце към кабината.

Вратата на багажното отделение вече беше затворена, но отдясно чакаше цяло влакче, натоварено с куфари. Реактивната струя ги преобърна и разпиля съдържанието им заедно с един слисан носач, който се запремята към терминала.

Кабелът на наземното захранване се изтръгна с басов звън изпод носа на самолета и отхвръкна като змия към сградата, минавайки само на педя от един бягащ техник, но без да причини сериозни щети.

Внезапно боингът се освободи от ръкава и бързо пое заднишком към средата на пистата — зона, която не можеха да видят от кабината.

— Крейг! Спри! — изкрещя Аластър. — Не знаем какво има отзад.

— Беше чисто — отвърна Крейг.

Видя как неколцина смаяни полицаи надничат от края на ръкава. Двама техни колеги бързо слизаха по металната стълбичка отстрани, макар че едва ли имаха ясна представа как да спрат отстъпващия реактивен самолет.

Боингът се движеше назад с около десет километра в час. Крейг изключи реверса и зачака. Стори му се, че е минала цяла вечност.

— Не пипай спирачките! — предупреди той. — Ще забием опашка в бетона.

— Разбрано — отговори Аластър.

След няколко мига Крейг тласна лостовете напред и зачака двигателите да наберат обороти.

Огромният боинг 737 бавно спря да отстъпва и потегли напред. Крейг завъртя носовото колело наляво и насочи самолета извън стоянката към пистата за рулиране. С крайчеца на окото си забелязваше, че техниците продължават преследването, а вдясно от тях се движеха и няколко полицейски коли, но на почтително разстояние.

— Обади се на кулата и поискай незабавно разрешение за излитане — кресна Крейг.

Аластър се подчини и получи отговора, който очакваше.

— „Юро Еър“ четири две, останете на място, сър! Нямате разрешение за рулиране.

Преди вторият пилот да отговори, Крейг натисна бутона на слушалките си.

— Не се приема, кула. Обявявам извънредно положение. Моля, разрешете ни незабавно излитане от полоса две-седем.

Аластър се обърна към лявото кресло и поклати глава.

— Какво?

— Аварийно излитане.

— Не съм чувал подобен термин. Заради теб и двамата ще останем без разрешителни. Стига, Крейг. Престани.

— Не. Продължавай с предстартовата проверка. Излитаме незабавно щом стигнем до края.

— Крейг — примоли се Аластър с глух и сериозен глас, — умолявам те, недей да излиташ без разрешение.

— Нали имаме разрешение от въздушния контрол?

— Да, но не и от кулата, както знаеш много добре — каза Аластър, като гледаше право напред и пресмяташе разстоянието до края на полосата. Пред тях нямаше други самолети, а полицейските коли бяха изостанали. — Ако заемем полосата без разрешение за излитане, значи сме загазили здравата, а аз бих предпочел да си запазя професията. Това е безумие!

Крейг отново натисна бутона на предавателя.

— Кула! Ще ми разрешите ли излитане поради извънредни обстоятелства? Нямаме време за обяснения, а животът на много хора е заложен на карта.

— Ъъъ… аз… това е извън всякакви правила, „Юро Еър“. Отвлечени ли сте?

— Не мога да отговоря. Разбирате ли?

Настана многозначително мълчание. Дежурният от кулата бе открил в каква рамка да вмести проблема. Отвличане! Това трябваше да е отговорът. На борда имаше похитители!

— Разбрано, четири две, имате разрешение за незабавно излитане.

— Приключих с проверката — обади се Аластър с тревожно напрегнат глас, гледайки как Крейг напуска пистата за рулиране много по-бързо от нормалното и излиза на полосата.

— Набирам мощност. Автоматичните дросели включени — съобщи Крейг.

— Разбрано. Скоростомер включен. — Аластър изчака скоростомерът да заработи. — Сто и петдесет километра, скорост за излитане двеста.

Крейг се озърна надясно покрай втория пилот, очаквайки едва ли не да види как по пистата за рулиране ги преследват коли с въоръжени полицаи, но никой не се опитваше да ги спре.

Мощният тласък на двигателите ги притисна в креслата. Стрелката на скоростомера пълзеше напред. В далечината отдясно прелиташе терминалът.

Бяха достигнали необходимата скорост и необходимите обороти за излитане.

Крейг леко придърпа щурвала, повдигна носа и усети как самолетът се отлепя от пистата. Освободена от триенето на колелата в бетона, машината летеше все по-бързо.

— Излитането нормално, вдигни колесника.

— Разбрано — отговори Аластър. — Вдигам колесника.

Той бутна лоста нагоре, изчака червените лампички да светнат и да изгаснат, после придвижи лоста в изключено положение. През цялото време трескаво мислеше за неприятностите, в които се бяха забъркали. В най-добрия случай ръководството на „Юро Еър“ щеше да побеснее. В най-лошия — двамата с Дейтън щяха да бъдат уволнени, а може би и дадени под съд. Той беше втори пилот и британски гражданин. Защо бе позволил да се случи всичко това заради някакъв си бивш американски президент?

— Задкрилки на едно, смяна на нивото, двеста и десет, избор на курса.

— Задкрилки… на едно, смяна на нивото… готово — отговори Аластър. — Може ли да задам въпрос?

— Да, ако сега вдигнеш задкрилките.

— Задкрилки… вдигнати. Много добре. Къде ще ходим сега, след като избягахме от закона?

Крейг погледна втория пилот.

— В Рим. По разписание. Смятам да отведа бившия си главнокомандващ там, закъдето е тръгнал.