Не поглеждай назад

В стаята си Сьолви вадеше разни неща от една кутия. За миг изпъна гръб и погледна навън. Отсреща Фрицнер я наблюдаваше от прозореца си. Държеше чаша в ръка, вдигна я и кимна, сякаш за наздравица.

Сьолви веднага му обърна гръб. В действителност нямаше нищо против мъжете да я зяпат. Но Фрицнер беше плешив. За Сьолви животът с плешивец бе напълно немислим, както и животът с дебелак. Тази идея не се вписваше в мечтите й. Тя изобщо не се замисляше, че Еди е пълен и оплешивял. Чуждите мъже могат да са без коса, но не и нейното гадже. Изсумтя презрително и вдигна очи. Фрицнер вече не се виждаше на прозореца. Сигурно пак е седнал в лодката си, този ненормалник.

Тя чу звънеца на вратата и се завтече да отвори. Беше облечена в светлосин пола-панталон със сребърен колан на кръста и носеше обувки тип балетна пантофка.

— О! — меко възкликна тя. — Вие ли сте! Тъкмо разтребвам стаята на Ани. Влезте, мама и татко ще си дойдат всеки момент.

Сейер я последва: минаха през всекидневната и влязоха в стаята, съседна на Анината. Беше по-голяма, боядисана в пастелен цвят. Върху нощното шкафче бе поставена снимка на починалата й сестра.

— Наследих разни неща — усмихна се гузно тя. — Дреболии, дрешки, такива работи. А ако успея да придумам татко, ще избием стената към стаята на Ани и моята ще стане огромна.

Сейер кимна.

— Ще стане чудесно — промърмори той.

В същия миг изпита срам, задето го обземат арогантни чувства. Нямаше право да съди хората. Те се мъчеха да продължат живота си и им се полагаше да го сторят по своему. Никой не бива да назидава другите как да скърбят. Смъмри се на ум. Никога през живота си не бе виждал стая с повече украшения, фигурки, дреболии.

— Ще си имам и собствен телевизор — усмихна се тя. — А с допълнителна антена ще хващам телевизия „Норвегия“.

Тя се препъна на картонена кутия върху пода, докато продължаваше да вади все нови и нови предмети.

— Има най-вече книги. Ани не използваше грим и не слагаше бижута. А, има и сума ти компактдискове и касети.

— Обичате ли да четете?

— Всъщност никак, но е приятно по рафтовете да има много книги.

Сейер кимна с разбиране.

— Случило ли се е нещо? — предпазливо попита тя.

— Да, може да се каже, но засега не сме наясно какво точно означава.

Тя кимна и извади от кутията поредната вещ, опакована във вестник.

— Значи познавате Магне Юнас, Сьолви?

— Да? — въпросително потвърди тя. За миг Сейер помисли, че Сьолви се изчервява, но тя по принцип си беше червендалеста. — В момента живее в Осло, работи във фитнес клуб.

— Знаете ли дали с Ани са имали нещо помежду си?

— Нещо помежду си? — с недоумение го погледна тя.

— Дали например той си е падал по нея, или се е пробвал да я свали? Преди да излиза с вас?

— Ани го вземаше на подбив — почти с укор обясни тя. — Сякаш Халвур е цвете за мирисане. Магне поне изглежда като момче. Има мускули, нали разбирате. — Тя скъса вестника, без да погледне Сейер.

— Възможно ли е според вас да го е обидила с поведението си? — предпазливо предположи той, а в ръцете на Сьолви проблесна нещо лъскаво.

— Не е изключено. На Ани не й стигаше да го отреже. Понякога ставаше много заядлива, а и не харесваше мускулести момчета. Всички се превъзнасят колко добра и прекрасна била. Не че искам да говоря лоши неща за сестра си, но често нагрубяваше хората, а никой обаче не смее да го признае, защото е мъртва. Не разбирам как я търпеше Халвур. Тя държеше винаги сама да взема решенията.

— Така ли?

— Но с мен винаги е била мила, винаги.

При спомена за кончината на Ани по лицето й за миг се изписа ужасено изражение.

— От колко време сте заедно с Магне? — учтиво попита Сейер.

— Само от няколко седмици. Ходим на кино, такива неща.

Отговорът дойде светкавично.

— Той е по-млад от вас, нали?

— С четири години — неохотно призна тя. — Но е страшно зрял за възрастта си.

— Разбира се.

Тя вдигна нещо срещу светлината и го разгледа с присвити очи: бронзова птица на клонка; закръглено пернато създание с наклонена главица.

— Май е счупена — колебливо установи тя.

Изненадан, Сейер се вторачи в птицата. Гледката го порази като стрела в слепоочието. Птицата приличаше на фигурите, които хората обикновено поставят върху гробовете на малки деца.

— Може да стъкмя краче от солено тесто — замислено прецени Сьолви. — Или ще помоля татко да ми помогне. Птицата е много хубава.

Сейер не успя да отговори. Пред очите му бавно се оформи друга представа за Ани — по-многопластова от описанията на Халвур и родителите й.

— Какво е това според вас? — промърмори той.

— Нямам представа — вдигна рамене тя. — Някакво счупено украшение?

— Не сте ли го виждали преди?

— Не. Ани не ми разрешаваше да влизам в стаята й, когато не си е вкъщи.

Тя остави птицата върху бюрото, фигурката се олюля, а Сьолви отново се зае с кутията.

— Откога не сте виждали баща си? — съвсем небрежно попита той, докато продължаваше да се взира във все по-леко люлеещата се птица. Умът му работеше на пълни обороти.

— Баща ми ли? — Тя се поизпъчи и го погледна объркано. — Кого имате предвид — баща ми в квартал Адамстюен ли?

Сейер кимна.

— Последно се видяхме на погребението на Ани.

— Сигурно ви липсва?

Тя не отговори. Изглежда Сейер докосна нещо, което тя рядко изваждаше на показ и рядко му обръщаше внимание. Сякаш се опитваше да го забрави, защото й беше неприятно. Сигурно я мъчеше гузна съвест, плод на чужди внушения и забрани, винаги спазвани и приемани от нея без съпротива, защото така и не бе успяла да разбере какво се крие зад тях. В този момент Сейер се почувства малко напорист. Не биваше да се държи безогледно: ще се сближиш по-успешно с хората, ако зачиташ поставените от тях условия, а не като ги притискаш.

— Как наричате Еди? — предпазливо попита той.

— Татко — промълви тя.

— А истинския си баща?

— Баща ми — простичко обясни тя. — От малка му казвам така, и то по негово настояване. Разбиранията му бяха толкова остарели.

Бяха. Като че ли баща й вече не съществуваше.

— Ето я и колата! — с облекчение възкликна тя.

Зелената тойота на семейство Холан сви пред къщата. Сейер видя как Ада слиза на пътеката и поглежда към прозореца.

— Имате ли нещо против да ми дадете птицата, Сьолви?

— Счупената птица ли? — зяпна с почуда тя. — Разбира се, заповядайте.

Озадачена, Сьолви му подаде птицата.

— Благодаря. Не искам да ви притеснява повече — усмихна се Сейер и излезе от стаята.

Пъхна птицата в джоба си и влезе във всекидневната. Застана до стената и зачака.

Птицата, отчупена от гроба на Ескил. В стаята на Ани. Защо?

На вратата пръв се появи Холан. Кимна на Сейер и му подаде ръка с полуизвърнато лице. В изражението му се долавяше непознато досега отчуждение. Госпожа Холан отиде да направи кафе.

— Сьолви ще вземе стаята на Ани — обясни Холан. — Така стаята няма да остане празна, а и ще си имаме занимание. Ще избием стената и ще сложим наново тапети. Чака ни много работа.

Сейер кимна.

— Налага се да ви попитам нещо — продължи Еди Холан. — Прочетох във вестника за осемнайсетгодишен младеж, задържан в предварителния арест. Нали не подозирате Халвур за убийството? Та ние го познаваме от две години. Наистина той не е много общителен и открит, но все пак сме наясно на какво е способен. Не намеквам, че не знаете какво правите, но не можем да си представим Халвур като убиец, изключено е.

Сейер обаче не изключваше подобна възможност. Убийците изглеждат като всички останали хора. Халвур вероятно бе пръснал главата на баща си; бе екзекутирал най-хладнокръвно спящ човек.

— Халвур ли е младежът в предварителния арест? — настоя да узнае Холан.

— Освободихме го — отвърна Сейер.

— Но защо изобщо сте го задържали?

— Видяхме се принудени. Не мога да ви кажа нищо повече.

— „За да не попречите на разследването“?

— Точно така.

Госпожа Холан донесе четири чаши и купа с бисквити.

— Има ли нещо друго?

— Да.

Сейер се обърна към прозореца и затърси с поглед с какво да им отвлече вниманието.

— Засега не мога да ви дам повече информация.

Холан се усмихна горчиво:

— Не, разбира се. Сигурно ние последни ще узнаем какво се случва. Когато го заловите, първо ще съобщите на пресата, а после на нас.

— Не сте прав.

Сейер го погледна право в очите — големи, сиви като на Ани. В момента преливаха от болка.

— Журналистите са навсякъде и имат връзки. Вие четете информация във вестниците, но това не означава, че ние им я осигуряваме. Когато арестуваме някого, ще разберете веднага. Давам ви дума.

— Никой не ни съобщи за Халвур — напомни му Еди Холан.

— Причината се крие в убеждението ни, че не сме заловили истинския извършител.

— Като се замисля — промърмори Холан, — май не ми се иска да разбирам кой е той.

— Какви ги говориш?

Ада Холан донесе кафето и потресена, прониза с поглед съпруга си.

— Вече няма значение. Нещастието е било неизбежно.

— Защо говориш така? — отчаяно попита Ада.

— Защото Ани е щяла да умре така или иначе. Вече няма никакво значение как.

Той заби поглед в празната си чаша, вдигна я и я заклати, сякаш искаше да полее масата с вряло кафе, но за жалост тя бе празна.

— Напротив, има значение — със сподавен гняв възрази Сейер. — Ваше право е да знаете защо е била убита. Може да отнеме време, но ще разбера, дори и да се проточи.

— Да се проточи? — внезапно по устните на Холан се изписа същата горчива усмивка. — Ани бавно се разлага — прошепна той.

— Еди, недей така! — измъчено помоли госпожа Холан. — Нали имаме Сьолви!

— Ти имаш Сьолви.

Той се изправи и потъна навътре в къщата. Никой не го последва. Госпожа Холан вдигна отчаяно рамене.

— Ани беше момичето на татко — тихо сподели тя.

— Знам.

— Страхувам се, че Еди никога няма да бъде същият.

— Така е. В момента се мъчи да се приспособи към новия Еди. Нужно му е време. Вероятно ще му стане по-леко, когато разберем какво се е случило в действителност.

— Не съм сигурна дали ще мога да го понеса.

— Страхувате ли се от нещо?

— От всичко. Какво ли не ми хрумва, като си помисля за езерото.

— Бихте ли споделили някое свое опасение?

Тя поклати глава и посегна към чашата.

— Не мога. Просто въображаеми картини. Ако ги изрека на глас, ще се превърнат в реалност.

— Сьолви като че ли се справя добре? — опита се да я разсее Сейер.

— Тя е силна — решително заяви Ада Холан.

„Силна“, повтори си наум Сейер. Да, вероятно майката се бе изразила доста точно. Може би Ани е била слабата сестра. В главата на Сейер се блъскаха какви ли не обезпокоителни мисли. Ада Холан отиде да донесе захар и сметана. Сьолви влезе във всекидневната.

— Къде е татко?

— Ще дойде след малко!

Госпожа Холан извика силно от кухнята, явно с надежда Еди да я чуе и да се върне. „Не стига, дето изгубиха детето си — помисли си Сейер, — ами и се отдалечават един от друг; семейството започва да прилича на лодка с разхлабващи се заваръчни шевове. По корпуса се появяват черни дупки, нахлува вода, а сега майката се мъчи да пробутва стари фрази и заповеди, за да запълни пробойните и да задържи лодката над водата.“

Тя наля кафе. Сейер не успя да си мушне пръста в дръжката и се наложи да вдигне чашата с две ръце.

— През цялото време говорите за причината — изморено го укори тя. — Все едно убиецът е имал основателна причина.

— Не основателна, но за него достатъчна. Причина, която във въпросния момент го е убедила, че убийството на Ани е единственият изход.

— Значи разбирате тези хора? Дето ги затваряте заради извършени убийства и гадости?

— Иначе нямаше да съм полицай.

Отпи от кафето и се замисли за Халвур.

— Няма ли изключения?

— Твърде рядко.

Тя въздъхна и погледна към дъщеря си.

— Имаш ли някакви предположения, Сьолви? — сериозно попита тя.

Зададе въпроса си тихо, с по-различен тон отпреди, сякаш най-после се реши да проникне през лекомислената й руса глава и да намери отговор, хвърлящ светлина върху случилото се; сякаш се надяваше останалата й жива дъщеря да е по-различна, отколкото си е мислела преди, и да прилича повече на Ани.

— Аз ли? — изненадано я изгледа Сьолви. — Лично аз никога не съм харесвала Фрицнер отсреща. Разправят, че седял в лодка насред стаята и четял по цяла нощ с бира върху специална поставка.

Скаре изгаси повечето лампи в кабинета. Остави само настолната — шейсетте вата образуваха бял кръг над книжата. Принтерът бръмчеше тихо и равномерно, докато изплюваше лист след лист, изпълнени с „Палатино“ — безупречен шрифт, любимият на Скаре. На заден план, някъде в далечината, се отвори врата и някой влезе. Скаре нямаше желание да вдига очи от документите, но точно тогава от принтера падна лист. Наведе се да го вземе, изправи се и с периферното си зрение забеляза движение върху белия лист: бронзова птица върху клонка.

— Къде я намери?! — възкликна той.

— В дома на Ани — отвърна Сейер и седна. — Сьолви е заета да се разпорежда с наследството на сестра си, а тази фигурка изникна от вещите на Ани, увита във вестник. Ходих на гроба на Ескил. Залепна за плочата като ръка в ръкавица. — Сейер вдигна очи към Скаре. — Възможно е да я е взела от някого.

— От кого например?

— Не знам, но ако наистина лично тя се е промъкнала до гроба на Ескил сред мрака и е откъртила фигурката с помощта на някакво сечиво, е постъпила доста нагло.

— Ани не е била нагла, нали?

— Не знам, вече се съмнявам във всичко.

Скаре обърна лампата и тя огря стената. Постояха, загледани натам. Внезапно на Скаре му хрумна нещо, той вдигна птицата, задържа я за клонката и я постави пред лампата, докато тя се люлееше в ръката му. Сянката, образувала се върху осветената стена, заприлича на огромна, пияна патица, която се прибира от купон.

— Йенсвол е подал оставка като треньор на женския отбор по хандбал — съобщи Скаре.

— Как така?

— Тръгнали са слухове. Историята с изнасилването вече е разгласена. Момичетата не се явяват на тренировки.

— Очаквах подобна развръзка. Едното неизбежно води до другото.

— Фрицнер се оказа прав — докато виновникът се пречупи, на мнозина им предстоят тежки времена. Ще се случи съвсем скоро, сега схващаш ли за какво става дума?

— Нещо друго е, нещо между Ани и Юнас — поклати глава Сейер.

— Може би е искала да й остане нещо за спомен от Ескил?

— Тогава е щяла да позвъни на вратата им и да поиска някое плюшено мече, например.

— Възможно ли е да се е провинил някак спрямо нея?

— Или спрямо нея, или спрямо някой неин близък, когото е обичала.

— Не разбирам. За Халвур ли говориш?

— Не, за сина на Юнас, за Ескил. Детето е починало, докато Юнас се е бръснел в банята.

— Защо той да е отговорен за инцидента?

— Сигурно има нещо неизяснено в обстоятелствата, довели до смъртта на детето.

Скаре изсвири с уста.

— Не знаем за никакви очевидци. През цялото време се осланяме единствено на твърденията на Юнас.

Сейер отново вдигна птицата и внимателно разчопли острата й човка.

— Как смяташ, Якоб? Какво се е случило сутринта на седми ноември?