Незнайко на Луната

Тридесет и втора главаБезтегловността в настъпление

Откак космическата ракета се беше появила над, град Фан-томас, телевизионните станции в лунните градове непрекъснато предаваха съобщения за това важно събитие. Не се мина и половин час, и по всички екрани вече се показваше напълно монтиран, надписан и озвучен с дикторски текст телевизионен филм. Операторите от телевизионното студио бяха успели да предадат не само полета на космическия кораб, но и тълпите от фантомаски жители по градските улици, както и появилите се внезапно полицаи, които удряха с електрическите си палки невинните дребосъчета, обливаха ги със студена вода от пожарните кранове и, хвърляха срещу тях бомби със сълзливи газове.

Привечер беше готов още един телевизионен филм. В него беше заснето нападението на полицейския отряд срещу космонавтите, слезли в гористата местност, недалеч от град Фантомас. Телевизионните зрители видяха как полицаите откриват стрелба зло космонавтите и как след скриването на космонавтите в ракетата започват да унищожават поставената около нея научна апаратура. Онова, което последва, накара зрителите да се смаят и да се разтреперат от страх. Всички видяха как под действието на някаква неизвестна сила полицаите изведнаж се откъснаха от земята, полетяха нагоре и почнаха да се премятат безпомощно във въздуха. Като че самата почва под краката им се беше разклатила и потънала. На екрана се замяркаха, сякаш понесени от вихър, един след друг различни полицаи в най-невероятни пози. Зрителите бяха окончателно изумени, когато видяха как се запремятаха камионетките, натъпкани с новопристигналите полицаи.

На следния ден имаше телевизионно предаване от научната конференция, на която присъствуваха полицаите, взели участие в нападението срещу космонавтите. За съжаление никой от тях не можа достатъчно разумно да обясни какво се беше случило с тях. Един от полицаите разказа, че щом чул заповедта да се изпочупят поставените около космическия кораб уреди, той веднага строшил с приклада на пушката си някакво научно апаратче и тъкмо замахвал да цапне, както трябва, друго, когато внезапно излетял нагоре като сигнална ракета и въпреки всичките си усилия не можал да се спусне долу.

Втори полицай разказа, че внезапно почувствувал някакъв тласък в гърдите, и то толкова силен, че полетял във въздуха нагоре с краката; вместо да падне на земята обаче, той се понесъл във въздуха като балонче. Трети разправи, че в първия момент изведнаж престанал да диша и почувствувал, че сякаш са му пъхнали в устата тапа. Когато се опомнил, видял, че лети във въздуха заедно с останалите си другари. Четвърти полицай каза, че не усетил никаква тапа в устата си, но затова пък почувствувал, че косите на главата му сякаш се изправят. Страхувайки се да не му падне каската, той протегнал ръце нагоре, но веднага се преобърнал на гръб; само че вместо да се повали на земята, почнал да се пързаля по въздуха като по лед. Пети призна, че не помни нищо друго освен това, че е летял във въздуха и толкова силно му се повръщало, че едва ли не изгубил съзнание.

После говориха още няколко полицаи, които признаха, че и на тях им се е повръщало от страх. Единият си спомни, че усещал в цялото си тяло необикновена лекота. Ръцете и краката му били сякаш изтръпнали и не тежали никак, тоест съвсем не ги чувствувал. Останалите полицаи веднага потвърдиха, че и те са имали същите усещания.

В разгара на тази беседа в ателието на телевизионното студио влязоха още четирима полицаи. Целият им външен вид говореше, че те са прекарали сериозно изпитание. Мундирите им бяха съдрани и изцапани с кал. Дясната ръка на единия беше бинтована до лакътя и превързана през рамо. На другия беше превързано лявото стъпало. Вместо ботуш той носеше на този крак галош. И на четиримата главите бяха бинтовани, така че каските едва се крепяха на теметата им. Освен това всички имаха по лицата си залепени четириъгълни парчета лейкопласт: един на челото, друг на носа, трети на бузата или до окото.

Четиримата полицаи се бяха хванали под ръка, за да се подкрепят взаимно. Олюлявайки се и накуцвайки, те се отправиха към свободната пейка в ъгъла и седнаха там.

Директорът на телевизионното студио, който ръководеше предаването, видя новодошлите и ги помоли да разкажат какво им се беше случило. Полицаят Мшигел, най-старши по чин (този с ранения крак), разказа, че той заедно с други полицаи принадлежал към охранителния отряд, който имал за задача да наблюдава местните жители и да не им позволява да влизат в контакт с пристигналите космонавти и да разговарят с тях. Точно в това време се получило съобщение, че един от селяните на име Пшеничко отишъл вече при пришълците от космоса с надеждата да получи от тях семена на гигантски растения. Във връзка с това на Мшигел било заповядано да вземе под своя команда четирима полицаи, а именно: Кхигел, Чхигел, Гнигел и Вшигел, и да устрои с тях засада по пътя, по който Пшеничко ще трябва да се върне в селото си.

— Предвижданията ни се оказаха правилни — продължи разказа си полицаят Мшигел. — Не след дълго на пътя се показа Пшеничко, който се връщаше натоварен с раница, в която сигурно имаше гигантски семена. Ние го оставихме да се приближи и тогава изскочихме от засадата, но този мръсен престъпник се спусна да бяга. Ние го преследвахме, докато не видяхме пред себе си ракетата. Понеже приближаването към нея не беше безопасно, аз заповядах да спрем и да открием огън по Пшеничко залпово. Щом дадохме обаче първия залп, някаква необяснима сила ни отхвърли назад и ни понесе във въздуха е такава страшна скорост, че каските на главите ни се нажежиха от триенето и почнаха да димят. За няколко секунди ние долетяхме до Фантомас, прелетяхме над града в миг, после попаднахме в някаква пустинна местност и се изтърсихме в едно блато. В резултат на това и петимата получихме изгаряния от нажежените каски — на Кхигел, както сами можете да се убедите, е засегната ръката; на Чхигел му се изкриви гръбнакът, Гнигел получи някакво вътрешно сътресение; на мене, както виждате, ми е засегнат кракът; колкото до Вшигел, той е така силно обгорен, че трябваше да го оставим в болницата.

С тези думи полицаят Мшигел завърши разказа си.

Изказалият се в края на конференцията доктор по физическите науки професор Бета заяви в своята заключителна реч следното:

— Скъпи приятели! Всичко, което чухме досега, показва, че пришълците от далечната планета Земя по всяка вероятност притежават тайната на безтегловността. Както можахте да се убедите сами, това е една страшна сила. Попадналите в състояние на безтегловност полицаи стават съвсем безпомощни. Те престават да владеят частите на своето тяло и вятърът ги отнася, накъдето си ще. Използувайки огнестрелно оръжие, те могат само да си навредят. Най-после ние с вас, скъпи приятели, ще можем да си отдъхнем. От днес нататък полицаите не представляват за нас заплаха; няма да могат нито да ни бесят, нито да стрелят в нас, нито да ни хвърлят в затвора…

В това време се разнесе едно пронизително: „Фит! Фит!“

Този звук беше издал старшият полицейски инспектор Злигел, който също присъствуваше на конференцията. Той скочи от мястото си и повелително направи знак с пръст на двамата полицаи, които дежуряха пред вратата. Те разбраха какво се иска от тях, спуснаха се мълком към професора, извиха му ръцете назад и го повлякоха навън. Когато всичко беше свършено, инспектор Злигел се приближи до микрофона и се обърна към зрителите с думите:

— Уважаеми зрители! Дами и господа! Моля без паника. Нищо страшно не е станало. Докторът по физическите науки професор Бета е арестуван за разпространяване на вредни идеи и за проява на неуважение към полицията. Сега той ще иде в затвора и ще получи възможност да си почива, колкото иска. Нека това ви послужи за добър урок. А сега точка по този въпрос и без никакви разговори! Благодаря за вниманието!

Това беше последното изказване по време на научната конференция. На екрана отново започна телевизионният филм за нападението на полицаите срещу космонавтите. След края на филма дойде ред на телевизионния репортаж. На екрана се появи известният телевизионен коментатор Бърборко с микрофон в ръка:

— Уважаеми зрители! — заговори той. — Дами и господа! Нашата телевизионна камера се намира недалеч от село Неялово, чиито жители успяха да се запознаят с космонавтите и да получат от тях семена от гигантски растения. Тези самоволни действия на селяците предизвикаха порицание от страна на главния полицейски инспектор Жригел. Според него, не ни трябват никакви гигантски растения, защото богаташите у нас… тоест… Пфу! Моля за извинение, господа зрители! Защото не само богаташите, но и бедняците у нас живеят добре и без някакви си там растения…

Телевизионният говорител прикри с ръка устата си, поизкашля се, а после се огледа наоколо и продължи:

— Моля за внимание, господа! Сега ще видите жителите на селото… Ето ги. Вие ги гледате отдалеч. Показваме ви ги с помощта на телеобектив. Те копаят земята с лопати и заравят в нея семена. Вероятно това са семената на гигантските растения… А сега виждате голям отряд полицаи под командата на старшия полицейски началник Мстигел. Ето го! Вие го виждате на своите екрани! Той дава заповед на помощниците си да разделят отряда на групи и да се приготвят за нападение. Виждате как отделните полицейски групи ловко се прикриват зад дърветата и храстите, заемайки изходни позиции около селото. Скоро ще можем да видим как тези пакостни семена, донесени тук от друга планета, ще бъдат унищожени, а проявилите се в неподчинение селяни ще бъдат откарани в полицейското управление… Ей сега ще бъде даден сигнал с ракета и полицаите ще се хвърлят в атака… Вижте как селяците ровят земята. Те дори не забелязват надвисналата над главите им опасност… Ето и сигналната ракета! Тя се извисява високо в небето и пламва ярко. По дадения сигнал полицаите от всички страни се втурват към селото, стиснали пушките си за бой с нож. Обърнете внимание, че селяците едва сега забелязват тичащите към тях полицаи. Те гледат разтревожено. Настъпва и суматоха. Но какво е това?… Какво става с полицаите? Неизвестно защо, те се вдигат нагоре и се премятат във въздуха! Моля за извинение, драги зрители! Не разбирам какво става с мене! Доколкото мога да съдя, аз… вече не съм на земята, а също се намирам във въздуха. Някаква непонятна сила ме държи горе. Трябва да се предполага, че се намираме под въздействието на безтегловността, за която ни говори в едно от предишните предавания професор Бета. Още веднаж моля за извинение, господа! Тази сила ме преобръща надолу е главата. Чуветвувам, че ми се повдига! Телевизионният оператор Кокорко, който се намира близо до мене, описва кръгове във въздуха заедно със своята камера и вие виждате на екраните си навярно само някаква бъркотия.

Телевизионните зрители действително виждаха в това време на екраните си някакъв хаос от образи. Пред очите им се мяркаха едно след друго ту земя с дървета и къщи, ту покрито с облаци небе, а понякога само за миг се появяваше и разперилата се във въздуха фигура на някой полицай с изкривено от ужас лице.

— Господа зрители! — продължаваше в това време коментаторът Бърборко. — Докато нашият уважаем оператор Кокорко оправя зрителната връзка, позволете ми да обрисувам с думи всичко, което става тук. Пред мене има множество летящи във въздуха полицаи. Докато едни от тях се намират в хоризонтално или наклонено положение, други са увиснали във въздуха надолу с главата. Очите на всички са се разширили от страх. Някои от полицаите правят с ръце и крака резки, конвулсивни движения и си гърчат телата като червеи, поставени на рибарска въдица. Други пък, напротив, са застинали неподвижно на едно място с разперени ръце и крака. В този си вид те напомнят облечени в полицейска униформа жаби. Една част от полицаите са отнесени встрани от вятъра, но повечето се намират над селото… Странно нещо! Забелязвам, че безтегловността съвсем не действува върху жителите на селото. Както и преди, те си вървят по земята и се смеят при вида на шаващите във въздуха полицаи. Какво може да означава това?… Единственото обяснение е, че долетелите космонавти са споделили с жителите на селото не само семената на гигантските растения, но и тайната на безтегловността, както и начина за управляването на тази сила. За полицаите този факт може да има най-нежелателни последствия, защото сега те няма да могат да попречат на никого да отглежда гигантски растения.

Тук говорителят Бърборко отново се изкашля, помълча малко и продължи:

— Внимание, господа зрители! Вие чувате някакъв вик. Това е старшият полицейски началник Мотигел. Той иска от полицаите безпрекословно подчинение и ги нарича безмозъчни мухльовци, защото са си хвърлили пушките, които сега плават безполезни във въздуха. Мотигел заповядва на полицаите да си ловят пушките и да стрелят срещу жителите на селото. Виждам как господин Мотигел се опитва собственоръчно да хване плаващата край него пушка. Ето че той я грабва и вече се готви да стреля… Бум! Чухте ли изстрела? Какво стана?… Вие чувате шум като от самолетно витло. Това е господин Мотигел, който отлетя, въртейки се във въздуха като четириперков вентилатор. Скоростта на неговия полет е толкова голяма, че той изчезна от хоризонта само за две-три секунди. Изглежда че реактивната сила в условията на безтегловност не е шега работа! Огнестрелно оръжие действително не бива да се употребява! Внимание, господа! Вятърът отнася като някакъв тъмен облак полицейския отряд все по-далеч… Придружаващият ме оператор Кокорко все още не може да възстанови зрителната връзка. Автомобилът, на който се намира нашата подвижна телевизионна станция, също плава във въздуха. За нещастие той се закачи за едно дърво и ние не можем да летим след полицаите, защото както моят микрофон, така и телевизионната камера са свързани чрез електрическа жица с телевизионната станция. Ако жицата се скъса, нашият репортаж, разбира се, ще се прекъсне. Пристъпите на вятъра стават все по-силни. Аз едва удържам микрофона в ръцете си. Страхувам се, че жицата няма да издържи…

Тъкмо Бърборкь каза това и се чу трясък. Екраните на телевизорите моментално угаснаха. След няколко секунди по тях се замяркаха някакви светли ивици и появилата се пред телевизионните зрители говорителка каза с приятна усмивка:

— А сега, скъпи приятели, ви каним на танц… Отместете мебелите. Поставете столовете до стената или ги изнесете от стаята; масата можете да преместите в ъгъла.

Чу се музика. На екрана се появиха танцуващи двойки. Този път танците не заинтересуваха зрителите. Обаче никой не изключваше телевизорите. Всички се надяваха, че в следния момент може да започне предаване за космонавтите.

И лунните жители естествено не се излъгаха в очакванията си. През последните дни както по радиото, така и по телевизията непрекъснато се предаваха някакви новини за космонавтите, за гигантските растения или за безтегловността. Особено поразени бяха всички от разказа за полицая Хнигел, който в състояние на безтегловност стрелял с далекобойната си голямо-калибрена пушка и реактивната сила го понесла с такава скорост, че той за някакъв си половин час направил околосветско пътешествие, тоест прелетял около вътрешното ядро на Луната и паднал приблизително на същото място, откъдето бил отлетял.

Този главозамайващ полет направи такова силно впечатление на самия Хнигел, че той, горкият, още не можеше да дойде на себе си. А когато го заведоха в телевизионното студио и го помолиха да разправи на зрителите за околосветското си пътуване, той не можа да каже нищо свързано, а само повтаряше:

— А пък аз… как беше, а… бум! И после пши-и! Пши-и!

И въртеше ръце пред себе си с идиотско изражение на лице.

Все пак физиономията му доби малко по-смислен израз, когато говорителят съобщи, че далекобойната пушка на Хнигел е намерена недалеч от града. Зрителите веднага забелязаха, че седналият на масата Хнигел се вслушва с интерес в думите на говорителя. Когато в студиото внесоха винтовката, той скочи от мястото си и посегна към оръжието с блеснали от радост очи. Но щом пушката се намери в ръцете му, в него настъпи страшна промяна. Ръцете му се разтрепериха, тялото му се затресе толкова силно, сякаш през него минаваше електрически ток, лицето му се сгърчи като от болка и побледня. Устните на Хнигел беззвучно замърдаха, а пушката падна от ръцете му. Той размаха юмруци пред лицето си, като че заплашваше някого, и изкрещя със страшен глас:

— Никога! Чувате ли? Никога!

После ритна пушката с крак така, че тя отхвръкна в ъгъла. Той преобърна няколко стола и излезе тичешком от студиото. Никой не го видя повече.

Тази сцена остави неизгладимо впечатление у телевизионните зрители и особено у полицаите, които гледаха този ден предаването. Мнозина от тях чак сега разбраха, че е настъпило време, в което вече няма да могат безнаказано да вдигат пушка и да стрелят, в когото си искат. На всички им стана ясно, че скоро ще бъде невъзможно да се живее както досега.

Разбира се, полицаите вече не смееха да се доближават до ракетата, а още по-малко — да стрелят близо до нея. Жителите на селата можеха свободно да отиват при космонавтите и да получават от тях семена от гигантски растения. Сега вече сееха такива семена не само в селото Неялово, но и в Голишево, Безхлебово, Гладничево, Непроходимово и много други. Знайко се беше разпоредил да дават на селяните не само семената, от които те се нуждаят, но и да ги снабдяват с уреди за безтегловност и с антилунит, като им обясняват как да си служат с всичко това, за да се защищават от полицаите.

След известно време при космонавтите дойдоха няколко работници от Скъперфилдовата макаронена фабрика. Те казаха, че са решили да изгонят от фабриката Скъперфилд и да започнат сами да произвеждат макароните, без да имат господар. За да осъществят този си план, те се нуждаеха от уред за безтегловност, защото иначе полицаите можеха да им попречат и дори съвсем да ги изхвърлят_от фабриката.

Като получиха от космонавтите уред за безтегловност и достатъчно количество антилунит, скъперфйлдовите работници направиха така, че всички машини за разточване на тестото, бъркачките на макарони и фиде, сушилните, парилните, пресите и пещите можеха да работят в условията на безтегловността. Ефектът от всички тези мерки беше огромен. Брашното и тестото за макароните нямаха сега никаква тежест, машините работеха много по-бързо. Благодарение на това производството на макаронени изделия във фабриката се увеличи няколко пъти и макароните можеха вече да се продават значително по-евтино.

Бедняците, които никога досега не бяха имали достатъчно пари, за да си купуват продукти за ядене, бяха много доволни. Те казваха, че скъперфилдовите макарони (всички, кой знае защо, продължаваха да наричат макароните от тази фабрика скъперфилдови, въпреки че сега Скъперфилд не взимаше никакво участие в тяхното производство), както и фидето, и юфката, са станали не само много по-евтини, но и по-вкусни. И това беше чиста истина, защото по-късно се изясни, че тестото за макарони, приготвяно в условията на безтегловност, втасва по-добре, става по-пухкаво и това се отразява на вкусовите качества на готовата продукция.