Омагьосано странство

ГЛАВА ПЪРВА

Таласъмът внимателно наблюдаваше монаха. Той пък от своя страна шпионираше учения. Таласъмът мразеше монаха и то не без причина. Монахът не мразеше, но и не обичаше никого: беше фанатизиран и амбициозен. В момента ученият разглеждаше някакъв ръкопис, който бе открил под подвързията на една книга.

Беше късна нощ и тишината обгръщаше цялата библиотека. Единствено плахото шумолене, вероятно на мишка, нарушаваше спокойствието. Ученият стоеше приведен и свещта, поставена на бюрото, бавно догаряше, хвърляйки наоколо слаба светлина.

Ученият взе ръкописа и го скри под ризата си. Той затвори книгата, върна я обратно на лавицата и угаси свещта. Бледа лунна светлина проникна през високите прозорци, достигащи почти до гредите на тавана и освети вътрешността на библиотеката с призрачно сияние.

Ученият се отдалечи от бюрото, проправи си път между масите на учебната зала и се отправи към фоайето. Монахът се притаи в сянката и го остави да мине покрай него, без да се опита да го спре. Таласъмът злобно наблюдаваше монаха, като се почесваше в яда си.