Още един прекрасен мит

ГЛАВА ОСМА:

Няколко минути и четиримата стояхме застинали сякаш в жива картина и се изучавахме един друг. Умът ми трескаво работеше, но не можеше да се спре на някакъв определен план за действие. Реших да последвам примера на Аахз и просто чаках, гледайки студено двете фигури, като се опитвах да не забелязвам неотклонно насочените в нас арбалети.

Най-подир единият от гостите ни наруши мълчанието:

— Е, Трокуудъл? Няма ли да поканиш твоите приятели да седнат?

Невероятно, обаче това беше реплика към мен!

— Ъммм… — рекох.

— Да, Трокуудъл — провлачено каза Аахз, също обръщайки се към моя милост. — И не смяташ ли да ме представиш на своите колеги?

— Ъм… — повторих аз.

— Може би не ни помни — подхвърли язвително втората фигура.

— Глупости — с не по-малко язвителен тон отвърна първата. — Двамата си най-стари авери? Брокхърст и Хигинс? Как е възможно да забрави нашите имена? Туй, че е пропуснал да подели с нас трофеите, съвсем не означава, че ни е изтрил от паметта си. Не бъди несправедлив, Хигинс.

— Честна дума, Брокхърст — кимна другият, — бих предпочел да беше си спомнил за плячката и да бе забравил как се казваме.

Гласовете им звучаха някак си нелюбезно и небрежно, ала оръжията не потрепваха.

Полека-лека започнах да схващам. Очевидно това бяха двамата импове, които (както ме уверяваше Аахз) никога нямаше да ни настигнат. За късмет, изглежда, те си въобразяваха, че съм оня техен съгражданин, който беше убил Гаркин… или най-малкото аз си мислех, че е за късмет.

— Господа! — възкликна люспестият, като пристъпи напред. — Нека изразя какво огромно удоволствие е да…

И млъкна, щом арбалетът на Брокхърст подскочи към рамото му с едно плавно движение.

— Не ми е ясно кой си ти — изви гласец онзи, — но те съветвам да стоиш настрани. Това си е частна работа между нас тримата…

— Брокхърст — прекъсна го Хигинс, — дойде ми наум, че може би леко прибързваме с действията си.

— Благодаря ти, колега — въздъхнах аз с голямо облекчение.

— Та като установихме сега контакта — продължи той, дарявайки ме с леден поглед, — ми се чини, че вероятно би следвало да вържем нашия спътник, преди да възобновим въпросното… обсъждане.

— Струва ми се, че си прав, Хигинс — призна неохотно другият имп. — Бъди сговорчив момък и го доведи, докато аз наблюдавам тия двамата.

— Имам усещането, че туй ще да излезе лош съвет по няколко причини. Първо, изобщо отказвам да доближа сам този звяр, а, второ, по такъв начин бих ти оставил шансове две към едно, ако разбираш мисълта ми.

— Напълно. Добре, какво предлагаш?

— Да го докараме заедно и да се върнем без бавене.

— И кое ще възпре тия типове тук да се оттеглят набързо?

— Фактът, че ще ги следим някъде от тъмнината с арбалетите. Смятам, че това ще бъде достатъчно, за да ги обезкуражи да предприемат… а-а… каквито и да е движения, които могат да се изтълкуват неправилно.

— Много добре — подчини се без желание Брокхърст. — Трокуудъл, настоятелно те съветвам занапред да не се опитваш да ни избягваш. Макар и да не ми се вярва, че можем да бъдем по-разочаровани от теб, отколкото сме в момента, подобно поведение наистина би ни предизвикало още повече.

С тези думи двете фигури се стопиха в мрака.

— Аахз, какво ще правим? — трескаво запитах аз.

Демонът сякаш не ме чу.

— Импове! — закиска се той, потривайки ликуващо длани. — Божичко, какъв късмет!

— Ей, Аахз! Те ще ме убият!

— М-м? Спокойно, момче. Както ти обясних, хората от Импер са лековерни. Ако въобще разсъждаваха, щяха да ни застрелят без много приказки. Все още не съм срещал имп, дето да не съм в състояние да го избудалкам.

Наклони глава и се ослуша.

— Връщат се. Просто мажи след мен. О, да… едва не забравих. Щом ти дам знак, махни маскировката от лицето ми.

— Но ти каза, че те не могат да загреят…

Млъкнах, защото двамата убийци се появиха отново. Помежду си водеха боен еднорог. Сега качулките на техните плащове бяха отметнати назад и откриваха физиономиите им. Донякъде бях изненадан, че изглеждат човешки — може би малко западнали, ала въпреки това човешки. Сетне забелязах Куигли.

Той седеше като глътнал бастун върху еднорога, поклащайки се насам-натам при всяка крачка на животното. Очите му се бяха втренчили неподвижно право напред, а дясната му ръка бе вдигната досущ като за поздрав. Светлината на огъня се отразяваше от неговото лице, сякаш то бе от стъкло, и аз с ужас осъзнах, че Куигли вече не е жив, ами статуя от някаква неидентифицирана материя. Всичката самоувереност, която бях насъбрал от похвалите на люспестия, изчезна за миг. Лековерни или не, имповете играеха на сигурно и всеки наш пропуск навярно щеше да се окаже последният.

— Кой е това? — подпита Аахз, с което прекъсна мислите ми. Усетих: бил съм опасно близко да се изтърва, че съм познал статуята.

— За туй ще има време по-късно, ако излезе, че има по-късно — рече Хигинс, после мрачно пусна юздите на еднорога и вдигна арбалета си.

— Да — отекна като ехо партньорът му Брокхърст, повтаряйки движението на Хигинс със собственото си оръжие. — Първо трябва да се уреди въпросът с едно изяснение. Трокуудъл?

— Господа, господа — каза успокояващо Аахз, пристъпил между мен и арбалетите. — Преди да продължите, настоявам да се представя, както следва. Бихте ли ми отпуснали само миг, докато махна моята маскировка?

Близостта на двете оръжия ме бе потресла тъй зле, че едва не проспах знака. За щастие успях да овладея разклатените си нерви и притворих очи, като трескаво задействах магията за преобразяваме на чертите, за да върна на демона неговия обичаен съмнителен външен вид.

Не знам каква реакция очаквах от имповете при трансформацията, но тази, която последва, надмина всякакви възможни граници.

— О-о, богове подземни! — изпъшка Брокхърст.

— Перверт! — изпъшка и Хигинс.

— Казва се „первект“! — усмихна се Аахз, разкривайки пълен набор заострени зъби. — И повече никога не бъркайте думата, приятели импове.

— Да, господине! — отзоваха се те в хор.

Двамата стояха с увиснали от учудване ченета, а арбалетите се люшкаха забравени в ръцете им. Заради ужасените им реакции започнах да подозирам, че въпреки цялото си самохвалство Аахз комай не ми беше доверил всичко за своето измерение и за репутацията на неговите обитатели.

Люспестият не обърна внимание на втрещените им погледи и пак се пльосна на мястото си край огъня.

— Сега, щом това се уреди, защо не оставите тези глупави оръжия и не седнете, така че да можем да си поговорим като цивилизовани хора?

Аахз махна нетърпеливо с ръка и те побързаха да се подчинят. Аз също седнах, понеже не исках да бъда единственият прав.

— Но… какво сте… защо сте тук… господине… ако не възразявате да попитам? — успя най-подир да избълва своя въпрос Брокхърст.

Колкото и некомпетентен да бе като преследвач, той определено знаеше как да раболепничи.

— А-а-а! — усмихна се Аахз. — Ей в това е цялата тънкост.

Облакътих се назад. Историята щеше да отнеме известно време.

— Бях призован през дименционната бариера от някой си Гаркин, магьосник, който никога не ме е интересувал. Изглежда, той очакваше някакви неприятности от як съперник и гореше от желание да си осигури помощта ми в задаващата се крамола. Е, както казах по-рано, този Гаркин изобщо не ми е харесвал и не ми се щеше кой знае колко да му помагам. В своята настоятелност той взе да става толкова досаден, че аз започнах да обмислям дали да не отстъпя от моята обичайна дружелюбна природа и да предприема разумни мерки против него. И изведнъж не щеш ли, ето ти го Трокуудъл, който ми направи услугата да пусне една стрела в стария бъркач на лиготии.

Демонът ме посочи с широк замах. Аз се опитах да изглеждам скромен.

— Естествено сетне се разбъбрихме и той ми спомена, че е бил нает от някой си там Исстван и че неговите действия срещу Гаркин били част от мисията му.

— Отговарял си на въпроси за мисия? — обърна се поразен към мен Хигинс.

— Да, точно така — озъбих му се аз. — А ти нямаше ли да отговориш, като имаш предвид обстоятелствата?

— О, да… то се знае… — той хвърли бърз гневен поглед към Аахз и отново изпадна в уважително мълчание.

— Както и да е — продължи первектът, — хрумна ми, че дължа на това приятелче Исстван нещо, загдето ме е избавил от такава досада, тъй че предложих на Трокуудъл да го придружа обратно до неговия работодател, за да мога да му окажа услугите си — в известни граници, разбира се.

Брокхърст ме изгледа кръвнишки:

— Ти можеше да ни изчакаш, колега.

— Ами-и… аз исках… нали схващаш… всъщност то…

— Аз настоях — усмихна се Аахз. — Виждаш ли, моето време е много ценно и просто нямах никакво желание да го прахосвам в чакане.

— О-о! — каза онзи.

Хигинс обаче не се поддаваше на въздействие толкова лесно.

— Все пак бихте могли да ни оставите съобщение — измърмори той.

— Оставихме — бе отговорът. — Моят пръстен насред масата. Забелязвам, че си го намерил.

И демонът насочи обвинително показалец към Брокхърст. За пръв път открих, че импът наистина носеше пръстена на Гаркин.

— Този ли? — стресна се той. — Ама твой ли е? Аз пък си помислих, че е част от имането на майстор Гаркин и че е бил подминат.

— Да, мой е — оголи зъби Аахз. — Изненадан съм, че не си го познал. Но сега, след като се събрахме, ти, разбира се, ще го върнеш.

— Естествено! — затутка се убиецът, бързайки да махне спорния предмет.

— Внимавай. Нали знаеш как да действаш с него? В невежи ръце той може да е опасен.

— Много ясно, че знам какво да правя — отвърна Брокхърст обидено. — Натискаш го полека от двете страни. Веднъж видях един такъв на Пазара на Дева.

Той подхвърли пръстена на люспестия, който ловко го хвана и го нахлузи върху ръката си. За късмет бижуто му легна. Отбелязах си наум, че някой път ще помоля Аахз да ми даде да опитам накита, защото вече научих как работи.

— Господа, след като докладвах за мен, какво ще кажете да ми отговорите на въпроса? — запита первектът, посочвайки статуята на Куигли. — Кой е този?

— Ние самите не сме сигурни — призна Хигинс.

— В действителност е много озадачаващо — добави Брокхърст.

Аахз настоя:

— Бихте ли обяснили по-подробно?

— Ами-и… то беше преди три дни. Вървяхме по дирите ви; за да… ъ-ъ… с надеждата да съберем отново нашата група. Изведнъж тоя войн излезе в галоп от храсталака пред нас и ни прегради пътя. Сякаш знаеше, че идваме, и ни чакаше. „Исстван бе прав! — изкрещя той. — Областта тук наистина е бъкана с демони!“

— Исст-ван? — намесих се аз, правейки всичко възможно да изглеждам в неведение.

— Точно така рече. И ние се изненадахме. Искам да кажа, че ето на, трудим се за Исстван, а внезапно сме нападнати от човек, който твърди, че е изпратен от същия работодател. Във всеки случай после той отряза: „Вижте оръжието на вашата смърт!“ и изтегли меча си.

— Какъв меч беше? — невинно попита Аахз.

— Нищо особено. Всъщност (доколкото можахме да забележим) малко под стандарта. Е, това ни постави в опасно положение. Трябваше да се защитим, но се бояхме да му навредим поради известната възможност наистина да работи за…

— Какво направихте? — избързах аз.

— Честно казано, рекохме си: „По дяволите!“ и се измъкнахме по лесния начин. Хигинс хвърли една от неговите каменни топки, цапна юнака през челото и го замрази на място. Оттогава го влачим с нас. Преценихме, че е най-добре да го натресем на Исстван и да го оставим да се оправя сам.

— Мъдро решение — забеляза Аахз.

Те грациозно склониха глави в отговор на комплимента.

— Иска ми се да ви попитам нещо — намесих се отново аз. — Как успяхте да ни настигнете, щом сте били тъй обременени?

— Ех, не беше лесно. Нямахме големи шансове да ви догоним и при предишното положение, а с новия ни товар изглеждаше съвсем невъзможно — започна Брохърст.

— Ние естествено горяхме от желание… а-а… да се присъединим към вас, така че предприехме отчаяни мерки — продължи Хигинс. — Направихме една отбивка до Туикст и потърсихме помощта на тамошния девол. Това ни коства доста пари, но най-накрая той се съгласи да телепортира нашата група на пътя току пред вас, като ни остави да осъществим желания контакт. Именно тогава…

— Девол? Какъв девол? — прекъсна го Аахз.

— Фръмпъл. Деволът на Туикст. Онзи, дето…

Брокхърст изведнъж млъкна, а очите му подозрително се присвиха. Погледна мрачно своя колега, който небрежно посегна към арбалета си.

— Удивен съм, че Трокуудъл не ти е споменал за Фръмпъл — изскърца Хигинс. — В последна сметка на нас той ни каза за него.