Още един прекрасен мит

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА:

— Хммм — замислено проточи Аахз. — Значи си безсилен да върнеш способностите ми?

— Това не подсказва ли, че все пак можем да го убием? — попитах нетърпеливо. Бях се надявал демонът да възстанови магическите си умения, но като оставим тази история настрана, още се чувствах поразстроен, загдето ме бяха бесили.

— Ти си бая лошо дете — Фръмпъл ме погледна преценяващо. — Впрочем защо му е на един первект да пътува заедно с някакъв бунат?

— Кой е бунак? — настръхнах аз.

— Спокойно, момче — внимателно каза Аахз. — Няма нищо лично. Всеки, който е роден в това измерение, си е бунат. Буна… бунат… бунаци… схвана ли?

— Да, ама не ми харесва как звучи — промърморих.

— Не се впрягай. Какво толкова означава нечие име?

— Следователно теб не те е еня дали хората те наричат первект или перверт?

— Внимавай какви ги дрънкаш, младо. Работите вървят достатъчно зле и без да ставаш нагъл.

— Господа, господа — прекъсна ни Фръмпъл. — Ако ще се биете, имате ли нещо против да излезете навън? Искам да ви обясня, че тука се намира моят магазин.

— Можем ли да го убием сега, Аахз?

Настъпи пауза.

— По-кротко, момче. Ако не е в състояние да възстанови старите ми способности, това не означава, че е напълно безполезен. Сигурен съм, че той направо ще бъде щастлив да ни помогне, особено след като пропусна да плати по последната ни уговорка. Така ли е, търговецо?

— О, определено. Всичко, което мога да сторя, за да ви възмездя за неудобството, причинено ви от мен.

— Неудобството? — попитах аз, невярващ на ушите си.

— Мирно, момче. Е, Фръмпъл, предлагам да започнеш, като ни върнеш багажа, дето го оставихме тук, когато потегляхме на нашата малка мисия.

— Разбира се. Ей сега ще ви го донеса.

Деволът понечи да се надигне — само колкото да открие, че ножът на моя партньор отново го заплашва.

— Не си давай толкова труд, Фръмпъл, старче — усмихна се Аахз. — Чисто и просто посочи къде е, ние сами ще си го вземем… и си дръж ръцете на място, където да ги виждам.

— Но… вашите неща са хей там… в голямата ракла до стената — докато обясняваше, собственикът не изпускаше от очи ножа. Острието му лъщеше хищно под мигащата светлина на лампата.

— Провери, момче.

Вдигнах капака и като по чудо вещите бяха точно там, където Фръмпъл каза. Обаче в раклата имаше и любопитен набор от други странни предмети.

— Ой, Аахз! — обадих се. — Само погледни!

— Разбира се, Скийв.

Той тръгна заднишком през магазина към мен. Вървейки, подхвърли ножа и го улови — сега вече знаех, че така се нарича — с метателен хват.

Очевидно домакинът също му знаеше името, защот застина на място.

— Е, к’во виждаме тук? — изхили се Аахз.

— Господа — с умолителен глас реагира Фръмпъл. — Вероятно бих могъл да съм от по-голяма полза, стига да науча какво ви е нужно.

— Напълно вярно — отвърна люспестият, прибирайки обратно оръжието си. — Фръмпъл, струва ми се, че не бяхме съвсем открити с теб. Ако искаме да станем съюзници, следва да го поправим, понеже…

— Чакай малко, Аахз — прекъснах го аз. — Защо си мислиш, че можем да му се доверим, след като положи толкова старания да накара да ни убият?

— Много просто, момче. Той се опита да ни ликвидира, за да се предпази — нали не греша?

— Ами…

— Така че щом му обясним, че е в негов интерес да ни помогне, ще можем напълно да му вярваме.

— Нима? — присмях се аз.

— Е, не повече, отколкото на един девол — призна си моят другар.

— Отказвам да се съглася с последствията от подмятанията ти, перверт! — възкликна онзи. — Ако желаеш съдействие, то… — Ножът на Аахз блесна във въздуха и издумка в стената само на няколко инча от главата на търговеца.

— Млъквай и слушай, Фръмпъл! — озверя той. — И се произнася первект!

— Какво толкова означава нечие име, Аахз? — подпитах невинно.

— Трай бе, момче. Добре, Фръмпъл, името Исстван говори ли ти нещо?

— Не. А трябва ли?

— Ще се наложи — ако искаш да останеш жив. Става въпрос за един откачил магьосник, който се опитва да завладее измеренията, почвайки с тукашното.

— Защо смяташ, че това непременно ме засяга? — навъси се Фръмпъл. — Ние, деволите, търгуваме с всеки, способен да си плати. Не се тормозим с анализ на политиката или умствената стабилност. Ако контактувахме само със здравомислещи същества, туй щеше да ни ореже печалбата с една трета… пък може и с повече.

— Е, сега ще е по-актуално да се потормозите. Май не си ме чул добре. Исстван е започнал с това измерение. На път е да получи монопол над енергиите на Буна, та да ги използва в разни други светове. За да го направи, е готов да избие всички тук, които знаят как да черпят от въпросните енергии. Не си пада особено по подялбата.

— Хммм. Интересна теория, но къде са й доказателствата — искам да кажа, кого предполагаш, че унищожил досега?

— Като за начало, Гаркин — сухо отроних аз.

— Точно така — изръмжа демонът. — На теб сякаш много ти се ще да разбереш защо ние двамата пътуваме заедно. Тогава знай, че Скийв беше чирак на майстор Гаркин, докато Исстван не изпрати своите убийци да ликвидират конкуренцията.

— Убийци?

— Именно, Фръмпъл. Ти си видял двамина от тях — ония импове, които си телепортирал преди около седмица — и Аахз с елегантен жест разтвори плаща на наемника, с който се беше обзавел. — Къде предполагаш, че сме го намерили? От някоя разпродажба на вехтории?

— Хммм — бе замисленият коментар на домакина.

— Освен това ги е снабдил с високотехнологични оръжия. Я погледни тази арбалетна стрела, ако обичаш.

Аахз подхвърли една от стрелите към девола, който ловко я улови и внимателно я огледа.

— Уф, никога не бях виждал такова нещо. Свестен камуфлаж, но съвършено неетично.

— Сега схващаш ли защо желанието да те привлечем на своя страна взема превес над удоволствието да ти прережем лъжливия гръцмул?

— Разбирам какво искаш да кажеш — отвърна беззлобно Фръмпъл. — Доста е убедително. Само че как мога да бъда полезен аз?

— Ти ще решиш. Смята се, че вие, деволите, разполагате с чудеса за всеки случай. Имаш ли нещо, дето да ни осигури предимство пред един луд, който добре е изучил магията?

Няколко минути търговецът размишляваше. Сетне сви рамене.

— В момента не се сещам за нищичко, което да ми е подръка. Напоследък не съм зареждал с оръжия. В това измерение не се търсят много-много.

— Страхотно — рекох. — Драги Аахз, сега вече можем ли да го убием?

— Слушай, няма ли начин да му сложиш намордник? — каза Фръмпъл. — Между другото, Скийв, каква ти е болежката?

— Не ми понася да ме бесят — озъбих му се.

Той въздъхна:

— Нима? Е, продължиш ли да практикуваш магия, ще свикнеш. Ако искаш да знаеш, истински боли, когато те горят.

— Чакай малко, Фръмпъл — намеси се первектът. — Тези твои приказки за бесене ми звучат ужасно небрежно от устата на някой, който е бил толкова изненадан, че ни вижда живи.

— Действително се изненадах. Бях подценил майсторлъка на твоя чирак с енергиите. Ако ми беше хрумнало, че можете да се измъкнете, щях да измисля нещо друго. В края на краищата тогава наистина се опитвах да ви убия.

— Тоя не ми изглежда кой знае колко достоен за доверие — подчертах аз.

— Забележи, млади ми приятелю, че говорих относно моите намерения в минало време. Сега, когато имаме обща цел, ще откриеш, че с мен е много по-лесно да се работи.

— Което ни връща към първоначалния ни въпрос — заяви Аахз. — Какво можеш да направиш за нас, Фръмпъл?

— Бога ми, не знам — призна деволът. — Освен… А, сетих се! Ще ви изпратя на Пазара!

— Пазара? — попитах. — Що за…

— Да, Пазарът на Дева! Ако там не можете да намерите онова, дето ви трябва, значи то не съществува. Защо не ми щукна по-рано? Това е решението!

Той скочи на крака и тръгна към двама ни.

— Знам, че бързате, така че ще ви изпроводя…

— Не припирай чак толкоз, Фръмпъл.

Аахз заплашително бе насочил меча си към девола.

— На нас ни е нужна гаранция, че ни изпращаш с обратен билет.

— Аз… не те разбирам.

— Няма нищо сложно за разбиране. Веднъж вече се опита да се избавиш от нашата компания. Дойде ми наум, че можеш да се изкушиш да ни запокитиш в някое затънтено измерение, откъдето няма как да се върнем.

— Но аз ви давам думата си, че…

— Не ни трябва твоята дума — ухили се люспестият. — Трябва ни твоето присъствие.

— Ка-кво?

— Където отидем ние, идваш и ти. Ще тръгнеш с нас — просто като допълнителна осигуровка, че ще се приберем обратно.

— Не мога да го направя! — Фръмпъл изглеждаше искрено ужасѐн. — Мен ме изгониха от Дева! Нямаш си на представа какво ще ми сторят, щом пак се появя там.

— Много лошо. Обаче ние не мърдаме оттук, ако не си подсигурим гарантирано завръщане, а това си ти!

— Чакай малко! Мисля, че намерих решение!

Деволът започна трескаво да тършува из раклите. Наблюдавах като хипнотизиран как, докато той ровичкаше, оттам излиташе изумителен порой от странни предмети.

— Ето го! — викна Фръмпъл най-подир, вдигайки високо над главата си своя трофей.

Оказа се, че е метална палка, дълга около осем инча и с два инча диаметър. Отстрани имаше чудновати означения, а пък на върха — бутон.

— И-скачач! — възкликна Аахз. — От години не съм ги виждал.

Търговецът му го подхвърли:

— Да, ето. Това достатъчна гаранция ли е?

— Какво е туй бе, хора? — попитах аз, като извих врат да го разгледам.

Моят партньор хвана краищата на палката и ги усука в противоположни посоки. Очевидно тя бе съставена поне от две части, защото символите взеха да се плъзгат по повърхността й в контрастни направления.

Аахз побърза да обясни:

— Виж сега, Скийв. Според това къде искаш да отидеш, подреждаш в една линия различни символи. Сетне просто натискаш този бутон и…

— Чакай малко! — изкрещя Фръмпъл. — Все още не сме се уговорили за цената!

— За цената ли? — удивих се не на шега.

— Да, господа, за цената! Разбирате ли, тия работи не растат по дърветата.

— Ако си спомняш — промълви Аахз, — ти все така си наш длъжник заради последната ни сделка.

— Напълно вярно — съгласи се търговецът на килими. — Но както ти сам посочи, тези И-скачачи не се срещат често. Направо са колекционерска рядкост. Мисля, че ще е справедливо да препотвърдим нашия договор при ма-алко по-високо заплащане.

— Фръмпъл, прекалено много бързаме, за да спорим — заяви Аахз. — Само веднъж ще обявя колко смятаме да предложим над първоначалната ни уговорка и ти можеш да приемеш или да откажеш. Така струва ли ти се достатъчно справедливо?

— Какво имаш предвид? — запита деволът, алчно потривайки длани.

— Твоя живот.

— Моят… Ох! Разбирам. Да, това… ъмм… изглежда приемлива цена.

Тримата разменихме бързи погледи.

— Изненадан съм от теб, Фръмпъл — извих глас аз. — Да се откажеш от една колекционерска рядкост ей тъй бадева.

— Хайде, момче — Аахз нагласяше означенията на И-скачача. — Давай да тръгваме.

— Само секунда, приятелю. Искам да си взема меча.

— Остави го. Ще го приберем на връщане.

— Слушай, Аахз, колко време трае пътуването между измеренията…

Стените на Фръмпъловата барака изведнъж се разтвориха в калейдоскоп от цветове.

— Малко, момче. Всъщност вече сме там.

И бяхме там.