Още един прекрасен мит

ГЛАВА ТРЕТА:

Аахз се намръщи и повтори жеста — този път малко по-бързо.

Сцената си остана все същата.

Аз реших, че нещо не е наред.

— Нещо да не е наред? — попитах вежливо.

— Можеш да се обзаложиш, че не върви съвсем по мед и масло — озъби ми се Аахз. — Не действа.

— Сигурен ли си, че го вършиш правилно?

— Да, сигурен съм, че го върша правилно, точно както през последните петдесет пъти, когато го изпълнявах!

Тонът му взе да ми изглежда раздразнителен.

— Би ли могъл…

— Слушай, момче. Ако знаех какво куца, вече да съм го оправил. Сега просто си затвори устата и ме остави да помисля.

Смъкна се, седна с кръстосани крака в центъра на пентаграмата и започна да драска някакви чудновати криволици по пода, като си мърмореше мрачно под нос. Не бях наясно дали опитва някоя алтернативна магия, или само разсъждава усилено, но реших, че няма да е разумно да го питам. Вместо това използвах времето, за да организирам собствените си разбъркани мисли.

Все така не бях убеден дали демонът представлява заплаха за мен, или е единственото ми възможно спасение от още по-голяма заплаха. Искам да кажа, вече бях разбрал, че туй за изтръгването на сърцето е майтап, само че то си беше от ония работи, дето човек трябва да ги знае с пълна увереност. На сто процента. Едно обаче бях научил със сигурност — в тази история с магиите се крие нещо повече от местенето на перца из въздуха.

— Това ще да е!

Аахз пак бе скочил на крака и се взираше в тялото на Гаркин.

— Тая недомаслена уомбатска3 издънка!

— Какво имаш предвид? — запитах аз и мигом ми се прищя да не го бях правил. Мисловният образ, който се втурна в ума ми, беше толкова ужасяващ, че бях съвсем сигурен: не желая никакви подробности. Но гостът явно нямаше намерение да си губи времето, като ми отвръща.

— Е, това си е доста гадна шега. Не съм в състояние да добавя нищо друго.

— Ъ-ъ… За какво говориш, Аахз?

— Говоря за майстор Гаркин! Той ми е погодил този номер. Ако предполагах, че може да стигне чак дотам, щях да го превърна в козлориба, когато имах подобна възможност.

— Слушай, аз все още не…

Млъкнах. Беше прекъснал разпалената си реч и се бе вторачил в мен. Инстинктивно се свих, преди да осъзная, че тая озъбена гримаса е всъщност усмивката му. Повече ми харесваше, докато беснееше.

— Съжалявам, Скийв — измърка той. — Струва ми се, че не съм бил много ясен.

От миг на миг ставах все по-неспокоен. Не бях навикнал хората (а още по-малко демоните) да се държат учтиво с моя милост.

— Ъ-ъ… Всичко е наред. Просто се чудех…

— Виж какво, положението е следното. Гаркин и аз бяхме… от някое време си правехме леки шеги един с друг. Историята започна от онова наше запиване, когато той ми натресе цялата сметка. Е, при следващото му призоваване го прекарах над планинско езеро и му се наложи да изпълнява демонската си роля до под мишниците във вода. Майсторът пък си го върна, като… добре де, няма да те отегчавам с подробностите, ала постепенно ни стана навик взаимно да се поставяме в неудобни или неловки положения. Доста хлапашко, но съвсем безобидно. Само че този път… — очите на Аахз взеха да се свиват, — този път дъртият му жаболюбец отиде прекалено… Искам да кажа, изглежда, мъничко се е поразгащил. Не си ли съгласен?

И пак ми показа с усмивка острите си зъби. Страшно ми се щеше да се съглася с него, обаче нямах и най-мъглявата представа за какво приказва.

— Още не си ми обяснил кое точно не е наред.

— Не е наред това, че тоя вонящ лайнопродавец ми е отнел способностите! — ревна той, напълно загубил самообладание. — Блокиран съм. Не мога да извъртя дори едно фламбе, докато Гаркин не махне тъпата си майтапчийска магия, а той не може да го направи, понеже е мъртъв! Сега разбра ли ме, лапнишаран такъв?

Набързо прецених какво да сторя. Спасител или не, бих предпочел да се върне в света, откъдето беше дошъл.

— Ами ако има нещо, с което някак да се притека на помощ…

— Има, Скийв, момчето ми — Аахз изведнъж отново стана само мъркане и зъби. — Всичко, което трябва да свършиш, е да подгрееш стария котел или каквото е там и да премахнеш тази магия. После всеки от нас е свободен да си хване пътя и…

— Не мога да го направя.

— Ясно, момче — усмивката му бе малко по-насилена. — Ще се помотая наоколо, докато се вдигнеш на крака. Така де, защо инак са приятелите?

— Не е в това въпросът.

— Какво искаш? Кръв? — Аахз вече не се усмихваше. — Ако се опитваш да ме задържаш, аз ще…

— Не ме разбра! — прекъснах го отчаяно. — Не мога да го направя, понеже не умея да го направя! Не знам как!

Последното изречение го сконфузи.

— Хмм. Туй може да се окаже проблем. Добре, виж к’во ще ти предложа. Вместо да отстраняваш магията тук, съгласен ли си просто да ме бутнеш в моето собствено измерение и аз да си намеря там някой, дето да я махне?

— И това не ми е по силите. Помниш ли, казах ти, че никога не съм чувал за…

— Хубаво, тогава какво изобщо умееш?

— Мога да левитирам предмети… е, дребни предмети.

— И… — окуражи ме той.

— И… мм… бих успял да запаля свещ.

— Да запалиш свещ? Наистина ли?

— Ами-и… почти.

Демонът тежко се пльосна на един стол и за няколко минути зарови лице в дланите си. Зачаках да измисли никакъв изход от ситуацията.

— Скийв, в тоя приют намира ли се нещичко за пиене?

— Ще ти дам малко вода.

— Казах нещо за пиене, а не нещо, с което да се мия!

— О! Да, господине!

Побързах да му налея бокал вино от дъбовата бъчонка на Гаркин, надявайки се да не забележи, че чашата не е кой знае колко чиста.

— Това ще има ли ефект? Ще ти помогне ли да си върнеш способностите?

— Не. Но пък би могло да ме накара да се чувствам мъничко по-добре — той гаврътна аленото питие на една глътка, после пренебрежително размаха бокала. — Момче, туй ли ти е най-голямата чаша?

Озърнах се безнадеждно из стаята, ала люспестият Аахз вече ме бе изпреварил.

Стана, влезе в пентаграмата и вдигна котлето. От опит знаех, че то е измамно тежко, обаче той го домъкна до бъчонката, сякаш беше безтегловно. Без да си дава труд да изсипе буламача на Гаркин, го напълни догоре и яко отпи.

— Аах! Така е по-гот — въздъхна.

Усетих, че малко ми се повдига.

— Е, момче — рече демонът, като ме огледа одобрително, — комай сме затънали един с друг. Не е идеалната комбинация, но това имаме на разположение. Време е да лапнем куршума и да изиграем картите, дето сме си ги раздали. Нали знаеш какво са карти?

— Разбира се — отвърнах аз, леко обиден.

— Хубаво.

— Момент, Аахз. А какво е куршум?

Той затвори очи, сякаш да се справи с някакъв вътрешен смут.

— Момче — кимна най-подир, — съществуват големи шансове това партньорство да докара единия от нас до лудост. Мога да предположа, че потърпевшият ще бъда аз, освен ако се откажеш от тия дум-дум въпроси на всяко второ изречение.

— Но като не разбирам и половината от онова, за което говориш?!

— Хмм. Виж к’во. Опитай да си спестяваш питанията и да ми ги задаваш всички накуп веднъж дневно. Става ли?

— Ще пробвам.

— Чудесно. Сега ето как преценявам положението. Щом Исстван е наел импове за убийци…

— Какво е имп?

— Младо, ще престанеш ли да ми вадиш душата?

— Съжалявам, Аахз. Продължавай.

— Добре. Ами… ъмм… Ей го на! — отправи той вопъл към небесата. — Забравих на каква тема говорех!

— За имповете — подсказах аз.

— Ох! Вярно. Е, ако онзи ги наема и ги снабдява с конвенционални оръжия, единственият извод е, че се е заловил със старите си номера. В момента, доколкото съм лишен от способностите си, не мога да се измъкна оттук, за да вдигна алармата. Ето къде идва и твоят ред, Скийв… Хей, момче?

Той ме загледа очакващо. Открих, че не успявам повече да сдържам отчаянието си.

— Ужасно съжалявам, Аахз — измънках с тихичък, жален гласец, който едва познах, че е моят. — Нищо не разбирам от приказките ти.

Изведнъж осъзнах, че само след миг ще се разплача, и бързо се обърнах настрани, та той да не види. Седнах, сълзите потекоха по бузите ми и аз ту се борех с мерака си да ги избърша, ту се чудех защо ме е грижа дали един демон ще ме свари да плача, или не. Не зная колко време съм прекарал така, но към действителността ме върна допирът на нечия нежна длан — студена, мека длан върху рамото ми.

— Ой, момче. Я не се тормози — тонът на Аахз бе изненадващо дружелюбен. — Това, че Гаркин се е скръндзосвал на тайни, не е твоя вина. Никой не очаква от теб да си усвоил нещо, на което въобще не са те обучавали, тъй че няма никаква причина ти самият да го очакваш.

— Просто се чувствам толкова глупав — измърморих аз, без да се обръщам. — Не съм свикнал да попадам в такива положения.

— Ти не си глупав бе, момче. В това поне съм сигурен, инак майстор Гаркин не би те цанил за чирак. Ако тук има някой, дето е глупак, пиши ме мене. Така се отплеснах по ситуацията, че се забравих и взех да приказвам с един калфа, сякаш е напълно оформен магьосник. Ей туй вече е тъпо.

Все още не успявах да събера сили, за да му отговоря.

— Майната му, Скийв — и леко разтърси рамото ми. — Точно сега ти можеш да правиш повече магии, отколкото умея аз.

— Но ти пък знаеш повече от тези чудесии.

— Само че не бих могъл да ги използвам. Виж, момче, това ме навежда на любопитна идея. Доколкото старият Гаркин е мъртъв, ти си нещо вън от играта. Какво ще речеш да се запишеш за някое време като мой чирак? Ще подхванем работата с всички сили — аз ще те наставлявам, все едно че си ученик, който и бъкел не разбира. Ще почнем стъпка по стъпка от самото начало… К’во ш’ каиш?

Усетих, че въпреки мрачното ми настроение духът у мен се повдигна. Както забеляза гостът, аз не съм глупав. Видя ли златна възможност, мога да я разпозная.

— Е-е-е, страхотно хрумване, Аахз!

— Значи се уговорихме?

— Да, уговорихме се — отвърнах ободрен и подадох ръка на демона.

— Какво е това? — озъби ми се той. — Моята дума не е ли достатъчно добра за теб?

— Но нали спомена, че…

— Точно така. Преди малко ти ми стана чирак, а аз не се разхождам напред-назад, за да се ръкувам с чираци.

Дръпнах десницата си. Дойде ми наум, че този съюз може да не излезе само щастие и рози.

— Та, както вече обърнах внимание, ето как трябва да постъпим при това положение…

— Ама аз още не съм взел никакви уроци!

— Вярно. Ето ти първия урок. Щом се зададе криза, не си губи енергията да пожелаваш информация или умения, с каквито не разполагаш. Залавяш се и се оправяш с онова, което е подръка. Сега си затваряй устата, докато не ти обясня ситуацията… чирако.

Млъкнах и наострих уши. Той ме изучава един миг, сетне леко кимна със задоволство, отпи нов гълток от котлето и начена:

— Значи ти имаш някаква смътна представа за другите измерения, понеже наскоро ти говорих за тях. Освен това си почерпал опит от извора, че магьосниците могат да отварят коридори в бариерите между тези измерения. Е, различните майстори на вълшебства използват тая си мощ по разни начини. Някои от тях (като Гаркин например) я прилагат само за да шашардисват селяндурите: призоваване на демони, видения от далечни светове — такива дивотии. Има обаче и други, чиито подбуди не са толкоз невинни.

Поспря и отпи още една яка глътка вино. Учудващо, но съвсем не изпитвах подтик да го прекъсвам с въпроси.

— В различните измерения цивилизацията се е развивала с неравни темпове — също както и магията. Отделни колеги впрягат туй за своя изгода. Те не са панаирджии, а контрабандисти: купуват и продават техника през бариерите, амбицирани да получат печалба, власт, влияние. Повечето от изобретателите в който и да е свят са всъщност кабинетни магьосници.

Трябва да съм се намръщил, без да разбера, ала люспестият забеляза и реагира с намигване плюс самодоволна усмивка.

— Знам какво си мислиш, Скийв. Всичко ти звучи малко нечестно и безскрупулно. На практика обаче става дума за доста етична тайфа. Има цяла група неписани правила, наречени Кодекс на контрабандистите, към които те се придържат твърде стриктно.

— Хм, що за почин е това? — запитах, като се позабравих за миг. Този път Аахз, изглежда, не обърна внимание.

— Той е също като Кодекса на наемниците4, но е по-слабо насилствен и по-изгоден. Във всеки случай, за да ти дам пример, един от членовете там гласи, че не бива да вкарваш никакви изобретения в измерение, което е много изостанало спрямо технологията на източника. Не можеш, да речем, да внасяш управляеми снаряди в култура, която познава единствено лъка, или лазери — в ерата на кремъка и барута.

С мъка успявах да запазя мълчание.

— Както ти обясних, повечето магьосници се придържат доста точно към съответните правила, обаче от дъжд на вятър се появява по някой лош. Това ни отвежда към Исстван.

При звука на туй име внезапно ме облази хлад. Може би в начина, по който Аахз го произнасяше, наистина се усещаше нещо различно.

— Според някои наблюдатели този майстор не играе с пълна колода. Аз пък смятам, че той е играл прекалено много със своя жезъл. Но каквато и да е причината, отнякъде му е влязло в главата да иска да управлява измеренията — всички до едно. Исстван и по-рано се опита, ама ние го подушихме навреме и съставихме цял отбор, та да му дадем урок по добри маниери. Фактически тогава за първи път се срещнах с Гаркин.

Махна с бакъреното котле и изплиска малко вино на пода. Започнах да се съмнявам в неговата трезвеност, но когато продължи, гласът му изглеждаше достатъчно твърд:

— Мислех си, че се е отказал от своите мераци след последния кьотек. Дори му оставихме няколко сувенирчета, за да сме сигурни, че няма да го забрави. И ето че днес изскача тази история. Ако той наема помощници насам-нататък и ги снабдява с високотехнологични оръжия, вероятно отново се опитва да го направи.

— Какво да направи?

— Току-що ти казах. Да превземе измеренията.

— Знам, но как? Имам предвид, как онова, което Исстван върши в едно конкретно пространство, му помага да управлява останалите?

— А-а-а, туй ли било? Е, всяко измерение разполага с известно количество сила, която може да бъде канализирана или превърната в магия. Различните светове притежават нееднакви запаси, като мощта им — забележи! — се разпределя между магьосниците в даденото място. Ако нашият Исстван успее да контролира или пък да избие другите майстори от съответното измерение, той би могъл да използва цялата му вълшебна енергия, та да нападне някой следващ свят. А съумее ли да победи там, вече ще има подръка силата на две измерения, за да атакува трето, и така нататък. Както виждаш, колкото по-дълго продължи да изпълнява плана си, толкова по-могъщ ще става и толкова по-труден ще е за неутрализиране.

— Сега съм наясно — казах аз, истински доволен и ентусиазиран.

— Хубаво. Значи разбираш защо се налага да го спрем.

Престанах да бъда доволен и ентусиазиран.

— Ние? Имаш предвид нас? Теб и мен?

— Знам, че не сме кой знае каква сила, момче, но с друго не разполагаме. Изразявам се достъпно, нали?

— Струва ми се, че вече бих пийнал малко от това.

— Никакви такива, Скийв. В момента си на обучение. Ако искаме да блокираме Исстван, ще ти трябва всичкото възможно време за упражнения, което можеш да си осигуриш. Кукуфейник или не, щом става въпрос за магия, той не се тутка.

— Аахз — рекох бавно, без да вдигам очи, — кажи ми истината. Мислиш ли, че има шанс да ме научиш достатъчно на твоята професия, та ние да успеем някога да го спрем?

— Разбира се, момче. Не бих дори опитал, ако нямахме своите шансове. Вярвай ми.

Не бях убеден и съдейки по гласа му, той също не бе.