Още един прекрасен мит

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА:

В сенките имаше нещо. По-скоро усещах присъствието му, отколкото да го виждам. Беше тъмно, змиевидно… и ме наблюдаваше.

Бях сам. Нямах представа къде са се дянали другите, но помнех, че разчитат на мен.

— Кой е там? — викнах.

Гласът, настигнал ме от мрачината, отекна приглушено:

— Аз съм Исстван, Скийв. Чаках те.

— Ти знаеш кой съм? — попитах изненадан.

— Аз знам всичко за теб и за твоите странни приятели. Знам всичко за онова, което се опитваш да направиш.

Помъчих се да се обградя с щитове, ала не можех да намеря силова линия. Пробвах да побягна, но бях като прикован на място.

— Виждаш ли колко нищожни са твоите силици в сравнение с моята мощ? И ти си мислеше да ме предизвикаш.

Опитах да се преборя с налетялото ме отчаяние.

— Почакай само да дойдат и другите! — креснах дръзко.

— Те вече дойдоха — прогърмя гласът. — Гледай!

Два предмета се търкулнаха към мен от тъмнината. С ужас забелязах, че това са глави! Главите на Танда и Куигли!

Прилоша ми, обаче се вкопчих в сламчица надежда. Засега нямаше и следа от Аахз. Ако той все още бе на свобода, бихме могли…

— Не търси помощ от твоя перверт — отговори на моите объркани мисли гласът. — Успях да се разправя и с него.

Появи се Аахз, обгърнат в пламъци. Залитна падна, гърчейки се на земята, докато огънят поглъглъщаше тялото му.

— Сега сме само ти и аз, Скийв! Разбираш ли човече, ти и аз.

— Ще се махна! — извиках безнадеждно. — Ти спечели. Просто ме пусни да си ида.

Мракът се придвижи по-наблизо.

— Много е късно. Вече идвам за теб, Скийв… Скийв…

— Скийв!

Нещо разтърсваше рамото ми. Изправих се като свещ, примигвайки, а светът бавно изплува на фокус.

Лагерът спеше. До мен бе коленичил Аахз; сиянието от гаснещата жарава на лагерния огън разкриваше угрижения израз на лицето му.

— Събуди се, момче! Ако продължиш да се мяташ така, ще свършиш право в огнището.

— Исстван беше! — заобяснявах отчаяно. — Ханджията знае всичко за нас.

— Какво?

— Говорих с него. Той дойде в съня ми!

— Хммм… прилича ми повече на прост стар кошмар — обяви демонът. — Предупредих те да не оставяш Танда да слага подправки в храната.

— Сигурен ли си? — запитах недоверчиво.

— Определено — потвърди Аахз. — Да речем, Исстван е разбрал, че ние идваме. Тогава щеше да ни халоса с нещо много по-мощно, отколкото да ти прави муцуни в някакъв си сън.

Мисля, че това целеше да ме успокои. Не ме успокои. Всичко, което постигна, бе да ми напомни, че в наближаващата военна кампания противникът ме превъзхожда напълно.

— Аахз, нищичко ли не можеш да ми кажеш за майстор Исстван? Например как изглежда.

— Няма никаква възможност, момче — ухили се люспестият наставник.

— Защо така?

— Защото ние двамата няма да го видим под един и същ ъгъл или, най-малкото, не бихме го обрисували по идентичен начин. Ако аз ти го опиша… когато го срещнеш за първи път, ще станат едно-две неща. Ако ти се стори по-страшен, отколкото съм го представил, ще се вцепениш. Ако пък ти се стори по-безобиден, отколкото съм го нарисувал, ще се отпуснеш. И в двата случая туй ще забави твоите реакции и ще му даде шанса да атакува пръв. Няма смисъл да гоним елемента на изненада, щом не възнамеряваме да го използваме.

— Добре де — настоях аз, — не можеш ли поне да ми кажеш какви са му магическите способности? Какво умее да върши в последна сметка?

— От една страна, ще отнеме много време. Просто приеми, че ако ти, момче, успееш да си представиш нещо, той може да го направи.

— А каква е другата?

— Другата к’во?

— Ти спомена „от една страна“. Това предполага, че държиш още някакво съображение наум.

— Хм — замисли се Аахз. — Не съм сигурен дали ще разбереш, но в известна степен онова, за което Исстван е готов (имам предвид пълния списък на способностите му), няма значение.

— Защо?

— Понеже ние сме взели инициативата. Така го поставяме вместо в активна, в пасивна роля.

— Вероятно си на прав път, обаче аз не схващам всичко.

— Слушай, момче, ако ние просто стоим тука и го чакаме, той може да не бърза и да избира — точно какво желае да прави и кога иска да го направи. Ето я активната роля, която му позволява да действа с пълния набор от възможностите си. Ясен ли съм?

— Предполагам, че да.

— Само че ние четиримата няма да допуснем това. Ние ще го атакуваме, ограничавайки шансовете му да предприеме нещо. На всеки от нашите гамбити има строго определен брой отговори, които Исстван успешно може да използва, и на него ще му се наложи да ги използва, защото е пагубно да пренебрегне атаката. И най-важното — ще му изядем времето! Вместо да подбира на спокойствие своите ходове, той ще трябва да решава бързо. Това означава, че ще се хване за онази възможност, в която е най-сигурен, за нещото, което върши най-добре.

Няколко секунди обмислях тая картина. Тя като че ли имаше бъдеще.

— Само един въпрос, Аахз — кимнах най-накрая.

— Какъв, момче?

— Ами ако догадките ти не са верни?

— В такъв случай ще се върнем десет хода назад и ще пунтираме10 — отговори с леко сърце той.

— Какво е…

— Тогава ще опитаме нещо по-различно — бързо поясни демонът.

— Като например?

Аахз сви рамене:

— Все още не мога да ти кажа. Съществуват прекалено много променливи. Засега ще действаме според най-вероятния вариант. Извън него просто ще трябва да изчакаме и ще видим.

Две-три минути седяхме и гледахме в умиращия огън, всеки от нас потънал в собствените си мисли.

— Абе, Аахз? — не се стърпях най-подир.

— Да, момче?

— Смяташ ли, че ще стигнем до Исстван преди Фръмпъл?

— Спокойно, драги ми Скийв. Сега търговецът сигурно си пие виното и щипе задници в някое друго измерение.

— Но ти каза…

— Оттогава насам имах време да премисля. Единствената причина, поради която даден девол върши нещо, е заради печалба или от страх. Доколкото Фръмпъл вече се е напъхал между шамарите, аз считам, че шубето ще натежи над парите. Да се опитваш да продаваш информация на луд е в най-добрия случай рисковано. Надявам се, че той ще си кротува, докато прахът не се слегне.

Отново си припомних за моята вяра в опитността на первекта при подобни въпроси. Хрумна ми обаче, че в нашето планиране има ужасно много предположения.

— Аахз? Нямаше ли да бъде малко по-безопасно, ако си бяхме вложили паричките в някое и друго от онези готини оръжия на Дева?

— Не ни трябват — твърдо отвърна той. — Освен това те се влияят от гремлини. Аз по-скоро ще вляза в боя с нечие грубо сечиво, на което мога да се доверя, отколкото да разчитам на някаква измишльотина, която е склонна да се скапе точно когато ти е най-нужна.

— Откъде са гремлините? — полюбопитствах.

— Какво?

— Ами тези… Ти рече…

— О, това ли? Просто тъй се казва. Такива неща като гремлини не съществуват.

Слушах го само с половин ухо. Изведнъж осъзнах, че докато можех да видя очертанията на спящия Куигли, от Танда или Глийп нямаше и следа.

— Къде е… мм… Къде е драконът? — попитах внезапно.

Аахз ми се ухили.

— Глийп стои на пост… а просто за в случай, че се интересуваш — също и Тананда.

Бях леко раздразнен, че толкова лесно ме е прозрял, но реших да не се издавам.

— Той кога… мм… те кога ще се върнат?

— Спокойно, момче. Казах на Танда тази нощ да те остави на мира. За утре ще ти трябва да си поспал.

Демонът кимна към плаща на убиеца, който използвах вместо възглавница. Аз с неохота заех отново хоризонталното си положение.

— Аахз, събудих ли те? — промълвих извинително. — Имам предвид, с моя кошмар?

— Не. Още не бях легнал. Просто подготвях някои последни неща за новия ден.

— Аха — рекох сънено.

Над нас звездите грееха ярки и трептящи.

— Слушай, момче?

— Да, приятелю?

— Когато Куигли се събуди, сигурно няма да остане много време за приказки, така че докато разполагаме с няколко минутки насаме, искам да ти кажа… Както и да потръгне утре… абе… с теб, момче, беше хубаво да се работи.

— Е-е, Аахз! — понечих да приседна аз. Една груба ръка ме спря и ме бутна обратно надолу.

— Спи! — заповяда первектът, но в чепатия му тон се прокрадна нежна нотка.