Още един прекрасен мит

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА:

Висеше напрегната, пълна с изчакване тишина, в която четворицата се приведоха напред, за да огледат своите пленници. Сякаш две пойни птички бяха опитали да се промъкнат край ято лешояди с намерението да похапнат крадешком, просто колкото да открият, че предполагаемото ястие са самите те.

Застанах на колене и зяпнах смразен от ужас, очаквайки да стана свидетел на незабавната кончина на двамата ми съюзници.

— Доколкото Фръмпъл вече е разгласил за нас — спокойно каза Аахз, — мисля, че няма никаква необходимост да поддържам тази маскировка.

Увереният тон на гласа му укроти разбитите ми нерви. Да, така и така бяхме вътре и независимо дали печелим или губим, налагаше се да продължим на всяка цена.

Бързо затворих очи, за да отстраня от люспестия съответното му преобразяване като Гаркин.

— Аахз! — извика зарадван Исстван. — Трябваше да се сетя, че си ти.

— Той е онзи, дето… — подзе Брокхърст.

— Вие двамката познавате ли се? — запита Фръмпъл, без да обърне внимание на импа.

— Дали се познаваме? — изкиска се домакинът. — Ние сме стари врагове. Последния път, когато се срещнахме, той и още неколцина други непрокопсаници едва не ме унищожиха.

— Е, сега е наш ред, нали, Исстван? — усмихна се Хигинс, като бавно посегна към арбалета си.

— Хайде, хайде — рече белобрадият магьосник, вдигна нагоре импа за косата и леко разтресе главата му. — Дай да не прибързваме толкова.

— Струва ми се — подигравателно каза Аахз, — че имаш проблем с намирането на прилични сътрудници, Исстван. Как го допускаш?

— О, Аахз — засмя се онзи. — Езикът ти е все тъй остър, а?

— Импове? — гласът на первекта беше пълен с презрение. — Стига бе, колега. Дори и ти би могъл да направиш нещо по-добро от това.

Исстван въздъхна и пусна Хигинс обратно в стола му.

— Човек върши каквото може. Нали разбираш, инфлация.

Той тъжно поклати глава, сетне отново се ободри:

— Ей, драги Аахз, не знаеш колко съм щастлив да те видя. Мислех си, че ще ми се наложи да изчакам, докато завоюваме Перв, и чак тогава да си отмъстя, ето че ти просто сам идваш. Да не си посмял да се измъкнеш, преди да сме уредили нашите сметки…

— Казах ти и по-рано — натърти Фръмпъл, — той е загубил магическите си способности.

— Способности ли? Пфу! Та този господин никога не е притежавал каквито и да било магически способности — пропя Куигли, подмамен да излезе от уплашеното си мълчание от обидата да го пренебрегнат.

— Я, кого имаме тук? — усмихна се Исстван, като за пръв път погледна към ловеца на демони. — Познаваме ли се?

— Слушай, колега — прекъсна го моят наставник. — Ще възразиш ли, ако пийна малко от това вино? Няма причина да се държиш варварски с нас.

— Разбира се, Аахз — Исстван му направи знак с ръка да се приближи. — Налей си!

Беше много странно да слушаш разговора им: наглед цивилизован и дружески, в него се усещаше подмолна игра на котка и мишка, която противоречеше на небрежните интонации.

— Наблюдавай го! — изсъска Фръмпъл, втренчен в люспестия мъж.

— О, търговецо! Голям досадник си — нахока го домакинът. — Не беше ли ти онзи, който ме уверяваше, че Аахз е загубил способностите си?

— Аз мисля, че Фръмпъл е прав — изръмжа Брокхърст, после се надигна и отстъпи назад, когато первектът наближи масата. — Исстван, ако нямаш нищо против, аз ще наблюдавам оттук.

Той седна върху долните стъпала на стълбата, която водеше към мецанина, където се бяхме скрили с Танда. Тонът му бе разговорен, но си личеше, че само изчаква сигнала на ханджията магьосник, за да се нахвърли върху беззащитната двойка.

— Уф, туй имповете сте по-лоши и от деволите! — начумери се Исстван.

— Така си е по определение — сухо отбеляза търговецът.

— Виж какво сега, господин Фръмпъл… — започна гневно Хигинс.

— Що се отнася до въпроса коя е тази личност — Фръмпъл посочи Куигли, без да обръща внимание на имповете, — това е чиракът на Гаркин. Онзи, дето скалъпва магии вместо нашия перверт, откакто той си е загубил способностите.

— Наистина ли? — разпалено попита Исстван. — Можеш ли да правиш номера с топките и чашите? Много ми харесва тоя номер.

— Не разбирам — промълви разсеяно демоноловецът, отстъпвайки заднишком от групата.

Е, ако изобщо смятахме да осъществим някаква диверсия, сега й беше времето. Затворих клепачи и промених чертите на Куигли. Очевидният избор за неговата маскировка, бях аз!

— Видяхте ли? — рече Фръмпъл, като гордо го посочи. — Нали ви казвах?

— Трокуудъл! — възкликнаха в един глас двамата импове.

— Какво? — търговецът на килими присви продължително очи.

Аз бях готов да им покажа. Щом се чуха възклицания, отново преобразих Куигли. Този път действително го дарих с чертите на Трокуудъл.

— Ха, ей това е Трокуудъл — извика Исстван. — Ах, че забавно. Направо ще се пукна от смях.

Настъпи кратка пауза.

— Чакай малко! — изсъска Брокхърст. — Как е възможно ти да си Трокуудъл, когато ние те обърнахме на статуя, преди да настигнем самия Трокуудъл?

Последният въпрос предизвика у Исстван още по-гръмогласен изблик на веселие.

— Спрете — каза той почти без дъх. — Ох, спрете. Ох! Ребрата ме болят. Колега Аахз, тоя път ти се надмина.

— Това не е нищо особено — скромно отбеляза Аахз.

Изведнъж Фръмпъл проточи:

— А-а, тук нещо не е наред!

Той мушна ръка дълбоко в дрехата си, без да сваля очи от Куигли. За малко да разбера прекалено късно какво прави. Търсеше кристала си — онзи, който му позволяваше да открива маскировките. Когато блестящата джунджурия се появи, аз се хвърлих в действие.

Обикновена левитация, леко плясване с ума ми и ето че кристалът изскочи от дланта на Фръмпъл, а после шляпна в каната с вино.

— Шашма! — изруга деволът и понечи да бръкне за своето имущество.

— Махни си ръцете от виното, Фръмпъл! — сгълча го Аахз, като го перна по китката. — Ще си извадиш играчката, щом изпразним съдината!

И сякаш за да илюстрира думите си, вдигна грамаданската кана и взе да долива юзчетата на масата.

— Престанете с тия безумия — избухна Куигли.

Тъжно примигнах, когато той употреби думата „безумия“, но Исстван комай не се впечатли. Само се приведе напред, та да огледа пак гостите си.

След миг бившата статуя заяви:

— Аз не съм нито Скийв, нито Трокуудъл. Аз съм Куигли, ловец на демони extraordinaire12! Нека да ме опровергае, който смее, и тогава на практика ще му покажа кой съм!

Това се оказа прекалено много за Исстван. Той направо се срина от кикот.

— Ох, че е комичен, Аахз — изпъшка магьосникът. — Къде намери тоя смешен човек?

— Не помниш ли, че ти ми го прати? — подсказа му нашият водач.

— Ох, да, да — замисли се Исстван и, изглежда, дори този факт му се видя истерично забавен.

На другите не им беше чак толкова весело.

— Значи си ловец на демони, а? — озъби му се Фръмпъл. — И от какво се оплакваш?

— Престъпленията на демоните са прекалено многобройни, за да ги опиша — високомерно отвърна Куигли.

— Виж сега, известно време ние няма да ходим никъде — обади се Брокхърст откъм стълбите. — Нито пък ти. Я, ако обичаш, ни изброй някои от тези престъпления.

— Ммм… — започна ловецът — вие откраднахте моя магически медальон и моя магически меч…

— Нищо не знам за подобен медальон — настръхна Хигинс. — А твоя така наречен магически меч го дадохме на…

— Какво друго правят демоните? — прекъсна го деволът, който очевидно не гореше от желание разговорът да мине на тема хладно оръжие.

— Ами… вие омагьосахте моя боен еднорог да си въобразява, че е дракон! — обвини ги Куигли.

— Твоят боен еднорог в момента е привързан в конюшнята долу — спокойно заяви Хигинс. — Фръмпъл го вкара вътре.

Търговецът на килими поклати глава. Явно не бе очаквал такъв спор.

— Моят еднорог е привързан отвън вратата! — настоя Куигли. — И той си мисли, че е дракон.

— Не, твоят еднорог се намира в конюшнята! — кресна му импът. — И ние си мислим, че ти си откачалка!

— Господа, господа — Исстван се изхитри да вдигне ръце въпреки смеха си. — Всичко туй е доста забавно, обаче… Я, ще погледнете ли това!

Последните думи бяха изречени с тон на такова учудване, че вниманието на всинца ни в помещението беше моментално привлечено към точката, в която се бе вторачил той.

На по-малко от две педи от главата на Исстван във въздуха висеше малка червена стреличка със златни и черни пера.

— Послание на убиец! — удиви се магьосникът, като предпазливо дръпна стрелата от мястото, където беше възникнала. — Хайде сега да видим кой е толкоз невъзпитан, че се опитва да ме отрови изотзад?

Погледът му бавно се прехвърли към Брокхърст, който спокойно си седеше на стъпалата.

Внезапно импът осъзна, че е обект на всеобщото внимание. Очите му се закръглиха от уплаха.

— Не! Аз… Чакай! Исстван! — той се попривдигна и протегна длани, сякаш за да предотврати удар. — Аз не съм… Не! Недей. Клааг!

Туй последното го изрече в секундата, в която неговите собствени ръце изведнъж се устремиха към гърлото му и взеха яростно да го душат.

— Клааг… ийк… ърк…

Брокхърст падна гърбом върху стълбите и започна трескаво да се търкаля напред-назад.

— Исстван — начена колебливо Хигинс, — обикновено гледам да не се меся, но не мислиш ли, че първо следваше да го чуем какво има да каже?

— Ама аз нищичко не правя — примигна домакинът с оскърбена невинност.

Погледът ми се стрелна към другия край на мецанина. Там със затворени очи бе коленичила Танда. Изглеждаше като че ли души някакъв невидим човек на пода пред нея. Леко ми просветна и аз взех да оценявам все повече и повече тънките умения на една тренирана убийца.

— Значи нищо не правиш? — изпищя Хигинс. — Е, тогава направи нещо, той умира!

За миг си помислих, че това комично изявление пак ще разсмее Исстван, но този път не познах.

— Ох — въздъхна магьосникът. — Всичко е така объркващо. Да, предполагам, че си прав.

После щракна с пръсти. Брокхърст престана да се мята и отново задиша — дълги и накъсани вдишвания. Физиономията му беше посивяла като пепел.

— Ела, старче — рече Аахз. — Пийни малко вино.

Той предложи на импа едно пълно догоре юзче, от което Брокхърст с благодарност взе да гълта.

— Аахз — остро вметна Исстван, — не мисля, че си бил честен с нас.

— Аз ли? — невинно попита люспестият.

— Дори и ти не би могъл да причиниш такова опустошение без чужда помощ. И откъде идва тя?

Той затвори очи и за момент обърна лице към тавана.

— Аха! — каза внезапно. — Ето го!

От далечния край на мецанина се разнесе грак и Танда изведнъж бе повдигната пред нашите погледи от невидими ръце.

— Хигинс! — възкликна Исстван. — И то още един! Така, така. Тоя ден е пълен с изненади.

Тананда запази мълчание, докато се носеше надолу към някакъв стол, поставен до другите.

— Я сега да видим — промърмори си домакинът под нос. — Да не сме изпуснали някого?

Почувствах внезапен натиск от незрими сили и разбрах, че аз съм следващият. Отчаяно се опитах да си измисля маскировка, но единственото нещо, което ми дойде наум, беше Глийп… Така че го пробвах.

— Дракон! — извика Брокхърст, когато моя милост се появи пред погледите им.

— Глийп! — рекох аз и панически завъртях очи.

— Е, това вече е прекалено — начумери се Исстван. — Искам да видя с кого си имам работа.

Махна разсеяно с ръка и маските ни изчезнаха… Всички до последната. Аз си бях аз, Куигли беше Куигли, Танда бе Танда, имповете бяха импове и деволът беше стопроцентов девол. Аахз, разбира се, си беше Аахз от Перв. Очевидно бе провъзгласен мораториум върху маскарада… С мнозинство от един… Исстван.

Понесох се надолу, за да се присъединя към другите, ала на фона на онова, което ставаше, моето излизане върху сцената бе напълно игнорирано.

— Тананда! — ентусиазирано викна магьосникът — Така, така. Ей туй се казва повторен съюз, нали?

— Лай по луната, Исстван! — предизвикателно се озъби зеленокосата девойка.

Куигли оглеждаше поред всички останали с такава скорост, та си помислих, че главата му ще се откачи.

— Не разбирам! — проплака жално той.

— Мълчи бре, Куигли — изръмжа Аахз. — Ще ти обясним по-късно.

— При положение че има „по-късно“ — подигра се Фръмпъл.

Бях склонен да се съглася с търговеца. В атмосферата на помещението вече нямаше и подобие от дружелюбност. С това бе свършено. Бяхме загубили. Без никакви изключения бяхме разкрити и пленени, а противникът бе силен както винаги. Каквото и оръжие да беше използвал Аахз, то очевидно не бе сработило.

— Е, опасявам се, че всички хубави неща трябва да приключат — въздъхна Исстван, след като пресуши своето юзче. — Сега се боя, че ми се налага да се избавя от вас.

Звучеше наистина опечалено, но някак си не успях да изпитам никаква симпатия към тежкото му положение.

— Само още един детайл, преди да започнем, Аахз — помоли домакинът с изненадващо здравомислещ тон.

— И какъв е той?

— Защо го направи? Имам предвид, как изобщо си могъл да се надяваш, че ще ме победиш с толкова немощен отбор?

Тези думи отекнаха съвсем искрено.

— О, Исстван — провлачи глас первектът, — то си е въпрос на мнение.

— Това пък какво трябва да означава? — подозрително запита онзи.

— Аз не се „надявам“, че можем да те победим — усмихна се Аахз. — Аз знам, че можем.

— Наистина ли? — изкикоти се белобрадият магьосник. — И на каква основа градиш своята логика?

— Ами градя я на факта, че вече сме спечелили — невинно примигна Аахз. — Всичко свърши, Исстван, независимо дали го съзнаваш, или не.