Още един прекрасен мит

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА:

— Какво се е случило? — запитах Аахз.

— Хей, господинчо, аз също бях на Дева. Спомняш ли си?

— Мм… слушайте, момчета. Не ми се ще да ви прекъсвам — прекъсна ни Тананда, — но не може ли да се организира нещо за маскировка?

Права беше. Престоят на Дева ме бе накарал да забравя някои земни неотложности от нашето съществуване. Пренебрегнах язвителния отговор на первекта и запретнах ръкави.

Аахз се върна към вече традиционния си облик като Гаркин. Щом измених тена и цвета на косата при девойката, тя пак изглеждаше чудесно. След кратък размисъл преобразих Глийп в боен еднорог. Бе малко рисковано, ала щеше да свърши работа, стига той да си държи устата затворена. Аз си останах аз. Искам да кажа, какво ми пукаше? Танда ме харесваше такъв, какъвто бях в действителност.

За късмет слънцето още не бе изгряло, тъй че наоколо нямаше никой, който да забележи метаморфозата.

— Знаеш ли, хубавецо — кимна момичето, оглеждайки резултатите от моя труд, — много е удобно да имаш толкова изкусен образ подръка.

— Името му е Скийв — възропта Аахз.

— Каквото ще да е — промърмори Танда. — Той е човек със стил.

И тя се гушна в мен.

— Глийп! — рече драконът, като притисна глава от другата ми страна.

Започнах да се чувствам ужасно популярен.

— Ако можеш да ми заделиш няколко минути, момче — сухо отбеляза люспестият. — Нали помниш, че си имаме мисия?

— Вярно — аз с мъка откъснах вниманието си от авансите на Танда. — Как мислиш, какво се е случило с Фръмпъл?

— Хрумват ми две предположения: или гражданите на Туикст са разбрали какъв е, или е заминал да каже на Исстван, че идваме.

— Кой е Фръмпъл? — попита зеленокосата.

— Мм? О, той е местният девол — съобщи Аахз. — Същият, който ни помогна да стигнем до Пазара.

— … от върха на ножа — добавих саркастично.

— Какво прави тук девол?

— Знаем само, че се говори, че е бил прокуден от Дева — обясних й аз.

— Хм… изглежда, има малко гаден характер.

— Е, няма да спечели нито едно състезание по популярност.

Аахз ни прекъсна:

— Чини ми се, че ако някое от моите две предположения е правилно, ще е най-добре да потегляме. Времето комай изтича.

— Да, бе — съгласи се Тананда. — В коя посока се намира този Исстван?

— Най-напред трябва да присъединим Куигли — вметнах аз.

— Защо? — попита демонът. — О, струва ми се, че си прав, момче. Ще имаме нужда от всичката помощ, която успеем да съберем.

— Кой е Куигли?

— По-късно, Танда — натърти Аахз. — Първо дай да огледаме дали тук има нещо, което си заслужава да го вземем.

За съжаление нямаше нищо. Всъщност липсваха дори и обгорени частици от вещи, които да можем да открием. Даже блестящият меч, дето бях оставил, изглежда, бе изчезнал.

— Това решава въпроса — мрачно отбеляза первектът, щом приключихме търсенето. — Тръгнал е към Исстван.

— Може би местните жители са задигнали меча, след като са изгорили магазина? — предположих с надежда.

— Няма начин, друже. Дори селяндури като тях не биха си губили времето с такова скапано оръжие.

— Толкоз лошо ли беше? — учуди се девойката.

— Толкоз — твърдо я увери Аахз.

— Ако чак толкова нищо не струва, защо му е на Фръмпъл да го мъкне със себе си? — запитах.

— По същата причина, поради която и ние го влачихме с нас — бе острият отговор. — Винаги ще се намери някой будала, на когото да го дадем изгодно. Момче, помниш ли, че Куигли…

— Кой е той? — настоя Тананда.

Тук Аахз въздъхна:

— Хе, в момента е статуя, но в по-скучните времена е бил ловец на демони.

— Бомба! — язвително прихна тя. — Точно каквото ни трябва.

— Изчакай, докато го видиш — моят наставник извъртя очи нагоре и пак въздъхна. — Ох, добре, хайде да вървим.

Нашето заминаване от Туикст беше благословено, безсъбитийно. По пътя си преговаряхме историята отново и отново, така че когато най-накрая изкопахме Куигли и го напръскахме с възкресителната течност, бяхме готови да действаме в общ фронт.

— Наистина ли? Обърнат на камък, казваш? — рече той, избръсквайки калта от дрехите си.

— Да — потвърди Аахз. — Те тъкмо претърсваха тялото ти и ние ги контраатакувахме. Имаш късмет, че решихме да се върнем, за да се бием заедно с теб.

— И са ми взели омагьосания меч и амулета?

Аз се почувствах малко неуверен на тая тема, но на люспестия даже окото му не трепна. Изръмжа без никаква пауза:

— Точно така, мошеници! Ние се опитахме да ги спрем, обаче те ни се изплъзнаха.

— Е, поне не са отвлекли моя боен еднорог — промълви ловецът на демони.

— Ммм… — казах аз, като събрах сили за своята част от тази бъркотия. — И в това отношение имаме някои лоши новини.

— Лоши ли? — намръщи се Куигли. — Не разбирам, господа. Виждам животното със собствените си очи и то ми изглежда достатъчно добре.

— О, то е съвсем наред физически — увери го Аахз, — но преди да изчезнат, демоните го омагьосаха.

— Хайде де!

— Да — започнах аз. — Сега той… ммм… ами… той си мисли, че е дракон.

— Какво-о? — възкликна горкият Куигли.

— Глийп! — рече драконът.

Аахз побърза да поеме топката:

— Още не си чул всичко. Отначало животното бе толкова диво, че само благодарение на непрекъснатите усилия на моя оръженосец успяхме да го укротим. Честно казано, бях склонен да избавим бедната твар от страданията й, ала той настояваше, че може да я опитоми, и днес ти виждаш пред себе си резултата от търпеливите му поучения.

— Но това е чудесно! — въодушеви се ловецът.

— Не. Това е ужасно — поправи го другият. — Разбираш ли, в процеса на обучение у твоето животно се формира силна привързаност към моя оръженосец. Опасявам се, че е по-силна, отколкото симпатията му към теб.

— Ха, странно! Все пак аз чувствам, че на теб, момко, дължа допълнителна благодарност. Ако някога с нещо мога…

Куигли тръгна към мен с протегната ръка. За един миг Глийп застана между нас, снишил глава и съскащ. Демоноловецът замръзна на място, а очите му изскочиха от изненада.

— Престани! — заповядах аз, като ударих дракона с юмрук.

— Глийп! — рече звярът, после се намърда обратно на позицията си зад гърба ми.

— Разбра ли какво имах предвид? — многозначително каза Аахз.

— Хмм… — замислено измънка Куигли. — Чудна история, той никога не ме е защитавал така.

— Предполагам, че просто трябва да го купим от теб — нетърпеливо вметнах на свой ред.

— Да го купите? — онзи пак прехвърли вниманието си към мен.

Первектът се опита да улови погледа ми, пресилено тръскайки глава, но аз се направих на разсеян.

— Точно така — продължих. — В подобно състояние той не ти върши никаква работа и тъй като ние донякъде сме виновни за онова, което му се случи…

— Това изобщо не си го мисли, момко — Куигли гордо се изпъчи. — Запомни, че ти го давам като подарък. В края на краищата, ако не си бил ти, еднорогът и бездруго щеше да е мъртъв… а също и моя милост, ако е там въпросът.

— Но чакай…

— Не! Повече нищо не искам да слушам — ловецът на демони вдигна възпиращо ръка. — Темата е приключена. Отнасяй се свястно с него, драги момко. Той е добро животно.

— Страхотно — промърмори Аахз.

— Глийп! — рече драконът.

Почувствах се отвратително. Хрумна ми, че нашите планове включват безсрамно възползване от лековерността на Куигли. Понеже в това приключение той бе единственият ми събрат бунат, бях поискал да принудя Аахз да му даде малко пари под формата на купуване на „бойния еднорог“. Така щях донейде да спася съвестта си, ала щедростта на демоноловеца и неговото чувство за честна игра бяха провалили плана ми. В момента се усещах още по-зле отпреди.

— Всъщност, Куигли — усмихна се люспестият мъж, — ако следва да благодариш на някого тук, то това е Тананда. Без компетентната й помощ сега щяхме наистина да сме загазили.

— Крайно време беше — промълви Танда, очевидно невпечатлена от красноречието на Аахз.

— Очарован съм, милейди — врътна се бунатът и пое нейната ръка, за да я целуне.

— Девойката е вещица — добави небрежно моят наставник.

— Какво? Вещица? — Куигли пусна ръката й, сякаш тя го бе ухапала.

— Точно така, сладур — ухили се Танда, клепайки с очички към него.

— Може би следва да обясня — намеси се от добро сърце Аахз. — Нашата дама има известни дарби, които е решила да използва в подкрепа на войната ни срещу демоните. Ти вече забеляза ли, че съм си върнал нормалния вид?

Нова крещяща лъжа. В дадения момент первектът бе преобразен като Гаркин.

— Да — колебливо потвърди ловецът на чудовища.

— Нейно дело е — сподели Аахз. — Също както нейните способности те възстановиха, след като ония те бяха обърнали на камък. Никога не го забравяй.

С едно „Хммм…“ Куигли пак се втренчи в Танда.

— Воистина, братко, трябва да разбереш, че когато човек се бие с изроди, понякога му е от полза да употреби демонски оръжия — меко го заубеждава Аахз. — Нашата Тананда може да бъде могъщ съратник… и, честно казано, аз намирам твоето отношение към госпожицата осъдително и неблагодарно.

— Извинете ме, милейди — въздъхна Куигли, после отново пристъпи към нея. — Не съм искал да ви засегна. Просто… ами… имал съм известен лош опит с хора, които се съюзяват с демони.

— Изобщо не мисли за това, сладурче — заяви тя, като му хвана ръката. — И ме наричай Танда, моля ти се.

Докато те бяха заети един с друг, аз използвах случая да дръпна Аахз за ръкава.

— Хм? Какво има, момче?

— Върни му меча! — изсъсках.

— К’во? О, няма начин, Скийв. По моите сметки у него все още са останали пет жълтици. Ще му го продам.

— Но той ни даде еднорога си.

— На практика той ни даде един дракон… твоя дракон! Не мога да видя никаква щедрост в този жест.

— Слушай, колега. Или ще му върнеш меча, или можеш сам да си правиш магиите! Разбра ли?

— И ще ми говори за благодарност! Гледай, момче, ако ти…

— Аахз! — гласът на Танда охлади горещия ни спор. — Ела да ми помогнеш. Искам да убедя Куигли да се присъедини към нашата мисия.

— Ще ми се да можех, милейди — въздъхна ловецът на демони, — но няма да съм ви много от полза. Последното нещастие ме остави пешак, безоръжен и безпаричен.

— Всъщност — напевно произнесе люспестият — ти все така притежаваш пет…

Тук го прекъснах с лакът в ребрата:

— Какво беше туй, Аахз?

— Аах… моят… ъ-ъ… оръженосец и аз тъкмо го обсъждахме и стигнахме до важно решение. Та значи… ъ-ъ… значи един тъй фин войн не би следвало да бъде оставен без никакви средства, така че… мм… ние…

— Ние решихме да ти върнем меча — гордо обявих аз.

— Наистина ли? — лицето на ловеца засия.

— Въобще не подозирах, че той е у теб, Аахз — сладко се усмихна Танда.

Всички се спогледахме.

— Мисля, че това е то същинското другарство — Куигли явно бе извън себе си от радост. — Как мога да ви се отплатя?

— Като никога никому не споменаваш за случая — изръмжа демонът.

— Туй пък какво означава, господине?

— Казах, не го споменавай — поправи се Аахз. — Това е най-малкото, което можем да сторим за тебе.

— Повярвай му — настоях аз.

— Сега вече с радост ще ви помагам във вашата мисия — отвърна Куигли. — Че щом има оръжие и добри другари, какво повече би могъл да си пожелае един войн?

— Пари — откровено изтърси первектът.

— О, Аахз! — Танда го сръга мъничко по-силно, отколкото трябваше, за да изглежда на игра. — Такъв си майтапчия.

— Не искаш ли да узнаеш каква е мисията? — попитах Куигли.

— Е, да, предполагам, че имаш право, момко. Прости ми. Моят ентусиазъм ме увлече.

Тананда ме подтикна:

— Кажи му, Скийв.

— Всъщност — рекох аз с внезапен проблясък на дипломатичност — Аахз ще ти го обясни много по-точно от мен.

— То си е наистина съвсем просто — измърмори колегата, все още леко нацупен. — Тръгнали сме срещу майстор Исстван.

— Исстван? — Куигли придоби озадачен вид. — Онзи безобиден стар ханджия?

— Безобиден? Безобиден ли го нарече? — Аахз се приготви да дръпне въдицата. — Братко, казвам ти го като един ловец на демони на друг, имаш още бая да се учиш.

— Добре си се оправям.

— Сигурно се оправяш добре. Нали затова те обърнаха на камък, помниш ли?

— Абе, то се случи, понеже повярвах в магическия меч, който…

Нещата се върнаха към нормалното.

— Господа, господа — прекъснах ги аз. — Говорехме за предстоящата мисия.

— Вярно, момче. Както ти разправях, Куигли, този хрисим стар ханджия се е забъркал толкова тясно с разни изроди, че няма да се учудя, ако науча, че той самият е демон.

— Не е възможно! — присмя се оня. — Та човекът собственоръчно ме изпрати на лов за демони.

— Аха-а-а! — възкликна Аахз. — Точно тук е цялата работа.

Улових погледа на Танда и й намигнах. Тя ми се усмихна в отговор и кимна. Можеше да отнеме някое време, но от този момент нататък Куигли ни беше в кърпа вързан!