Още един прекрасен мит

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА:

— Аахз — остро каза Исстван, — понякога дори твоят хумор мъничко се поизтърква.

— Колега, аз не се шегувам — увери го люспестистият. — Ти си загубил магическите си способности. Хайде, давай, опитай нещо. Каквото и да е!

Исстван се поколеба, после затвори очи.

Нищо не се случи.

— Виждаш ли? — сви рамене Аахз. — Действително си изгубил способностите си. Всичките. И не поглеждай за помощ към твоите съдружници. Те са на същото дередже.

— Искаш да кажеш, че наистина сме спечелили? — избъблих аз, тъй като цялото значение на събитието най-накрая взе да ми влиза в главата.

— Точно така, момче.

Первектът внезапно се наклони напред и потупа Фръмпъл по рамото.

— Поздравления, драги Фръмпъл! — възкликна той. — Трябва да призная: не мислех, че ще се осмелиш да го направиш.

— Какво? — примигна търговецът.

— Просто се радвам, че това урежда нашия дълг към теб — продължи без пауза Аахз. — Сега нали няма да се отметнеш?

— Хей, деволе! — в гласа на Исстван се чернееше заплаха. — Ти ли ни причини тази мизерия?

— Аз… аз… — запъна се Фръмпъл.

— Давай, търговецо. Злорадствай! — насърчи го Аахз. — В момента той не е способен да ти стори нищо. Освен туй ти можеш да се телепортираш оттук винаги когато поискаш.

— Не, не може! — изръмжа Хигинс и ръката му се метна напред.

Улових проблясъка от малка топка, летяща във въздуха, преди тя да избухне в челото на Фръмпъл с облаче от лилав пушек.

— Ама… — започна деволът, но бе твърде късно.

Насред жеста крайниците му се вцепениха и лицето му замръзна. Вече имахме на склад друга статуя.

— Добър ход, Хигинс — възхити се Аахз с блеснали очи.

— Ако не ти е много трудно, колега Аахз — намеси се Исстван, — би ли могъл да обясниш какво става наоколо?

— А-а-а! — рече моят наставник. — Ей тук е цялата работа.

— Това ми звучи познато — измърмори Куигли.

Аз го сръгах с лакът в ребрата. Все още не бяхме приключили.

— Изглежда, Фръмпъл е научил от Трокуудъл за твоите планове. Очевидно се е уплашил, че ако успееш да завземеш измеренията, ще въдвориш контрол върху цените и по такъв начин ще го изхвърлиш от бизнеса като едър търговец. Нали ги знаеш деволите какви са?

Имповете изсумтяха. Исстван кимна замислено.

— Както и да е, той решава да те спре — продължи нашият водач. — За да го постигне, чрез шантаж ни заставя нас четиримата да му помогнем. Ние трябваше да организираме диверсия, докато Фръмпъл осъществява истинското нападение.

— Добре де, какво направи? — подтикна го Хигинс.

— Сипа нещо във виното — обясни Аахз. — Не си ли спомняш?

— Кога? — запита Брокхърст.

— Когато пусна този фалшив кристал в каната, сещаш ли се?

— Но той също пи от въпросната кана! — възкликна Хигинс.

— Точно така, ама предварително беше взел противоотрова — завърши не без апломб первектът.

Другият имп плю с отвращение:

— Значи сме заседнали тук! О, ужас!

— Знаеш ли, Аахз — бавно отрони Исстван, — мисля си, че дори и всичко да се е случило именно тъй, както ни го описа, ти и твоите приятели сте изиграли доста голяма роля в заговора.

— Прав си, колега, обаче аз съм готов да ти предложа сделка.

— Каква сделка? — облещи се подозрително ханджията.

— Тя е от две части. Първо, за да изчистя Танда и себе си, загдето ти се противопоставихме в последното ти домогване за власт, мога да транспортирам теб и двамата твои съдружници вън от това измерение.

— Хмм… — каза Исстван. — А втората част?

— Колкото до втората част, съгласен съм да ти дам възможност за върховно отмъщение над Фръмпъл. Насреща искам обещание да не гониш карез на нас четиримата за участието ни в днешната ти несполука.

Възцари се неловка тишина. По някое време домакинът се обади:

— Да простя на цял квартет в замяна на отмъщението срещу един девол? Това не ми прилича много на сделка.

— Мисля, че пропускаш нещо, Исстван — предупреди го Аахз.

— И кое е то?

— Ти си загубил способностите си. Което означава, че ние сме четирима против вас тримата.

— Я си погледни състава — подигра се Брокхърст. — Една девойка, един полуобучен чирак, един неработоспособен ловец на демони и един перверт.

— Неработоспособен? — извиси глас Куигли, а устните му се разтрепераха.

— Куигли, спокойно… и ти, Танда! — заповяда Аахз. — Брокхърст, вие тримката също нямате с какво да се фукате. Двамина импове, които са лишени от магическите си способности, плюс брадясал тлъст луд.

Изненадващо, но това сякаш възкреси настроението на Исстван. На съдружниците му не им беше до смях.

— Слушай, Аахз — начена Хигинс, — ако искаш сбиване…

— Господа, вие съвършено не сте ме разбрали — каза умиротворяващо первектът. — Аз се опитвам да избягна кютека. Аз чисто и просто се мъча да ви изтъкна, че стигне ли се до битка, ще си изпатите лошо.

— Не непременно — настръхна Брокхърст.

— Неизбежно — настоя Аахз. — Вижте какво, ако се сбием и ние спечелим, вие естествено губите. От друга страна, ако се сбием и ние претърпим поражение, вие пак губите.

Исстван и имповете се спогледаха с явна тревога.

— Е, как го измисли баш така? — кисело запита Хигинс.

— Много просто! — рече самодоволно люспестият. — При положение че ни убиете, ще се лишите от единствения начин за измъкване от това измерение. Ще заседнете во веки веков на Буна. По моите сметки туй си е чиста загуба.

— Тук сме в съгласие — промърмори Брокхърст.

— О, я престанете да се дърляте! — прекъсна ги с подсмиване Исстван. — Както винаги, Аахз е прав. Той може да е загубил някоя и друга битка — било магическа или пък физическа, — но никога не съм чувал някой да го е надспорил.

— Значи е уговорено? — просия Аахз.

— Уговорено е! — твърдо каза домакинът. — Като че ли имахме някакъв избор.

Те церемонно си стиснаха ръцете.

Забелязах, че имповете си прошепнаха нещо и хвърлиха мрачни погледи към нас. Зачудих се дали такова съглашение с Исстван е обвързващо за тях. Зачудих се дали едно ръкостискане е въобще законно обвързващо в подобно положение. Ала най-вече се зачудих какво ли има този път первектът в ръкава си.

— Е, колега? — попита Исстван. — Къде е тая клауза за измъкването, която ни обеща?

— Ей тук! — ето че Аахз извади познат шарен предмет изпод ризата си и го подхвърли на ханджията.

— И-скачач! — викна възрадван той. — Не съм виждал такива, откакто…

— Какво е това? — побърза да го прекъсне Хигинс.

Брадатият магьосник свъси вежди към него. После възкликна с неохота:

— Това е нашият билет от Буна.

— Как работи? — кимна подозрително Брокхърст.

— Доверете ми се, господа — отвратеното изражение на Исстван опровергаваше дружелюбието на думите му. — Работи.

Той пак се обърна към Аахз.

— Импове! — измърмори си под нос.

— Ти си ги наел — отбеляза моят наставник без никаква симпатия.

— Така е. Добре, какво е онова дяволско отмъщение, което си замислил за Фръмпъл?

— Много лесно — усмихна се Аахз. — Използвай И-скачача и го върни на Дева.

— Защо на Дева? Поясни се, колега.

— Тъй като са го изгонили оттам — реагира Хигинс, най-сетне прозрял.

— … а деволите нямат равни в наказването на онези, които нарушават законите им — довърши Брокхърст със злобна усмивка.

— Ама защо са прогонили Фръмпъл от родното му измерение? — прошепна ми Танда.

— Не знам — признах откровено. — Може би е погасил заем или нещо подобно.

— Не вярвам — изсумтя тя. — Искам да кажа, че той е девол.

— Аахз — усмихна се Исстван, оглеждайки пъстрия И-скачач, — винаги съм се възхищавал на твоето чувство за хумор. То е по-гадно и от моето.

— Какво очакваш от един перверт? — изпръхтя Брокхърст.

— Затваряй си устата бе, имп — озъбих се аз.

Беше започнал да ми лази по нервите.

— Тогава всичко е наред! — изкиска се Исстван и плесна ликуващо с ръце. — Хигинс! Брокхърст! Я се съберете насам около Фръмпъл. Заминаваме за Дева.

— Сега ли? — стресна се Хигинс.

— И… както не сме си уредили нещата тук? — добави съгражданинът му, като пак ни метна навъсен поглед.

— О, няма да се бавим — увери ги ханджията. — На тази Буна няма нищо, за което по-късно да не можем да се върнем и да го вземем.

— Вярно — призна Брокхърст, зяпайки ме умислено.

— Ъ-ъ-ъ… Исстван?

Беше Куигли.

— На мен ли говорите? — попита с подигравателна формалност Исстван.

— Да — ловецът изглеждаше притеснен. — Трябва ли да разбирам, че всички вие се каните да отпътувате на някакво място, което е изцяло населено с деволи?

— Това е така — кимна другият.

— Мога ли… тоест… бихте ли възразили да ви придружа?

— Какво? — възкликнах аз, наистина поразен. — Защо?

— Ами… — колебливо рече Куигли — ако днес съм научил нещо, то е, че де факто знам много малко за демоните.

— Правилно! — промърмори Аахз.

— Не съм решил дали да продължа или не избраната от мен професия — обясни Куигли, — но във всеки случай ми се вижда належащо да узная повече за тези чудовища. А може ли да има по-добро място за подобно проучване, отколкото е една страна, изцяло населена с демони?

Брокхърст се обърна умоляващо към Исстван:

— Защо ни трябва да се обременяваме точно с такъв ловец, да му се не види?

— Може би ще успеем да го научим на някои неща за демоните — предположи Хигинс с извънредно невинен глас, като тайничко смушка партньора си в ребрата.

— А, какво? Хм… Знаеш ли, че си прав, боецо! — колегата му внезапно се усмихна отново.

— Хубаво! — възкликна домакинът. — Ще си направим истинска забава.

— В такъв случай — измърка Танда — няма да имате нищо против, ако и аз се помъкна с вас, нали?

— Ка-ак? — възкликна Брокхърст.

— Защо? — възпротиви се Хигинс.

— За да ви съдействам, разбира се — ухили се тя. — Искам да съм там, когато преподавате на Куигли за демоните. Току-виж аз съм му помогнала да се обучи.

— Чудесно, чудесно — просия Исстван, отхвърляйки възраженията на имповете. — Колкото повече, толкова по-весело. Аахз? Скийв? Ще се присъедините ли към нас?

— Този път не, благодаря — отвърна люспестият, преди да успея да си отворя устата. — Двамата с момчето имаме да вършим няколко неща, които не търпят отлагане.

— Какви например? — попитах аз.

— Мълчи, младок — просъска первектът, а сетне пак се усмихна към групата. — Вие заминавайте всички, на добър час. Когато се върнете, ние ще сме тук.

— Ще го очакваме с нетърпение — обеща мрачно Брокхърст.

— Чао, Аахз, Скийв! — помаха с десница Тананда. — Следващия път ще ви потърся.

— Но, Танда… — започнах объркан.

— Не се коси, момко — увери ме Куигли. — Аз ще се постарая нищо да не й се случи.

Зад гърба му девойката ми намигна неприлично.

— Хей, Аахз! — изкудкудяка Исстван. — Твоята компания наистина ме радва. Трябва по-често да работим заедно.

Той нагласи означенията върху И-скачача и се накани да го задейства.

— Сбогом, Исстван — подсмихва се демонът от Перв, после махна с ръка. — Спомняй си за мен!

Във въздуха прошумоля и те изчезнаха. Всички до един.

— Аахз! — разтревожено подех аз. — Видя ли как ни гледаха тези импове?

— Ммм? Ох, да, момче. Казах ти, че те са злобни, малки твари.

— Но какво ще правим, когато се върнат?

— Не се безпокой за това, скъпи друже.

— Не се безпокой за това! — изпищях аз. — Ще трябва да…

— … защото те няма да се върнат — допълни моят наставник.

Последните думи ме спряха.

— Ама… когато си свършат работата на Дева…

— Точно там е майтапът, момче — ухили ми се Аахз. — Те не отиват на Дева.