От прахта родени

Глава 2Пристига Ануба

Първа дойде котката, за да е най-първа.

Дойде, когато всички стаички, килери, изби и тавани все още се нуждаеха от октомврийски криле, есенни въздишки и огнени очи. Когато всеки полилей беше дом и всяка обувка — стая, когато всяко легло копнееше да бъде заето от странни снегове и всички перила очакваха по тях да се пързалят същества, по-скоро сенки, отколкото материя, когато всеки изкривен от вековете прозорец разкриваше криви лица, надзъртащи от ъглите, когато всеки стол изглеждаше зает от невидими неща, когато всеки килим мечтаеше за нечути стъпки и помпата в задния двор изсмукваше отвратителни течности към земята, изоставена заради евентуално повръщане на кошмари, когато всички летвички на паркета хленчеха от паркетин, направен от изгубени души, и когато всички ветропоказатели по високите покриви се въртяха от вятъра и се хилеха с грифонски зъби, докато из цепнатините цъкаха бръмбари мъртви часовничета…

Едва тогава пристигна царствената котка Ануба.

Входната врата се затръшна.

И се появи Ануба.

Облечена в пищна козина от високомерие, със съвсем тих двигател — векове преди лимузините. Тя обиколи коридорите, благородно същество, току-що дошло от трихилядолетно пътуване.

Пътуването й започна с Рамзес, когато я опаковаха и поставиха в царствените му нозе, за да проспи няколко века заедно с множество котки, мумифицирани и увити в превръзки, и да се събуди, когато Наполеоновите убийци се опитаха да надупчат с топовете си лъвското лице на Сфинкса преди барутът на мамелюците да ги прогони в морето. След което котките, заедно с това царствено животно, обикаляха търговските улички, докато локомотивите на Виктория започнаха да прекосяват Египет, използвайки за гориво отмъкнати от гробниците, увити с асфалтови превръзки мъртъвци. Тези вързопи от кокали и леснозапалим катран издимяваха през комините на така наречения „Експрес Нефертити-Тут“. Заедно с черния дим, издигащ се в египетското небе, излетяха братовчедите на Клеопатра и вятърът ги понесе, докато експресът не стигна в Александрия, където все още неизгорените котки и тяхната императрица бяха натоварени на кораби за Щатите и увити в огромни бали папируси, заминаха за хартиената фабрика в Бостън. Там ги разопаковаха и ги натовариха на керваните от фургони, а папирусите, развити сред невинните майстори печатари, убиха двеста-триста спекуланти с ужасни бактерии. Болниците в Нова Англия бяха претъпкани с болни от египетски болести, които скоро се преместиха на гробищата, а котките, зарязани в Мемфис, щата Тенеси, или Кайро, щата Илинойс, изминаха остатъка от пътя до града с тъмното дърво, хълма и извънредно странната Къща.

И така, в онази особена нощ Ануба — с лъскава козина и мустаци като искри — влезе с оцелотските си лапи в Къщата, без да обръща внимание на пустите стаи и безсънните легла, и отиде до голямата камина в главния салон. Докато се завърташе три пъти, за да седне, в огромното огнище лумна огън.

Докато тази котешка царица почиваше, в спалните се запалиха огньове — в десетки камини.

Димът, който в онази нощ се кълбеше от комините, носеше спомените за звуците и гледките на експреса Нефертити-Тут, тътнещ из египетските пясъци.

И това, разбира се, беше само първата поява.