— Ами аз, прабабо? — попита Тимоти. — И аз ли съм дошъл през прозорчето на Високия таван?
— Ти не дойде, малкия. Откриха те. Оставен пред вратата в кошница с Шекспир под краката и „Ашър“ на По за възглавничка. И с бележка, закачена на блузката ти: „ИСТОРИК“. Ти беше пратен да разкажеш за нас, да ни изброиш в списъци, да регистрираш нашите полети от слънцето, нашата любов към луната. Но Къщата в известен смисъл наистина говореше и твоите ръчички жадуваха да пишат.
— За какво, прабабо, за какво?
Древните устни зафъфлиха и замърмориха, замърмориха и зафъфлиха…
— Ами, на първо място, за самата Къща…