От прахта родени

Глава 7Къщата, паякът и детето

Къщата бе загадка в загадката, защото обгръщаше мълчания, всяко различно от другите, и легла, всяко с различна форма, някои с капаци. Имаше тавани, достатъчно високи, за да позволяват полети с места за почивка там, където сенките можеха да висят с главата надолу. Трапезарията подслоняваше тринадесет стола, всеки с номер тринадесет, така че никой да не се чувства изключен от особеностите, които загатваше това число. Полилеите бяха с форма на сълзи, пролети от измъчени души, от петстотин години изгубени в морето, а в избата имаше петстотин бъчви вино от отлични реколти със странни имена и свободни кабинки за бъдещи гости, които не обичат леглата или ъглите на високите тавани.

Мрежата от паяжини се използваше от един-единствен паяк, който се спускаше отгоре надолу и се издигаше отдолу нагоре, така че цялата Къща представляваше килим, изтъкан от свирепо светкавичния Арах, който можеше да се види ту при бъчвите с вино, ту забързан към обитавания от вихрите таван, мигновен и безшумен, сновящ назад-напред по паяжините, вечно кърпещ скъсаните нишки.

Общо колко бяха стаите, кабинките, килерите и бъчвите? Никой не знаеше. Хиляда щеше да е преувеличение, ала сто нямаше нищо общо с истината. По-приемливо изглежда числото сто петдесет и девет и всички те дълго останаха празни, зовящи обитатели от другия край на света, копнеещи да привлекат квартиранти от облаците. Къщата беше място, жадуващо да бъде обитавано от призраци. И докато ветровете стотици години кръжаха около Земята, за Къщата се разчу и мъртъвците, които бяха полегнали за дълга дрямка, се надигнаха в ледена изненада, и им се прииска да си намерят по-странно занимание от това да мъртвеят, продадоха мъртвешкия си бизнес и се приготвиха за полет.

Бяха обрулени всички есенни листа по света, понесоха се в небето, спряха насред Америка и се спуснаха надолу, за да облекат голото дърво, да го украсят с есенни премени от Хималаите, Исландия и нос Добра Надежда, в огнени багри и погребално траурни одежди, докато то не избухна в октомврийски цъфтеж и не даде плодове, много напомнящи на издълбаните тикви на Вси светии.

И по това време…

Някой, който минаваше по пътя в мрачни Дикенсови бури, остави кошница за пикник пред желязната порта. Вътре нещо хленчеше, хлипаше и плачеше.

Вратата се отвори и навън се появи комитетът по посрещането. Състоеше се от една жена, съпругата, извънредно висока, един мъж, съпругът, още по-висок и по-мършав, и една старица, родена в младостта на крал Лир, в чиято кухня вряха само котли и в котлите имаше супа, която по-добре да не включвате в менюто си, и тъкмо тези троица се надвеси над кошницата за пикник, за да разгърне тъмната пелена на чакащото бебе, не по-голямо от една-две седмици.

Те се смаяха от цвета му, розов като изгрев и зазоряване, от дишането му, като клокочене на извор, от туптенето на сърцето му, като пърхане на колибри в клетка, и Господарката на мъглите и блатата, защото именно с това име я познаваха по света, импулсивно повдигна най-малкото от огледалцата, които държеше, не за да разглежда своето лице, защото то никога не се виждаше, а лицата на непознати, в случай че им има нещо.

— О, вижте — извика тя и протегна огледалцето към бузката на бебето. И ето, там ги очакваше пълна изненада!

— Проклятие — измърмори мършавият блед съпруг. — Лицето му се отразява!

— Той не е като нас!

— Не е, но все пак — заяви съпругата.

Сините очички ги гледаха и се отразяваха в огледалцето.

— Остави го — каза съпругът.

И те може би щяха да се приберат вътре и да го оставят на дивите кучета и свирепите котки, само че в последния момент Тъмната господарка отсече:

— Не! — И се пресегна и вдигна кошницата заедно с бебето и всичко останало, след което се обърна и я внесе в Къщата — в една стая, която мигом се превърна в детска, тъй като четирите стени и дори таванът бяха покрити с изображения на играчки, поставени в египетските гробници за синовете на фараоните, които пътуваха по хилядолетна река от мрак и се нуждаеха от забавления, за да запълват тъмното време и да разтягат устните си в усмивка. И затова навсякъде по стените лудуваха кучета и котки и бяха нарисувани житни ниви, самуни смъртен хляб и китки пресен лук за здравето на мъртвите деца на някой тъжен фараон. И в тази задгробна детска стая се появи едно весело дете, за да застане в центъра на леденото царство.

И като докосна кошницата, господарката на зимно-есенната Къща попита:

— Нямаше ли един светец с особена светлина и обещание за живот на име Тимотей1?

— Да.

— И толкоз е по-хубав от светците — рече Тъмната господарка, — че съмненията ми премахва и страха ми спира — не светец, а Тимоти е той. Нали, малкия?

Чул името си, новодошлият в кошницата нададе радостен плач.

Който стигна до Високия таван и накара Сеси насред съня си да се завърти и да повдигне глава, за да чуе отново този странен радостен плач, и това накара устните й да се усмихнат. Защото докато Къщата беше странно смълчана, зачудена какво може да я сполети, докато съпругът не помръдваше и съпругата се надвесваше и почти се питаше какво да прави, Сеси мигновено разбра, че нейните пътувания не са достатъчни, че за да завърши онова, което започва с виждането, чуването и вкусването, трябва да има някой, с когото да ги сподели и който да разкаже за тях. И ето че разказвачът бе тук, и немощният му вик решително заявяваше, че малката му ръчица ще заякне, ще стане свободна и бърза и ще запише всичко, колкото и да е странно. Усетила това уверение, Сеси прати паяжина от безшумна приветствена мисъл, която се уви около бебето и му показа, че двамата са едно цяло. Успокоен, Тимоти спря да плаче, заспа и засънува сън, дар невидим. И като видя това, вцепененият съпруг целият се разтопи в усмивки.

И от одеялата изпълзя един паяк, до този момент останал незабелязан, озърна се и се втурна да се прилепи към ръчичката на детето като кошмарен папски пръстен, който да благославя някакъв бъдещ двор с всичките му придворни сенки, и застана толкова неподвижно, че приличаше на абанос на фона на розовата детска кожа.

И без да подозира какво има на пръстчето си, Тимоти видя малки варианти на големите сънища на Сеси.