— А кой дойде втори, прабабо, кой дойде после?
— Спящата, която сънува, малкия.
— Какво чудесно име, прабабо! Защо е дошла Спящата?
— Високият таван я привлече от другия край на света. Таванът над нашите глави, втората по значение мансарда, която събира ветровете и въздушните течения разнасят гласа й по земното кълбо. Сънуващата, която броди по тези течения в бурите, фотографирана от мълнии, копнееща за свое гнездо. Тя дойде тук и сега е там! Слушай!
Една хиляди пъти прабаба вдигна лазуритените си очи нагоре.
— Слушай.
И в още по-плътния мрак над тях се разшава нещо като сън…