От прахта родени

Глава 4Спящата и нейните сънища

Много преди да има кой да слуша имаше един Висок таван, през чийто счупен прозорец нахлуваха ветровете от скитащите облаци, които отиваха кой знае къде, караха тавана да си приказва сам и покриваха дъсчения му под с японска пясъчна градина от прах.

Никой не можеше да каже какво нашепват ветровете, докато клатят зле подредените дървени керемиди, никой освен Сеси, която пристигна малко след котката, за да стане най-красивата и странна дъщеря от Семейството със своята дарба да докосва ушите на хората, да прониква в умовете им и в техните сънища, където се изтягаше в древната японска пясъчна градина и оставяше малките дюни да я местят, докато вятърът си играеше по покрива. Там слушаше езиците на времето и далечните земи и знаеше какво става зад хълма и отвъд моретата, включително стария северняк и горещия летен вятър, който тихо въздишаше от Залива и амазонските джунгли.

И докато спеше, Сеси вдишваше сезоните, чуваше шепота на градовете в прериите зад планините и ако човек я попиташе на масата, тя щеше да му разкаже за жестоките или спокойни занимания на непознати, отдалечени на десетки хиляди километри. Устата й винаги бе пълна с клюки за хора, които се раждали в Бостън или умирали в Монтерей и за които чула през нощта, докато очите й били затворени.

В Семейството често се казваше, че ако напъхаш Сеси в музикална кутия като ония с назъбените пиринчени цилиндри и я завъртиш, тя ще засвири за пристигащите и заминаващите кораби и, защо не, за всички земи по синия свят, а после и във вселената.

С една дума, тя беше богиня на мъдростта и тъй като го разбираше, Семейството се отнасяше с нея като с порцелан и я оставяше да спи колкото иска, защото когато се събудеше, устата й щеше да говори на дванадесет езика и с двадесет мирогледа, с достатъчно философии, за да изяде Платон или Аристотел за закуска.

И сега Високият таван чакаше със своите арабски плажове от прах, със своите японски бели пясъци, керемидите се местеха, шептяха и си спомняха за време, само на няколко часа в бъдещето, когато щяха да се завърнат кошмарните наслади.

И Високият таван шепнеше.

А Сеси слушаше и животът в нея пулсираше.

Преди размаханите криле, сблъсъка на мъгли и кълбящите се като дим души, тя видя собствената си душа и жажда.

Побързай, помисли си Сеси. О, по-бързо! Тичай. Лети като птица. Защо?

— Искам да се влюбя!