От прахта родени

Глава 8Мишока. Далечно пътуване

Тъй като в Къщата имаше един-единствен паяк, трябваше да има и…

Само една мишка.

Избягал от живота в смъртта в една египетска гробница от Първа династия, този малък призрачен гризач най-сетне получи свободата си от неколцина любопитни войници на Бонапарт. Те счупиха печата и пуснаха навън облаци бактериален въздух, който изтребваше войската и объркваше Париж дълго след като Наполеон умря, Сфинксът със сипаничавото от френските топове лице победи и Съдбата разпери своите лапи.

След дългото пребиваване в мрака призрачният мишок замина за едно пристанище и се качи на кораб, ала не заедно с котките за Марсилия, Лондон и Масачузетс, и след един век пристигна точно в мига, в който детето Тимоти заплака пред вратата на Семейството. Този мишок изтопурка под вратата и бе посрещнат от едно бдително осмокрако същество, чиито многобройни колене се свиваха над отровната му глава. Смаян, Мишока замръзна на място и благоразумно остана така часове наред. После, когато арахнидският папски пръстен се умори и отиде да закусва с мухи, Мишока изчезна в тайните пролуки под лампериите до детската стая. Там бебето Тимоти, което имаше нужда от повече другари, независимо колко са малки или странни, го прие под одеялото си, за да го нахрани и да се сприятели с него за цял живот.

И така, Тимоти порасна и стана голямо момче, и на тортата за рождения му ден засияха десет свещички.

И Къщата, дървото, Семейството, прабабата, Сеси в своите тавански пясъци, Тимоти със своя слуга Арах в ухото, Мишока на рамото и Ануба в скута, зачакаха най-важната поява…