Пираня

12.

Хуан изпита съжаление, когато видя кораба в пламъци. Познатият силует правеше гледката още по-лоша, но вече бе изиграл ролята си и трябваше да бъде изоставен.

— Гледайте да държите островите между нас и фрегатата, докато излезем от обхвата на радара, господин Струн – нареди той.

— Разбрано, председателю – отвърна Ерик. – Няма да е трудно. „Марискал Сукре“ като че ли не се движи.

— Съмнявам се, че ще помръдне – подхвърли Макс. – Руис е като подпалвач, наслаждаващ се на делото си.

— Тогава да й покажем големия финал. Господин Мърфи, пригответе фойерверките.

Мърф потърка злорадо ръце.

— С удоволствие, председателю.

Точно както бяха планирали, Руис си въобразяваше, че гледа горящия неподвижен „Орегон“, докато в действителност той се носеше на североизток през Карибско море със скорост над четирийсет и пет възела. Картината на екрана доказваше, че заблудата е успешна. Образът се предаваше от малък дрон, който кръжеше на безопасна височина над военния кораб и потвърждаваше, че той не се движи. Ако не беше заблудена, Руис щеше незабавно да се впусне в преследване.

Макар че поставената от ЦРУ задача беше да саботират горивото в танкера и да намерят доказателства, че венецуелците доставят контрабанди оръжие на Северна Корея. Хуан бе сметнал, че има добра възможност да добави трета цел към мисията – възвръщане на анонимността им.

През последните няколко години се забъркваха в бели по цялото земно кълбо със страни от Третия свят и от време на време влизаха в сражения с някой военен кораб, дори потопиха няколко. Взети поотделно, инцидентите не бяха в състояние да разкрият истинската същност на „Орегон“, но бяха плъзнали слухове за някакъв шпионски кораб, кръстосващ моретата, въпреки че историите силно си противоречаха относно името му и как изглежда. Ала Хуан и офицерите му бяха съгласни, че е само въпрос на време някой да събере две и две и да ги разкрие. Това означаваше, че трябва да предприемат действия, които не само да убедят всички, че екипажът на митичния шпионски кораб е съставен от събрани от кол и въже наемници, но и че вече не представлява никаква заплаха, тъй като е бил пратен на дъното.

Хуан измисли как да постигне целта си, когато научи, че единственият оцелял близнак на „Орегон“ ще бъде нарязан за скрап. Преди да бъде превърнат в технологично чудо, „Орегон“ беше яко работно добиче, мъкнещо товари между Северозапада и Азия. Бяха построени общо четири такива кораба, но срокът за експлоатация беше изтекъл за всички, с изключение на „Вашингтон“, който продължаваше да пори водите около едноименния щат и Аляска.

Когато „Вашингтон“ тръгна към гробището. Корпорацията го купи на безценица и така задейства плана на Хуан. През последната седмица екипажът бе работил върху преправянето му, така че „Вашингтон“ и „Орегон“ да изглеждат напълно еднакви. Освен това напълниха трюмовете с амониевия нитрат, с който трябваше да е натоварен „Орегон“. После бяха преместили „Вашингтон^“ до мястото му между отдалечените острови и бяха оставили на него Ерик Стоун и Марк Мърфи, които трябваше да се погрижат за последните приготовления.

Частта от мисията за възстановяване на анонимността беше старателно планирана така, че да въвлече една от венецуелските фрегати в сражение. Еди Сенг се беше погрижил началникът на пристанището Мануел Лозада да докладва на висшестоящите за пристигането на „Орегон“, като Еди остана плътно до Лозада, за да държи в течение Макс за действията на венецуелците. Лангстън Овърхолт, техният човек в ЦРУ, ги информираше постоянно за местоположението на венецуелските бойни кораби чрез сателитно наблюдение. „Марискал Сукре“ беше най-близката патрулираща фрегата, така че те знаеха, че целта им ще дойде от запад.

След като събраха информацията за контрабандата, оставаше само да примамят фрегатата до пустите острови, където бе скрит „Вашингтон“.

Мърф беше създал вариант на капсите на Кевин Никсън, осигурили театралното убиване на Еди, само че за „Орегон“. В момента, когато батареята „Метал Сторм“ неутрализира ракетата достатъчно близо до кораба, за да накара Руис да си помисли, че целта е поразена, Мърф бе активирал експлозивите на палубата на „Орегон“ и приготвените струя газ, които създаваха впечатление за бушуващ пожар, без да излагат кораба на опасност. Беше уверил Хуан, че дори боята няма да пострада.

„Вашингтон“ обаче нямаше подобен късмет. С помощта на Ерик Мърф бе покрил палубата му с контейнери, които при детониране щяха да изхвърлят желиран бензин, подобно на мнимия пожар на „Орегон“. Допълнителни експлозиви бяха поставени по целия кораб, включително и в надстройката на моста.

Хуан беше спрял „Орегон“, докато фрегатата не приближи достатъчно, за да използва оръдието си, като стоеше на място, от което лесно можеха да се озоват от подветрената страна на Исла Караха дел Оесте. След като островът ги закри, Хуан даде пълен напред, тъй като „Марискал Сукре“ щеше да се цели в предполагаемото местоположение на „Орегон“, вземайки предвид по-ниската му поддържана скорост. Снарядите паднаха зад кърмата, без да нанесат никакви поражения. Когато и последният се заби във водата. Мърф задейства експлозивите на палубата на „Вашингтон“.

Хуан смяташе, че има равни шансове „Марискал Сукре“ да ги последва в пролива или да ги прехване от другата страна, и трябваше да знае със сигурност в каква посока да тръгне, за да се озове извън обхвата на радара, когато фрегатата забележи горящия „Вашингтон“. Джордж Адамс-Гомес беше скритият коз, който улесни това решение.

Гомес, който беше получил прякора си, защото навремето ходеше с жена, която бе двойница на оригиналната Мортиша от „Семейство Адамс“, беше пилотът на хеликоптера на „Орегон“ Корабът имаше един MD 520N, скрит в задния трюм, който можеше да се подготви за излитане за десет минути, но тази нощ Гомес се беше настанил удобно в оперативния център.

Освен пилот на хеликоптер, Гомес бе и най-добрият им оператор на дронове. „Орегон“ бе оборудван с множество такива апарати за въздушно разузнаване и Хуан бе наредил изстрелването на един, докато фрегатата приближаваше. Стандартният четиримоторен модел бе модифициран от Макс така, че да може да носи камера с висока резолюция, свързана с „Орегон“. Гомес, който имаше мустаци, с каквито би се гордял и самият Уайът Ърп, и такава външност, че Мърф веднъж беше предложил да организират конкурс по красота между него и Мак Ди, се взираше в монитора и експертно държеше дрона точно над вълните, извън обхвата на радара на „Марискал Сукре“.

Благодарение на летящото око те видяха как фрегатата се насочва към северната част на острова, така че Хуан нареди да обърнат и „Орегон“ излезе от пролива и се скри зад следващия остров преди появата на „Марискал Сукре“.

— Гомес, обърни, за да имаме добър изглед към „Вашингтон“ – каза Хуан.

— Няма проблем. – Дронът се обърна майсторски. Светлините на „Марискал Сукре“ се виждаха зад горящия товарен кораб. – Така става ли за художествена снимка?

— И Спилбърг би ти завидял. На какво разстояние си?

— Пет километра.

— Би трябвало да е достатъчно. Не мога да кажа същото за „Марискал Сукре“, но това е техен проблем. Знаят какъв е товарът. Всичко готово ли е, господин Мърфи?

— Само кажете – отвърна Мърф с пръст в готовност.

— Действайте.

Мърф натисна колчето.

Внимателно разположените експлозиви до амониевия нитрат в трюма на „Вашингтон“ бяха детонирани и дадоха началото на верижна реакция в тора. На екрана беззвучно разцъфна гигантско огнено кълбо. Корабът беше разкъсан от взрива и се разпели на две. Парчета от корпуса заваляха по съседните острови. Единствено прекършеният кил отиде на дъното, оставяйки малко за оглед, дори венецуелците да изпратеха екип. Доколкото знаеха, взривеният кораб беше „Долос“ и нямаше да открият никакво доказателство, че грешат.

Хуан имаше чувството, че гледа потъването на самия „Орегон“, и съжалението го жегна отново. Поне това бе по-благороден край за „Вашингтон“, вместо да бъде нарязан и продаден за скрап.

Малко цунами помете островчетата и се понесе към „Марискал Сукре“, който се люлееше бясно от ударната вълна. Секунди по-късно и дронът се люшна пиянски.

Гомес едва го овладя.

— Леле, беше по-силно, отколкото очаквах. – Той издигна дрона и го изравни. Със сигурност никой на фрегатата не обръщаше внимание на радара, ако изобщо бе оцелял от взрива.

Гомес насочи камерата към фрегатата. Не се виждаше никакво движение.

— Е, това определено ги събуди – каза Макс.

— И им спука тъпанчетата – добави Хуан. – Ще се изненадам, ако са им останали здрави прозорци на мостика.

— Ако ще ходят някъде, ще е към най-близкото пристанище за ремонт.

— Така е. Гомес, дръж ги за всеки случай под око, докато не се отдалечим на петдесет километра. После зарежи дрона.

— Дадено.

Корпусът застена, когато ударната вълна от взрива на двайсет и пет километра от тях ги достигна.

— Макс, преименувай ни отново на „Орегон“. „Долос“ ни служеше добре, но предаваме името му на морето.

— С удоволствие.

Името на кърмата можеше да се сменя за миг с помощта на магнитния панел, който бе програмиран да изписва всичко и с всякакъв шрифт. С едно натискане на бутон Макс деактивира магнитите и железните стърготини по корпуса паднаха. Той магнетизира новите и дюзите ги изхвърлиха по местата им, образувайки името „Орегон“. Щом излезеха в открития океан далеч от морските пътища, екипажът щеше да пребоядиса корпуса в нови цветове, да размести оборудването по палубата, да добави фалшиви товарни палети и да свали втория комин, променяйки напълно силуета на кораба. „Орегон“ щеше да влезе в следващото пристанище в напълно различен образ. Всички се справихте отлично – обяви Хуан. – Бих казал, че току-що си осигурихме още няколко години анонимност. При следващото слизане на сушата аз черпя.

— Чух те – каза Макс. – Да знаеш, че ще ти излезе солено.

— Нищо против. Господин Стоун, след като излезем от обхвата на радара, продължете по курс към „Дискавъри“.

— Чакайте само да видят записа – възкликна Мърф. – Мак Ди и Троно ще съжаляват, че са пропуснали купона.

Хуан отиде при Мърф и му даде картата памет от телефона на лейтенант Домингес.

— Преди да се хвалиш с пиротехническите си таланти, първата ви задача с Ерик е да дешифрирате това.

Мърф завъртя картата между пръстите си.

— Струва ми се влажна.

— Беше в джоба ми, когато цопнах във водата. Линк има и един лаптоп за вас, но той би трябвало да е сух и здрав.

— Жалко – рече Мърф. – Обичам предизвикателствата.

— Имам предчувствието, че новата ни приятелка адмирал Руис няма да се зарадва, ако открием какво има на тази карта. Искам да знам какво друго е намислила.