Пираня

36.

Берлин

Хуан изтича по следите до ъгъла на сградата, където те изчезваха в подлез под трамвайна лиши. В другия край зърна силуета на Базен, бързащ към паркиран джип „Мерцедес“. Той скочи вътре, запали и се понесе право към Хуан.

Хуан стреля два пъти в предното стъкло, преди да му се наложи да се хвърли настрани. Куршумите не улучиха целта си. Хуан се затича към аудито.

Ерик беше успял да си пробие път през тълпата студенти и тъкмо бе стигнал до колата. Хуан посочи отдалечаващия се джип,

— Базен се измъква! Влизай.

Електронното запалване се задейства, Хуан форсира двигателя и превключи на скорост, преди Ерик да е затворил вратата. Гумите захапаха снега и се разнесе метално стържене – Хуан одраска паркиралата пред тях кола в стремежа си по-бързо да излезе от паркинга.

Мерцедесът зави с поднасяне на ъгъла и изчезна от поглед. Хуан настъпи газта. Четирите гуми на аудито се завъртяха бясно в търсене на сцепление с хлъзгавия път.

Мерцедесът беше по-тежък и се движеше по-сигурно, но по-лекото ауди имаше предимство с двойната си предавка. Хуан го настигаше и се намираше на половин пресечка зад него, когато мерцедесът започна да прави серия остри завои в опит да се отскубне

— Въпреки че движението не бе натоварено, пак имаше много коли, през които да се провират. Мерцедесът блъсна едно волво, докато го задминаваше, и седанът се завъртя пред аудито. Хуан рязко завъртя кормилото, за да не блъсне напречно колата с пищящия й шофьор.

— Ще убие някого, ако не го спрем – каза Ерик.

— Работя по въпроса – процеди през зъби Хуан.

— Завиха на поредния ъгъл, мерцедесът удари паркирани коли и Хуан се понесе след него като състезател на рали, бързаш към финала. Доближи аудито до задната броня на джипа и рязко завъртя волана наляво. Мерцедесът поднесе странично, но имаше достатъчно мощност, за да не се завърти.

Аудито се откъсна от бронята и Хуан трябваше да стисне с всички сили волана, за да не се блъсне в една улична лампа. Мерцедесът вече беше на две коли дължина пред тях.

Хуан трябваше по един или друг начин да сложи край на гонитбата. Свали стъклото на прозореца, извади колта и се прицели в задната гума на джипа.

Стреля три пъти. Третият куршум улучи и гумата се пръсна.

Голата джанта се заби в снега и задницата на мерцедеса поднесе. Докато Хуан прибираше ръката си, аудито се озова върху заледен участък и той трябваше да намаля значително, за да овладее колата. Мерцедесът беше на половин пряка пред тях, така че Хуан настъпи газта, за да го настигне.

Базен се носеше към червен светофар, но не показваше никакво намерение да намали скоростта. Отляво по другата улица приближаваше трамвай.

Макар че трамваите се движеха по вградени в паважа релси, техните седем вагона бяха много по-тежки от автобус и им трябваше повече време да намалят скоростта, особено когато релсите бяха хлъзгави от снега и леда.

Базен даде газ в опит да пресече преди трамвая. Изпод трите здрави гуми захвърча сняг, но голата джанта се въртеше безполезно и забавяше джипа.

Не успя.

Трамваят блъсна задната половина на джипа, разминавайки се на сантиметри с вратата на шофьора. Смачканият мерцедес направи пирует във въздуха. Трамваят почти не трепна от удара.

Хуан не искаше да бъде сполетян от същата съдба. Той рязко завъртя волана наляво и леко натисна газта, за да запази контакт с пътя. Благодарение на по-доброто сцепление с четирите колела аудито успя да завие зад спиращия трамвай, като се размина на косъм с последния вагон. Хуан наби спирачките и системата против блокиране заскърца, докато се мъчеше да спре колата, която се носеше към един мост над река Шпрее, най-големия ваден път на града.

Поради наклона и допълнителната скорост аудито прелетя над парапета и се приземи в крайречния парк до моста. Снегът тук беше още по-дълбок и ако колата спреше, Хуан никога нямаше да успее да я изкара без някой да го издърпа. Той махна крака си от спирачката, даде газ и зави наляво, рискувайки да полети в реката.

След като премина на зигзаг парка, той скъса някаква верига, служеща за бариера, отново се озова на улица и обърна назад към мястото на катастрофата.

Наложи му се да направи обиколка през няколко пресечки и излезе зад вече спрелия трамвай, наобиколен от коли, които не му позволяваха да доближи на повече от половин пряка от целта си.

Хуан отвори вратата и се втурна към мястото на катастрофата. Пътниците от трамвая вече бяха слезли по настояване на ватмана, който помагаше на Базен да излезе от смазаната си кола. Дори от това разстояние Хуан виждаше, че предпазните възглавници са се задействали и са го спасили от сериозно нараняване.

Базен изблъска ватмана и излезе със залитане от джипа. Затърси сред тълпата, докато не срещна погледа на Хуан, после погледна задръстването, след което се качи в трамвая. Сниши се, за да се скрие сред пътниците, и се затича към кабината. Трамваят потегли въпреки виковете на ватмана, който се опита да се качи, преди вратата да се затвори в лицето му.

Хуан забяга покрай ускоряващия трамвай, стреля три пъти в стъклената врата и я разби. Напъха пистолета в джоба си и се хвана с две ръце за вратата, но в същия миг краката му се озоваха върху лед. Подхлъзна се и трамваят го повлече, а парченцата счупено стъкло се забиха в дланите му.

Хуан събра всичките си сили и се набра през зейналата дупка на мястото на вратата. Щом се озова на пода, от стената над главата му рикошираха куршуми. Метна се зад най-близката седалка и отвърна на огъня, но Базен беше добре скрит в кабината на ватмана. Хуан се опита да дръпне аварийната спирачка над вратата, но Базен блокира сигнала.

Хаитянинът се подаде от кабината и стреля още два пъти. Хуан също изстреля последните си два патрона, като едва не улучи противника си в главата. Базен отново се подаде, но затворът на пистолета му беше дръпнат назад – той също беше свършил патроните.

В този момент хаитянинът сложи нещо, вероятно чантата на ватмана, върху педала „спирачката на мъртвеца“ – предпазно устройство, което би трябвало да спре трамвая, ако водачът му излезе от строя. Макар че Базен излезе от кабината, неуправляемият трамвай продължи да се носи по улиците, блъскайки изпречилите му се коли. Базен взе пожарогасител от кабината, отиде до най-близкия прозорец и го разби. Канеше се да скочи, оставяйки Хуан в трамвая, който летеше с пълна скорост към Т-образно кръстовище. Ако не спреше преди завоя, трамваят щеше да дерайлира и да се забие с шейсет километра в час в лобито на някаква офис сграда.

Хуан се втурна напред и се хвърли, като сграбя ръката на наемника, преди да е изскочил навън. Базен увисна на ръба.

— Не и преди да взема това – промърмори Хуан и бръкна в пазвата му. Пръстите му сграбчиха дисертацията и той я издърпа.

Само че Базен също беше сграбчил документа го отвори. Наведе се навън и тежестта му стана твърде голяма, за да може Хуан да го задържи с една ръка. Базен падна, все още стиснал втората половина от дисертацията, която се беше разкъсала, оставяйки другата у Хуан.

Базен пъргаво се претърколи в снега, след което скочи на крака и се втурна към някаква пресечка. Хуан пък изтича в кабината, изрита чантата от пода и натисна голямото червено копче, надявайки се, че това е аварийна спирачка.

Спирачките запищяха, трамваят залитна и се плъзна по релсите. Намали до трийсет километра в час, когато стигна завоя. Наклони се на една страна, но не дерайлира, след което спря насред кръстовището.

Хуан отвори вратата и в същия миг Ерик спря аудито до нея.

— Добре ли си? – попита, докато Хуан се качваше.

— Нищо ми няма – с отвращение отвърна Хуан. Но Базен се измъкна.

— С дисертацията ли?

— С половината. – Той показа на Ерик разкъсания документ.

— Мога да започна да превеждам още в самолета. Да се надяваме, че ще е достатъчно, за да открием върху какво работи Кензит.

— Да се връщаме на летището преди цялата берлинска полиция да тръгне да ни задава въпроси.

Ерик потегли, докато приближаващият вой на полицейските сирени отекваше от околните сгради.