Пираня

45.

Линк и Еди пълзяха петнайсет минути, за да излязат на позиция зад ъгъла непосредствено до циментовия завод. Двамата легнаха в една канавка на десетина метра от пътя. Линк положи гранатомета на корема си.

— Готов съм – каза той на Еди.

— И аз. – Еди се свърза с Линда. – Покажи им жертвения агнец.

— Идва към вас.

Прасето се засили от скривалището си и префуча покрай тях, превръщайки се в отлична мишена за бронетранспортьора и основното му оръдие. Веднага щом камионът ги подмина, монтираната зад решетката картечница затрещя, но куршумите й – както и се очакваше – отскочиха от бронята на ратела. Прасето направи рязък обратен завой на чакъла, когато 20-милиметровото оръдие откри огън. Камионът мина отново покрай Линк и Еди и почти се добра до скривалището си зад скалата, когато от задницата му забълва пушек. Прасето се отклони от пътя и изчезна по склона към езерото.

Това беше знак за бронетранспортьора да го подгони и той не ги разочарова. Командирът очевидно беше уверен, че е нанесъл смъртоносна рана, и искаше да потвърди попадението си.

Машината мина с рев покрай канавката на Линк и Еди и спря в началото на склона, а от разнебитеното Прасе продължаваше да бълва дим. Страничните врати се отвориха и четирима мъже с камуфлажни дрехи и каски скочиха навън, насочили автомати към камиона.

Линк и Еди излязоха от скривалището си и се втурнаха към тях.

— Хвърли оръжието! – извикаха и двамата на грубия креолски, на който ги беше научил Мак Ди по радиото.

Наемниците на Базен бяха или твърде смели, или твърде тъпи да осъзнаят, че са ги хванали по бели гащи. Те приклекнаха около бронетранспортьора и вдигнаха оръжията си за стрелба.

Не получиха второ предупреждение. Еди майсторски свали трима. Линк очисти четвъртия с пистолета си. Но водачът на машината така и не приемаше поражението. Той даде на заден и завъртя оръдието към тях.

Линк поклати глава на идиотията му. Прибра пистолета, вдигна гранатомета на рамо и дръпна спусъка, преди оръдието да застане на позицията. Противотанковият снаряд пръсна бронетранспортьора на парчета.

Линк захвърли празната тръба и ядосано изрита

чакъла.

— Дотук със „Завръщането на джедаите“ – промърмори той.

— Идеята си я биваше – каза Еди и се свърза с Линда. – Какви са пораженията по Прасето?

— Никакви – отвърна тя. — Благодарение на ужасното шофиране на Ерик изобщо не успяха да го улучат. Димната завеса подейства точно както предположихте.

Прасето изкачи брега. От дима вече нямаше и следа.

Двамата приближиха и провериха наемниците. И четиримата бяха мъртви.

Еди огледа най-едрото тяло и после Линк, сякаш ги сравняваше.

— Какви ги мисли коварният ти ум? – поинтересува се Линк.

— Че можеш да минеш за хаитянин от далеч.

— Може би, но вече си нямаме „Рател“.

— Но пък си имаме Прасето. Ами ако наемниците са го заловили и го карат към завода? Решат ли, че си един от тях, можем да доближим последния бронетранспортьор. На Прасето му остана една ракета.

Линк обмисли плана и кимна.

— Идеята ми харесва, но се нуждаем от нещо, за да се вържат наистина.

— От какво?

Линк взе радиостанцията на един от наемниците и започна да облича най-малко окървавената униформа.

— Ще трябва отново да прибегнем до езиковите познания на Мак Ди.

Базен се опита да се свърже с третия „Рател“, но в отговор чу единствено шум. Той надникна от скрития прозорец на главната сграда, но видя само димен стълб зад хълма.

Дори бронетранспортьорът да беше изгубен, това не променяше нещата. Ако Кабрило и хората му атакуваха, щяха да изложат на опасност живота на шейсет души. А и една фронтална атака бе равносилна и самоубийство, тъй като четвъртият „Рател“ и хората му бяха заели позиции отвън.

Иззад хълма се появи машина, но не беше липсващият бронетранспортьор, а камионът, наричан от Корпорацията Прасето. Базен се канеше да нареди на последния „Рател“ да открие огън, когато видя един от хората му да се подава през открития покрив, да размахва ръце и да крещи радостно. Други двама бяха в кабината и караха плячката си към циментовия завод.

Мъжът на покрива вдигна радиостанцията към устата си. Базен се заслуша в своята, но едва го чуваше заради рева на двигателя и вятъра. Крещеше на креолски, че са заловили американския камион и да не стрелят.

— Свободно — каза Базен на хората си.

Кензит му бе дал информация за Линда Рос и екипа й, но ги следеше само от време на време, когато можеше да отклони вниманието си от мисията с дроновете. Базен не възразяваше, тъй като държеше положението под контрол, а и полицията идваше за подкрепление.

Докато заловеното Прасе приближаваше, Базен уверено се обади на Кензит с намерението да му каже, че вече няма да се нуждае от помощта му и че може да се съсредоточи изцяло върху унищожаването на „Еър форс 2“.

— Какво става там, по дяволите? – извика Кензит веднага щом вдигна. Базен остана шокиран. Никога не го беше чувал толкова ядосан.

— Какво да става? Залових машината на Корпорацията. Всичко свърши.

— Не е свършило! Нищо не виждам. Нещо е станало със „Сентинел“. Екранът ми угасна и не мога да се свържа с никого от техниците. В момента се опитвам да възстановя връзката. Замъквай си задника вътре и разбери какво се е случило. И не се помайвай. Започни процедурата по самоунищожаване. Трябва ми един час да завърша мисията. Действай!

Кензит затвори.

Базен се канеше да тръгне към тунела, когато осъзна, че Кензит не е бил в състояние да види и как се е разиграла битката между бронетранспортьора и камиона.

С растящ ужас погледна през прозореца. Прасето вече беше достатъчно близо, за да различи лицата на хората, и веднага забеляза две неща – водачът на камиона имаше дупка от куршум на челото, а мъжът отгоре, който крещеше на креолски, не беше от наемниците му. А най-вероятно Франклин Линкълн.

Вдигна радиостанцията да нареди на хората си да открият огън, но беше твърде късно. От едната страна на Прасето излетя ракета и пръсна последния „Рател“ на парчета, а мъжете около него изпопадаха на земята.

Базен чу Линкълн да вика на заложниците да залегнат. Всички се хвърлиха като един на земята и картечницата зад фалшивата броня на Прасето задъвка хората му като месомелачка. Еди Сенг се присъедини към Линкълн на покрива и също откри огън. Още двама от хората му паднаха. Останалите се пръснаха към най-близките укрития. Беше само въпрос на време да бъдат победени.

Базен беше бесен, че Кензит не е в състояние да поддържа безценната си машина в работещо състояние точно когато беше най-необходима. Знаеше си, че техническите проблеми при едно толкова сложно устройство са неизбежни. Сега единствената му възможност бе да отиде до „Сентинел“, да задейства процедурата за самоунищожение и да избяга със скутера, който бе скрил при една от пристройките до брега. Изобщо не бе очаквал да се стигне дотук, но винаги планираше за най-лошия сценарий, така че имаше и джип, който го чакаше от другата страна на езерото.

Колкото до наемниците, винаги можеше да си набави нови с парите, които точеше от наркобароните. И когато „Сентинел 2“ заработеше, щеше да си купи толкова, колкото иска. Хаити пак щеше да е в ръцете му.

Но Базен не можеше да позволи Корпорацията да залови „Сентинел“ непокътнат. Кензит беше проявил съобразителност да вгради в телескопа система за самоунищожение, която не бе просто експлозив, който да съсипе оборудването. То можеше да бъде възстановено. Истинското съкровище беше самата пещера Оз с нейните уникални природни качества. Някой някога би могъл да я използва отново и да построи копие на „Сентинел“.

Кензит бе построил телескопа си така, че да не позволи подобно нещо. Устройството използваше двайсеткилограмово ядро кобалт-60 от старо медицинско оборудване, което фокусираше неутриното. Самата пещера беше радиоактивна, но не дотолкова, че да представлява опасност. Взривяването на ядрото в нея обаче щеше да повиши радиацията за поколения напред и построяването на втори неутринен телескоп на същото място щеше да стане невъзможно.

Докато битката отвън продължаваше да бушува, Базен взе едно РПГ от оръжейната, в случай че хеликоптерът на Корпорацията се опита да го преследва през езерото. Въоръжен и с картечен пистолет „Узи“, той тръгна по тунела към Оз, за да стартира процедурата, която щеше да унищожи завинаги „Сентинел 1“.