Пираня

14.

След като спря да приберат „Дискавъри“ без никакви инциденти и излезе извън обхвата на радара и в международни води, „Орегон“ пое на северозапад.

На следващия ден отпочиналият Хуан седеше зад бюрото си и четеше докладите на екипите. Въпреки някои спънки при изпълняването на плановете, резултатите бяха такива, каквито очакваха. Хуан изпитваше тиха гордост от здравата работа на хората си, както и от способността им да мислят бързо и според обстоятелствата.

След късо почукване по вратата и отсечено „Да“ в каютата влязоха Ерик и Мърф. Стоуни изглеждаше облечен в дрехите си от снощи, но Хуан знаеше, че той има няколко комплекта бели ризи и жълто-кафяви панталони. Мърф пък беше сменил тениската с друга, на която бе изобразена горяща фигура с надпис „Опитах го у дома“ под нея. След няколкото часа почивка през нощта двамата се бяха посветили на разбиването на лаптопа и картата. Лицата им сияеха тържествуващо.

— Май не сте имали късмет с хакването – иронично подхвърли Хуан.

— Au contraire,* mon председателю – отвърна Мърф. – Нямаха никакъв шанс.

[* Напротив (фр.). – Б.пр.]

— Съвсем прости алгоритми за криптиране от военен порядък – добави Стоуни.

Доколкото Хуан знаеше, не съществуваше компютърна система, в която Ерик и Мърф да не са в състояние да проникнат.

— Какво намерихте на лаптопа? – попита той.

— Съкровищница на информация за контрабандата на оръжие – каза Мърф. – Корабни манифести, плащания, какво ли не. Момчетата от Лангли ще имат доста работа.

— А телефонът?

— Възстановяването на файловете му отне повече време заради повредите от водата – обясни Ерик. – Открихме обичайните есемеси и списък на проведените разговори, пак свързани с контрабандната операция. Попаднахме и на няколко файла. Единият е особено интересен.

— Защо?

— Защото съдържа дати. Четири. От последните три месеца. Четвъртата дата е след два дни.

— Все още работим върху това с какво са свързани – обади се Мърф. Под всяка дата има някакъв код. – Той прочете: – Алфа седемнайсет. Бета деветнайсет. Гама двайсет и две. Делта двайсет и три.

— Очевидно гръцките букви са поредни – каза Ерик, – но не успяхме да дешифрираме модела на числовата прогресия.

— Ако изобщо съществува такава – добави Мърф.

— Може да са случайни, макар че възходящата тенденция показва, че не е така.

— И нямате никакви теории какво може да означават? – попита Хуан.

Мърф поклати глава.

— Преровихме лаптопа за всичко, свързано с тези кодове и дати, но не открихме нищо. Без повече данни сме в задънена улица.

— Ще предадем информацията на Лангстън Овърхолт. Може пък неговите хора да открият някакво обяснение за датите според техните сведения. След това, що се отнася до нас, работата ни е свършена, можем да си приберем парите, точно навреме за тримесечните дялове.

Всички от екипажа бяха съдружници в Корпорацията и печалбите се разпределяха след отчисляване на разходите според позицията и продължителността на службата. Макар че работното време бе дълго и мисиите рисковани, всеки можеше да очаква луксозен живот след годините, прекарани на борда на „Орегон“.

Тази вечер Корпорацията се наслади на петзвездна вечеря. Докато поднасяха кафето, Хуан каза:

— Предстои ни дълго пътуване до Малайзия, за да разбием пиратския кръг в пролива Малака, така, че се надявам да имате планове как да прекарате най-добре почивката в Ямайка.

— Уговорих Линда за един момичешки ден в „Сънсет Клиф Спа“ – сподели Джулия. – Четох, че е най-добрият нов курорт в Монтего Бей.

— А аз пък я уговорих в замяна на масажите и маникюра да покара уиндсърф с мен – добави Линда.

— Да видим дали ще ти се кара след няколко чаши добро совиньон блан и разтъркване на ходилата – не й остана длъжна Джулия. – А ти, Линк? Какво ще кажеш за един масаж?

— Майтапиш ли се? – изхили се той. – При всички онези крайбрежни пътища? Време е да изкарам мотора от трюма. И тъй като в Мобай има нов търговец на „Харли“, който дава мотори под наем, Еди ще дойде с мен.

— А ти, Хали? – попита Хуан. — Замислил ли са някакви приключения?

— Имам чувството, че може и да си намеря някое Мак Ди и Троно ще ме водят в някакъв бар име „Уотърфронт“ на Хип Стрип. Твърдят, че там предлагали най-доброто мохито на северния бряг.

— Внимавай с тия двамата. Не искам да се събудиш и да се чудиш къде са се дянали дрехите ти. – Хуан погледна към Мърф. – Нека позная какво сте намислили…

— И още как! Време е да подготвим скейтборд парка. Ерик ще ми помогне да изградя нов улей. Опитвам се да изобретя нов трик на име Мърф 720. – Хуан с неохота беше позволил на Мърф да превръща палубата в детска площадка, когато има такава възможност. Това бе малка цена за лукса да има подобен технически магьосник в екипа си.

— Не се безпокой – намеси се Ерик. – Ще снимам, за да могат всички да се забавляват, докато го гледат как изхвърча в морето.

— А ти, Хуан? – поинтересува се Джулия. – Има ли някъде плаж с твоето име?

— Не, ще остана на борда да наваксам с бумагите и да се погрижа за попълването на запасите.

— Как ли пък не – подхвърли Макс.

— Сериозно. Ще се оправя.

Макс се спогледа с Джулия.

— Права беше. Ние сме единствените, които знаят какво е най-добро за него.

Хуан ги изгледа. Умееше да разпознава конспирацията.

— Какво сте намислили, разбойници такива?

— Помислихме си, че няма да приемеш добре идеята за малко разпускане, така че си позволих да наема едва рибарска лодка за утре – каза Макс. – Обръщането на няколко бири и сборичкване с риба тон ще ти се отрази добре.

Хуан ги изгледа поред и разбра, че споровете са безсмислени. Вдигна примирено ръце и се разсмя.

— Добре. Ще отида. Но после се връщам на робота.

— Точно това искахме да чуем. Няма да съжаляваш.

Монтелибано, Колумбия

Докато хеликоптерът се спускаше към площадката, Ектор Базен гледаше обширното имение в подножието на залесения склон недалеч от село Монтелибано. С терасираните си градини, тенис кортове и три плувни басейна, с които би се гордял и някоя хавайски курорт, то бе крещящо свидетелство, че трафикът на кокаин е изключително доходоносен за собственика му Алонсо Талон. Но разкошната вила показваше също, че Талон може да си позволи бизнес предложението на Базен.

Полетът от международното летище на Картахена бе отнел по-малко от час – горе-долу същото време, което му бе нужно да долети с частния си самолет до Колумбия от Хаити. Поради подозрителността на Талон Базен и тримата му спътници бяха принудени да пътуват с негов хеликоптер, вместо да наемат свой. Охраната с РПГ-та гарантираше, че никой друг хеликоптер няма да припари до имението.

Когато кацнаха на площадката, Базен и хората му излязоха на изгарящата тропическа жега и се озоваха срещу десетина мъже, насочили към тях автомати „Хеклер и Кох“ G36. Базен пристъпи и спря през единствения, който не държеше оръжие – Серджо Портила, дясната ръка на Талон. Разпозна якия подчинен по тънките мустачки и татуирания пламтящ череп на врата. Портила също прецени на око Базен, за да се увери, че е човекът от снимката, която им беше изпратена.

Подобно на повечето хаитяни, кожата на Базен бе като гладък абанос, а косата късо подстригана. Висок метър и осемдесет и пет и гъвкав като пантера, той криеше мускулесто тяло под добре ушития костюм „Армани“.

— Трябва да ви проверя за оръжия – изръмжа Портила. Базен забеляза издутината под сакото му, която означаваше, че или костюмът му е прекалено тесен, или пистолетът под него е твърде голям.

Хората му замърмориха недоволно, но Базен ги изгледа и те млъкнаха. Знаеше, че това е част от ритуала. Новите посетители обикновено не можеха да влязат в къщата, още по-малко, ако не са претърсени. Той вдигна ръце и се остави да бъде обискиран от глава до пети.

След като се увери, че Базен е невъоръжен, Портила му кимна да го последва, зарязвайки хората му при хеликоптера. Срещата насаме бе едно от условията да получи аудиенция при Талон.

Тръгнаха по обиколен маршрут през мраморните коридори и пищно обзаведените помещения на прохладното имение. Базен едва потисна презрителната си усмивка при вида на позлатената украса. Вкусът на Талон клонеше към грандиозното и крещящото и нямаше нищо общо със собствените му спартански предпочитания.

Когато стигнаха целта си, огромният кабинет на Талон се оказа повторение на онова, което бе видял дотук. Всяка повърхност, която не бе тик или гранит, бе позлатена, за да покаже по-добре богатството на собственика. До едната стена имаше добре зареден бар с най-различни скъпи марки уиски и портвайн. На другата стена бе окачен оригинален Пикасо от кубистичния му период. В дъното на помещението се мъдреше гигантско бюро от черешово дърво.

Алонсо Талон седеше сковано зад бюрото и наблюдаваше подозрително вървящия към него Базен.

Копринената му риза се беше опънала в опит да скрие шкембето, резултат от твърде многото изискани ястия и изтънчени вина. Вълнистата му коса блестеше на слънчевата светлина, лееща се от прозореца зад него.

Талон не стана, нито протегна ръка. Просто даде знак на госта си да седне в едно от кожените кресла срещу бюрото и Базен се възползва от предложението.

— Благодаря, че се съгласихте да се срещнем, господин Талон – поде Базен на английски. Макар, че майчиният му език бе френски креолски, той бе научил английски като малък от американските мисионери в Порт о Пренс. Не говореше испански и знаеше, че Талон владее английския доста добре.

— Демонстрацията ви бе убедителна, господин Базен. Сведенията ви за операцията на ДНЕ спестиха много пари на организацията ми. Освен това успяхме да се отървем от петима агенти.

Directión Nacional de Estupefacientes. Агенцията за борба с наркотиците на Колумбия, бе взела на прицел една от фабриките на Талон. Информацията на Базен му бе позволила да закрие производството преди операцията и да устрои засада на агентите.

— Наречете го жест на добра воля от моя страна – каза Базен и се усмихна. — Безплатен, разбира се.

— Казахте, че имате бизнес предложение, което ще ми осигури и занапред подобна информация.

— Да. Предложението ми може да бъде много изгодно и за двама ни.

— Отдавна ли сте в този бизнес?

— Макар че съм роден и израснал в Хаити, аз се преместих с родителите си във Франция. Там учих, след което постъпих във френските специални части. След един злополучен инцидент бях принуден да напусна и през последните три години проправям нов път за себе си. Възможността, която ви представям, е най-новото ми начинание.

— Вие дори не сте гражданин на Колумбия, още по-малко човек на правителството. Откъде се сдобивате с тази информация?

Базен замълча за по-голям ефект.

— Господин Талон, вярвате ли в магията?

Талон присви очи.

— Какво?

— В магията.

— Разбира се, че не. Това са глупости.

— Жалко, че смятате така. Защото аз продавам именно магия.

Талон не изглеждаше развеселен.

— Това някаква шега ли е? Затова ли дойдохте чак от Хаити? Да ми предлагате магия?

— Да. Магията е онова, благодарение на което продукцията ви продължава да тече от Колумбия за Мексико, където картелите поемат трудната задача да я вкарат в Съединените щати. Магията ще ви предупреждава за операции на властите, преди да са се случили. Ще ви казва кога армията планира да подпали посевите ви. Ще ви съобщава кога враговете ви възнамеряват да превземат бизнеса ви. Информацията за рейда на ДНЕ беше само демонстрация.

Талон задъвка устната си.

— Да предположим, че вярвам, че можете да ми осигурявате тази информация, с магия или по друг начин. Какво ще ми струва тя?

Базен стана и отиде при бара. Избра небрежно бутилка скоч „Макалан“ от 1939 г. и усети как Портила се напрегна зад него. Явно не беше свикнал някой да се отнася така нехайно с бутилка на стойност над десет хиляди долара.

— Никога не съм опитвал тази реколта – каза Базен. – Чувал съм, че била много добра

— Налейте си – предложи Талон. Приемете го като благодарност от моя страна

Базен си сипа и завъртя наситеното с торф питие в чашата, след което отпи глътка. Уискито обгърна езика му като мед и плавно се плъзна по хранопровода.

— Репутацията му е оправдана – обяви той.

— Сигурен съм, че цената, която ще ми поискате няма да се покрие с бутилка скоч

— Така е – потвърди Базен и допи чашата си – Десет процента от приходите ви.

Талон се опули и стрелна с поглед Портила. И двамата избухнаха в смях.

— Да нарека това абсурд, ще бъде подценяване – каза Талон. – Ще откажа щедрото ви предложение.

Безан се намръщи

— Жалко. За съжаление, отказът ви да работите с мен може да ви остави открит за всякакви бизнес рискове. Може да започнат най-неочаквани рейдове. Осуетени доставки, замразени банкови сметки. Цялата ви дейност може да забоксува. Нима десет процента са висока цена за гаранцията, че подобни неща няма да ви се случат?

За първи път Талон се надигна от мястото си, настръхнал от думите на Безан.

— Толкова ли сте тъп, че да идвате в кабинета ми и да ме заплашвате?

— Да ви заплашвам? Не, разбира се. Просто ви предлагам ценна услуга. Естествено е да очаквам да ми бъда заплатено подобаващо. Разбирате ли, аз ще правя пари, докато вие правите още повече пари. Уговорката е съвсем разумна и двамата имаме сериозен интерес от нея.

— Правя предостатъчно пари и сега.

Базен показно се огледа.

— Виждам. Но аз мога да ви осигурявам информация, която ще направи живота ви по-лесен. И не се заблуждавайте, способностите ми за събиране на сведения са безгранични. – Той кимна към картината на Пикасо. — Например, зад това платно има сейф. Стигате до него, като дърпате лост в долния десен ъгъл и отваряте картината наляво като прозорец. Комбинацията е трийсет и шест, осем, седемдесет и две. Вътре държите сто хиляди американски долара, два килограма кокаин, кесия с двайсет диаманта и два револвера „Колт“ с дръжки от слонова кост. Мога да ви кажа серийните им номера, ако искате.

Базен гледаше право към Талон, докато изброяваше съдържанието на сейфа. Ченето на наркобарона увисна, докато го слушаше.

— Аз съм единственият, който знае комбинацията на този сейф. Откъде знаете какво има в него?

— Казах ви. Магия. Може пък да имам рентгенови сателити, които следят тази къща. Или пък дронове, които кръжат денонощно отгоре. Може да съм пратил работници, които са поставили подслушвателни устройства във всяка стая и камери, които никога няма да откриете. Или… – Базен замълча за по-голям ефект. – Или е възможно сред хората ви да има предател.

Не погледна към Портила, но Талон схвана намека.

— Ти? – изкрещя той на Портила. – Нима си ме продал?

Портила вдигна умолително ръце.

— Не, шефе. Верен съм ти, кълна се. Този тип лъже.

— Не лъже. Описа абсолютно всичко, което е в онзи сейф. Предал си ме!

— Заклевам се, че не съм!

Базен пристъпи към бара и сложи ръка до чекмеджето под него.

— Поне аз съм откровен, когато ви казвам, че искам дял от печалбата ви – каза той на Талон. – Не крада зад гърба ви.

— Вярно ли е? – обърна се Талон към Портила. – Нима крадеш пари от мен след всичко, което съм ти дал?

— Не! Моля те, Алонсо!

Но лъжата пролича в очите на Портила. Обхванат от сляпа ярост, той се завъртя и извади никелиран „Смит и Уесън“ от кобура под мишницата си.

Базен не знаеше кого смята да застреля – може би и двамата, – но това нямаше значение. В мига, в които Портила посегна към кобура, Базен рязко отвори чекмеджето и грабна глока, който Талон държеше там за непредвидени случаи. С движение, усъвършенствано от години тренировки, той вдигна полуавтоматичния пистолет и застреля Портила между очите, преди той да е успял да се прицели в Талон, който още гледаше като втрещен.

— Подозирахте го от известно време – каза Базен.

— Просто ви направих услуга.

Талон зяпна скрития пистолет в ръката му.

— Откъде…

— Казах ви. Магия. Уговорихме ли се?

Талон кимна безмълвно и махна на охранителите, които бяха нахълтали в кабинета и сега стояха, вперили погледи в трупа на Портила.

Базен отиде до бюрото и остави глока на него. Извади лист от джоба си и го постави върху оръжието

— Първият номер е на банковата сметка на Портила на Кайманите. Вторият е на моята сметка. Очаквам месечни депозити. И ще разбера, ако процентите са по-малко. Между другото, той спеше с жена ви.

Базен излезе от кабинета и се върна при хеликоптера. Докато хората му се качваха, телефонът му иззвъня. Беше Доктора, вероятно да провери как вървят нещата.

— Къде си? – попита Доктора без всякакви предисловия.

— Току-що приключих бизнеса в Колумбия. Още един успех.

— Добре. Имам нова работа за теб.

— Смятам утре да ида в Мексико и да се срещна с човек от картелите.

— Това може да почака. Имаме по-голям проблем. Необикновен кораб. Името му е „Орегон“. Разполагат с информация, която може да навреди на цялото ни начинание, а дори не го знаят.

— Щом не го знаят, защо да е проблем?

— Защото е само въпрос на време да научат. Можеш ли да осигуриш ударен отряд в Ямайка за утре?