Преследвачът

Шестнайсета глава

Когато телефонът иззвъня, първата реакция на Карол бе възмущение. Осем и десет в неделя сутрин можеше да означава само обаждане от полицейския участък. Тя се размърда и Нелсън се размърка недоволно, с наострени уши. Карол подаде една ръка над завивките и започна да опипва масичката до леглото. Напипа слушалката, домъкна я до ухото си и измърмори в нея:

— Джордан.

— Будилникът ти звъни! — обяви бодро гласът.

Тя успя да определи, че човекът отсреща бе прекалено радостен още преди да се сети кой е.

— Кевин, можеше да проявиш малко милост!

— Никаква милост! Имам добри новини. Какво ще кажеш за един свидетел, видял убиеца да напуска къщата на Дамиен Коноли?

— Моля? Я повтори отново! — промърмори тя. Кевин повтори съобщението. Втория път гласът му я накара да седне на ръба на леглото. — Кога?

— Човекът е дошъл късно снощи. Бил е извън страната по работа. Брандън го е разпитал. Свиква съвещание в девет — обяви Кевин, развълнуван като дете на Коледа.

— Кевин, ти, проклето копеле! Можеше да ми се обадиш досега…

Той се засмя доволно.

— Смятах, че ще се нуждаеш от повече сън, за да изглеждаш красива.

— По дяволите сънят за красота…

— Не се ядосвай! И аз самият разбрах преди пет минути. Можеш ли да доведеш доктора с теб? Тъкмо опитах да му звънна, но никой не се обади.

— Добре, ще прескоча и до него да видя ще мога ли да го изкарам. Той, изглежда, има навика да изключва телефона си. Добре замислено, ако е искал да си докара приличен нощен сън. Не можеш да го объркаш с ченге — добави тя. После затвори и се упъти към душа. През главата й мина мисълта, че Тони може да е изключил телефона, защото е с жената от телефонния секретар. Тази идея направо сви стомаха й.

— Тъпа кучка! — промърмори ядно тя, докато водата я обливаше под душа.

В девет без двайсет вече се бе облегнала на вратата на Тони. След две минути той отвори. Опита се да се съсредоточи в нея с размазан от съня поглед, докато се мъчеше да задържи постоянно смъкващата му се пижама.

— Карол?

— Съжалявам, че трябваше да те събудя — каза тя делово. — Но ти не отговаряш по телефона. Господин Брандън ме помоли да те взема. Имаме съвещание в девет. Появи се свидетел.

Тони разтри очи. Имаше вид на дрогиран.

— По-добре влез — покани я той и продължи надолу по коридора, като остави Карол да затвори вратата след себе си. — Наистина съжалявам за телефона. Късно си легнах, затова го изключих. — Поклати глава. — Можеш ли да ме почакаш малко, докато си хвърля един душ и се обръсна? Иначе ще дойда с моята кола, ако бързаш. Не искам да закъсняваш за моя сметка.

— Ще те изчакам — прие тя и взе един вестник от стелажа. После се облегна на стената и огледа много внимателно обстановката, търсейки някакви следи от чуждо женско присъствие. Почувства се невероятно удовлетворена, когато не откри нищо. Макар да осъзнаваше, че реакцията й бе детинска, това не означаваше, че отговорът бе същият и за другите нощи. И терзанията й продължаваха. Карол знаеше, че просто трябва да се научи да се прави на незаинтересована, докато й мине. Надяваше се това да отзвучи накрая, защото тръпката й към него беше безнадеждна при пълната липса на интерес от страна на Тони.

Десет минути по-късно той се появи отново, облечен в дънки и фланелка за ръгби, с влажни коси и гладко обръснат.

— Съжалявам за преди малко. Напълно съм неадекватен, докато не си взема душ. Сега ми обясни пак какво става. Спомена свидетел.

Карол му разказа малкото, което знаеше, по пътя за колата.

— Това е страхотна новина! — възкликна ентусиазирано Тони. — Първият сериозен пробив, нали?

Тя сви рамене.

— Зависи колко може да ни каже. Ако ни съобщи например, че е видял някакъв червен форд ескорт, това няма да ни придвижи и крачка напред. Трябва да засечем нещо сериозно. Може би нещо като компютърна следа.

— О, да! Теорията за компютъра! Докъде стигна с това?

— Обсъдих я с брат ми. Смята, че е напълно осъществима — отвърна рязко Карол с леден глас, почувствала снизходителното му отношение.

— Страхотно! — запали се той. — Искрено се надявам от това да излезе нещо. Знаеш, че не се опитвах да подценявам идеята ти. Трябваше да работя, като балансирам между вероятностите и реалността, а твоята идея беше извън параметрите ми. Но това е един вид щастливо хрумване по разследването и ние ще се нуждаем от подобни идеи в националната служба за специални задачи. Карол, наистина смятам, че трябва сериозно да обмислиш постъпването си в тази спецгрупа, когато започне да се създава.

— Не мисля, че ще бъдеш очарован от идеята да работиш с мен след това, което стана — отряза го тя с твърд поглед, вперен в пътя пред нея.

Тони въздъхна дълбоко.

— Досега не съм попадал на полицай, с когото да имам желание да работя повторно.

— Дори ако навляза в личните ти територии? — попита тя с горчив тон, като в същото време се мразеше за това, че бърка с пръст в раната и продължава да чопли болната тема.

Той пое дъх.

— Мислех, че се съгласихме да бъдем просто приятели. Знам, че аз…

— Добре! — прекъсна го тя, като се проклинаше, че подхвана този разговор. — Мога да завързвам и приятелства. Какво ще кажеш, кой според теб има най-големи шансове да спечели купата на открития шампионат по тенис в Брадфийлд?

Изненадан, Тони се завъртя на мястото си и се втренчи в Карол. Забеляза дяволитата усмивка в ъгълчетата на устните й. Изведнъж и двамата избухнаха в смях.

Последните заплахи от правителството към затворническата администрация доведоха до това, че надзирателите от затвора „Барли“ бяха започнали да работят по правилата. С други думи, това означаваше, че от двайсет и четири часа затворниците бяха тормозени само двайсет и три. Стиви Макконъл лежеше проснат по корем на леглото си в килията. Нападението, което преживя, му донесе две посинени очи, две пукнати ребра, повече натъртвания, отколкото можеше да преброи и такова сексуално нараняване, което правеше сядането невъзможен вариант за него. Беше помолил управата за единична килия и сега го бяха преместили.

Нямаше никакво значение колко протестираше, че той не е Странния убиец. И пазачите, и пандизчиите пет пари не даваха за воплите му. Осъзна, че надзирателите се отнасяха към него с по-голямо презрение, отколкото към останалите, когато чу отварянето и затварянето на другите килии. Но при него не благоволи да дойде никой, за да го освободи от смърдящата кофа с нечистотии, която го тровеше от ъгъла. Вонята беше някак по-натрапчива и отвратителна, отколкото която и да е от десетките обществени тоалетни, където Стиви Макконъл водеше непознати за секс.

Доколкото можеше да схване, чакаха го мрачни перспективи. Самият факт, че е зад решетките, беше достатъчен, за да бъде виновният в очите на повечето хора. Вероятно целият свят бе убеден, че Странния убиец бе взел последната си жертва, след като сега Стиви Макконъл бе в затвора. След като го освободиха от първия разпит, той, колкото и да бе болезнено за него, осъзнаваше, че всички в работата му, и колеги, и клиенти, щяха да го избягват, отказвайки дори да срещнат погледа му. Достатъчно бе да седне за едно питие в барчето в Темпъл Фийлдс, където бе редовен посетител години наред, за да установи, че солидарните иначе гейове също мистериозно го бяха напуснали. И полицията, и пресата очевидно смятаха, че той е техният психопат. И докато не хванеха Странния убиец, Брадфийлд едва ли можеше да бъде нормално място за живеене за Стиви Макконъл. Решението да се премести в Амстердам, където един бивш негов любовник имаше салон за бодибилдинг по това време, му изглеждаше най-разумно: Изобщо не му бе минало през ума, че може да го следят.

Иронията, че всичко това му се случи тъкмо защото се беше притекъл в защита на един полицай. Той се засмя горчиво. Онова отворено ченге вероятно броеше „благословиите“ му, които Стиви изпрати по негов адрес, придружавайки ги с удари с тухли. Сега си мислеше, че единственото, за което извади късмет от тази история, бе, че така е на сигурно място, за да не се превърне в следващата жертва на Странния убиец. Но в действителност Стиви Макконъл се оказа единствената жертва през онази нощ. А и нямаше никакви изгледи за подобрение на положението. Дори шокираното му семейство не искаше и да чува за него според адвоката му. Докато лежеше там и безстрастно обмисляше бъдещето, той стигна до решението. Намръщи се от болка, когато се преобърна на леглото и свлече ризата от себе си. Трепереше при пронизващото пробождане в ребрата си. Със зъби и нокти той старателно разпра ръба на дънките си. След това на заострения край на една пружина разцепи материята така, че да може да я разкъса на тънки ивици. Навърза ги една за друга. Омота единия край на импровизираното въже около врата си в здрава примка. Качи се на горния креват. Върза другия край на късото въже за рамката на леглото.

Накрая, в девет и седемнадесет, в една слънчева неделна сутрин, той се хвърли с главата напред през ръба.

Подобно на западаща компания, която бе спечелила животоспасяваща отсрочка за всичките си дългове, така и улица „Скаргил“ се бе оживила от развълнувано тичане нагоре-надолу. В центъра на всичко това беше стаята на екипа „ХОЛМС“, където полицаите, забили поглед в екраните, обработваха новата информация, оценявайки новите съответствия, които системата изхвърляше.

В кабинета си Брандън провеждаше съвещание с четиримата си следователи и Тони. Всичките държаха в ръка копие от записания разпит на Тери Хардинг. Шефът им бе успял да дремне само пет часа, но перспективата за някакъв напредък на следствието му бе вдъхнала нови сили и енергия. Издаваха го само широките сенки под дълбоките му очи.

— Да започваме — обяви Брандън. — Около седем и петнайсет в нощта, когато е бил убит Дамиен Коноли, един мъж е изкарал от гаража му някакъв джип с тъмен цвят. Излязъл е от колата, за да затвори вратата на гаража, и точно тогава нашият свидетел го е видял най-добре. Описанието, което имаме, е следното: бял, към метър и осемдесет-деветдесет, на възраст между двайсет и четири, двайсет и пет. Косата му вероятно е била вързана отзад на опашка. Обут е бил в бели маратонки, дънки и дълга мушама. Цяла нощ момчетата от екипа „ХОЛМС“ проверяваха регистрираните превозни средства на територията на Темпъл Фийлдс, като търсеха джипа, който да пасне на описанието. Повечето от тези шофьори вече бяха разпитани, но те всички ще бъдат следени отблизо и отново ще ги разпитаме по-обстойно особено сега, след като имаме доказателството на Тери Хардинг. Боб, искам да се заемеш с тази работа и лично да отговаряш за изпълнението й. Искам също да се проверят всички алибита.

— Слушам, шефе! — каза Стансфийлд и изтръска решително пепелта от цигарата си в пепелника.

— О, и още нещо, Боб. Можеш ли да изпратиш някого да провери дали този Хардинг наистина е бил на командировка в Япония цяла седмица? Искам да съм сигурен, че сме го преслушали по всички показатели.

Стансфийлд кимна.

— Изпращам кола до Хардинг в единайсет часа — продължи Брандън, като се консултира със списъка, който направи в седем сутринта в кухнята си. — Карол, искам ти да го разпиташ. Провери коя таксиметрова фирма е използвал Хардинг, за да стигне до летището. Нека видим можем ли да стесним времето до нещо по-конкретно. Тони, бих желал ти да присъстваш. Може би ще ни помогнеш да опресним спомените му. Виж дали не можем да получим някакво по-конкретно описание за това как изглежда нашият човек.

— Ще направя всичко възможно. Поне ще мога със сигурност да разгранича какво наистина си спомня той и какво мисли, че си спомня.

Брандън го изгледа странно, но продължи нехайно:

— Кевин, искам ти да организираш група, която да обиколи автосалоните и да събере колкото се може повече брошури и плакати на джипове. Така ще можем да ги покажем на господин Хардинг и да разберем ще може ли да ни даде положителна идентификация.

— Ще бъде направено, сър. Ако желаете, можем да обиколим съседите и от предишните случаи. Може пък някой да е забелязал същото превозно средство и там? — предложи Кевин нетърпеливо.

Брандън обмисли за момент предложението.

— Нека видим как ще тръгнат нещата днес — каза той след малко. — Ще ни трябват много хора и време, за да се обходят предишните адреси, а може да се окаже, че не се нуждаем изобщо от това. Вероятно си заслужава да разпитаме и другите съседи по улицата на Коноли. Все пак сега имаме нещо конкретно, към което да ги насочим. Добра идея, Кевин. А сега, Дейв. Ти какво можеш да направиш за нас?

Улкот изложи действията на екипа „ХОЛМС“ и всичко, което те вече бяха извършили.

— Тъй като е неделя, ще трябва да изчакам до утре, за да се свържа със Суонси, докато се опитваме да стесним спецификацията на колата. Колкото повече информация можем да дадем, то с толкова по-малко вероятности ще трябва да работим. Ако този Хардинг може да ни даде марката, модела и годината или поне да изключи някои модели, бихме могли да се свържем с автомобилните представителства, за да ни предоставят списък на всички марки в Обединеното кралство. Тогава можем да започнем да разпитваме регистрираните притежатели на такива возила, като започнем с Брадфийлд и разширим обсега около него. Знам, че това е дяволски много работа, но ще трябва да стигнем до нещо в крайна сметка.

Брандън кимна одобрително.

— Някой да има да добави още нещо?

Тони вдигна ръка.

— Ако така или иначе разпитваме съседите, може да си заслужава следствието да се разшири още малко.

Всички погледи бяха вперени в него, но той осъзнаваше само очите на Карол. Това, което бе станало между тях, само бе заострило желанието му да бъде средството, чрез което да пипнат най-после Ханди Анди.

— Този тип е съвършен преследвач. Не мисля, че някой ще обори твърдението ми. Смятам, че е държал Дамиен Коноли под око известно време. Като имам предвид, че сме посред зимата и това не е идеалното време, за да се мотае човек на открито, вероятно е той да е извършвал по-голямата част от дебненето от колата си. Сигурно не е паркирал твърде близо, тъй като би бил прекалено забележим за такава къса уличка и щеше да се набие на очи. Допускам, че е спирал някъде в долния край, откъдето все пак е имал изглед към къщата. Може би някой там е забелязал присъствието на непозната кола, паркирана отвън за по-продължително време.

— Добре измислено — одобри Брандън. — Кевин, можеш ли да обхванеш и тази задача?

— Ще се опитам, сър. Ще пратя наш човек там.

— Можеш да използваш и женското подкрепление — подхвърли сладко Карол. — А дали няма да е по-добре да не им казваме да се съсредоточават само върху джип? Ако този тип е толкова внимателен, колкото смятаме, може би ползва тази кола само за действителни отвличания и прибягва до нещо прозаично, когато следи жертвата си, за да не го засече някой любопитен съсед.

— Ти какво мислиш за това предложение, Тони? — попита Брандън.

— Не би ме учудило. За нас е важно да не забравяме колко е компетентен убиецът. Възможно е дори да ползва наети коли.

Дейв Улкот простена.

— О, Господи, защо точно на мен?!

Боб Стансфийлд вдигна поглед от тефтера си, където нахвърляше имената на екипа си.

— Доколкото схванах, другите линии на разследване, които предложи доктор Хил, засега са в шеста глуха?

Брандън сви устни. Еуфорията се бе изпарила някъде, докато течеше брифингът. Тежестта на предстоящата работа му изглеждаше непосилна. Идеята да открие убиеца му се струваше толкова далечна, колкото и преди Тери Хардинг да влезе в участъка.

— Точно така. Не се обиждай, Тони, но твоите предположения са хипотези, а това, което имаме сега, е първият ни сериозен сбор от факти.

— Няма проблеми — каза Тони. — Твърдите доказателства винаги се появяват първи.

— А идеята на Карол за компютрите? Това е предположение, а не факт, така че, да, и то засега отива в шеста глуха.

— Моите уважения, сър — намеси се Карол, решена да не се остави да я държат настрани. — Дори ако Тери Хардинг ни даде положителна идентификация за модела и марката на возилото, може да не мръднем и крачка напред. Имаме нужда от други елиминиращи фактори, преди да можем да стесним нещата. Ако се окажа права за компютъра, ще се наложи да търсим сред такава малка част от населението, че ще бъде чудо, ако наистина не направим пробив.

Брандън се замисли за момент. После заключи:

— Това има смисъл, Карол. Добре, можем да продължим да го разследваме, Дейв, но не като приоритетна задача. Само като вероятност и когато имаме хора, свободни от главното разследване. Е, всички ли са наясно какво трябва да правим?

После се огледа наоколо с очакване, установи кимванията им за съгласие и довърши със строг глас:

— Е, група, да започваме тогава!

— Може и да спечелиш благословията на полицията — подхвърли Кевин под мустак на Карол, когато излизаха от кабинета на Брандън.

— По-добре на полицията, отколкото на проклетата преса! — отвърна тя сухо и му обърна гръб. — Тони, можем ли да намерим някой по-тих ъгъл и да планираме стратегията за разпита?

— Единственият начин да измъкнеш нещо повече от него, е хипнозата — обясни Тони на Карол, докато вървяха по коридора, след като бяха прекарали един час с Тери Хардинг.

— Можеш ли да го направиш?

— Владея основната техника. Съдейки по движението на очите му и езика на тялото му, той казваше истината за това, което е видял, без да си измисля нещо или да преувеличава нещата. Така че той би могъл да даде повече подробности, ако е подложен на хипноза, особено ако имаме и снимки, които да му покажем.

Десет минути по-късно Карол се появи с купчина брошури за коли, които екипът на Кевин бе събрал из градските разпространители.

— От това ли имаме нужда?

Тони кимна.

— Страхотно. Сигурна ли си, че искаш да го направя?

— Заслужава си да опитаме.

Върнаха се обратно в залата за разпити, където Тери Хардинг допиваше чашата си кафе.

— Мога ли да си вървя сега? — попита той простичко. — Трябва да летя до Брюксел утре, а дори още не съм разопаковал багажа си.

— Няма да ви забавим, сър — успокои го Карол, като приседна на единия край на масата. — Доктор Хил би искал да пробва нещо с вас.

Тони се усмихна, за да вдъхне увереност.

— Имаме няколко снимки на джипа, който сте видели да напуска гаража на Дамиен. Ако сте съгласен, искам да ви поставя в лек хипнотичен транс и да ви помоля да ги погледнете.

Хардинг се намръщи.

— Защо просто не ги погледна сега?

— Шансовете да разпознаете точния модел са много по-големи — обясни Тони успокоително. — Подтиква ме следното, господин Хардинг. Вие очевидно сте много зает човек. Откакто сте видели случката, сте пътували до другия край на света, имали сте няколко важни бизнес срещи и вероятно не сте си доспали. Всичко това означава, че съзнателната част от мозъка ви сигурно е пропуснала доста подробности от видяното миналата неделя. Чрез хипнозата ще ви помогна да възстановите тази информация.

Хардинг се колебаеше.

— Не знам. Винаги съм си представял, че в това състояние можете да ме манипулирате и да ви кажа дори лични неща.

— За нещастие нещата не стоят точно така. В противен случай всички хипнотизатори щяха да бъдат милионери — пошегува се Тони. — Както вече ви казах, процедурата е да се освободи информацията, която сте захвърлили в подсъзнанието си, защото тогава не е била важна за вас.

— И какво трябва да направя? — попита Хардинг подозрително.

— Просто да се отпуснете, да слушате гласа ми и да следите какво ви казвам. Ще се почувствате малко странно, като че ли сте извън тялото си, но ще бъдете под контрол през цялото време. Използвам техника, наречена невролингвистична програма. Много е разпускащо, обещавам ви.

— Трябва ли да лежа или какво?

— Не е необходимо да правите нищо подобно. Нямам намерение да размахвам часовник пред лицето ви. Готов ли сте да опитате?

Карол не смееше да си поеме дъх, докато наблюдаваше Хардинг, по чието лице пробягваха различни изрази на колебание. Накрая кимна.

— Опасявам се, че можете да ме използвате. Аз съм човек, който познава възможностите на мозъка си. Но бих желал все пак да опитаме.

— Добре — усмихна се Тони. — Сега искам да се отпуснете. Затворете очи, ако така се чувствате по-добре и по-удобно. Искам да се спуснете надълбоко в себе си…

Опиянени от успеха си, Тони и Карол хукнаха към общата зала на екипа. Боб Стансфийлд стоеше до прозореца с втренчен поглед в мокрите от дъжда улици под него. Раменете му бяха отпуснати и една цигара димеше забравена в ръката му. Той се озърна, като ги чу, и видя Карол, която се провикна:

— Можеш да ни поздравиш! Не сме и предполагали, че ще ни се случи такова нещо!

Стансфийлд се завъртя и продума с горчив тон:

— Вие очевидно не сте слушали новините днес.

— Какви новини? — попита го тя, като се приближи.

— Стиви Макконъл се е самоубил.

Карол се спъна и полетя до бюрото. Ушите й писнаха и си помисли, че ще припадне. Тони инстинктивно скочи напред и я подхвана, насочвайки я към един стол.

— Дишай дълбоко, Карол. Бавно и дълбоко — обясни й той успокоително, наведен над нея, съсредоточен върху пребледнялото й лице.

Тя затвори очи, заби нокти в дланите си и се подчини.

— Съжалявам — извини се Стансфийлд. — И мен новината ме шокира.

Карол вдигна поглед и отметна косата от челото си, по което бе избила студена пот.

— Какво се е случило?

— Очевидно вчера е отнесъл побой. Винаги се отнасят така със секс случаите. По всичко личи, че и с него са го направили. Тази сутрин е разкъсал панталона си и се е обесил. Шибаните надзиратели нищо не са забелязали, защото си придават важност и се правят на всесилни! — добави той бесен.

— Горкото копеле! — простена Карол.

— Трябва да има ад, за да могат някои да си плащат дяволиите! — предсказа като мрачен пророк Стансфийлд. — Радвам се, че нямам нищо общо с това. Поне моят задник няма да се пече на огъня. Искам да кажа, че Брандън си намери извинение в многото работа и сега ще ни пратят някой самонадеян следовател, който ще трябва да се заеме със самоубийството в затвора.

Карол го погледна така, като че ли едва се въздържаше да не го удари.

— Боб, понякога наистина си в състояние да ме изненадаш — отвърна тя ледено. — Къде е Брандън?

— Долу, в залата на екипа „ХОЛМС“. Вероятно се крие от Големия шеф.

Откриха Брандън и Дейв Улкот напъхани в тясната дупка, която представляваше кабинета на следователя. Тя беше като преходно помещение след главната зала.

— Открихме нещо полезно, сър — каза Карол, но първоначалното й въодушевление вече се бе стопило от новината на Стансфийлд. — Знаем каква кола е карал нашият човек.

Пени Бърджес отби от главния път и се насочи по второстепенния, който водеше дълбоко в гората. Целта й беше да достигне до един паркинг и мястото за пикник към него в сърцето на гората. Това бе едно от любимите й кътчета, от което обичаше да тръгва и да се разхожда между дърветата и нагоре към голите пясъчници. Там острият вятър можеше да разпръсне цялата мръсотия, която бе натрупала в себе си през седмицата. Сега със сигурност се нуждаеше от това освежаване след последните няколко дни на тежки афери, големи истории и редовно недоспиване.

Песента по радиото свърши и говорителят съобщи:

— А сега от информационния бюлетин водещите новини от последния час.

Последва съобщението за няколко нови събития. После един женски глас обяви с твърде весел тон, предвид темата:

— А сега местните новини от последния час. Един мъж, който бе разпитван от полицията във връзка със серийните убийства, които тероризираха града в последно време, е намерен мъртъв тази сутрин в килията си в затвора „Барли“.

От шока Пени свали крака си от газта и излетя напред от рязкото забавяне на колата.

— По дяволите! — възкликна тя.

— Смята се, че Стивън Макконъл е извършил самоубийство, като се е обесил с въже, направено от собствените му дрехи. Макконъл, собственик на салон за бодибилдинг в града, бе арестуван миналата седмица, след като се е забъркал в улична свада с един подставен полицай в гей района — продължаваше новинарката, като звучеше така, все едно че съобщаваше резултатите от конкурса за най-добра песен на „Евровизия“. — Той бил пуснат под гаранция, но повторно арестуван при опит да се измъкне от страната. Говорителят на Министерството на вътрешните работи заяви, че ще се проведе пълно разследване на обстоятелствата, причинили смъртта му. Икономиката никога не е била в по-добро състояние, каза премиерът днес…

Пени щракна вбесено копчето и направи опасен завой на тясната алея, преди да натисне отново мощно газта и да запраши обратно към града. Още по-добре беше, че вече бе взела решение да зареже Кевин, мислеше си тя. След статията, която възнамеряваше да напише сега, не можеше да си представи, че той щеше да има желание да я види отново някога.

Тони барабанеше с пръсти, седнал отзад в таксито. Беше го завладяло странно безпокойство. Не беше лесно да си тръгне от улица „Скаргил“, но бе наясно, че няма работа там, докато полицията обработва единственото твърдо доказателство. Последното, от което се нуждаеха точно сега във водовъртежа на упреци и засилена активност, бе да им се мотае из краката, напомняйки им с присъствието си, че ги бе предупредил. Достатъчно причини им бе изтъкнал защо не е убеден, че Стивън Макконъл е техният човек.

Утехата му бе, че сигурно Анджелика щеше да се обади довечера. Докато таксито се плъзгаше по мокрите и пусти улици, Тони превъртя последния им разговор в главата си. Чувстваше някаква увереност, сигурност, че нощес няма да има проблеми, защото най-сетне бе укротил демоните в себе си благодарение на странната й еротична терапия. Щеше да й каже, че си няма и представа колко много означаваха за него обажданията й. Че му беше помогнала повече, отколкото можеше да предположи. Доволен, че държи нещата под контрол, Тони въздъхна облекчено и прогони от мислите си Ханди Анди.

Пени Бърджес отвори една кутийка бира „Гинес“, запали цигара и включи компютъра. След като бе направила няколко задължителни телефонни разговора, за да потвърди версията на събитията, които чу по радиото, сега тя гореше от самодоволен ентусиазъм, който само политиците, журналистите и фундаменталистите изглеждаха способни да впрегнат за професионалния си напредък.

Тя изпусна дълга струя дим, помисли за момент и започна да чука по клавишите.

Пени запали поредната цигара и прочете набраното.

— Връщам си го, Кевин. Това е отмъщението ми за теб — каза тя тихо, като чукна клавиша, който щеше да съхрани файла и да го прехвърли чрез модема в компютъра на вестника. После й хрумна нещо и тя добави:

— „Ленд роувър Дискавъри“, сив металик или тъмносиньо? — попита за потвърждение Дейв Улкот, като си отбеляза нещо в бележника.

— Това каза човекът — каза Карол.

— Добре. И тъй като е неделя, не мога да получа пълна разпечатка от Суонси за всяко подобно превозно средство на наша територия — каза Дейв.

— Това, което можем да свършим обаче, е да обиколим главните търговски сдружения и търговците, продаващи качествени коли втора ръка. Ще ги помолим да ни предоставят регистрите си за продажбите — предложи Кевин. Като всички тях и той гореше от вълнение, което бе само леко помрачено заради трагичната новина от затвора „Барли“.

— Не — сряза го Брандън. — Това е загуба на време и хора. Няма никаква гаранция, че убиецът е купил джипа си от местните представителства. Ще изчакаме до утре сутринта. Тогава ще действаме по-ефикасно и бързо.

Всички изглеждаха разочаровани, въпреки че схванаха смисъла на доводите на Брандън.

— В такъв случай, сър — обърна се към него Карол, — бих искала да работя с Дейв по списъците на дистрибуторите на компютри, компютърна техника и програмни продукти. Така ще имаме готовност да се захванем с проверката им веднага, щом могат да се отделят няколко човека на телефоните.

Брандън кимна.

— Добре обмислено, Карол. А сега защо останалите не си идем вкъщи да преоткрием как изглеждат домовете ни?

Тони се бе излегнал на канапето и се опитваше да се самоубеди, че се забавлява от гледането на телевизия, когато на вратата се звънна. Осени го надеждата, че поне някой ще му прави компания, за да го измъкне от досадното чувство на безпокойство. Скочи на крака. Отвори вратата и усмивката веднага се разля по лицето му. Но тя се стопи в ъгълчетата на устните му, когато установи, че не бе извадил късмет. На прага му действително стоеше една жена, но не беше никоя от познатите или колегите му. Беше висока, с едър кокал, с груби, резки черти и солидна квадратна челюст. Отметна дългата черна коса от лицето си и каза:

— Наистина съжалявам, че трябваше да ви обезпокоя, но колата ми се развали, а не знам къде наоколо има уличен телефон. Чудех се дали ще е удобно да използвам вашия, за да звънна на пътна помощ. Ще си платя за услугата, разбира се…

Гласът й заглъхна и тя се усмихна извинително.