Преследвачът

Епилог

Карол бутна вратата на вътрешното отделение. Тони бе потънал между куп възглавници. Лявата страна на лицето му бе подута и натъртена.

— Здрасти! — поздрави я той и пусна една бледа усмивка, най-доброто, което можеше да постигне без твърде много болка. — Хайде, влизай.

Карол затвори вратата след себе си и седна на един стол до леглото му.

— Донесох ти това-онова — каза тя и остави найлоновата торбичка и един запечатан плик върху завивките.

Тони се протегна към торбата. На Карол й се сви стомаха при вида на гривната от натъртвания и охлузвания около възпалените му китки. Той измъкна един брой „Ескуайър“, кутийка „Аква Либра“, кутия шамфъстък и един том от Дашиъл Хамет.

— Благодаря! — каза Тони, изненадан колко много нейният вкус съвпадаше с неговия.

— Не бях сигурна какво ще ти хареса — обясни тя отбранително.

— Значи тогава си добра познавачка. Съвършеният офицер за специалния екип.

— Трябва да свалим летвата малко. Надценяваш ме — отвърна Карол горчиво.

Тони поклати глава.

— Джон Брандън беше одеве тук. Разказа ми как си се справила с всичко това, въпреки недоверието и скептицизма на останалите. Не виждам как би могла да го направиш по-бързо.

— Трябваше да се досетя по-рано, че ти не би се запилял нанякъде в такъв критичен момент. Не разбираш ли! Трябваше да осъзная веднага, щом видях профила ти, че ти би могъл да бъдеш следващата цел, и веднага да предприема стъпки да те защитя.

— Глупости, Карол. Ако някой трябваше да схване този момент, това бях само аз. Ти свърши изключително добра работа.

— Не. Ако бях в час, щяхме да стигнем навреме там, за да те спасим от… от това, което си направил сам.

Тони въздъхна.

— Искаш да кажеш, че можехте да спасите живота на Анджелика? И за какво? За да прекара с години в отлично охранявани психиатрии? Погледни го откъм хубавата му страна, Карол. Спести на държавата цяло състояние. Няма да има скъпи процеси, години по затворите и лечение, за което да се плаща. По дяволите, те сигурно дори трябва да ти дадат медал!

— Нямам предвид това, Тони. Исках да кажа, че не трябваше да живееш с мисълта, че си убил човек.

— Е, тук си права. Не мога да се преструвам, че това е идеалният резултат от цялата история, но ще се науча да живея и с това чувство. — Отново се напъна да се усмихне. — Не ме разбирай погрешно, но първото, което ще направя, когато мога отново да ходя, е да изляза и да ти купя нов шлифер. Всеки път, когато погледна твоя, изпитвам желание да изкрещя.

— Защо? — намръщи се Карол изненадано.

— Не знаеш ли? Тя носеше същия шлифер, когато цъфна на вратата ми. По този начин, ако евентуално бе оставила някъде нишка, експертите ще кажат, че е дошла от теб.

— Страхотно! — подхвърли Карол иронично. — Как са глезените ти между другото?

Тони направи гримаса.

— Надали ще изнасям някога концерти. Успявам да направя няколко крачки с патериците, но се налага да седя на ръба на ваната, за да пишкам. Лекарите казват, че вероятно няма да има никакви постоянни последствия, но ще мине известно време, докато скъсаните сухожилия бъдат излекувани. Как мина твоят ден?

Тя се намръщи.

— Страхотно. Предполагам, че си бил в стихията си, когато си писал профила. Излезе прав за поддържането на фантазиите й. Тя, той, то има записи на всички телефонни сексразговори, които е провеждала с жертвите си. Открадвала е касетките от телефонните секретари. На компютърните ни експерти им отне известно време, за да разберат как действа системата от всичките устройства, които намерихме в къщата. Нямахме човек, който наистина да разбира от това, което вършеха. Но брат ми Майкъл дойде и ни свърши добра работа.

Тони отново пусна една крива усмивка.

— Не исках да ти казвам нищо по онова време, но в един момент наистина бях започнал да се съмнявам в брат ти Майкъл.

— В Майкъл? Ти се шегуваш!

Тони кимна объркано.

— Това стана, когато ти предложи идеята си за компютърна обработка на образи от видеокасети. Безспорно Майкъл е имал способностите и възможностите да го направи. В същата възрастова група е. Живее с жена, но не със сексуална връзка, има достъп до информация, цялата информация, нужна на убиеца да следи докъде са стигнали с работата полицаите и съдебните медици. Професията му е в същата област, както очаквахме да бъде и за убиеца. Освен това е бил в идеална позиция да знае до какво точно е достигнала полицията и как върви самото разследване. Ако не бяхме хванали Анджелика по това време, аз вече замислях да поканя брат ти на вечеря и да го проверя.

Карол поклати глава.

— Виждаш ли какво имам предвид, когато казах, че ме надценяваш? Имах достъпа до същата информация като теб, а Майкъл никога не ми е минал през главата като възможност.

— И нищо чудно. Познавала си го достатъчно добре, за да знаеш, че не е психопат!