Преследвачът

Трета глава

Дон Мерик разкопча ципа си. Той въздъхна с облекчение, отпусна мускулите си и остави надулия се почти до пръсване пикочен мехур да се изпразни. Зад него вратата се отвори. Удоволствието му бе рязко нарушено, когато една тежка лапа се отпусна на рамото му.

— Сержант Мерик? Точно човека, когото исках да видя — прогърмя Том Крос.

Мерик откри, че необяснимо защо, не можеше да продължи започнатото.

— Добрутро, сър — промърмори той предпазливо и се обърна, бързо напъхвайки мъжеството си далеч от погледа на Крос.

— Шефката ти сигурно вече ви е казала за новото си хрумване, а? — попита хрисимо Крос с цялата сърдечност и добродушие, които успя да струпа.

— Да, сър, спомена нещо — отвърна Мерик, докато гледаше с копнеж вратата. Но нямаше никакъв изход. Не и с ръката на Крос, затегната все още около рамото му.

— Чух, че планираш да взимаш изпитите за следовател — отбеляза Крос.

Стомахът на Мерик се сви на топка.

— Точно така, сър.

— Така че ще се нуждаеш от всичките приятели по високите места, които можеш да намериш, нали, момче?

Той се напъна да разтегли устните си настрана в нещо, което се надяваше да изглежда като усмивка, в отговор на началническата пред него.

— Щом така казвате, сър.

— Ти имаш качества за добър полицай, Мерик. Поне докато помниш къде лежи лоялността ти. Знам, че следовател Джордан ще бъде една много заета жена през следващите няколко седмици. Може би невинаги ще има достатъчно време да ме държи напълно в течение на нещата — ухили се Крос цинично. — Ще разчитам на теб да ме информираш за развоя на събитията. Разбираш какво искам да ти кажа, нали, момчето ми?

Мерик кимна.

— Ъхъ, сър.

Крос най-после освободи рамото му и се упъти към вратата. Отвори я и се обърна отново към Мерик:

— Особено ако се опита да се чифтоса с нашето приятелче — докторчето.

Вратата изстена зад Крос.

— Пълни глупости — си каза под носа Мерик, докато отиваше към умивалника.

После започна енергично да търка ръце под горещата струя.

Тони седеше на бюрото си от осем. Всичко, което бе направил досега, бяха няколко фотокопия на доклада анализ на престъпления, които успя да изнамери от отряда за специални задачи. Той бе базиран основно върху въпросника на ФБР от програмата за задържане на опасни престъпници. Целеше създаването на стандартна класификация за всеки аспект на престъплението — от жертвата до съдебните доказателства. Той прелисти формулярите разсеяно, а после подреди отново изрезките от вестниците в спретната купчинка. Оправдаваше липсата си на хъс за работа, като се успокояваше с това, че докато Карол не пристигне с полицейските доклади, той не можеше да направи кой знае какво. Но това беше просто едно извинение.

Истината беше, че имаше основателна причина да не може да се концентрира. Тя се въртеше в главата му. Мистериозната жена. В началото той се чувстваше уязвим и не желаеше да участва в игрите й. Точно като пациентите ми, помисли си той с ирония. Колко пъти бе изричал правилото, че всеки човек е неподатлив към сътрудничество в терапия на определено ниво. Той самият бе изгубил безброй пъти, тряскайки телефона вбесен първите дни. Но тя се беше оказала настоятелна и продължаваше търпеливо да му предписва успокояващите си убеждения, докато той не започна да се отпуска и дори да се включва.

Напълно го беше изкарала вече от релси. Изглежда, от самото начало бе усетила ахилесовата му пета и все пак никога не го бе настъпвала там. Тя беше всичко, за което някой можеше да мечтае в представите си за фантастична любовница — от нежна до похотлива. Ключовият въпрос за Тони беше дали бе трогнат от факта, че се бе привързал към порнографските обаждания на една непозната, или трябваше да се поздрави, че се бе приспособил така добре, та разбираше от какво се нуждаеше и какво работеше за него. Но не можеше да не се опасява, че ако все още не бе станал зависим от телефонните обаждания, бе изложен на риска да им се поддаде. След като вече бе неспособен да поддържа нормална сексуална връзка, дали не работеше за влошаване на положението си, или вървеше към подобрение? Единственият начин да провери кое е правилното бе да изпробва промяната от фантазията към действителността. Но той все още бе твърде предпазлив заради скорошното унижение, което претърпя. Поне засега, изглежда, се бе нагодил към мистериозната непозната, която успя да го накара да се чувства мъж достатъчно дълго, за да прогони демоните в него под земята.

Тони въздъхна и вдигна каната. Кафето беше студено, но въпреки това той го изпи. Макар че не искаше, последният им разговор започна да се превърта в главата му. Това бе по-силно от него. Като че ли не го беше възпроизвеждал достатъчно в ранните сутрешни часове, когато сънят беше тъй неуловим, като серийния убиец от Брадфийлд. Женският глас бръмчеше в ушите му, неизбежен и досаден като нечий уокмен в затворено помещение. Опита се да овладее емоциите си и да третира обажданията с обективността на интелекта си, която прилагаше в своята работа. Това, което трябваше да направи, бе да изолира себе си от външния свят, както правеше; когато изследваше перверзните фантазии на пациентите си. Със сигурност бе събрал достатъчно опит, отказвайки да приеме отраженията в себе си. Спри гласа. Анализирай. Коя беше тя? Какво я движи? Може би тя, както и самият той, се забавляваше да се рови из тъмните лабиринти на нечие мръсно съзнание? Ако е така, поне би обяснило нещата и това, как тя успя да се промъкне през издигнатите от него барикади. Положително беше някакво различно животно от жените, които работеха за съмнителните секстелефони, известни с лоша слава. Преди да започне това разследване за Министерството на вътрешните работи, Тони бе нает за едно проучване на тези телефонни услуги. Оказа се, че забележителен брой от наскоро осъдените нарушители, с които си бе имал работа, бяха постоянни клиенти на доста скъпичките телефонни линии, където можеха да изливат сексуалните си фантазии, независимо колко ексцентрични или перверзни бяха, в ушите на добре платените жени. Окуражавани от шефовете си, те разговаряли с обаждащите се самци колкото може по-дълго — докато онези имали готовност да плащат. Всъщност той сам се беше обаждал на няколко от тези линии просто за да изпробва какво предлагат и да открие, ползвайки преписи от някои разпити, доколко далеч може да се отиде, преди отвращението да надделее над мотива за печалбата или отчаяната нужда да изработиш насъщния си.

Накрая разпита няколко подбрани жени, които работеха за тези телефони. Едно нещо беше общо за всичките — те страдаха от усещането, че са изнасилвани и унижавани, макар че някои от тях го прикриваха чрез презрението в гласа, с който говореха на клиентите си. Тони си беше направил няколко извода, но докладът, който написа по-късно, не включи всички. Някои той умишлено отстрани, защото бяха твърде странни и ексцентрични, други пък защото се опасяваше, че могат да разкрият прекалено много за собствената му психика. Сред премълчаното бе и убеждението му, че отношението на един мъж, който преди е наричал тези линии мръсни телефонни обаждания, би било коренно различно от реакцията на една жена в същата ситуация. Вместо да треснат слушалката или да съобщят в телефонната компания, повечето от тези мъже или биха се отдали на забавлението, или биха се възбудили. И в двата случая те биха искали да чуят повече.

Сега се опитваше да разбере защо, обратно на другите телефонни жрици на любовта, тайнствената непозната намираше секса по телефона с непознат толкова привлекателен. Това, от което Тони се нуждаеше, бе да задоволи интелектуалното си любопитство, което бе поне толкова силно, колкото и желанието му да изследва сексуалното поле, което тя разкри пред него. Може би трябваше да обмисли предложение за среща. Мислите му бяха прекъснати от звъна на телефона. Тони се засили да вдигне, но ръката му замръзна по средата на механичното посягане към слушалката.

— О, за бога! — промърмори той нетърпеливо и разтърси глава като гмуркан, изплувал на повърхността. Вдигна слушалката и каза:

— Тони Хил.

— Доктор Хил, обажда се Карол Джордан.

Той не каза нищо, но усети облекчение, че мислите му, които извикваха образа на мистериозната жена, изведнъж се пръснаха.

— Следовател Джордан. Полицията в Брадфийлд, не помните ли? — продължаваше да говори Карол в безмълвната слушалка.

— Да, да, здравей. Извинявай, тъкмо се опитвах да… да разчистя малко територия на бюрото си — заекна Тони, а левият му крак започна да трепери като чаша чай във влак.

— Наистина съжалявам, но няма да съм в състояние да свърша до десет. Господин Брандън свиква целия екип на кратък инструктаж и не смятам, че ще е много разумно да го пропусна.

— Да, разбира се — съгласи се Тони, докато със свободната си ръка взе химикал и нахвърли щрихите на един нарцис. — Ще ти бъде достатъчно трудно да действаш като посредник и без да даваш вид, че не си част от екипа. Не се тревожи. Разбирам положението.

— Благодаря. Виж, не смятам, че този инструктаж ще продължи дълго. Ще дойда при теб веднага щом мога да се измъкна. Най-вероятно около единайсет, ако това не пречи на твоето разписание.

— Става — съгласи се Тони и отдъхна, че няма да има много време да мъти главата си с объркани мисли, докато се захванат за работа. — Нямам никакви работни срещи за днес в бележника, така че върши си работата. Няма да ми объркаш програмата.

— Добре тогава. Доскоро.

Карол остави телефона. До тук добре. Поне един човек да не изглежда роб на професионалното си его, както експертите, с които си бе имала работа. И за разлика от повечето мъже той разбираше вероятните трудности, които я очакваха, съчувстваше й, без да бъде снизходителен, и бе добре дошъл с работата си, което щеше да намали проблемите й. Тя бързо прогони спомена за чувството, което изпита от неговата привлекателност. Тези дни нямаше нито време, нито желание за емоционално увлечение. Съжителството в един апартамент с нейния брат и поддържането на няколко близки приятелства й костваха повече енергия, отколкото можеше да отдели. Освен това рухването на последната й връзка бе такъв удар върху нейното самоуважение, че едва ли бе готова да влезе в нова така леко.

Аферата й с един хирург за спешни случаи в Лондон не издържа заради преместването й от Мет в Брадфийлд преди три години. Според Роб решението си беше чисто нейно — да се премести в по-студения север. Така че пътуването нагоре-надолу по магистралите, за да прекарват известно време заедно, бе нейно право. Той нямаше абсолютно никакво намерение да губи от безценното си свободно време в навъртането на ненужен километраж на БМВ-то си само за да отиде в град, чиято единствена забележителност бе Карол. Освен това сестрите в болницата бяха далеч по-малко чепати по характер, не бяха критични и проявяваха разбиране към дългите часове работа и неочакваните промени така добре, както ченгетата, ако не и по-добре. Бруталният му егоизъм бе разтърсил Карол, която се чувстваше изиграна заради чувствата и енергията, които бе вложила в любовта си към Роб. Тони Хил може би е привлекателен, чаровен и ако репутацията му бе точна, интелигентен и чувствен, но тя не бе готова да рискува сърцето си отново. Особено пък с колега професионалист. Ако намираше, че й е трудно да го изхвърли от главата си, то бе, защото беше очарована от това, което можеше да научи от него за случая, а не защото го харесваше.

Карол прекара ръка през косата си и се прозя. През последните двадесет и четири часа бе прекарала вкъщи точно петдесет и седем минути. Двадесет от тях минаха в напразни опити да се имунизира срещу въздействието от недоспиването. Загуби голяма част от вечерта, като чукаше от врата на врата с екипа си от следствения отдел. Провеждаше безплодно разпитване сред изнервените жители, работници и клиенти в Темпъл Фийлдс и неговия гей бизнес. Реакцията на хората варираше от пълен отказ за сътрудничество до обиди. Но това не беше кой знае каква изненада за нея. Тази област кипеше от куп противоречиви чувства.

От една страна, гей бизнесът не искаше районът да се препълни с ченгета, защото това щеше да подейства пагубно за въртенето на работата. От друга страна, сега активистите на гей общността ожесточено настояваха за прилична охрана, след като полицията със закъснение установи, че има работа със сериен убиец на гейове, който скита на свобода. Една група клиенти се ужасяваха дори от идеята да бъдат разпитани, тъй като техният двойствен живот бе дълбока тайна от съпругите, приятелите, колегите и родителите. Друга група, противоположно на първата, бяха щастливи да се правят на мъжкари и да се перчат, че никога не биха попаднали в ситуация, където да бъдат заклани от някакъв маниак със стъклени очи. Трета група бяха жадни за подробности, объркани и, в очите на Карол, дори неприлично развълнувани от това какво би могло да се случи, когато един човек излезе извън контрол. Имаше и шепа твърди лесбийки сепаратистки, които не скриваха радостта си, че този път мъжете бяха мишената.

— Може би сега те ще разберат защо бяхме така обидени, докато преследваха жестокия йоркширски убиец, а мъжете предлагаха за самотните жени да има полицейски час — се бе подиграла една от тях на Карол.

Изтощена от бъркотията, тя се бе върнала с колата в участъка, за да се зарови из папките на текущите разследвания.

Стаята на Следствения екип бе някак странно тиха, тъй като детективите бяха навън в Темпъл Фийлдс, където провеждаха различни разпити или възползваха от няколкото си почивни часа да ударят по едно-две питиета, да се отдадат на разпускащ секс или жадуван сън. Тя вече успя да си размени любезности с нейни колеги, които работеха по другите две разследвания за убийствата. Те неохотно се бяха навили да й предоставят достъп до събраните материали, като подчертаха, че първото, което трябва да направи сутринта, е да ги върне обратно на бюрата им. Точно това беше очаквала — повърхностно сътрудничество, макар че в реални условия смяташе, че ще й причинят даже по-големи проблеми.

Когато пресече вратата на кабинета си, тя бе ужасена от огромната камара бумаги на бюрото й. Купища различни изложения, съдебни и патологични доклади, а папките със снимките направо заринаха кабинета й. Защо, за бога, Крос не бе склонил да използват компютърната система „ХОЛМС“ за по-ранните убийства? Тогава поне всички тия материали щяха да бъдат достъпни в компютъра, включени в индекс и с направени препратки! Това много я ядосваше. Единственото, което трябваше да направи при това положение, бе да убеди някой от съставителите на азбучния списък по системата „ХОЛМС“ да напечата съответните неща за Тони. Тя простена и затвори вратата след себе си, като остави бъркотията в кабинета си. Мина през пустите коридори до скучната стая на сержанта. Беше настъпило времето да провери дали се спазват инструкциите на Брандън към всички рангове да й сътрудничат. Без още един чифт ръце тя никога не би успяла да отхвърли толкова много работа за един ден.

Даже с неохотното съгласие на един дежурен полицай да я дари с помощта си беше истинска борба да прехвърли всички материали. Карол прегледа набързо полицейските доклади, като изваждаше всичко, което й се струваше, че е от значение, и го подаваше на полицая да го преснима. Дори така пред очите й оставаше една обезсърчителна камара документи, които тя и Тони трябваше да прегледат. Когато помощникът й приключи в шест, Карол уморено натовари фотокопията в два кашона и се помъкна надолу към колата си с тях. Направи си пълен комплект от снимките на всички жертви, както и местата на престъпленията. Попълни един формуляр, за да изиска необходимите нови копия за разследващите екипи, за да смени тези, които тя бе взела.

Едва сега вече можеше да се прибере вкъщи. Но и там тя не можа да отдъхне. Нелсън чакаше зад вратата, мяукаше сърдито, като извиваше гъвкавото си тяло около глезените й и я насочваше право към кухнята и металната кутийка с храна. Когато сложи купата с ядене пред него, той първо се втренчи надолу, подозрително намръщен. После гладът му надделя над желанието да я накаже и той нападна купата, без да спира нито за миг.

— Радвам се да видя, че ти липсвам — изкоментира тя сухо и се насочи към банята. Когато се появи, Нелсън просто бе решил да й прости. После започна да я следва по петите, като мъркаше като сигнал за набиране по телефона. Сядаше на всяка дреха, която тя измъкваше от гардероба и хвърляше на леглото.

— Ти си истинска напаст — промърмори тя и издърпа черните си дънки изпод него. Нелсън продължаваше да я обожава, а мъркането му почти замря. Тя се намъкна в дънките си, като се възхищаваше на отражението в огледалото на гардероба. Марката им бе „Катарин Хамет“, но плати за тях само двайсет лири в един луксозен магазин на улица „Кенсингтън Чърч“, където си позволяваше да се отбие два пъти годишно за дрехи на дизайнерите, които харесваше, но не бяха по джоба й дори и със заплатата на следовател. Кремавата ленена риза бе френска, а сивият раиран елек си бе харесала в известна верига от магазини за мъжка конфекция. Карол събра няколко черни котешки косъма от елека и хвана укорителния поглед на Нелсън.

— Знаеш, че те обичам. Но не е нужно да те разнасям навсякъде.

— Ще получиш шок, ако вземе да ти отговори — обади се мъжки глас откъм вратата.

Карол се обърна, за да види брат си, облегнат на касата на вратата по боксерки, с рошава руса коса и още мътни от съня очи. Лицето му имаше странно сходство с това на Карол, сякаш някой бе вкарал снимката й в компютър и много внимателно и неуловимо бе променил чертите й от женски в мъжки.

— Нали не те събудих? — попита тя обезпокоено.

— Не. Трябва да прескоча до Лондон днес. Идват хората с парите — прозя се той.

— Американците? — попита Карол, докато чешеше котката зад ушите. Нелсън веднага се изтъркаля по гръб, като изложи цялото си коремче, за да бъде галено.

— Точно така. Те искат пълна демонстрация на това, което сме постигнали до тук. Казвах на Карл, че точно сега нещата не изглеждат внушително, но според него те искат да се уверят, че не инвестират парите си в някаква черна дупка.

— Какъв късмет за софтуерните разработки — пошегува се тя, като разрошваше козината на Нелсън.

— Водещи технологии в софтуерните разработки, моля — подчерта Майкъл със самоирония и подигравка. — А с теб какво става? Как вървят нещата в зоната на смъртта? Чух по новините снощи, че сте се натъкнали на още един?

— Така изглежда. Поне най-после официално признаха, че имаме работа със сериен убиец, който шета свободно. Вкараха и психолог в играта, за да създаде психологически портрет на убиеца.

Майкъл подсвирна.

— Не може да бъде! Полицията в Брадфийлд навлиза в двайсети век?! Попай все пак го прие? Как се държи с него?

Карол направи гримаса.

— Действа му като трън в очите. Нали знаеш какъв кон с капаци е! Смята, че е пълна загуба на време — отговори Карол, като промени гласа си, имитирайки брадфийлдския акцент на Том Крос. — После, като ме назначиха за свръзка между екипа и психолога, той направо се облещи.

Майкъл кимна с цинично изражение на лицето.

— С един куршум два заека.

Карол се ухили:

— Аха, но това ще стане само през трупа ми. — Тя стана, въпреки че Нелсън мяукаше в знак на протест. После въздъхна и се насочи към вратата. — Обратно на работа, Нелсън. Благодаря ти, че ми отвлече съзнанието от труповете.

Майкъл се завъртя, за да й направи място да мине, и я прегърна.

— Не създавай повече затворници, сестричке.

— Не мисля, че схващаш добре принципите на полицията, братле — изсумтя тя.

Когато седна зад волана, котката и Майкъл бяха забравени. Тя бе отново с убиеца.

Сега, няколко часа по-късно, с един куп доклади на екипа по убийствата, домът й се струваше някакъв далечен спомен като лятната й почивка в Итака. Костваше й доста усилия да се отлепи от стола. Взе книжата си и се насочи към главния офис на Отдела за криминални разследвания.

Стаята приличаше на чакалня — всички бяха на крака и когато тя пристигна, детективите вече се бореха за по-удобно положение в тълпата. Двама от нейните полицаи се отместиха и й направиха място, а единият дори й предложи стола си.

— Скапан натегач! — провикна се един глас от другия край на стаята.

Карол не можа да види кой е, но поне успя да различи по гласа, че не принадлежеше на никой от нейния екип. Тя се усмихна и поклати глава към подчинения й полицай. Вместо да седне на неговия стол, тя избра да приседне на ръба на бюрото му до Дон Мерик, който я поздрави мрачно. Часовникът показваше девет и двадесет и девет. В стаята се носеше мирис на евтини цигари, кафе и потни сака.

Един от другите следователи зърна Карол и започна да си пробива път към нея. Но преди да могат да разменят и дума, вратата се отвори и вътре тежко нахлу Том Крос, следван от Джон Брандън. Шефът на отдела гледаше съмнително добронамерено, докато крачеше през стаята. Тълпата автоматично се отваряше пред него, оставяйки малка пътечка, за да минат с Брандън и стъпят до бялата дъска в другия край на стаята.

— Добрутро, момчета — каза Крос мило. — И момичета — добави след очевидно премисляне. — Тук няма никой, който да не знае, че на ръцете ни висят четири неразкрити убийства. Вече сме установили самоличността на първите три трупа — Адам Скот, Пол Гибс и Гарет Финеган. Досега нямаме никакъв напредък с четвъртата жертва. Момчетата от лабораторията още работят по него, като се опитват да пооправят лицето така, че да не уплаши и мъртвите, когато пуснем снимката на пресата.

Крос пое дълбоко дъх. Ако нещо се промени, то бе единствено изражението му, което стана още по-благосклонно.

— Както вече знаете, не съм човек, на когото му се отдава да прави хипотези, които да предхождат доказателствата. Така че трябваше с неохота да призная официално връзката между убийствата заради истерията, създадена от пресата, която идеше да се стовари върху нас — довърши той и посочи към няколкото вестника в ръцете на детективите. — Обаче в светлината на последното убийство ние ще трябва да променим стратегията си. Така вчера следобед обединих разследванията по четирите убийства в едно главно.

В стаята се разнесе одобрителен шепот. Дон Мерик се наведе напред и промърмори в ухото на Карол:

— Направо е като фурнаджийска лопата!

— Бих желала да си сменя по-често чорапите вместо убежденията — кимна тя.

Крос гледаше свирепо в тяхната посока. Не би могъл да чуе забележките им, но че съзря движещите се устни на Карол, бе достатъчна улика.

— Спокойно — извика той строго, — още не съм свършил. Не е нужно да имаш кой знае какви детективски способности, за да разбереш, че това място е твърде малко за нас и нормалната работа на полицейския ни участък, така че колкото по-скоро свършим тук тази сутрин, толкова по-скоро ще преместим операцията в предишния ни участък на улица „Скаргил“, който бе затворен преди шест месеца. През нощта там работиха хора по поддръжката, компютърни специалисти и инженери от „Бритиш Телеком“, които го върнаха отново в работно състояние. Поне временно.

Над стаята се разнесе недоволен стон. Никой не бе проронил и сълза, когато старата викторианска сграда на улица „Скаргил“ бе затворена. Изложена на течение, неудобна, с недостатъчни места за паркиране, малко тоалетни — всичко освен, разбира се, килиите, които бяха в излишък. Сградата е била белязана вече за събаряне и построяване отново. Но общата диагноза — недостатъчно пари в бюджета — попречи проектът да започне да се изпълнява.

— Знам, знам — прекъсна Крос оплакванията им, — но само така ще бъдем всички под един покрив. Така ще мога да контролирам работата ви и да ви държа под око. Аз нося цялата отговорност по това разследване. Ще имате двама следователи, на които да докладвате — Боб Стансфийлд и Кевин Матюс. Те ще ви разпределят задачите за минута. Следовател Джордан също ще бъде ангажирана по инициатива на господин Брандън, но малко по-иначе. — Крос направи пауза. — Сигурен съм, че всички ще искате да й сътрудничите.

Карол държеше главата си високо вдигната и се огледа наоколо. Лицата, които успя да види, показваха предимно нескрит цинизъм. Няколко глави се обърнаха към нея. В погледите им нямаше и грам съчувствие и топлина. Дори тези, които бяха склонни да подкрепят инициативата с психологическия профил, бяха недоволни, че главната работа се оставяше в ръцете на една жена вместо на някой мъж.

— Така че Боб ще поеме отговорността по разследванията на следовател Джордан — случаите с Пол Гибс и Адам Скот, а Кевин ще се заеме с вчерашния труп и Гарет Финеган. Екипът на „ХОЛМС“ вече е уведомен и ще започне да вкарва наличните данни в компютрите си веднага щом експертите направят необходимите свръзки. Следовател Дейв Улкот, когото някои от вас може би ще си спомнят, тъй като беше сержант при нас, ще отговаря за разследването на екипа „ХОЛМС“. Свърших вече, господин Брандън.

Крос отстъпи назад и махна на заместник-шефа на полицията да се приближи. Жестът му беше някъде на границата на високомерието и любезността.

Брандън застана за момент да огледа стаята. Никога не му се беше налагало да предприема толкова важна стъпка. Повечето от детективите в стаята бяха преуморени и объркани. Много от тях бяха работили по някое от предишните убийства месеци наред с малката надежда да стигнат до нещо. Способността на Том Крос винаги да се мотивира беше легендарна, но дори той трябваше да приеме, че ги чака трудна борба, защото досега само им пречеше с твърдоглавия си отказ и инат да признае, че престъпленията бяха свързани. Време беше да го бият на собствената му игра. Откровеността никога не е била от силните черти на Брандън, но той бе репетирал цяла нощ и сутринта. Под душа, пред огледалото, докато се бръснеше, наум, докато дъвчеше препечената филийка и яйце, в колата, на път за участъка. Преди да започне, пъхна едната си ръка в джоба на панталона и кръстоса пръстите си за късмет.

— Това вероятно е най-трудната задача в професионалната кариера на всеки от нас. Доколкото сме запознати, този тип действа само в района на Брадфийлд. В известна степен се радвам, че е така, защото никога не съм виждал по-добър екип детективи, както тези тук. Ако някой може да пипне това копеле, това сте всички вие. Имате сто и десет процента подкрепата на шефовете си и всички средства, от които се нуждаете, ще ви бъдат предоставени, независимо дали това се харесва на политиците или не — Войнственият и решителен тон на Брандън спечели одобрителен шепот и кимания в стаята. — Ще трябва да проправяме пътища тук в много отношения. Всички знаете за плановете на Министерството на вътрешните работи да създаде Национална служба за изграждане на психологически портрети на престъпниците, които се проявяват повече от един път. Е, ние ще бъдем опитните мишки. Доктор Тони Хил, който е експертът на министерството, се съгласи да работи за нас. Разбира се, знам, че между вас има и такива, които смятат, че психологическият профил е чиста загуба на време. Но дали го харесвате или не, то е част от нашето бъдеще. Ако му съдействаме и работим с него, ще имаме много по-голям шанс да доведем тази специална задача до такъв край, какъвто бихме искали. Ако го разсърдим и прогоним, сами си слагаме главата в торбата. Това ясно ли е на всички тук?

Брандън огледа стаята с острия си поглед, като не пропусна и Том Крос. Киманията варираха от ентусиазирани до едва забележими.

— Радвам се, че всички се разбираме. Работата на доктор Хил е да прецени доказателствата, които му предоставяме, и да изгради портрет на убиеца, така че да ни помогне да фокусираме разследването. Назначих следовател Карол Джордан като свързващо звено между екипа по убийствата и доктор Хил. Следовател Джордан, бихте ли станали за минутка?

Стресната, Карол едва се отлепи от мястото си, като, ставайки, блъсна папките с материалите. Дон Мерик веднага коленичи и грабна разпилените листа.

— За тези от вас от другите отдели, които не познават следовател Джордан, ви я представям. Това е тя.

„Браво, Брандън — помисли си Карол, — като че ли има цял куп жени детективи, от които да избираш!“

— Инспектор Джордан трябва да има достъп до всеки и до всяко листче хартия по това разследване. Искам да я държите в течение и за най-малкия напредък, който постигнете. Всеки, който преследва обещаваща следа, трябва да я обсъди с нея, както го правите с вашите следователи или с шефа на отдела ви. Всяка нейна молба трябва да бъде приемана като неотложно разследване. Ако чуя, че някой от вас си придава важности и пречи на следовател Джордан и доктор Хил за разследването, ще бъда безмилостен. Същото важи и за този, който допусне да изтече информация към медиите за тази страна на разследването. Така че мислете. Ако не горите от желание да наденете отново униформа и да обикаляте из улиците на Брадфийлд в дъжда до пенсия, ще трябва да правите всичко, което е по силите ви, за да й помагате. Опичайте си акъла. Това не е състезание. Всички сме в един кюп. Доктор Хил не е тук, за да хване убиеца. Това е ваша…

Брандън спря по средата на изречението. Никой не бе забелязал отварянето на вратата, но думите на полицая от службата за приемане на съобщения грабнаха вниманието на всички по-бързо от куршумен изстрел.

— Извинете, че ви прекъсвам, сър — започна той с нервен глас, като едва потискаше чувствата си. — Идентифицирали са вчерашната жертва. Сър, той е един от нашите!