Принцът на мъглата

XIV глава

Здрачаваше се, когато Виктор Крей спря на стотина метра от къщата на плажа, която семейство Карвър бяха избрали за свой дом. Същата къща, където единствената жена, която бе обичал в действителност, Ева Грей, бе родила Джейкъб Флайшман. Гледката на бялата фасада отвори в душата му стари рани, които бе смятал за отдавна заздравели. Не светеха никакви лампи и мястото изглеждаше пусто. Пазачът на фара предположи, че младежите все още са в градчето заедно с Роланд.

Продължи напред и мина през бялата ограда. Същата врата и същите прозорци, които си спомняше отлично, проблясваха под последните слънчеви лъчи. Старецът прекоси градината, излезе в задния двор и пое през полето, което се простираше зад къщата. В далечината се издигаше гората, а на границата с нея бе градината със статуите. Отдавна не бе идвал на това място и сега се спря отново, за да го погледа отдалече, изпълнен с боязън от онова, което се криеше зад стените му. Гъста мъгла пълзеше към него през тъмните пръчки на металната врата.

Виктор Крей бе уплашен и усещаше тежестта на годините си по-ясно от всякога. Гризеше го същият страх, който бе изпитал преди десетилетия в тесните улички на онова индустриално предградие, където чу за пръв път гласа на Принца на мъглата. Сега, в заника на живота му, кръгът сякаш се затваряше и с всеки нов обрат на играта старецът чувстваше, че не са му останали печеливши карти за финалното залагане.

Пазачът на фара се отправи с решителни стъпки към входа на градината. Мъглата, която извираше отвътре, не след дълго го покри до пояс. Той пъхна трепереща ръка в джоба си, извади стария си револвер — старателно зареден преди тръгване — и един силен фенер. С оръжието в ръка влезе в заграждението, запали фенера и освети градината. Снопът светлина разкри необичайна гледка. Виктор Крей свали оръжието и потърка очи, мислейки, че е станал жертва на халюцинация. Нещо се бе объркало — или най-малкото, не това бе очаквал да завари. Разсече отново мъглата с лъча на фенера. Не се заблуждаваше: градината със статуите беше празна.

Объркан, старецът се приближи да огледа изоставените пиедестали. Докато се опитваше да подреди мислите си, дочу далечния тътен на нова буря, която се задаваше, и вдигна очи към хоризонта. Покров от тъмни, заплашителни облаци се разстилаше над морето като мастилено петно в басейн. Светкавица разцепи небесата и ехото на гърма достигна до брега като барабанен ек, обявяващ началото на битка. Виктор Крей се заслуша в рева на бурята, която се надигаше в морето, и най-сетне, спомняйки си, че е видял същото зрелище на борда на „Орфей“ преди двайсет и пет години, разбра какво щеше да се случи.

Макс се събуди, облян в студена пот. Трябваха му няколко секунди, за да разбере къде се намира. Сърцето му препускаше бясно като пърпорещ мотоциклет. На няколко метра от себе си видя познато лице — Алисия, заспала до Роланд — и си спомни, че е в плажната колиба. Бе готов да се закълне, че е подремнал само няколко минути, макар че всъщност беше спал почти цял час. Надигна се тихо и излезе навън да подиша чист въздух, докато тревожните образи от един кошмар, в който той и Роланд оставаха пленени в корпуса на „Орфей“, започнаха да избледняват в ума му.

Плажът беше пуст и приливът бе отнесъл лодката на Роланд в открито море, където течението скоро щеше да я подхване и малкият съд щеше да се изгуби безвъзвратно в необятния океан. Макс се спусна до брега и намокри лицето и раменете си с хладната морска вода. После отиде до един завой, където се образуваше малко заливче, и седна на скалите с крака, потопени във водата, като се надяваше да си възвърне спокойствието, което сънят не бе успял да му даде.

Долавяше, че зад събитията от последните дни се крие някаква логика. Усещането за надвиснала опасност бе съвсем осезаемо и появите на доктор Каин зачестяваха. С всеки изминал час присъствието му като че ли набираше мощ. В очите на Макс всичко бе част от сложен механизъм, чиито елементи се сглобяваха бавно, но сигурно, а в самия му център бе печалната история на Джейкъб Флайшман. Всичко сочеше натам — от тайнствените посещения в градината със статуите, които бе видял в старите филми, та до онова неописуемо създание, което за малко не ги бе погубило същия следобед.

Случилото се в тоя ден подсказваше, че не могат да си позволят лукса да чакат нова среща с доктор Каин, за да предприемат някакви действия; трябваше да го изпреварят и да се опитат да предвидят каква ще е следващата му крачка. За Макс имаше само един начин да разбере това: да проследи дирята, която Джейкъб Флайшман бе оставил преди години във филмите си.

Без да си прави труда да буди сестра си и Роланд, той се качи на колелото си и се отправи към къщата на плажа. В далечината, над линията на хоризонта, една тъмна точка изникна от нищото и започна да се разширява като облак от смъртоносен газ. Задаваше се буря.

Завърнал се отново у дома, Макс пъхна един филм в ролката на прожектора. Температурата бе спаднала осезателно, докато пътуваше с колелото, и продължаваше да спада. Първите кънтежи на бурята можеха да се чуят между откъслечните пориви на вятъра, който блъскаше кепенците на прозорците. Преди да пусне филма, момчето изтича на горния етаж и си облече топли дрехи. Старият дървен градеж скърцаше под краката му и къщата сякаш бе уязвима за атаките на вятъра. Докато се преобличаше, Макс видя от прозореца на стаята си как наближаващата буря покрива небето с мантия от мрак, който щеше да докара нощта няколко часа по-рано. Залости добре прозореца и слезе долу да включи прожектора.

За пореден път образите оживяха на стената и Макс се съсредоточи върху филма. Този път камерата показваше позната сцена — коридорите на къщата на плажа. Той позна интериора на стаята, в която се намираше в момента. Обзавеждането и мебелировката бяха различни и от дома лъхаше на разкош, докато окото на камерата описваше бавни кръгове, показвайки стени и прозорци. Сякаш в тъканта на времето се бе отворила врата, която му позволяваше да посети къщата преди близо десет години.

След няколко минути на долния етаж, камерата отведе зрителя на горния. Достигайки до площадката, тя се насочи към една врата в края на коридора, която водеше към стаята, заемана от Ирина до деня на произшествието. Вратата се отвори и обективът показа празната, сумрачна стая, докато накрая спря пред стенния гардероб.

Изминаха няколко секунди, в които нищо не се случи: камерата не регистрира никакво движение в стаята. Изведнъж вратата на гардероба се отвори със замах и се блъсна в стената, като се люлееше на пантите си. Макс напрегна очи, за да види какво имаше в тъмния гардероб. Една ръка в бяла ръкавица се подаде от сенките, държейки някакъв лъскав предмет, окачен на верижка. Момчето отгатна какво ще последва: доктор Каин излезе от гардероба и се усмихна към камерата.

Макс позна кръглия предмет, който Принца на мъглата държеше в ръка — това бе часовникът, който бе получил от баща си и впоследствие изгубил в мавзолея на Джейкъб Флайшман. Сега подаръкът бе във властта на мага, който по някакъв начин бе отнесъл най-ценното му притежание в призрачното измерение на черно-белите образи, извиращи от стария прожектор.

Камерата се спря на часовника и Макс видя съвсем ясно как стрелките му се завъртяха наобратно с невероятна скорост — все по-бързо и по-бързо, докато накрая погледът му вече не можеше да ги следи. След малко часовникът започна да изпуска дим и искри и най-сетне избухна в пламъци. Макс гледаше сцената като омагьосан, неспособен да откъсне очи от горящия часовник. Миг по-късно камерата рязко се отмести към стената на стаята и се фокусира върху една стара тоалетна масичка с огледало. Камерата се приближи до огледалото и спря, показвайки съвършено ясно отражението на онзи, който я държеше.

Макс преглътна на сухо; най-сетне виждаше отчетливо кой бе заснел тези филми преди години в същата къща. Разпозна детското, усмихнато лице на момчето, което снимаше самото себе си. Беше доста по-малко, но чертите и погледът бяха същите като онези, които бе опознал през последните дни. Това беше Роланд.

Филмът заседна в прожектора и уловеният кадър започна бавно да се разтапя на екрана. Макс изключи машината и стисна юмруци, за да спре треперенето на ръцете си. Джейкъб Флайшман и Роланд бяха едно и също лице.

Светкавица озари за миг притъмнялата стая и Макс изведнъж забеляза зад прозореца една фигура, която тропаше по стъклото и му правеше знаци да я пусне вътре. Запали лампата и позна смъртно бледото и ужасено лице на Виктор Крей, който, съдейки по изражението му, сякаш току-що бе видял призрак. Момчето отиде до вратата и пусна стареца да влезе. Чакаше ги дълъг разговор.