Принцът на мъглата

Епилог

Последните седмици на лятото донесоха нови известия за войната, чиито дни, както се говореше, бяха преброени. Максимилиан Карвър отвори часовникарския си магазин в една малка сграда до църковния площад и за кратко време всички местни жители се извървяха да видят неговия базар за чудеса. Малката Ирина се възстанови напълно и като че ли изобщо не си спомняше за произшествието със стълбата. Двете с майка ѝ правеха дълги разходки по плажа, търсейки раковини и неголеми вкаменелости — бяха започнали една колекция, която несъмнено щеше да буди завист у новите съученички на Ирина през идващата есен.

Верен на завета на стария пазач, Макс всяка привечер отиваше с колелото си до кулата на фара и запалваше светлинното устройство, чийто лъч трябваше да направлява корабите до следващото утро. Качваше се в кулата и оттам съзерцаваше океана, както бе правил и Виктор Крей през голяма част от живота си.

В един от тези късни следобеди момчето откри, че сестра му Алисия се връщаше редовно на плажа, където се бе издигала колибата на Роланд. Отиваше сама и сядаше в самия край на брега, зареяла поглед към морето, а часовете се нижеха край нея в тишината. Двамата с Макс вече не си говореха така, както бяха разговаряли в дните, споделени с Роланд, и Алисия никога не обели дума за станалото през онази нощ в залива. Брат ѝ уважаваше нейното мълчание още от първия миг. Когато дойдоха последните дни на септември, които предвещаваха началото на есента, споменът за Принца на мъглата като че ли бе избледнял от паметта му като сън под светлината на деня.

Докато гледаше Алисия, седнала долу на плажа, Макс често си спомняше как Роланд му бе признал опасенията си, че това може да е последното му лято в града, ако бъде призован в армията. Сега, въпреки че братът и сестрата почти не отваряха дума за това, Макс знаеше, че споменът за Роланд и за лятото, в което заедно бяха открили магията, щеше да остане с тях и да ги свързва завинаги.