Равноденствие

ОКСФОРД: 29 МАРТ, 21:05

Когато се прибраха, Филип сложи чайника да заври, а Лора се качи горе да си облече вълнената жилетка. След няколко минути вече седяха в дневната — огънят в камината тъкмо се разгаряше.

— Ако питаш мен — каза Филип и отпи от горещия чай, — няма начин изчезването на Лайтман да е свързано с убийствата. Просто е съвпадение.

— Аз също не виждам как може да са свързани… но всичко е… толкова… странно.

Филип сви рамене.

— Когато ходи при него, стори ли ти се болен или притеснен от нещо? Може ли да е превъртял?

Лора поклати глава.

— Страдаше ли от депресия?

— Не знам. През последните години съм го виждала само няколко пъти. Изглеждаше ми съвсем добре. Защо питаш? Смяташ, че просто е зарязал колата си и е отпрашил нанякъде ли?

— Случва се.

— Да, чувала съм. Но Лайтман?

— Мислиш, че са го отвлекли?

— Не знам, Филип. Но дори да е така… — Лора вдигна поглед от чашата с чай.

— Мисля, че скоро ще разберем. Полицията няма да остави този случай да се потули. Лайтман е величие в Оксфорд и един от най-заможните хора в Англия.

После вдигна DVD-то, което бяха взели от клетка номер 14, и каза:

— Е, ще го гледаме ли?

Отначало имаше няколко секунди пращене, след което на екрана се появи Чарли Тъкър, седнал в един стол и вперил поглед директно в камерата. Зад гърба му се виждаха лавици с книги, а на земята до стола — пепелник. Тъкмо си дръпваше от цигарата. По всичко личеше, че това е автозапис — камерата не го хващаше под добър ъгъл, а и осветлението беше зле.

— Здравей, Лора. Е, поне се надявам ти да гледаш този запис — каза образът от екрана с кратка неспокойна усмивка към камерата. — Когато гледаш това, аз ще съм или мъртъв, или някъде в чужбина.

Стомахът й се сви на топка.

— Фактът е — продължи Чарли, — че животът ми е в опасност. Нямам много време за обяснения, а имам толкова много за казване. Не искам да те излагам на опасност, но когато дойде при мен онзи ден… ами, усетих, че и без това вече си затънала до гуша, затова…

— Добре, откъде да започна? Хм… Добре. Щом гледаш това, очевидно си намерила клетка 14 на гара „Падингтън“ и разполагаш с текста на Нютон. Предполагам си се питала как съм могъл да се снабдя с подобно нещо? Истината е, че известно време бях замесен с хората, за които ти споменах, нали се сещаш, окултистите… Говоря в минало време, защото се надявам, че съм се измъкнал. Нали разбираш, бях въвлечен в тази група по принуда. Те разполагаха с уличаващи доказателства за моята политическа дейност през осемдесетте години, а както знаеш, държавата не забравя лесно, особено що се отнася до нещата, с които се занимавах аз. — Чарли се усмихна съзаклятнически. — Както и да е духнах, когато разбрах какво всъщност са намислили тези хора. Не исках да съм част от това.

Цигарата беше изгоряла до филтъра и той извади друга, запали я от фаса на предишната, дръпна дълбоко и издиша кълбо дим.

— Виж сега — продължи Чарли и се размърда. — Сигурно дотук нищо не разбра. Ще започна от самото начало.

И се изкашля.

— Да се върнем хиляда и шестстотин години назад в историята до времето на Александрийската библиотека. Тогава главен библиотекар и същевременно велик учен била една жена, Хипатия. Била страхотна: не само била сред най-ерудираните и начетени хора на своето време, но и разбунила много духове, като отричала голяма част от младото тогава християнство, което по това време набирало сили по света. Смятали я за еретичка и в крайна сметка била одрана жива от тълпа надъхани християни.

Чарли се усмихна ехидно.

— Хипатия била адепт на окултизма. Ако беше живяла хилядолетие по-късно, щяха да я наричат бяла вещица. Тя съхранявала едни от най-важните артефакти, познати на човешката цивилизация. В библиотеката пазела редки ръкописи по всевъзможни въпроси на окултизма, както на бялата, така и на черната магия, а така също притежавала и двете най-големи алхимични ценности, познати на човечеството: Изумрудения скрижал и рубиновата сфера.

— За Изумрудения скрижал всички знаят, разбира се — продължи той. — Той се е превърнал през вековете в крайъгълен камък на алхимичната практика. За алхимиците е нещо като „наръчник“ в тяхната работа. По-малко позната е рубиновата сфера. Слухове за тази вещ се носят в света на херметизма още от времето на Хипатия, но малко хора са я виждали, а още по-малко имат представа каква сила притежава.

— В нощта, когато Александрийската библиотека била унищожена, 13 март 415 година, Хипатия се погрижила Изумруденият скрижал да бъде изнесен от града и пренесен до Европа, където векове наред бил пазен от поколения алхимици. Междувременно тя скрила рубиновата сфера на тайно място в основите на библиотеката. Година по-късно баща й, Теон, взел безценната вещ и я донесъл в Англия. Тук се срещнал с водачите на малка група адепти, които наричали себе си Пазителите и черпели своите тайни от Древен Египет и от първите алхимици. Хипатия и баща й били добре запознати с дейността и ритуалите на тези хора. Пазителите скрили сферата в тайно хранилище, до което се стигало само по подземен лабиринт. Построили го близо до своето обичайно място за срещи и се погрижили през лабиринта да могат да минат само онези, които притежават тайното познание, необходимо за успешното преминаване на поредица изпитания. Почти хиляда години по-късно на същото място се появил град Оксфорд… Рубиновата сфера останала скрита до седемнадесети век, когато Кристофър Рен бил нает да построи Шелдънския театър.

Той открил лабиринта, но не задълбал по-нататък. Две десетилетия по-късно обаче Исак Нютон, може би най-великият алхимик, и то не само на своето време, се натъкнал на важен документ с кодирани инструкции как да се намери сферата, който преди това бил в ръцете на друг алхимик, живял два века преди него, а именно Джордж Рипли. — Чарли се облегна в стола и издуха струя дим към камерата. — Това било почти катастрофално. Сферата притежава истинска огромна сила, а Нютон бил гений, обсебен от мисълта да разкрие тайните на вселената на всяка цена. Като имал сферата, той имал шанс да осъществи мечтите си.

Чарли направи кратка пауза и изгаси догорялата си цигара.

— Предполагам се чудиш за какво е цялата тази олелия? Какво й е толкова особеното на тази рубинова сфера? Защо е толкова важна, че хората са давали живота си, за да я опазят? Убивали са, за да я притежават? Ами, с две думи, сферата е ключът към намирането на Философския камък и Еликсира на живота — заветната цел и мечта на алхимика. Никой не знае кой е направил сферата. Тя съществува поне от началото на египетската цивилизация, а според някои дори не е от този свят. Като чете заклинанието, което е написано под формата на непрекъсната възходяща спирала по повърхността на сферата, адептът може да призове Сатаната да превърне безжизнената смес в тигела в онзи митичен и така лелеян камък.

— Виж сега, Лора, няма да те обвиня, ако вече си мислиш, че всичко това са врели-некипели. Но независимо дали вярваш или не че с рубиновата сфера може да се призове Сатаната, има хора, които действително вярват в това, и днес, в Оксфорд, една група могъщи алхимици се опитват да го докажат. Те не притежават сферата, но разполагат с някои от тайните, които са им нужни. — Чарли въздъхна. — Вероятно се мъчиш да разбереш каква е връзката между Исак Нютон от седемнадесети век и тази група алхимици от двадесет и първи. Сигурно се чудиш и защо ти дадох копие от тайния труд на Нютон, а също така и какво общо имам аз с всичко това и защо животът ми е в опасност. Нютон, както сега ще разбереш, е праотецът на съвременната група. Той нарекъл своята клика Ордена на Черния сфинкс. Заимствал това име от египетските алхимици, които първи използвали сферата. В неговата група, позната като Несветата троица, влизали той самият, любовникът му — лекарят Никола Фатио дю Дуйли, и техният общ познат Джеймс Бойл, по-малък брат на великия Робърт Бойл. Връзката между Нютон и неговите сподвижници и съвременния Орден на Черния сфинкс е подреждането на планетите. Нютон успял да се сдобие с рубиновата сфера година и половина преди петорен съвпад на планетите през 1690. При следващото такова подреждане професор Милинър, който бил узнал някои от тайните на Ордена, опитал своя шанс. Днес Орденът се опитва да повтори експеримента на Нютон.

— А за какво точно става въпрос? Ти си умно момиче, предполагам, че вече и сама си се досетила. — Той се усмихна. — Като следва указанията на рубиновата сфера, адептът трябва да събере пет органа, всеки от тях взет от млада жена в точно определен момент. На мястото на отнетия орган се поставя метална монета, древноегипетски арканон с изображението на пет жени — петте жертви. Тези органи се съхраняват и влизат в употреба в предварително уречен час. Поставени на върховете на пентаграмата, те играят ключова роля в осъществяването на един ритуал, който, ако е успешен, ще призове Сатаната да се яви и да разкрие тайната на създаването на Философския камък… Нютон и сподвижниците му успели да съберат органите, като убили пет млади жени в Оксфорд. Органите: сърце, мозък, бъбреци, жлъчен мехур и черен дроб, се съхранявали по технологията, използвана още от основоположниците на първия Орден — египетските алхимици, които били вещи в занаята на мумифицирането и съхранението. Дю Дуйли бил по тази част. Той подробно изучил процесите и се постарал да ги пресъздаде възможно най-точно. Ритуалът трябвало да се състои в една зала под Бодлеанската библиотека, която била част от лабиринта на Пазителите. Нютон и съратниците му стигнали до тази зала през един таен вход от избата на Хъртфорд Колидж в близост до библиотеката. Много важно било да успеят да преминат препятствията, поставени от Пазителите през пети век, но го направили сравнително лесно, защото Нютон разполагал с необходимата информация от ръкописа на Джордж Рипли. И само благодарение намесата на Пазителите, едва ли не в последния момент, начинанието на Нютон било осуетено.

— От това, което научих за Пазителите, разбрах, че съществуването им е по-голяма тайна дори от това на Ордена на Черния сфинкс и че са имали по-голям успех от Ордена — досега. По времето на Нютон водач на пазителите е бил Робърт Бойл… Да, знам, голяма ирония, като се има предвид, че Джеймс е бил ключова фигура в групата на Нютон. Помощници на Бойл са били големият съперник на Нютон Робърт Хук и един човек на име Джон Уикинс, който е бил съквартирант на Нютон, изпратен в Кембридж като млад студент специално за да го държи под око. — Чарли заби поглед в камерата. — Днешният Орден на Черния сфинкс стои зад убийствата на млади жени в Оксфорд. Един от членовете му е опитен убиец, познат само като Адепта. Те събират органите и ги съхраняват, и този път имат на разположение технологията на двадесет и първи век. Намеренията им са същите като на Нютон и Милинър, а именно: да извършат окултен ритуал, когато Марс, Венера и Юпитер се подредят на една линия със слънцето и луната. Това ще стане на 31 март, тоест вдругиден, в 1:34 след полунощ.

— А какво общо имам аз с всичко това? — продължи Чарли и се поразмърда на стола, преди да отговори на собствения си въпрос: — Спомняш ли си моето посещение в Ню Йорк, Лора? Дойдох там като представител на Ордена. Сега ще ти обясня. Орденът от двадесет и първи век никога не е притежавал рубиновата сфера. От времето на Хипатия до наши дни освен Пазителите единствените други хора, които са виждали или докосвали тази безценна вещ, са Нютон и сподвижниците му. И когато групата им била разбита през 1690 година, сферата била прибрана и скрита от Робърт Бойл. Освен това всички записки на Нютон по този въпрос били унищожени. Всички, както сама разбираш, с изключение на един: кратък кодиран документ, озаглавен „Principia Chemicum“, копие от който сега имаш и ти. Именно този документ взех за Ордена, когато бях в Ню Йорк. Те знаеха, че едва ли ще се сдобият със сферата навреме за съвпада, а без нея усилията им щяха да са напразни. Водачът на Ордена обаче, човек, когото никога не съм виждал и чиято самоличност се пази в тайна, научил за ръкописа на Нютон и информацията в него — освен всичко друго, линейна версия на заклинанието от сферата.

Чарли направи кратка пауза, за да си запали поредната цигара.

— Сега ще поясня. Казах, че по сферата има текст. Този текст е под формата на една непрекъсната спирала от египетски йероглифи, издълбани по повърхността на кълбото, която започва от единия полюс и стига до другия. Създателите на сферата са се погрижили силата на заклинанието да не може да попадне в ръцете на непосветени. За целта са използвали един хитър начин за криптиране, наречен стеганография — с други думи, механичен код. Имам предвид, че посланието, в този случай заклинанието, което се използва при ритуала, трябва да се чете вертикално, от горе надолу, а не като се следва линеарната последователност на графичните знаци. Това е една древна техника за тайнопис, наречена „скитала“.

— Това не е проблем, ако разполагаш със сферата, но само Нютон и Пазителите са я държали в ръцете си. Документът, който открих в Ню Йорк, тоест ръкописът на Нютон, съдържа копие на заклинанието, преведено на латински, но този превод е направен в линеарна форма, което го прави кажи-речи безполезен. Аз завърших математика, както сигурно си спомняш. И специализирах криптология. Водачът на съвременния Орден знаеше това. Направиха ми предложение, на което не можех да откажа. Нямах представа какво се опитват да постигнат — или поне докато не взех ръкописа. Отне ми почти година да дешифрирам линеарния превод. Това, което липсваше, беше размерът на сферата. Ако знаеш точния й размер, можеш да върнеш текста в първоначалната му спирала и да прочетеш посланието вертикално. В записките на Нютон няма никаква информация за размерите на сферата, така че може да си гадаеш цяла вечност и така и да не стигнеш до вярното послание. Единственият друг начин да се разбие кодът беше да се използват най-съвременните методи за дешифриране и много скъп компютър. Получих съответното оборудване, а всичко останало беше тук, вътре — каза Чарли и се почука по главата с пръст. — Да си гений си има предимства.

— Докато се опитвах да разбия кода — продължи той, — бях под постоянен натиск от страна на представителите на Ордена. Но освен че им вършех работа, аз си поставих за цел и да разбера какво възнамеряват да правят с този код. Не успях да открия обаче кои са членовете му. Нито пък кой е водачът им. Комуникацията се осъществяваше единствено чрез куриери и кодирани имейли. Но като разбрах какво са намислили, реших да се оттегля.

— Преди две седмици предадох на Ордена дешифрирания код. Но той е съвсем безполезен. Те още не го знаят и затова продължават да убиват. Още две млади жени ще умрат за малко повече от двадесет и четири часа, ако Орденът не бъде спрян.

Чарли дръпна дълбоко от цигарата, лицето му беше тъжно и замислено.

— Лора — продължи той, — сега всичко зависи от теб. Надявам се да получиш помощ и от други хора, на които имаш доверие. Единственото, което мога да направя за теб, е да ти кажа каквото знам. А то е следното. Макар Нютон да не е разполагал с технологията, необходима за съхранение на органите за ритуала, той е имал няколко предимства пред членовете на съвременния Орден на Черния сфинкс. Най-важното от тях е, че е разполагал със сферата. Освен това, когато Орденът бил разбит от Пазителите през 1690 година, били изгубени и почти всички документи, а Бойл и сподвижниците му се погрижили тайният вход към лабиринта през избата на Хъртфорд Колидж да бъде запечатан. Пазителите създали нов вход, чието местоположение ще трябва сама да откриеш от информацията, която ще ти дам. През него, по дълъг тунел, се стига до първоначалния лабиринт, намиращ се под Бодлеанската библиотека.

— Всичко това означава, че през 1851 година Милинър е бил изправен пред три огромни проблема. Първо, той не е разполагал със сферата и е работел с някакво мистериозно копие на линеарния текст, най-вероятно това, което братът на Бойл, Джеймс, е успял да скрие от Пазителите през 1690 година. Второ, не е имал ясна представа как да съхранява органите, които е започнал да събира в Оксфорд, и трето, не е знаел как да влезе в лабиринта — входа откъм Хъртфорд Колидж вече го е нямало. И разбира се, не е бил посветен в тайните на Пазителите, за да знае за новия вход, направен след опита на Нютон. За да се справи с всичко това, Милинъм направил нещо наистина изключително. Той отдавна знаел за тунелите под Бодлеанската библиотека. Дори във викторианската епоха мрежата от проходи била доста обширна. И понеже имал дълбоки познания в областта на окултизма и познавал отблизо традициите на Ордена на Черния сфинкс, той имал ясна представа къде се намира залата, в която трябва да се извърши ритуалът. Затова финансирал един таен строителен, или по-скоро разрушителен, проект, при който най-близките тунели били свързани с тези, водещи до залата. Това станало няколко години преди 1851-ва, а нещастният архитект, нает от Милинър за проекта, бил намерен обесен един месец, след като си свършил работата. Полицията сметнала, че се е самоубил. — Чарли се разкашля, не можеше да спре.

— Господи — каза, след като пристъпът отмина, — май наистина трябва да спра тези проклети цигари. Имам силното предчувствие — продължи по темата, — че днешните членове на Ордена нямат представа как да стигнат до залата през лабиринта на Пазителите, но познават добре маршрута на Милинър, който напълно избягва лабиринта. Не е възможно да се стигне до залата от повърхността или пък да се заобиколят тунелите без карта, а доколкото знам, има само една карта и тя се пази на сигурно място от Ордена.

— Е — въздъхна Чарли, — почти стигнах до края на този странен монолог. Надявам се сега да си малко по-наясно със ситуацията. Ще ми се да можех да съм при теб да ти помогна, но… Както и да е, мога да ти дам само някои насоки. На този диск има още ценна информация, която ще ти е от полза. Като свърша с тази уводна част, сложи диска в компютъра си. Ще трябва да разкодираш посланието ми, Лора, то е лично до теб, за да е защитено, ако попадне в чужди ръце. Когато успееш, ще получиш информация, която ще ти помогне да разчетеш ръкописа на Нютон, а след това и да разбереш къде се намира новият вход за лабиринта. Стигнеш ли там, вече разчитай само на себе си. Нямам никаква представа какви защити са сложили Пазителите, нито как да се придвижиш през лабиринта и да преминеш успешно трите изпитания, заложени от древните. За жалост, макар Нютон на два пъти да е минавал успешно през лабиринта — първия път сам, с помощта на ръкописа на Рипли, а после заедно с дю Дуйли и по-младия Бойл, той не е оставил почти никакви насоки за това в документа си.

— Сбогом, Лора. — Чарли се засмя насила. — Надявам се, че когато гледаш това, аз все още ще съм жив и ще се излежавам на някой далечен плаж. А когато всичко това свърши, двамата с теб може да се срещнем и да си поговорим за доброто старо време, също както в Ню Йорк. До скоро, сладко паунче.

Образът на екрана изчезна. Филип и Лора бяха така погълнати от мислите си, че и двамата не чуха как Джо отвори вратата и влезе.

— О, здравей, скъпа — каза Лора разсеяно.

— Интересна програма, а? — попита Джо и закачливо вдигна вежди.

— Съобщение от Чарли.

Джо погледна майка си с явно недоумение.

— Един запис, който е направил малко преди да умре. Обяснява доста неща — допълни Лора и натисна едно копче на дистанционното. Записът започна отначало.

— Какво чакаме тогава? — каза Джо, когато записът свърши. — Да го сложим в компютъра.

Филип стартира диска и на екрана се появи следното кратко съобщение:

НАТИСНИ 1 И ОТГОВОРИ.

Филип натисна 1 и на екрана се изписа ново изречение:

ЛОРА, ХАРЕСА ТИ ОНАЗИ ВЕЧЕР

Филип се извърна към Лора и въпросително повдигна вежди.

— Какво означава това, по дяволите? — възкликна Лора.

— Това е личният ключ, за който говори Чарли. Отговорът е нещо очевидно само за теб, мамо — каза Джо.

— Вие с Чарли… — почна Филип.

— Глупости.

— Е, само попитах…

— Сигурно има предвид срещата ни в Ню Йорк — каза Лора. — Само тогава съм го виждала вечер през последните двадесет години. Срещнахме се в „Харис Грил“ на Трийсет и четвърта улица.

Замълча и погледна към екрана, опитваше се да си спомни въпросната вечер.

— Имаше ли нещо по-особено тогава? — попита Филип.

— Крем карамелът беше страхотен.

— Да опитаме тогава — предложи Джо. Филип написа „крем карамел“. Екранът за миг

остана празен, след което се появи ново съобщение:

БЛИЗКО, НО НЕ ТОЧНО. ОСТАВАТ ТИ ОЩЕ ДВА ОПИТА

— По дяволите! — възкликна Филип.

— Сега какво? Мислех, че е това — каза Лора и се обърна към дъщеря си.

Джо сви рамене.

— Твърде лесно е, явно.

После придърпа един стол, седна до Филип и каза:

— Значи така. Имаме само още два шанса. Така че по-добре да не бързаме.

— Но това е неразрешимо — каза Лора. — Отговорът може да е всякакъв.

— Да, но в случая става въпрос за нещо лично, мамо, нещо, за което би трябвало да се сетиш веднага.

— Точно затова предположих, че ще е крем карамелът, Джо, но…

— Добре — намеси се Филип. — Дайте да помислим. Чарли казва, че е нещо, което ти е харесало онази вечер. Какво друго може да има предвид? Сигурна ли си, че става въпрос за вечерта в Ню Йорк?

— Откъде мога да знам, за бога? — отвърна Лора отчаяно.

— Мисля, че си на прав път — каза Джо. — Чарли що го казва: „близко“. Значи сигурно става въпрос за вечерта в ресторанта. Но отговорът може да е само „крем“ или само „карамел“, или… нещо друго. И тримата замълчаха. Джо потъна в мисли. Лора прокарваше пръсти през косата си, загледана в екрана.

— Мисля, че си права, Джо — каза Филип накрая. — Може да е всичко, но Чарли ти даде ориентир след първия опит, Лора. Може би ни трябва повече информация.

— Така е, но тогава ще ни остане само един опит.

— Имаш ли по-добра идея?

— Чакайте малко — каза изведнъж Лора. — Ако се провалим и трите пъти, не може ли просто да извадим диска, после пак да го сложим и да почнем отначало?

— Съмнявам се. Сигурна съм, че ще се самоизтрие — каза Джо. — Или пък ще се самоунищожи, като в „Мисията невъзможна“!

— Мамка му!

— Но мисля, че татко е прав. Ако не получим още информация, има да гадаем цяла нощ. Нека да пробваме с нещо и да се надяваме на късмет.

— Не ми звучи много научно — отбеляза Филип.

— Какво ще кажете само за „карамел“? — предложи Джо.

Лора сви рамене.

— Може.

Филип въведе думата. След миг на екрана се появи ново съобщение:

СМАЗВАШ МЕ, ЛОРА. МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ ТИ Е ЛЕСНО! САМО ПЕТ БУКВИ Е, СКЪПА

— По дяволите! — възкликна Лора. После изведнъж плесна с ръце.

— Ами да, разбира се! Това е!

— Какво?

— Сетих се. Тъкмо щяхме да ядем десерта и в ресторанта пуснаха „Brown sugar“ на „Стоунс“. Чарли се пошегува за съвпадението: карамел — кафява захар, загряваш ли?

Наведе се над рамото на Филип и посегна към клавиатурата.

— Чакай, Лора — каза Филип. — Какво ще напишеш?

— Пет букви, разбира се, както каза Чарли. Трябва да е „STONE“, какво друго? Камък. Нали за това е цялата история? Нали това иска Орденът на Черния сфинкс? Нали това се е опитал да получи Нютон?

И преди Филип и Джо да успеят да кажат нещо, написа петте букви и натисна „enter“. Този път екранът стана черен. После изведнъж се появи думата „ПОЗДРАВЛЕНИЯ“.

Лора въздъхна облекчено. После отново натисна „enter“ и на екрана се появи по-сложно съобщение, състоящо се от ред думи, последван от множество цифри:

ЧЕРНО, БЯЛО, ЖЪЛТО, ЧЕРВЕНО, НЮ ЙОРК

3.5, 12, 67498763258997, 86746496688598, 97684795900082, 08736047437980, 73849096006064, 87474877345985, 47932768480950

Под тези цифри имаше текстов блок, съставен от стотици слети букви.

— Това ли е всичко? — попита Филип и заскролира надолу, но нямаше нищо друго.

— Знаеш ли, твоят приятел Чарли Тъкър е малко нещо като легенда в Математическия факултет — каза Джо и направи жест на Филип да й отстъпи мястото си.

Лора погледна дъщеря си.

— Е, не беше много далеч от истината, като се нарече в записа „гений“.

— На мен ли го казваш? Професор Норингтън, води ни теория на множествата, го помни още от времето, когато е започнал да преподава в Оксфорд. Преди да стане преподавател, Норингтън е работил в ЦРУ и МИ-6 като разбивач на кодове. Та той твърди, че Чарли бил единственият математик, когото познавал, способен да създаде кодове, които дори той, Норингтън, не можел да разбие.

— Добре, но Чарли все пак иска да получим тази информация, нали?

— Разбира се — отвърна Джо. — Но това е било в кръвта му, не е можел да я даде просто ей така.

— Супер — отвърна Лора, отиде до дивана и се тръшна на него.

— Но за късмет — продължи Джо — вие познавате още един гений… всъщност генийка първокурсничка, която тъкмо учи теория на множествата, доста полезен предмет при разбиване на кодове.

После щракна с пръсти, загледа се в екрана и добави:

— Освен това обожавам предизвикателствата.