Равноденствие

ОКСФОРД: 30 МАРТ, 22:38

Взрян в часовника на стената на кабинета си, Мънро наблюдаваше как секундите се изнизват една по една. Току-що беше изпратил дузина полицаи на три различни места в Оксфорд със задачата да открият Малкъм Бриджис: първата група се отправи към малкия му апартамент на Ифли Роуд, втората — към къщата на Лайтман в северната част на града, а третата — към кабинета му във факултета по психология. Мънро беше почти сигурен, че няма да го открият на нито едно от трите.

Значи така, Бриджис бе ходил на мястото на второто убийство. Нямаше непоклатимо алиби за времето на това убийство, но пък имаше за първото, което означаваше, че работи с някой друг. Добра версия, но Мънро инстинктивно усещаше, че нещо в нея не е както трябва; освен това нямаше никакви доказателства в подкрепа на тази идея.

Добре, каква беше ситуацията до момента? Още едно убийство, четири отделни случая и шест мъртви младежи, а какво знаеше той със сигурност? Бриджис имаше някаква връзка с всичко това, но едва ли работеше сам, а се очакваше още едно убийство тази вечер, точно след полунощ. Как би могъл да го предотврати, ако не хванеше Бриджис? А дори и тогава, дали арестуването на този човек би осуетило убийството? Мънро разтърка очи. Изведнъж се почувства страшно уморен.

Телефонът иззвъня.

— Мънро — каза той вяло.

— Хауард се обажда.

— Надявам се да имаш добри новини.

— Да, имам новини — отвърна Смейлс. — Но не съм сигурен как да ги тълкувам. Става въпрос за това, че кръвната проба се оказа на… как да се изразя? На една неслучайна личност.