Равноденствие

ОКСФОРД: 30 МАРТ, РАНО СУТРИНТА

— Мамо… мамо, събуди се.

Лора отвори очи. Джо се бе навела над нея. Лора въздъхна и се надигна. Беше заспала на дивана.

— Господи, колко е часът?

— Четири и петнайсет.

— Къде е Филип?

— Тук съм — каза той от вратата. Носеше поднос. — Мисля, че всички имаме нужда от това.

Остави кафетата на ниската холна масичка пред дивана и добави:

— Джо поне със сигурност. Ти проспа целия екшън.

Усмихна се на Джо и гордо каза:

— Дъщеря ни разби кода на Чарли.

— Е, само част — поправи го Джо.

Лора изведнъж се оживи, вече беше съвсем будна. Грабна едното кафе, седна на дивана и каза:

— Започни от самото начало и говори бавно.

Джо държеше някакви листове.

— Отначало опитах какво ли не — започна тя, — но нищо не излизаше. При този вид дейност трябва да експериментираш, няма друг начин. После се замислих за това, което Чарли каза за рубиновата сфера. Той спомена скиталата и изведнъж ми хрумна, че кодът, който е използвал, също е скитала. Другото, което ме наведе в тази посока, беше числото 3.5 след поредицата от цветове. А после и онзи масив цифри. Седем реда от по четиринадесет привидно случайни цифри. Реших, че сигурно има някаква комбинация, някаква поредица цифри, която е като ключ към цялото множество. Разпечатах цифрите. После направих тръба от хартия с диаметър точно 3.5 сантиметра.

— И цифрите паснаха?

— Не.

— Тогава какво?

— Не беше толкова просто. За момент се обърках. Но после отново погледнах съобщението. След 3.5 имаше 12 и Ню Йорк. Реших, че „Ню Йорк“ има някаква връзка с посещението на Чарли там и може би ще влезе в употреба по-късно.

— И тогава — намеси се Филип — Джо прояви истински гений.

Джо се усмихна на баща си.

— Ласкателството е полезен похват, татко, но като се замисля, решението е било направо очевидно. „Ню Йорк“ е шрифт. Просто трябваше да разпечатам цифрите в шрифт „Ню Йорк“, размер 12.

— И тогава се получи? — попита Лора.

— Като по вода.

— Значи имаме още една скитала.

— Да, но проблемът беше, че пак имах същите деветдесет и осем цифри: седем реда по четиринадесет символа. Опитах да открия някакви очевидни шаблони, нали се сещаш, например поредни цифри или комбинации, нещо явно, но не излезе нищо.

— И какво направи тогава? — попита Лора.

— Загубих цял час да търся връзка между числата, примерно да ги удвоявам, 3.5,7,14 и така нататък, сигурна съм, че Чарли го е направил нарочно, за заблуда. Но след като разбрах, че това няма да ме доведе доникъде, се замислих за другата част на съобщението — цветовете. Там вече ми помогна татко.

— Бива ме не само да правя кафе — каза Филип.

— Радвам се да го чуя, защото специално това кафе е ужасно — отвърна Лора и направи гримаса. — Шегувам се. Продължавай.

— Татко беше на компютъра и се опитваше да намери информация за алхимичните неща, които описва Чарли, а аз бях на масата и работех с добрите стари надеждни средства лист и химикал.

— По една щастлива случайност тъкмо когато Джо зацикли, аз открих нещо за Изумрудения скрижал и за това, което алхимиците са се опитвали да направят с инструкциите от него. За рубиновата сфера няма абсолютно нищо в Мрежата, но това можеше да се очаква.

— Хайде де, кажи ми, какво откри? — попита Лора нетърпеливо.

— Доста налудничави неща всъщност — отвърна Филип. — При работата на алхимиците е нямало никаква последователност, никаква приемственост. Всичките са били маниаци на тема секретност. Сега разбирам защо Чарли е бил привлечен от този свят. Там всичко е ставало с кодове и тайни езици, всеки алхимик е пазел откритията си от останалите. Определено не са си падали по съвместната работа и всеки е тълкувал откритията си по различен начин. Много често описанието, оставено от един алхимик относно дадено откритие, напълно противоречи на описанието на друг алхимик за същото откритие. Въпреки това — Филип се прозя и разтърка очи — има няколко общи неща. Първо, те всички са започвали експериментите си с набор от прости химични елементи, които забърквали и нагорещявали, за да видят какво ще стане. Второ, почти всички алхимици са използвали текста от Изумрудения скрижал като основен източник на информация, взимали са от него нещо като „рецепти“. С малки изключения всички описват един и същ резултат при нагряване на сместа, а именно, че променя цвета си. Последователността на цветовете винаги била една и съща: сместа бивала първо черна, после ставала бяла, след това жълта и накрая червена.

— Така било значи.

— Точно така — каза Филип.

— Но и тази информация не ми помогна много — каза Джо с усмивка. — Освен, че ме накара да се съсредоточа върху цветовете в съобщението на Чарли и върху евентуалната им връзка с цифрите, защото той очевидно ги беше обвързал по някакъв начин. При криптоанализа нищо не се прави случайно, а Чарли е… бил е… майстор.

— И какво направи?

— Нищо особено — каза Джо. — Просто изведнъж го видях.

— Какво видя?

— Цифрите 5,5,6,3 в една от колоните на скиталата.

— Думата „черно“ е с пет букви, бяло — пет, и така нататък. Това ли имаш предвид? — попита Лора.

— Точно това. А то, мамо, се нарича „ключ“.

— Е, благодаря ти, Джо. И аз имам някакво ниво на интелигентност.

— Текстовият масив е всъщност поредица инструкции — намеси се Филип. — Ето разпечатката.

ПРЕДИ ВСИЧКО ИЗПОЛЗВАЙ СЪЩИЯ КЛЮЧ ДА ДЕШИФРИРАШ ДОКУМЕНТА НА НЮТОН. ИЗТЪЛКУВАЙ ЗАКЛИНАНИЕТО — МОЖЕ ДА ТЕ ЗАИНТЕРЕСУВА. ЧЕРТЕЖЪТ ПОКАЗВА ЛАБИРИНТА ПОД БОДЛЕАНСКАТА БИБЛИОТЕКА. ВЛИЗА СЕ ОТКЪМ ТРИЛ МИЛ СТРИЙМ, ВРАТАТА Е В СТЕНАТА ШЕСТДЕСЕТ И ТРИ СТЪПКИ НАВЪТРЕ ОТ ЗАПАДНИЯ ВХОД. В КРАЯ НА СТРАНИЦАТА ИМА ВАЖЕН ЦИТАТ: ЩЕ ТИ ТРЯБВА ПО-КЪСНО. УСПЕХ!

— Браво, Джо! — възкликна Лора. — Сега е мой ред! — Тя скочи от дивана. — Документът на Нютон. Филип, подай ми го, ако обичаш. И ми донеси цялата кана с това твое прекрасно кафе.

Лора разгъна листа на масата в дневната. Чарли беше използвал цветен принтер с висока резолюция и на копието се виждаше всяка чертичка и гънка на оригинала. Фонът беше в цвят тъмна охра, а буквите — в различни нюанси на сивото. Лора прецени, че Нютон не е написал текста наведнъж, а го е дописвал с различни мастила дълго време. По краищата на листа имаше скицирани диаграми и образи, символи и формули. Какво ли означаваше овнешката глава… и един символ на слънцето… и няколко гръцки букви?

Най-отгоре беше написано: PRINCIPIA CHEMICUM от Исакус Нютонус, следваха два реда на латински.

— Подзаглавието е единственото смислено нещо в целия текст, поне на пръв поглед — каза Лора и опря лакти на масата. — Прочетох го още в колата, докато се връщахме от Лондон.

— Смислено ли? — почти в един глас възкликнаха Филип и Джо.

— Господи, къде сте учили вие двамата? Тук пише:

„От ръкописа на адепта Рипли, допълнен от моите собствени изследвания и експерименти. Преведен от оригиналния египетски текст“.

Останалата част от страницата беше разделена на две почти равни половини. Първата се състоеше от текст, подобен на този в DVD-то на Чарли. Под него имаше груб чертеж, изобразяващ преплетени линии, нещо като лабиринт от коридори. В основата на чертежа няколко линии се простираха почти до края на страницата, а до него имаше едно изречение на латински:

ALUMNUS AMAS SEMPER UNICUM TUA DEUS

— Пак си ти, мамо — каза Джо уморено.

— Хм, наистина малко странно изречение. Буквално се превежда: „Ученико, обичай винаги… единствено може би… твоя… бог“, което е доста тромаво, затова мисля, че ще звучи по-добре горе-долу така: „Адепте“, да, адепт определено е по-добре за alumnus … „Адепте, винаги обичай своя бог“.

— „Адепте, винаги обичай своя бог“? Звучи някак… като завет. Нещо като подпис или завършек на документ? — обади се Филип.

— Би могло. Може да е нещо като обща фраза за алхимиците, подобно на „Бог да е с теб“ или „С най-добри пожелания“, нещо такова. — Лора сви рамене. — Но май не ни помага много. Дай да видим първо какво ще излезе от този текст, като ползваме ключа.

— Пет пет шест три — каза Джо. — Значи петата буква, десетата, шестнадесетата, деветнадесетата.

Докато минаваха по този начин през текста, Филип записваше на чисто всяка нова буква и след няколко минути извадиха девет реда букви от общия масив.

— Пак е на латински — отбеляза Лора. — Мога да преведа първите няколко думи, но няма интервали.

След двадесет минути съвместни усилия успяха да обособят съответните думи от безкрайния наниз букви, след което Лора ги преведе и ги написа на чисто върху нов лист хартия:

— Тъпотии — изсумтя Филип.

— Може би. Но очевидно е някакво заклинание. Може би именно него използва Орденът на Черния сфинкс, за да призове Рогатия.

— И именно от него има нужда съвременният Орден, за да изпълни ритуала.

— А Чарли им го е дал в променена форма — каза Филип.

— Защо си е правил труда да го променя, щом всичко това са пълни глупости? — попита Джо.

— Защото вярва в тях. Така и не успях да разбера как е възможно толкова интелигентен човек да бъде обсебен от тези неща, но това е положението. За Чарли това заклинание е истинско средство за призоваване на Дявола, както смятат и членовете на Ордена. Нютон също е вярвал в това, но той пък е живял в съвсем друга епоха, когато заклинанията и магиите са се приемали, както ние сега приемаме научните принципи.

— Да вярват и в Неси, ако щат — каза Филип. — Но ние трябва да направим всичко по силите си, за да ги спрем да убиват. А имаме само дванадесет часа преди следващото убийство.

Лора посочи чертежа и каза:

— Това трябва да е лабиринтът.

— До който може да се стигне… откъде беше? — попита Джо.

— От Трил Мил Стрийм.

— Какво е това, за бога?

Лора погледна Филип и двамата се разсмяха.

— Тя е тук само от няколко месеца все пак — отбеляза Филип.

— Е, мъдреци, споделете древното си познание. — Джо се нацупи.

— Това е поток, който тече под града. Започва от Крайст Чърч Медоу и е дълъг около миля.

— И какво?

— През двайсетте години на миналия век там намерили една лодка с два скелета във викториански дрехи — просто заседнали и умрели.

— Звучи ми като нескопосан филм на ужасите.

— Но е вярно — каза Филип.

— Смятам, че е време да отидем и да проверим лично — каза Лора.