Равноденствие

ОКСФОРД: 30 МАРТ, 21:35

Мънро караше към Хедингтън Хил. Беше крайно потиснат. Още двама души бяха убити. Макар това да потвърждаваше, че Кънингам не може да е убиецът, то означаваше също, че още двама младежи са загубили живота си, а той не беше и на йота по-близо до откриването на маниака, отговорен за това. Безспорно доказваше и факта, че Лора Нивън и Филип Бейнбридж са били прави от самото начало за астрологичната връзка: това последно зверство бе извършено точно когато бяха предсказали, че ще стане.

Той натисна бутона на телефона в колата и дежурният в управлението вдигна почти веднага.

— Успяхте ли да намерите Бейнбридж? — попита Мънро.

— Не, сър. Включва се само гласовата му поща.

— Добре, звънете на мобилния му на всеки пет минути и продължавайте на домашния. Искам да ме уведомите веднага щом се свържете с него.

Точно преди Хедингтън Хил Мънро зави по Марстън Роуд. След няколкостотин метра сви по една кална пътека, наречена Алеята на кралската мелница. И веднага видя на петдесетина метра напред светлините на колите и светлоотразителните жилетки на екипа. Три полицейски коли и една линейка. Когато приближи, видя в нея възрастен човек, завит с червено одеяло. На лицето му имаше кислородна маска.

Мънро спря, слезе и попита:

— Какво става?

— Старецът открил телата преди четиридесет минути — докладва медикът. — Сега е в шок.

Мънро вдигна недоумяващо вежди.

— Каза, че минал покрай тях, като отивал към Месопотамската пътека откъм Хедингтън — продължи медикът. — Но разбрал, че нещо не е наред, когато ги видял на същото място и на връщане. Елате да погледнете и ще разберете какво имам предвид.

Прогизналата от поройния дъжд алея преминаваше в тясна павирана пътека, която водеше към старата мелница и крайречната алея.

Криминалистите тъкмо бяха приключили с опъването на бял пластмасов параван през пътеката. Един млад полицай го отвори, за да може главният инспектор да мине.

Зад паравана два прожектора излъчваха ярка жълта светлина. На шест метра, в другия край на пътеката, бе вдигнат още един параван. Отново заръмя и капчиците дъжд запроблясваха на светлината на прожекторите като стъкълца. Вдясно Мънро видя пейка. На нея седяха двама души, в момента частично закрити от криминалист в бяло облекло — беше Марк Лангам. Мънро се приближи да огледа мъртвата двойка.

Младежите бяха поставени така, че да изглежда, сякаш се прегръщат. Лицата им бяха извърнати едно към друго, устните почти се докосваха. Всеки случаен минувач би решил, че това е просто една влюбена двойка. Мънро потрепери от погнуса.

Наведе се, за да ги огледа по-добре. В светлината на прожекторите кожата им изглеждаше сивкава. Изцъклените им мъртви очи гледаха право напред. И двамата бяха облечени, но дрехите им бяха раздърпани и изцапани. Лявата ръка на Гейл Хъниуел беше на врата на Реймънд Делауер, сякаш го придърпваше към устните си. Мънро стисна зъби, когато забеляза червено-черния разрез на шията на жертвата.

Лангам клекна до Мънро и каза:

— Мъртви са от поне два часа. А ако погледнете тук — той посочи едно кърваво място точно над подгъва на якето на момичето, — мисля, че оттук е извадил някакъв орган… при положение, че е същият убиец, разбира се, със същия метод на действие. А освен това… — Той внимателно обърна главата на Гейл Хъниуел.

Страничната част на лицето на момичето беше мозайка от дълбоки рани и прорези. Широки струи кръв се бяха стекли по врата и дясното й рамо. Дясното й око липсваше.

— Ако се съди по количеството кръв, мога да кажа, че тези рани са били нанесени, преди да настъпи смъртта — отбеляза Лангам. — Това го нямаше при предишните убийства. Наистина е много странно.

Мънро не отговори. Изправи се и загледа безжизнените лица на младата двойка. И тогава забеляза потъмняла метална табела, завинтена на една от дъските. Сигурно стоеше тук още, откакто бяха монтирали пейката. На нея пишеше: „О, спри и почини, защото това е чудно място за почивка“.

— Колко нелепо — изсумтя Мънро.

Тъкмо тръгваше към колата си, когато телефонът му иззвъня.

— Роджърс е, сър. Реших, че мога да ви обезпокоя. Току-що получих доклада от лабораторията за кръвната проба от второто убийство.

— И?

— Имаме стопроцентово съвпадение. Кръвта е на Малкъм Бриджис.