Равноденствие

ОКСФОРД: 29 МАРТ, 11:05

В доброто старо време, описано от Ивлин Уо, Себастиан Флайт идва в Оксфорд със своето мече Алойшъс и се настанява в помещенията на приземния етаж в Крайстчърч Колидж, където стените са боядисани в светлосиво и са украсени с изящни китайски литографии. Век по-късно някои студенти със съвсем различно потекло от това на семейство Флайт, но с почти същите парични запаси, предпочитаха да са по-независими от университета. Затова техните родители им купуваха апартаменти, чиито цени бяха от четвърт милион лири нагоре, с изглед към Чаруел и близо до удобствата на градския център.

Подобни жилища имаха вградена система за прахосмучене (за да е по-лесно на домашната помощница) и подземни гаражи за три коли. Именно в един такъв дом Ръсел Кънингам се наслаждаваше на своята първа година в Оксфордския университет. Смяташе, че това е идеалното място за гости и забавления, а също така, че е напълно подходящо за единствения син на един от най-заможните британски предприемачи, Найджъл Кънингам, познат сред снобите на Оксфорд (които с радост приемаха неговите щедри дарения от милиони лири) като Човекът библиотека. Това прозвище винаги биваше произнасяно с голяма доза сарказъм, защото въпреки факта, че Кънингам наскоро беше финансирал построяването и снабдяването с книги на най-голямата библиотека на университета, всички значими хора в Оксфорд смятаха, че единствените книги в дома на Найджъл Кънингам са за оцветяване.

Мънро тъкмо излизаше от управлението, когато инспектор Роджърс му се обади от своята кола, паркирана пред дома на Кънингам.

— Трябва да го видите лично, сър. Ще ви се стори като Коледа и рождения ви ден наведнъж.

След пет минути Мънро спря пред шикозна сграда с апартаменти, намираща се досами Темз Стрийт, срещу кръчмата „Край реката“. Роджърс го чакаше отпред.

— Само погледнете — измърмори той, когато Мънро слезе от колата. — Аз с инспекторската си заплата не мога да си позволя такова нещо, а някакъв осемнадесетгодишен сополанко си докарва момичетата тук в проклетия си „Морган“.

Мънро се усмихна.

— Не знаех, че си способен да изпитваш завист, Джош.

— Още нищо не сте видели — отвърна Роджърс и поклати глава. — Мисля, че няма да е зле да му посвием сармите на този сополанко.

На площадката пред апартамента на Кънингам ги чакаха двама униформени полицаи. Мънро и Роджърс влязоха в просторна дневна. От две огромни тонколони се носеше музиката на Оскар Петерсън.

Стената срещу вратата беше от стъкло, с изглед към Чаруел и средновековните кули на Оксфорд. На преден план се виждаше окъпаната от слънце катедрала на Крайстчърч Колидж. Незнайно защо точно в този момент Мънро си спомни един виц за Оксфорд, беше го чувал, когато той самият следваше тук. В него се казваше, че много хора обичат да летят над града с делтапланери или балони не само заради гледката, но и защото винаги има добри термали. Шегата беше при обяснението, че топлият въздух идва от спуканото самочувствие на надутите професори, докато всъщност истинската причина беше повсеместният пясъчник, който отразяваше топлината на слънцето.

Ръсел Кънингам се беше излегнал до прозореца на черен кожен стол на дизайнера Джордж Нелсън. До него стоеше един полицай. Кънингам беше висок, рус, красив и загорял. Тенът, както Мънро разбра впоследствие, беше придобит на една кратка, но изключително приятна ски ваканция в Андора, от която младежът се беше върнал само преди две седмици. Облечен в маркови дънки и черен кашмирен пуловер, той беше образец за разглезено синче на милиардер. Стана, когато Мънро влезе, но главният инспектор не му обърна никакво внимание и последва Роджърс, който мина през стаята и тръгна по един коридор.

Там имаше три врати, едната открехната. Мънро влезе след Роджърс в малка стаичка без прозорци, слабо осветена от една-единствена червена крушка на тавана. Стаята беше изпълнена с рафтове, отрупани със CD-та. На стената срещу вратата висяха два плоски монитора, а пред тях имаше малка конзола. Стената над мониторите беше цялата в порнографски снимки, повечето колажи на млади жени, вързани, малтретирани, обезобразени.

Мънро огледа стаята с безизразно лице. Роджърс се наведе над конзолата и каза жлъчно:

— Нашето момче добре се забавлява тук.

— Какво точно е това?

— Висококачествено киберпорно — отвърна Роджърс. — Монтирал е уебкамери навсякъде: в стаите на момичетата в колежа, в съблекалните, в дамските тоалетни, в общежитията. Много е прилежен и в съхраняването на информацията — допълни Роджърс и посочи рафтовете с дискове. — Май попаднахме на златна жилка.

— Може би — отвърна Мънро. — Да го приберем. Но това ще го оставим тук. Само кажи на техниците да прегледат всичко.

Мънро се върна в дневната, умът му работеше трескаво.

— Може би ще ми обясните какво става тук? -попита младежът с лек акцент, характерен за средноатлантическите щати.

— Надявах се вие да го направите, господин Кънингам.

Кънингам заби поглед в пода за секунда, след което се обърна към Мънро, гледаше го право в очите с явно превъзходство.

— А вие сте? Генерал… кой? — И махна с ръка във въздуха.

— Просто главен инспектор. Главен инспектор Мънро.

— Добре тогава, главен инспектор Мънро, приемам, че имате заповед? Онзи другият…

— Инспектор Роджърс.

— Да, същият, ми размаха някакъв лист пред носа, преди да нахлуе в дома ми.

— Да, господин Кънингам, имаме заповед. И в момента ви арестувам. Тейлър — обърна се Мънро към униформения полицай до Кънингам. — Отведете го.

Младежът пресилено се смееше, докато Мънро му четеше правата.

— Правите огромна грешка. Ужасна. Предполагам знаете кой е баща ми?

— Запознат съм с фактите, господин Кънингам. Не се безпокойте за това. Ще дойда след десет минути, Тейлър — обърна се Мънро към полицая и добави: — Погрижете се добре за господин Кънингам.

После отново тръгна към коридора.