Сега или никога

Глава 33

Все пак, когато се събуди, Мал изскочи в мислите му. Той махна главата на Скуийз от гърдите си, седна, прокара пръсти през косата си и набра домашния й номер. Отговори му телефонният секретар и той въздъхна. Разбира се, часът беше два и половина. Трябваше да е на работа. Обади се там, но тя не се беше върнала от обяд и не я очакваха преди около три.

В три той седеше в „При Руби“ и закусваше. Както винаги, Скуийз беше мушнат под масата.

— Добре, че е полицейско куче — каза му силно Дорис. — Иначе клиентите може да се сърдят заради хигиената.

Хари погледна другите клиенти, които пиеха бира, кашляха с цигарите в уста и мажеха горчица на филиите си.

— Не и тези клиенти, Дорис — подвикна й той през рамо, докато отиваше към телефона до вратата.

Скуийз беше сложил глава върху лапите си. Повдигна очи и го наблюдаваше, но не помръдна. Знаеше кога Хари иска да се действа.

— Госпожа Малоун е на среща в студиото — осведомиха Хари от другата страна.

— Добре — каза той примирено. — Кажете й, че отново съм се обаждал. Ще й звънна по-късно.

Върна се на масата и раздразнено зачовърка обичайните си шунка с яйца.

— Знаеш ли какво, Професоре? Не ядеш както трябва спря до него Дорис. — Ядеш ли някога нещо друго, освен този боклук?

Той я погледна накриво.

— Разбира се. Ям кифли с канела, пица и сандвичи от Матис.

— Не съм и чувала за сандвичи от Матис, но онова, от което имаш нужда, Професоре, е една жена, която да ти готви. Добра храна, нали знаеш, като онази, която препоръчват в списанията.

— Жените, с които се срещам, не готвят — сви той тъжно рамене.

След това си спомни с какво беше пълен хладилникът на Мал.

— Е, може би някои готвят.

— Тогава я хващай здраво, Професоре, защото скоро може да се окажеш в болницата. В сърдечното отделение. И ще ти се иска никога да не си чувал за прословутите запържени яхнии на Руби.

Причината не беше в Дорис, но днес храната някак не му се услаждаше. Изпи една кока-кола, плати си сметката, махна за сбогом и тръгна към вратата. Този път Скуийз го последва.

Когато се върна в управлението, имаше чувството, че въобще не си е тръгвал. Седна пред компютъра и прехвърли отново детайлите по убийството на Сузи. Нещо в него не се връзваше. Първо, нищо не беше откраднато. Телевизорът и касетофонът си бяха на мястото. Все пак съществуваше вероятност да го е изненадала, преди да успее да ги отнесе в колата си.

Той разгледа снимките на тялото. Разраненото лице на Сузи беше покрито със засъхнала кръв. Погледна по-отблизо, взе лупа от чекмеджето и пак погледна. Вдигна телефона и се обади в лабораторията, като ги помоли да увеличат детайла на челото на Сузи. Не можеше да повярва, че е видял точно това, но беше почти сигурен, че е прав.

Загледа се в снимката, където черни дантелени бикини бяха захвърлени на леглото. Но въпреки това нямаше изнасилване. Те бяха в лабораторията, заедно с чаршафите й и с другите предмети, лежащи на местопрестъплението — торбата с грах, ножа, образците от кръвта й и онова, което изтръгнаха от ноктите й. Останките на един похабен човешки живот.

Разгледа снимките на ножа. Беше малък, с тънко, тясно острие. Същото, както при убийството на Самър Янг. Извади на екрана показанията на Алек Клозовски. Описанието на заподозрения и на колата съвпадаха.

Поклати невярващо глава. Сузи беше убита случайно, при импулсивно нападение. Убийствата на другите три млади жени бяха премислени. Бяха ги нападнали и изнасилили, после ги бяха убили чисто при предварително планирано сексуално насилие.

Обади се на експертите и ги попита кога ще имат нещо за него, каквото и да е. Имаше нужда да продължава напред.

— Дайте ни още няколко часа — каза му шефът на криминалната лаборатория.

И Хари изведе Скуийз на разходка край реката. Мотаеше се с ръце в джобовете и гледаше алеята вместо сцената на престъплението. Кучето го следваше унило по петите, усещайки, че това не е весел, игрив ден. Видя няколко чайки на брега, легна на земята и се промъкна под оградата.

— Върни се тук, идиот такъв — извика Хари след кучето, което подгони чайките.

С гневни крясъци те се разлетяха във въздуха. Скуийз се разлая радостно. Хари се разсмя и кучето дотича тържествуващо при него. Този път то прескочи оградата и зае мястото си малко зад Хари, сякаш нищо не беше се случило.

— Помияр — потупа го Хари обичливо и отново се върна към мислите си.

Ами ако имаше връзка между убийствата на студентките и на Сузи Уокър? Убиецът явно е знаел програмата на Сузи, сякаш я е дебнел. Знаел е, че тя е нощна смяна и жилището й ще бъде празно. Тя го е изненадала, като се е върнала по-рано. Хари прокара пръсти през косата си. Приликите го тревожеха.

Смяната му започваше чак в осем вечерта, но дотогава вече беше свършил куп работа. Получи се и увеличението на снимката с лицето на Сузи.

— Това на какво ти прилича, Росети? — попита той и показа нещо върху засъхналата кръв на челото й. Росети се вгледа по-отблизо.

— Изглежда като отпечатък от нещо. Сякаш някой е сложил печат на челото й.

— Точно. Само че не е печат. Тя е паднала напред. Погледни отново, Росети. Виж това… две завъртулки, свързани с права линия. И малка издатина в средата. Не ти ли напомня това известния знак, който „Гучи“ използват за обувките? Росети, нашият човек има скъпи вкусове.

— Също като серийния убиец — Росети го погледна удивено. — Но това е съвсем различно престъпление. Непредумишлено, няма отвличане, няма изнасилване, има множество рани.

— Помисли за такъв сценарий, Росети. Той я е набелязал за следващата жертва. Дебне я. Знае, че е нощна смяна. Спомни си, тя е загубила ключовете си. Не му се е наложило да разбива вратата на къщата й… вече е имал ключове. Тя се е върнала неочаквано, открила го е там и той е изпаднал в паника. Смятал е да я отвлече и убие по-късно. Но я е убил тогава, защото не е имал друг избор. Тя се е борила, ударила го е със замразения грах. Той не е привикнал на това и затова я е обезобразил. Серийният убиец е, Росети. Чувствам го.

Росети го изгледа.

— Мислиш ли, че шефът ще приеме тази теория?

— Ако забравиш вида на престъплението и факта, че е било непредумишлено, всичко съвпада. От ножа до скъпите обувки. Какво може да си мисли шефът? Нашият сериен убиец е нанесъл удар отново, Росети. Просто е станало малко по-рано, отколкото го е планирал, това е всичко. Ще изчакаме останалите доказателства, преди да говорим с шефа, но се обзалагам, че съм прав.

Тази вечер не успя да се обади на Мал и когато най-после се прибра вкъщи, намери съобщението й. Все не можели да се открият и тя много съжалявала. Хари си помисли, че е доста трудничко да поддържаш любовна връзка по телефона. Особено когато двете страни не могат да се открият.

Погребението на Сузи беше в три часа на следващия ден. Малката баптистка църква, която тя посещаваше още от дете, беше препълнена с опечалени, включително и голяма група от болницата.

Хари забеляза доктор Уаксман и някои други лекари, както и няколко медицински сестри, които бяха успели да намерят свободно време. Имаше и представители на административния персонал.

Семейството беше най-отпред, всички облечени в черно: майката и бащата, сестрата и един по-малък червенокос брат, както и баби и дядовци, чичовци, лели, братовчеди и приятели от детските години. Ковчегът пред олтара беше затрупан с красиви бели цветя — божури, маргаритки, рози, а до тях горяха свещи.

Хари и Росети стояха в дъното, а по-късно, когато спускаха ковчега в земята, те се бяха отдръпнали тактично встрани. Полицейски фотограф снимаше погребението, имаше и телевизионен екип. Госпожа Уокър изпищя и съпругът й я прегърна. Двамата се облегнаха един на друг, измъчени и отчаяни.

Хари стисна очи. Не можеше да гледа повече. Напомни си, че има да върши работа тук. Не беше необичайно убиецът да отиде на погребението на жертвата си. По-късно щеше да попита семейството дали не са забелязали непознати сред тълпата. Но се съмняваше в това. Убиецът щеше да бъде прекалено шокиран и разтърсен от промяната в обичайния му начин на действие и нямаше да направи нещо рисковано и необмислено.

Когато всичко свърши, двамата с Росети се върнаха в управлението. От лабораторията пристигнаха нови резултати: по черните дантелени бикини бяха открити косми, които не бяха на жертвата. По чаршафите бяха намерили коси — от бял мъж, сиви, боядисани в черно. Можеха да направят ДНК тест от тъканта в корена на косъма, но това щеше да отнеме време.

— Като че ли ще се окажеш прав, Професоре — промърмори Росети обнадеждено, когато тръгнаха да говорят с шефа си.

След това отидоха да пийнат бира в един бар, без да говорят много. По-късно се срещнаха с шефа на полицията и кмета в студиото на местната телевизия. Снимаха шефа им за новините в шест, където той трябваше да съобщи, че серийният убиец е нанесъл нов удар.

На екрана се появи усмихнатото лице на Сузи, последвано от снимки от погребението този следобед. После кметът издекламира речта си за безопасността на града, за това, че имат вече доказателства и очакват скоро да арестуват убиеца. Хари и Росети стояха почтително отзад с мрачни физиономии и пистолети, издуващи саката им.

Веднага след това Хари се обади на Майра, гледачката на кучето, и я помоли да се погрижи за Скуийз. После взе първия полет за „Ла Гуардия“.

Преди да отлети, той се обади на Мал и й остави съобщение: „Сега е шест и трийсет и след малко се качвам в самолета. С малко късмет ще бъда при теб около осем и петнайсет. Знам, че те предупреждавам твърде късно, но се надявам да те намеря у вас. Той се поколеба, после добави: Имам нужда от теб, Мал“.

Точно когато Хари се качваше на самолета, мъжът се прибираше от работа вкъщи. Той махна с ръка на един съсед, докато бавно караше по улицата, после зави по алеята у дома си и влезе в гаража. Мина през обичайната система от врати и заключвания, после огледа стаите за нещо тревожно. Този път в очите му имаше притеснение, като че ли очакваше да открие двойка полицаи, претърсващи дома му за доказателства.

Онова, което го притесняваше, беше ножът. Ясно си спомняше, че го сложи в джоба си, преди да излезе. Но сега не можеше да го открие. Чудеше се къде ли може да го е изтървал. Беше претърсил колата, проверил бе по пътя от гаража до дома си. Можеше да го е изтървал в дома й, на улицата, където и да е. А ако беше така, полицията вече го беше открила.

Той влезе в кухнята разтревожен, отвори хладилника и се вгледа в оскъдното му съдържание, сякаш очакваше ножът да се окаже там, където го държеше винаги.

Наля си водка на воля в една висока чаша, като този път пропусна леда, после отиде в дневната и пусна телевизора.

Новините от света се въртяха пред него, докато отпиваше от водката си. Беше гладен, защото не успя да отиде да вечеря, разтревожен за ножа. Беше си взел един сандвич. Върна се в кухнята, отвори го и отхапа, после застана отново пред телевизора.

Ето я и нея. Сузи Уокър го гледаше право в очите. Той преглътна парченце сирене, което беше заседнало на гърлото му.

— Кучка — изстена той, — мръсна, евтина кучка. Виж само какво ме принуди да направя.

Той все още сипеше обиди върху нея, когато се появиха снимките от погребението. После показаха шефа на полицията и кмета. Мъжът зяпна, когато чу, че имали определени доказателства, че човекът, убил сестра Уокър, е същият, който е убил и трите студентки.

— Движете се внимателно из този град — предупреди кметът всички жени. — Не ходете сами. Внимавайте, а ако излизате, движете се на групи. Очакваме, че убиецът няма да остане още дълго на свобода. Всичко сочи, че той ще бъде арестуван много скоро.

Краката му се подкосиха и той се отпусна на един стол. Сандвичът тупна незабелязан на безупречния килим и остави петно.

Той облиза пресъхналите си устни и си каза, че те сигурно лъжат. Дори и ножът да бе у тях, по него нямаше отпечатъци — беше го измил и подсушил внимателно. А и носеше гумени ръкавици. Не беше оставил никаква следа, сигурен бе в това. Опитваха се да успокоят страховете на обществеността, като казваха, че арестът е неизбежен. През онази нощ не го видя друг, освен Сузи. Имаха единствено ножа, а той беше чист.

Въздъхна облекчено. Блъфираха. Беше абсолютно сигурен, че не знаеха самоличността му.

Той изключи телевизора, после забеляза сандвича и петното от горчица по килима. Като ругаеше под носа си, забърза към кухнята, за да вземе препарата за почистване на петна. Мразеше бъркотиите.