Сега или никога

Глава 9

Дъждът плющеше по паважа. Хари забързано зави зад ъгъла към Руби. Тъмната му коса прилепваше по главата му и капките се стичаха в яката на старото му кожено яке.

Кучето подтичваше по петите му, като хвърляше погледи към присвяткващото небе и се свиваше нервно при резкия звук на гръмотевиците. Хари се надяваше Малъри да успее да дойде въпреки пороя през целия ден, но не би я обвинил, ако отменеше срещата. Вечерта беше отвратителна.

Когато той отвори остъклената врата на ресторанта, звънчето над нея иззвъня. Малкото заведение беше претъпкано, всички сепарета и маси бяха заети. Там бяха няколко полицаи и няколко редовни посетители, а също и някои непознати. Прозорците бяха замъглени и изолираха посетителите от ужасната вечер навън. Ароматът на горещо кафе, пържено и горчица се носеше непрекъснато из помещението като смог над Лос Анджелис. Две не млади сервитьорки с престилки в червено и бяло и шапчици маневрираха умело с претъпкани подноси между надрасканите червени пластмасови маси. Синкав цигарен дим се виеше към пожълтелия от никотин таван.

Скуийз се отърси и изля порой от капки върху протритите джинси на Хари, после седна на задните си крака и започна да души въздуха наоколо.

Хари грабна една хартиена салфетка и попи водата от лицето и врата си, после се опита да привлече вниманието на една от сервитьорките.

— Хей, Дорис — извика той, когато тя мина забързано навътре в заведението. — След колко време ще се освободи някое сепаре?

Тя повдигна рамене.

— Може би десет-петнайсет минути.

Той стисна ръката й.

— Искам да съм сигурен, скъпа.

Той й се усмихна. Тя беше около петдесетте, закръглена и изнервена, а той я познаваше от времето, когато тя беше на четирийсет, закръглена и имаше време да флиртува. Времето си беше казало думата, но те все още бяха добри приятели.

— Да не водиш някоя страхотна мацка при Руби, скъпернико? — попита тя, повдигайки изрисуваните си вежди.

— По работа е, Дорис. Само по работа. Но е жена и не бих искал да я карам да чака.

Тя се усмихна.

— Винаги съм харесвала мъже с добри маниери. Ще се постарая да получиш сепарето в далечния ъгъл, дори и да се наложи да изритам онези момчета оттам. — Тя изсумтя при вида на мокрото куче. — Размириса се на зоологическа градина — добави и се отдалечи.

Върна се след няколко минути с чиния, пълна с месо. Скуийз затанцува на задните си крака.

— Всяко куче заслужава пържола от време на време — обяви тя и остави чинията в ъгъла. — Дори и миризливо животно като теб.

— Разглезваш го, Дорис. Освен това той тъкмо е вечерял. Ще надебелее.

— Да. Винаги съм харесвала дебели мъже и дебели кучета. А това не включва теб, детективе. Само мускули и нищо за пощипване.

Тя се разсмя на собствената си шега, взе подноса и се насочи решително към ъгловото сепаре.

— Хей, момчета — чу я Хари да подвиква. — Цяла нощ ли ще седите тук? За тази маса чакат клиенти, които ще плащат.

Той се разсмя. Радиотелефонът му иззвъня и той го притисна до ухото си.

— Детективе, къде, по дяволите, е този ресторант? — Малъри Малоун звучеше сърдито. — Шофьорът на лимузината никога не го е чувал.

Той се усмихна.

— Всеки, който представлява нещо в Бостън, знае къде точно е „При Руби“, госпожо Малоун. Дайте го на телефона, аз ще му обясня.

Тя не се засмя, не каза довиждане, нито до скоро или някаква подобна учтивост. Шофьорът се обади и Хари му обясни как да пристигнат.

Когато приключиха разговора, Дорис вече беше подхванала мъжете в сепарето и те брояха парите си, докато тя стоеше с кръстосани ръце и ги наблюдаваше. Две минути по-късно те минаха покрай него, а Дорис почистваше масата.

Хари не искаше дори да помисля какво можеше да се случи, ако беше накарал госпожа Знаменитост Малоун да чака. Той седна в сепарето с гръб към стената, за да я види при влизането й. Скуийз се мушна под масата, за да не пречи, и отпусна голямата си глава върху лапите си, готов да подремне.

Хари прехвърли в ума си онова, което знаеше за Малъри Малоун. Учудващо, но то не беше много, като се имаше предвид колко известна личност беше тя.

Знаеше само, че е от Орегон и е учила във Вашингтонския държавен университет, където завършила журналистика. Работила на няколко места в малки радиостанции и телевизии, а след това четяла прогнозата за времето в една телевизия в Сиатъл. От една телевизионна мрежа я забелязали и я направили водеща на новините, след това редакторка на утринната програма, а сега тя си имаше собствено, успешно предаване.

Омъжвала се веднъж за богат финансист от Уол стрийт. Но бракът им не траял дълго. Работните им часове се различавали, а тя била отдадена на професията си.

— Малъри е посветила живота си на телевизията — с горчивина беше казал мъжът в едно интервю. — Надявам се тя да топли леглото й вечер.

Деца нямаха.

Вратата се отвори рязко и влезе Малъри Малоун. Тя се огледа, повдигна вежди, сякаш се чудеше дали е възможно да се е оказала там, където трябва.

Хари се измъкна бързо от сепарето и се понесе към нея.

— Госпожо Малоун.

Тя извърна глава и очите им се срещнаха. От телевизионния екран не се виждаше колко наситено сини бяха очите й или пък колко дълги бяха миглите й. Когато сведе очи към протегнатата му ръка, тя изглеждаше необичайно свенлива.

Беше елегантно облечена, в пола и блуза от сив кашмир и червено яке, а златистата й коса беше покрита с блестящи дъждовни капчици. Беше толкова не на място при Руби, колкото и тропическо цвете на Аляска. И ръцете й бяха студени.

Докато се здрависваше с Хари, Мал си мислеше притеснено, че кашмирът се е оказал неподходящ за случая, докато Джордан изглеждаше като у дома си в избелелите си джинси и протритото си яке. Беше по-млад от очакваното, а и, дявол да го вземе, беше привлекателен. Мократа му от дъжда тъмна коса беше прилепнала до тясното му лице, сивите му очи я гледаха проницателно, а твърдо стиснатите му устни изглеждаха прелъстително. Имаше нужда от бръснене и беше прекалено самоуверен.

Тя отдръпна ръката си.

— Детектив Джордан — поде хладно, — шофьорът ми изгуби половин час, докато открие това място.

— Съжалявам, въпреки че не е чак толкова трудно.

Тя погледна недоволно към остъклената витрина, където бяха изложени сладкиши и една шоколадова торта; към задимената кухничка; към надрасканите маси от червена пластмаса и към сервитьорките, които разнасяха яхния, пържени яйца, сандвичи и холестерол.

Повдигна вежди високомерно.

— На обиколка из бедните квартали, а, детектив Джордан?

Хари стисна зъби. Какво очакваше тя, по дяволите!

— Съжалявам, че не отговаря на вашите изисквания, мадам. Но тук е близо до полицейското управление, а аз съм дежурен. — Той повдигна рамене. — Освен това полицаите не могат да подбират много с парите, които изкарват. Всички момчета се хранят тук.

Очите й се присвиха.

— Повечето полицаи, Джордан. Но не и богатите полицаи.

Хари осъзна, че е загазил. Тя не понасяше ресторанта, не понасяше и полицаите, а още по-малко богатите полицаи. Запита се откъде ли знае, после реши, че е научила по същия начин, по който е открила нерегистрирания му телефонен номер. Тя винаги искаше да знае кого точно интервюира.

Онези, които я бяха разпознали, обръщаха глави след нея, но тя сякаш не забелязваше хората. Когато седна срещу Хари, кракът й се опря в кучето. Стресната, тя погледна под масата, после лицето й се озари внезапно от усмивка.

Хари я изгледа объркано. Сякаш някой беше запалил светлина в нея.

— Кажи здравей на дамата, Скуийз — нареди той и кучето, вярно на името си, се измъкна между краката им.

После застана до Малъри и повдигна учтиво дясната си лапа.

— О, симпатяга!

Тя погледна Хари смутено, но взе лапата и потупа кучето, като му говореше мило.

— Назад, Скуийз — каза той и кучето послушно се пъхна отново под масата.

Сложи глава на очуканите ботуши на Хари и зачака да види какво следва.

Мал погледна към Хари над обгорената от цигари пластмасова маса.

— Скуийз не е ли малко странно име за куче? Човек не избира ли обикновено Роувър или Фидо, или нещо такова?

— Нарича се Скуийз, защото може да се измъкне от всяко място. Доказа го още като бебе. Което и място да изберях, той се измъкваше. Под оградата на задния двор, през прозореца на колата, от стаята ми нощем. Смятах да го нарека Худини, но после реших, че е прекалено завъртяно за куче. Скуийз е по-добре.

Тя кимна в съгласие и косата й, поръсена с дъждовни капки, се разлюля край лицето й.

Хари отмести поглед от нея и й подаде едно позамърсено пластмасово меню.

— Какво ще поръчате? Бих препоръчал свинска пържола и пържени картофи.

Тя хвърли поглед към препълнените чинии, които се подаваха от кухнята.

— Една бира ще ми бъде съвсем достатъчна.

Бирата като че ли не беше в неин стил. Хари предполагаше, че ще поръча кафе — черно, без захар. После заядливо си помисли, че тя сигурно знае кога трябва да играе ролята на едно от нашите момчета.

Той махна на Дорис и поръча две бири. Дорис зяпна, когато видя кой е с него.

— Две бири! — възкликна тя удивена. — Трябва да купуваш шампанско на тази дама. Скръндза.

Мал се разсмя, когато Дорис й намигна.

— Ние, жените, трябва да се поддържаме — обобщи Дорис и тръгна към кухнята.

Върна се бързо, като светкавица, с бирите и с бележника за поръчките.

— Мал, ще можеш ли да ми дадеш автограф ей тук? — попита тя развълнувано. — Иначе хлапетата ми няма да повярват, когато кажа кой е бил в ресторанта. А, по дяволите — добави тя примирено, докато Мал се подписваше с лекота, — те и без това няма да ми повярват. Ще си мислят, че си фантазирам.

— Но ние двете ще знаем, че не си измисляме — усмихна й се Мал.

— Да. И точно това има значение. Благодаря, Мал! И щом си тук, не позволявай на Хари да се измъкне. Винаги съм казвала, че той е само мускули и никакъв мозък.

В очите на Мал проблясваше смях, докато отпиваше от бирата си. После свали якето си и погледна Хари.

— Добре, Джордан — рече тя, внезапно станала съвсем делова. — Вие сте на ход.

— Имам чувството, че се явявам на тест за шоуто — избъбри той притеснено.

— Може и така да е. Така че започвайте.

Той й разказа фактите около убийствата и това че между трите млади жени не е имало никаква връзка. Не са били от един град, нито дори и от един и същ щат. Не са се познавали помежду си. Не са живели в близост една до друга. Не са ходили в едно и също учебно заведение.

— Това не са случайни убийства — продължи Хари. — Този човек е прецизен. Той е много организиран убиец. Знаел е точно какво прави. Мисля, че е знаел къде са живеели жертвите му, техните ежедневни навици, в какви часове са заниманията им и кога има вероятност да бъдат сами.

Очите на Мал се разшириха и тя потръпна леко.

— Искате да кажете, че ги е дебнел!

— Така предполагам.

— Това е ужасно — изрече тя мрачно. — Един маниак на свобода, сред всички тези училища. Той може просто да се огледа и да си избере. Нямате ли поне някаква следа?

— Експертите работят по доказателствения материал — влакна, косми, сперма. Ще имаме ДНК само след няколко седмици, а аз съм сигурен, че ще се потвърди връзката с двете предишни нападения. А и студентите са нащрек сега. Предупредени са да не излизат, след като се стъмни. В училищата има хора, които придружават младите жени до жилищата им. Това ще помогне за известно време.

— Мислите, че ще има и друго нападение?

— Сигурен съм. Психолозите от ФБР имат вече психологическия му профил. Казват, че търсим мъж с дълбока психоза против жените. Отрязването на косите им е символично, така той им отнема женствеността. Изнасилването доказва надмощието му над тях, а прерязването на китките вероятно го води до оргазъм, до който иначе не може да достигне. За него това вероятно е миг на върховно надмощие. Жените са безпомощни, те изпитват болка… те умират, докато той живее.

Ужасените й очи срещнаха неговите.

— О, Боже мой…

Кимна й мрачно.

— Е, сега виждате защо трябва да го хванем, преди да е ударил отново. Според досегашната му практика, предполагам, че ще изчака… може би няколко месеца. Ще проучи обстановката, ще си избере жертвата, ще я проследи, може би дори ще влезе в дома й, за да усети присъствието й, миризмата й. Като животно, което дебне жертвата си. Той е методичен. Точно затова винаги е успявал.

— Защо мъжете правят такива неща?

Хари сви рамене.

— Проучванията показват, че всички убийци от този тип идват от проблемни домове… където има наркотици, алкохол, престъпления и други такива неща. Често има и психично заболяване в рода им. Те вероятно са били подложени на сериозно емоционално и физическо насилие през детството си. Обикновено са имали деспотични майки, които са ги унижавали и системно са ги осакатявали. Като резултат, те са се превърнали в сексуално объркани възрастни, неспособни да създадат зряла, уравновесена връзка с друг възрастен.

— Смятате, че историята на нашия убиец е такава?

— Иска ми се да знаех.

Хари прокара пръсти през все още мократа си коса. Мал си помисли, че той изглежда така, сякаш току-що излиза от банята.

— Обществото винаги смята, че убиецът изглежда като чудовище — продължи той. — Но е факт, че в повечето случаи той изглежда като всеки друг на улицата. Според психологическия профил нашият убиец вероятно живее свой нормален живот. Което означава, че е човек с дълбока психоза, но е способен да си сложи маска на нормалност. Живее сам, по-скоро в къща, отколкото в апартамент, защото се нуждае от уединение, за да влиза и излиза незабелязано. Има прилична външност и е много подреден в ежедневния си живот. С добра работа е, вероятно не е работник. Може дори да е с високо положение в обществото. Върши си добре работата, няма приятели и е маниакално подреден.

— Значи не търсим някой чудак или пропаднал скитник, обикалящ улиците. Търсим обикновен мъж, когото съседите и колегите смятат за съвсем нормален. Не по-различен от вас или който и да е мъж в Бостън.

— Игла в купа сено — съгласи се той.

— Имате късмет, че сте направили портрета по описание.

— И още нещо. Последната жертва, Самър Янг. Преди да умре, тя успя да ни каже две подробности. Че има тъмни втренчени очи. И меки ръце.

— Значи със сигурност не се занимава с физически труд.

— Не е много вероятно.

— Тя каза ли още нещо?

— Да. Нарече го копеле. Точно преди да умре.

Мал беше потресена. Отмести очи от него и отпи от бирата. Гледа дълго портрета, а Хари се загледа в нея. Харесваха му завитите крайчета на миглите й. Беше толкова сладка.

— Това е нарисувано по описание на двамата рибари? — точни тя най-накрая.

— Да. Светлината от фенерите им попаднала върху него секунда преди той да изчезне. Но полицейският художник нарисува очите според описанието на Самър.

Гласът на Мал беше по-студен и от бирата й.

— Страхувам се, че не е много, детектив Джордан. Информацията не е точна. И със сигурност не е достатъчна, за да се направи от нея предаване по националната телевизия. Съжалявам, но не мога да ви помогна.

Тя взе якето и чантата си и стана.

Хари беше зашеметен и не можеше да отмести поглед от нея. В един миг тя беше готова да излезе на екрана и да спаси останалите млади жени от ужасна участ. В следващия миг захлопна вратата в лицето му.

— Почакайте само минутка.

Гласът му беше прегракнал. Под масата Скуийз повдигна глава и изджавка тихо.

Хари скочи на крака. Тя се извърна, но той я сграбчи за рамото.

— Какво стана?

— Какво искате да кажете?

Той я пусна и тя забързано мушна ръце в джобовете си, като отбягваше погледа му.

— Отначало се заинтересувахте от историята. После изведнъж се отказахте. Иска ми се да знам защо.

Тя повдигна рамене.

— Оставих ви да ми разкажете историята, детективе. Изслушах ви. Взех решение. Това е начинът, по който работя. Не е приятно човек да получава отказ, Хари Джордан, разбирам го.

Тя оправи чантата си, като все още отбягваше погледа му.

— В това няма нищо лично, разбира се.

После мина покрай напуканите червени маси, излезе от ресторанта и се качи в лимузината, която я очакваше.